О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ........
гр. Варна, 15.02.2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 208/2018г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от Я.И.Б., чрез пълномощника му –
адв. Ю.Г. за изменение на решение от 20.12.2018г., постановено по настоящото
дело, в частта за разноските. В молбата се излага, че съдът е намалил размера
на направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, съобразно
уважената част от иска, а съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, същите са дължими в
пълен размер, както и че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
размер под този в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което се прави искане да бъде присъдена заплатената за
адвокатско възнаграждение сума в пълен размер, а в случай, че съдът приложи
чл.78 ал.1 от ГПК, да бъде определен в размер на 766,67лв., съобразно уважената
част от иска.
В срока за отговор ответникът – Прокуратурата на
Република България не е депозирала отговор.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и съобразно
събраните по делото доказателства за сторените по делото разноски, намира
следното:
С решение № 2222/20.12.2018г. по гр.дело № 208/2018г.
на ВОС, ГО, VII състав е
уважил частично предявения от ищеца иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и му е присъдил обезщетение за претърпените от него вреди в размер на
20 000лв., като е отхвърлил предявения иск за разликата над 20 000лв.
до претендираните 60 000лв. Със същото решение съдът е осъдил ответника да
заплати на ищеца сумата в размер общо на 870,27лв.,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска,
от които 10лв. внесената държавна такса и 860,27лв. – разноски за
производството и адвокатско възнаграждение, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК,
когато предявения иск по чл.2 от ЗОДОВ бъде уважен частично, ответникът дължи
на ищеца разноските по производството, внесената държавна такса и заплатеното
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно на уважената част
от иска, т.е. дължими са всички разноски по производството и държавната такса,
а само адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл.78 ал.1 от ГПК, се
присъжда в размер, съобразно уважената част от иска.
С решението, чието изменение се иска съдът е намалил
съразмерно не само адвокатското възнаграждение, но и разноските за
възнаграждение на вещото лице, преводните такси и държавните такси за издаване
на съдебни удостоверения, като по този начин не е определил точно размера на
дължимата сума.
По делото са представени доказателства за внесената
държавна такса от 10лв. и направени разноски в размер общо на 295лв., като
100лв. от тях са внесени от ищеца в указания му от съда срок в последното
съдебно заседание, предвид определяне на възнаграждението на вещото лице в
размер, по-висок от първоначално внесения депозит, при приемане на заключението
му.
От представения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 2300лв., като дължимата в случая сума е 766,67лв.,
определена в този размер, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78
ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че дължимите на
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК разноски на ищеца възлизат
на сумата, в размер общо на 1071,67лв., от които: държавна такса в размер на
10лв., разноски за производството – 295лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 766,67лв., а не в размер на общата сума от 870,27лв., определена с
решението, поради което и молбата следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 2222/20.12.2018г. по
гр.дело № 208/2018г. на ВОС, ГО, VII състав, в частта за разноските, на
основание чл.248 ал.1 от ГПК, като ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България да заплати на Я.И.Б., ЕГН **********,***, освен присъдената с
решението сума от 870,27лв. и сумата в размер на 201,40лв.
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78
ал.1 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд по реда, по който подлежи
на обжалване решението, на основание чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: