О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер VІ - 83 Година 2019, 16.01 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав
На шестнадесети януари, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
разгледа въззивно
гражданско дело номер 27 по описа за
2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№48113/22.11.2018г.
подадена от „Център за нови стоки и мода /ЦНСМ/“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тулово“ № 7, представлявано от
управителя Ивайло Христов Аловски, чрез адв. Б.Т., ищец в първоинстанционното производство, срещу решение №2107 от
25.10.2018г. по гр.д.№4403/2017 по описа на БРС.
С
посоченото решение съдът е отхвърлил предявените от ищеца искове за признаване
на установено по отношение на ответниците К.З.А.и А. З.А., че е собственик на основание добросъвестно
давностно владение, упражнявано в периода от април 1984 г. до завеждане на
иска - 22.06.2017 г. на следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 67800.503.550 с площ от 1093 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до10м/, при съседи подробно описани в решението;
поземлен имот с идентификатор 67800.503.552 с площ от 373 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до10м/, при съседи подробно описани в решението; поземлен имот с
идентификатор 67800.503.553 с площ от 671 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/,
при съседи подробно описани в решението; поземлен имот с идентификатор
67800.503.175 с площ от 1211 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/, при съседи
подробно описани в решението; поземлен имот с идентификатор 67800.503.51 с площ
от 97 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до10м/, при съседи подробно описани в
решението. Ищецът е осъден за разноски по делото.
С въззивната жалба се изразява
несъгласие с обжалваното решение и се твърди, че то е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд, че ищеца не е имал качеството на добросъвестен
владелец, поради липса на твърдения за обстоятелства, че е придобил имотите на
годно да го направи собственик правно основание. Посочва, че с договора за
приватизация, цялото имущество на държавната фирма „ЦНСМ“ е преминало към
едноличното търговско дружество „Център за мода“, поради което той може да
обуслови началото на добросъвестно владение за ищеца. В тази връзка счита за
неправилен и извода на съда, че щом дружеството е станало собственик на
процесните имоти, то качеството му на добросъвестен владелец губи смисъл и
значение. Намира за погрешни и изводите на първоинстанционния съд, че не може
да се приложи чл. 70 от ЗС, тъй като според експертизата имотите не са част от
дълготрайни материални активи на дружеството. Позовава се на практика на ВКС,
съгласно която, при наличието на законовите предпоставки вещно- транслативния
ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско
дружество, поради което не е необходимо предоставените за стопанисване или
управление имоти да са заприходени в баланса на преобразуващото се държавно
предприятие или преобразуваното търговско дружество. Заявява, че от момента, в
който като универсален правоприемник на държавната фирма, му е предаден
включения в активите имот № 1025, кв.- 88 по плана на гр. Созопол – идентичен с
процесните имоти, до настоящия момент „ЦНСМ“ ООД владее процесните имоти,
считайки се за техен собственик.
Счита за противоречиви изводите на
районния съд, че не е налице владение върху имота от страна на ищеца. Твърди,
че дружеството е преставило доказателства за
извършване фактически действия, чрез които е осъществявал фактическа
власт и своене на имота, както и
действия, с които е отблъсвало владението на трети лица.
Излага
доводи, че никога не е твърдял, че някой друг е собственик на имотите. От
момента на приватизационната процедура до настоящия момент „ЦНСМ“ ООД упражнява
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху тях, поради което счета за
неправилни твърденията на съда, че представените по делото писма, представляват
признания, че имота е на ответниците, което от своя страна прекъсвало
давността. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се уважи предявения иск, както и да му бъдат присъдени направените
съдебно – деловодни разноски и адвокатски хонорар и за двете инстанции.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се
установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ищеца на 08.11.2018г.
Въззивната
жалба е входирана в деловодството на БРС на 22.11.2018г. и следователно същата
е подадена в законния двуседмичен срок.
Препис от
същата е връчен на ответника, чрез процесуалния му представител, адв. Килирова,
на 21.12.2018г.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемите
правят искане за прекратяване на
производството по делото, поради наличие на сила на присъдено нещо, по
отношение на претенцията за придобиване по давност на процесните имоти от ищеца,
за което е постановено влязло в сила решение по гр.д. 1224/2013 г. на БОС. Излагат
подробни доводи по наведените във въззивата жалба твърдения, като сочат
включително, че с тях се прави недопустимо изменение на иска. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство.
Настоящият съд констатира, че отговора е
подписан от адв. Кирилова, за упълномощаването на която по делото е представено
пълномощно /л. 96 от първоинстанционното производство/. С посоченото
пълномощно, ответниците са упълномощили адв. Кирилова да ги защитава само в
производството по гр. д. № 4403 на БРС. При
това положение, отговорът на въззивната жалба не отговаря на изискванията на
чл. 263, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 261, т. 2 от ГПК. Ето защо, на основание
чл. 101 от ГПК, съдът следва да се укаже на въззиваемите да потвърдят
извършените без представителна власт действия по подаване на отговор на
въззивната жалба, като в противен случай, ще
се приеме, че такъв не е подаден.
Страните
нямат доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№27/2019г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 11.02.2019г. от 09,30 ч., за която дата
и час на страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на К.З.А.и А.З.А., в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, да потвърдят извършените от адв. Н. Кирилова без
представителна власт действия по подаване на отговор на въззивна жалба с вх. №
53209/27.12.2018 г. При неизпълнение на дадените указания в срок, съдът ще
отмени определението си, с което е прието, че отговора на въззивната жалба е
подаден в срок, с произтичащите от това последици.
С оглед своевременното призоваване
на страните, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на
посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се
връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: