Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София,16.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1459 по описа за 2017г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно
и субективно съединяване главен иск от К.т.б. АД – в несъстоятелност,
представлявана от синдиците си, за
обявяване на нищожност на извършено прихващане от ответника И.Д.С. изявление за
прихващане съгласно уведомление с вх.№ 10193/30.10.2014 г., постъпило в банката
с доводи за липса на изискуемост на активното вземане, поради наличие на
законова забрана по чл.119, ал.4 и 5 ЗКИ след поставяне на банката под
специален надзор да се извършват каквито и да било плащания на влогодатели, с доводи за неспазване на формата за
действителност по чл.59, ал.2 ЗБН.
Предявени са от синдиците на К.т.б. АД –
в несъстоятелност при условие на евентуално отхвърляне на главния иск и искове
за обявяване на относителна недействителност на горното прихващане на основание
чл.59, ал.5 ЗБН, евентуално на основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Ищците твърдят, че със
съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4
състав, „К.т.б.“ АД било обявено в
несъстоятелност. Първоинстанционното решение било
изменено с решение № 1443 от 03.07.2015
г. по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, по отношение на началната
дата на неплатежоспособността, като за такава била приета датата 20.06.2014 г.
Тази дата съвпадала и с датата на поставянето на банката под особен надзор от
Управителния съвет на БНБ, съгласно решение № 73 от 20.06.2014 г., като с
решение №114/16.09.2014 г. на УС на БНБ срокът, за който банката е поставена
под особен надзор е продължен с три месеца, като с решение №138/06.11.2014 г. е
отнет лиценза за извършване на банкова дейност от К.т.б. АД. Решенията за
поставяне под специален надзор, продължаване на срока на надзора и за отнемане
на лиценза били обявени по партидата на банката в търговския регистър и
публично широко огласени чрез средствата за масова информация.
На 19.11.2008 г. бил сключен договор за кредит
между банката, в качеството й на кредитор и ответниците И.Д.С. и
Н.Х.Д., в качеството им на кредитополучатели, по силата на който договор е
предоставен кредит в размер на 88538 евро, който впоследствие бил изменен с
анекси от 26.01.2009 г., 09.08.2010 г., 25.08.2011 г. и 09.01.2012г.
На
30.10.2014 г. в деловодството на банката е постъпило с вх.№ 10193/30.10.2014 г.
уведомление от М. М.П.и ответника И.Д.С., с което П.уведомява банката, че с договор за цесия от 30.10.2014 г. е
прехвърлила на С. свое вземане към КТБ АД в размер на 39500 евро, произтичащо
от договор за депозит, по който е открита депозитна сметка с IBAN ***, а С. на
свой ред заявява, че прихваща задълженията си към банката по договора за банков
кредит от 19.11.2008 г. с придобитото от П.вземане.
При тези
твърдения се поддържа нищожност на изявлението за прихващане поради липса на
изискуемост на активното вземане, тъй
като изявлението е извършено в период, в който банката е поставена под
специален надзор, респективно няма право да изплаща суми на депозанти,
нито е в забава на плащането, поради неспазване на установената в чл.59, ал.2
ЗБН форма за действителност и поради отправянето му до ненадлежен адресат.
Евентуално се поддържа, че прихващането е относително недействително по
отношение кредиторите на банката, тъй като е извършено след поставянето на
банката под специален надзор и след началната дата на неплатежоспособността.
Евентуално се поддържа и относителна недействителност в хипотезата на чл.59,
ал.3 ЗБН, тъй като вземането, с което е извършено прихващане е придобито
недобросъвестно след като на ответника С. са станали известни обстоятелствата
относно решенията на УС на БНБ за поставянето на банката под специален надзор и
продължаване на срока за това, който решения са обявени в търговския регистър и
разгласени на широката общественост чрез медиите, респективно следва да се
приравнят на знание за неплатежоспособност.
От
страна на ответниците е постъпил отговор, в който по
същество се поддържат доводи за
неоснователност на исковете. По отношение иска за нищожност ответниците
считат, че изискуемостта на активното вземане е относима
към настъпване на последиците на прихващането, а не към действителността на
изявлението като едностранна сделка, съответно счита нормата на чл.59, ал.2 ЗБН
да е приложима към изявления, направени след откриване на производството по
несъстоятелност. По отношение на евентуалните искове по чл.59, ал.5 ЗБН
поддържат, че приложима по отношение на оспорваното прихващане е разпоредбата в
редакцията й преди изменението в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., тъй като
прихващането било извършено на 30.10.2014 г., а изменените материалноправни
разпоредби нямали обратно действие. В приложимата според ответника редакция на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, за недействително могло да бъде обявено само прихващане на
длъжник, което било синоним на „обявена в несъстоятелност банка“. По този начин
прихващания, извършени от кредитор на банката не попадали в приложното поле на
уредената относителна недействителност. По отношение евентуалните искове за
обявяване недействителност на прихващането на основание чл.59, ал.3 ЗБН се
поддържа липса на предпоставката „знание за настъпила неплатежоспособност“, тъй
като считат, че знанието се установява въз основа на установената презумпция,
чиито фактически състав не е бил налице, като поставянето на банката под
специален надзор и разгласяването на това обстоятелство не означава
неплатежоспособност, като целта на производството е оздравяване на банкта, като по същото време са налице и изявления на
институции, също широко разгласени, че банката не е неплатежоспособна.
В
допълнителната искова молба синдиците поддържат иска и вземат становище по
отношение на направените от ответника възражения в отговора на исковата молба.
Считат, че дори и да се приеме, че изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН нямало
обратно действие, старата редакция на тази разпоредба била идентична с новата
по отношение на кръга на лицата, извършващи прихващане. Използваното понятие
„длъжник“ следвало да се тълкува разширително и да се
прилага за всички прихващания, извършени след началната дата на
неплатежоспособността.
Ответниците поддържат доводите в отговора, като в срока за
представяне на писмена защита правят искане съдът да отправи преюдициално запитване във връзка с противоречието на §8
ПЗР на ЗИДЗБН, обн.ДВ,
бр.22 от 2018 г. с норми на европейското право, евентуално иска спиране на
настоящото производство до приключване на разглеждането на отправено преюдициално запитване от Окръжен съд – Видин по т.д.в.№ 18/2018 г., по което е образувано преюдициално дело С-647/2018 г. на СЕС. В защитата по
същество моли съдът да не прилага §8 ПЗР на ЗИДЗБН, обн.ДВ, бр.22 от
2018 г., с която е придадено обратно действие на измененията на чл.59 ЗБН, в
сила от 21.11.2014 г. поради противоречието й
с норми на европейското право.
Третото
лице-помагач М. М.П.не взема становище по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото приема следното от
фактическа и правна страна:
В
тежест на ищците е да докажат качеството си на синдици на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, както и извършено от ответника И.Д.С.
изявление за прихващане след началната дата на неплатежоспособността на банката
и след поставянето й под специален надзор, както и твърденията си за обикновена
писмена форма на изявлението, респективно за постановяване и обявяване на решенията на УС на БНБ, с
който свързват знанието за неплатежоспособност.
Не са спорни и не се нуждаят от
доказване обстоятелствата относно сключване на договора за кредит с ответниците от 19.11.2008 г., сключването на договор за
цесия с М. П.на 30.10.2014 г. относно притежавано от нея вземане по договор за
депозит, размера на последното от 39500 евро, отправянето и получаването на
уведомление за цесия и изявление за прихващане на 30.10.2014 г., както и
обстоятелствата относно взетите решения на УС на БНБ за поставяне на банката
под специален надзор / решение № 73 от 20.06.2014 г. решение № 73 от 20.06.2014 г./,
продължаване на срока му/ решение №114/16.09.2014 г./, отнемане на лиценза/ решение
№138/06.11.2014 г. /, обявяване на решенията в търговския регистър и
откриване на производство по несъстоятелност / решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело №
7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав/ и определяне на началната дата на
неплатежоспособността - 20.06.2014 г., определена с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015
г. на Софийски апелативен съд.
По
иска на К.т.б. АД /н./ за нищожност на изявлението за прихващане
Изявлението за прихващане е едностранна сделка, поради което и по
отношение на нея на основание чл.44 ЗЗД
се прилагат съответно правилата за двустранните сделки.
Доводите за нищожност на изявлението поради несъществуване на активно
вземане са неотносими към действителността на самото
изявление за прихващане като сделка, а касаят настъпването на последиците му,
към които последици обаче, а именно настъпване на погасителния ефект на
прихващането, не може да се приложи института на нищожност, който касае
сделките, а не и всички юридически факти.
