Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
………………………..2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря Екатерина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 9203 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 76984 от 27.04.2020 г. по гр.д.№ 29105/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 90
състав, съдът е признал
за установено по отношение на ответника С.Д.Д. с ЕГН **********,
че в полза на ищеца „Д.К.Б.“ АД с ЕИК *******съществуват ЧАСТ от вземанията, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.12.2017 г. по ч.гр.д.№80367/2017 г. съгласно описа на СРС, в размер на 4 891,08 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB, сключен между страните на 06.04.2015 г.,
ведно със законна лихва, считано от 13.11.2017 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 17.03.2017 г. в размер на 259,09
лв. и наказателна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 17.03.2017 г. в размер
на 18,58 лв., като е отхвърлил предявените
от „Д.К.Б.“ АД срещу С.Д.Д. обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, в ЧАСТТА
относно признаването за установено по отношение на ответника, че в полза на
ищцовото дружество съществуват вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.12.2017 г. по ч.гр.д. №80367/2017
г. съгласно описа на СРС за договорна и наказателна лихви в размер от над
277,67 лв. до 833,61 лв. и за периода от 01.04.2017 г. до 10.11.2017 г.
Със същото решение С.Д.Д. е осъден да заплати на „Д.К.Б.“ АД сумата от
765,09 лв., представляваща разноски по делото в исковото производство и сумата
от 148,51 лв.-разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д.№ 80367/2017
г. съгласно описа на СРС.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, в която установителни
искове при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД са уважени, е останал ответника С.Д.Д. който чрез особеният си представител адв. М., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
По-конкретно поддържа, че липсва валидно договорно правоотношение между
страните, тъй като ответникът не знае български език, поради което и не би
могъл да сключи валиден договор, поради което счита същия за нищожен, поради
липса на съгласие. На следващо място заявява, че липсват доказателства
установяващи предоставянето на заемни парични средства на ответника. Искането
към въззивната инстанция е да отмени решението в уважителната му част и
отхвърли предявените установителни искове изцяло. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
В депозирания по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК писмен отговор въззиваемата страна - „Д.К.Б." АД,
оспорва въззивната жалба по
съображенията подробно изложени в него. Моли решението да бъде потвърдено в
обжалваните части. Претендира разноски за юрк.възнаграждение.
Решението
в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съгласно
чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е
основание за касиране на въззивното решение.
В случая обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са
установителни при правна квалификация чл. 415 вр.чл. 422 от ГПК – за дължимост
на суми, предоставени от ищеца на ответника
по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит.
Производството се развива след постъпване на възражение
против Заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца и предвид разпоредбата
на чл. 415 вр.чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и
производството се явява процесуално допустимо.
При така предявен иск в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно.
Обжалваното
решение е постановено при правилно
изяснена от първоинстанционният съд фактическа обстановка за наличието на валидно
възникнало между страните облигационно правоотношение по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 06.04.2015 г., по силата на който ищецът е предоставил
на ответника кредит с лимит от 5 000 лв., за усвояването на който ищцовото
дружеството предоставило и кредитна карта за срок до 31.03.2016г., който срок
можело да бъде подновен съгласно т.18.1 от Общите условия автоматично за още
една година, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за
прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. След
изтичане на удължения срок, срокът за ползване на кредитния лимит е можело да
бъде продължен по взаимно съгласие на страните с анекс, след като титулярът
предостави уговорените обезпечения. Съгласно т. 13.2 и 13.2.1 от Общите условия
към договора, ползваният кредит става автоматично изцяло и предсрочно изискуем
и издателят на картата предприема незабавно действия за принудително събиране
на вземанията си в това число по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без
да дава допълнителен срок за изпълнение, когато е налице забава в плащането на
което и да е изискуемо задължение на титуляра към издателя в срок по-дълъг от
150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало
изискуемо.
От приложения договор се установяват още данните на
титуляра, а именно С.Д.Д. с ЕГН **********, удостоверени с подписа му под
договора на мястото на титуляр. Договорът е сключен при Общи условия, с които същия
е декларирал, че е запознат /т.17 от Договора./ С полагането на подписа си под
договора ответника Д. е взел информирано решение да поиска издаването на
кредитна карта, както и да усвои почти целия му предоставен кредитен лимит. Същевременно,
от поведението на ответника, изразяващо се в частично изпълнение по договора,
следва, че не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е
съдържанието им и е желаел настъпването на правните последици на договора,
поради което и възражението на ответника, че не знае български език, съдът
намира за неоснователно.
По делото са представени още Общи условия на „Д.К.Б."
АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти DINERS
CLUB, Тарифа за такси и комисионни, от които се установява стойността на всяка
предоставена услуга или такса по картата, Протокол за получаване на кредитна
карта и месечни извлечения, които не са били оспорени от ответника.
Ответникът е изпаднал за пръв път в забава за внасяне на
дължимата месечна вноска на 15.08.2016г., когато е следвало да внесе 403,88 лв.
Той не е внесъл на 15.09.2016г. и 17.10.2016г. в срок и следващите две вноски,
които са били в размер на 595,78 лв. и 781,37 лв. На 15.11.2016 г. ответникът е
погасил задължението за дължимата месечна вноска на 15.08.2016г. заедно с
лихви, а на 16.01.2017г. е внесъл още 400 лв., с които е погасил изцяло
дължимата вноска на 15.09.2016 г.
Следователно ответникът не е заплатил дължимата вноска с
падеж на 17.10.2016 г., като 150 дневната му забава изтича на 16.03.2017 г.
Видно от месечните извлечения и справка-опис на
извлечения крайният баланс по картовата сметка на ответника е бил минус 5
187,52 лв., от които дължимата главница е била 4 891,08 лв., револвиращата
лихва за периода от 01.12.2016 г. до 31.03.2017 г. и лихвата за просрочие за
същия период са били съответно 259,09 лв. и 18,58 лв.
Основателността
на съдебно предявеното вземане по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB на ищеца е обусловена от установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните
правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен договор за издаване на кредитна карта, с предоставен кредитен
лимит, 2) усвояване на сумата от
страна на ответника; 3) изискуемост на вземането и размер на същото.
Въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че предявеният иск е установен в своето основание и размер - усвояването
на сумите по кредитния лимит се доказва представените
от ищеца писмени доказателствени средства, съгласно които размерът на
вземането за главница е в размер на 4 891,08
лв. Кредита е станал предсрочно
изискуем считано от 17.03.2017 г., но след като в настоящият случай крайният
срок на договора е изтичал на 31.03.2017 г., то и правилно първостепенния съд е
уважил иска за договорна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 17.03.2017 г. в
размер на 259,09 лв. и наказателна лихва за просрочие за същия период в размер
на 18,58 лв., тъй като ответникът не дължи начислени лихви за периода от
01.04.2017 г. до 10.11.2017 г., тъй като относно този период договорът вече е
бил прекратен.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало договорно правоотношение, породено от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит. Предвид изложеното от фактическа страна, районният съдът правилно и законосъобразно е приел, че обективно съединените по делото установителни искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени. Налице е виновно неизпълнение на договорно задължение за връщане на заетата с овърдрафта сума и заплащане на договорната лихва, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за което ответната страна - С.Д. отговаря. Доказани са с банковите извлечения и справки периодът на погасяването на дълга по договора за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB, периодът на неизпълнението, размерите на непогасената главница и договорни лихви.
Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин /чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/.
Ответникът, въззивник в настоящото производство, чиято е доказателствента тежест не ангажира доказателства за плащане на исковата сума, а и не го твърди, поради което законосъобразен е изводът на СРС за основателност на предявения установителен иск в уважения размер.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат и в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивният съд е длъжен да потвърди решението на СРС в обжалваната уважителна част.
С оглед
изхода на делото пред СГС на въззиваемата страна „Д.К.Б.“ АД следва да бъдат
присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. –
юрк.възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76984 от 27.04.2020 г. по гр.д.№ 29105/2018 г.
на СРС, ІІ ГО, 90 състав, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН ********* да заплати на „Д.К.Б.“ АД с ЕИК *******сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за юрк.възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.