Неоснователни са и доводите за нищожност на изявлението поради липса на
формата, посочена в чл.59, ал.2 ЗБН. Съгласно тази разпоредба изявлението за
прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено писмено с нотариална
заверка на подписите, като от съдържанието е може да се направи единствения
възможен извод за приложимостта й към изявления за прихващане, направени едва
след започване на производство по искането на БНБ за откриване на производство
по несъстоятелност на банката, тъй като синдикът като орган може да възникне
само в това производство. Процесното изявление за прихващане е направено преди
отнемането на лиценза на КТБ АД и започване на съдебното производство по
несъстоятелност.
Следователно искът за нищожност е неоснователен и следва да се отхвърли,
като се разгледат по реда, по който са предявени евентуалните искове.
По иска по чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност.
Страните не оспорват съществуването на правоотношенията
по договора за кредит, договора за депозит между КТБ АД и М. П., както и това
по договора за цесия, нито размера на задълженията по договора за кредит и
вземанията по договора за депозит, поради което и съдът приема, че към 30.10.2014
г. ответниците И.Д.С. и Н.Х.Д. са длъжници
на банката по договора за кредит, респективно длъжникът С. е имал към нея
вземане в размер на 39500 евро, придобито чрез цесия от М. П., която цесия
обвързва банката след съобщаването й на 30.10.2014 г., съответно към тази дата
насрещните вземания са били ликвидни и изискуеми.
Неоснователни са доводите на ищците, че
вземането, с което е извършено прихващането е некомпенсируемо
поради поставянето на банката под специален надзор и наложената с решението за
поставянето й мерки по спиране на изпълнението на задълженията, включително по
изплащане на депозити. По становище на настоящия състав посочената мярка касае
единствено действия и сделки на банката, но не влияе върху изискуемостта на
вземанията, който извод следва пряко от разпоредбите на чл.119, ал.4 и 5 ЗКИ,
които изключват отговорността на банката за забава, каквато възниква само по
отношение на изискуеми задължения и биха били безсмислени, ако такава не възниква.
Мярката по чл.116, ал.1, т.2 ЗКИ по становище на настоящия състав не влияе
върху изискуемостта на вземанията, а въвежда забрана за доброволно изпълнение
от страна на банката, респективно временна забрана да се изпълнява принудително
по отношение на нея.
Следователно е налице прихващане
като елемент от фактическия състав на иска по чл.59, ал.5 ЗБН.
Съгласно вписванията по партидата на
К.т.б. АД ищците са назначени за синдици на банката по решение на Фонда за
гарантиране на вземанията, поради което и съгласно чл.62, ал.1 ЗБН разполагат с
легитимация да предявят съдебно потестативното право
за обявяване на относителна недействителност на извършеното от ответника
прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като съдът приема,
че тъй като синдиците по силата на чл.31, ал.1, т.1 от Закона за банковата
несъстоятелност представляват банката и
при липсата на изрична норма, аналогична на чл.635, ал.3 ТЗ, надлежен
ответник в производството е единствено извършилия прихващане кредитор на
банката .
Съответно прихващането е извършено
на 30.10.2014г., която дата следва 20.06.2014г., когато банката е поставена под
специален надзор и едновременно с това е настъпила и неплатежоспособността й,
съгласно решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Спорът по делото е относно
приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, а именно дали е приложима последната
редакция съгласно
изменението, обнародвано в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. или
действалата преди това редакция на същия законов текст, както и дали двете
редакции са идентични. Съответно при извод за приложимост на редакцията преди
ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. би се поставил и въпросът
относно приложението на §8 ПЗР на ЗИДЗБН, обн.ДВ, бр.22 от 2018 г.
По становище на настоящия съдебен
състав приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителна
недействителност на действие или сделки спрямо кредиторите на несъстоятелността
е законовата норма, действаща към момента на възникването на това право, а не
нормата действала към момента извършване на сделките/действията. С оглед
легитимираните да го упражнят лица/синдика, фонда за гарантиране на влоговете в
банките и кредиторите на банката/, срока за съдебното му предявяване/ 2-годишен
от откриване на производството по несъстоятелност/ и предпоставките за
възникването му/прихващане извършено след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за
кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия
закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността/това право
възниква едва с откриване на производството по несъстоятелност на банка, което
в случая с К.т.б. АД е открито с решението на СГС от 22.04.2015г. Следователно
приложима е нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията от ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г. и всички
предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Касае се за специфичен
случай на относителна недействителност, чрез която последиците на прихващането
не отпадат изобщо и изцяло дори и по отношение на лицата, в чиито интерес е
установена– прихващането се счита недействително само за тези суми, които
надвишават сумите, които извършилия го кредитор на банката би получил при осребряването му и за които то
ще породи действие и спрямо кредиторите с влизане в сила на окончателната
сметка, поради което и няма основание приложимия закон да се определя от
момента на извършване на действието, както в случаите на недействителност, в които
последици не се пораждат или изобщо отпадат между страните или по отношение на
трети лица.
По същите
съображения съдът намира, че основателността на иска не е обусловена от
събирането на доказателства в настоящето
производство какво би получил извършилия прихващането кредитор на банката
съгласно окончателната сметка за разпределение. Разпоредбата на чл.59, ал.6 ЗБН
предвижда, че в случаите на чл.59, ал.5 ЗБН, какъвто е настоящият, действието
на прихващането се отлага до влизане в сила на окончателната сметка за
разпределение по чл.104 ЗБН. Едва на този етап и след издирване и събиране на
имуществото от масата на несъстоятелността и неговото разпределение за
удовлетворяване на вземанията на кредиторите би могло да се извърши преценка
какво би получил прихващащия кредитор при разпределението, каквато преценка не
възможна по никакъв начин на по-ранен етап поради неизвестност както на
възможното за събиране имущество, така и на кръга от легитимирани да участват в
разпределението кредитори. Същевременно по делото се установява, че вземането, с което
И.Д.С. е извършил прихващане е предявено от него и включено в списъците с приетите
вземания под условие – уважаване на иск по чл.59 ЗБН, поради което и искът по
чл.59, ал.5 ЗБН следва да се уважи именно до размера на сумата, която би
получил при извършване на окончателно разпределение на постъпилите суми от
осребряване на имуществото на банката.
По изложените
съображения съдът намира за неотносими към спора
искането на ответниците за отправяне на преюдициално запитване и искането за спиране, които следва
да се отхвърлят.
Право на
разноски при този изход на спора имат ищцовата страна
–синдиците на КТБ АД/н./ по иска по чл.59,ал.5 ЗБН и ответниците
във връзка с иска за нищожност, като никоя от страните не е представила
доказателства за извършване на разноски и не е претендирала такива.
К.т.б. АД /н./
следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса по иска за нищожност
на изявлението за прихващане в размер на 3090,21 лв.
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят дължимата държавна такса по иска по чл.59, ал.3 ЗБН в
размер на 3090,21 лв. на основание чл.59, ал.7 ЗБН.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците И.Д.С., ЕГН ********** и Н.Х.Д.,ЕГН**********
за отправяне на преюдициално запитване по делото и за
спиране на делото до приключване на дело С-647/2018
г. на СЕС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.т.б. АД/н./
срещу И.Д.С., ЕГН ********** и Н.Х.Д.,ЕГН********** чл.26 ЗЗД за нищожност на
изявление за прихващане съгласно уведомление с вх.№ 10193/30.10.2014 г. поради
противоречие със закона и неспазване на установената форма за действителност.
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по
отношение на кредиторите на К.т.б. АД/н./ извършеното с изявление за прихващане
с вх.№ 10193/30.10.2014 г. от И.Д.С.,
ЕГН ********** прихващане на придобитите
от М. М.П.по договор за цесия от 30.10.2014г.
вземания, произтичащи от договор за безсрочен депозит по банкова сметка *** ***9500
евро със задължения на И.Д.С. и Н.Х.Д.
към К.т.б. АД по договор за банков кредит от 19.11.2008 г., освен за сумите, които И.Д.С. би получил
при разпределение на осребреното имущество.
ОСЪЖДА
„К.т.б.
АД/н./, ЕИК ******да заплати по
бюджетната сметка на Софийски градски съд
сумата от 3090,21 лв., представляваща държавна такса по
делото за разглеждане на възражението.
ОСЪЖДА
И.Д.С.,
ЕГН ********** и Н.Х.Д., ЕГН**********
да заплатят на основание чл.59,ал.7 ЗБН държавна такса по сметка на Софийски
градски съд в размер на 3090,21 лв.
Решението е постановено при
участието на М. М.П.като трето лице – помагач на страната на ответниците.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: