№ 15378
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Д Л
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110138511 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Д Л
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 38511 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. П. В., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „..“, бл. .. вх. Б, ет. 2, ап. .. против Х. И. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„..“, бл. .., вх. Б, ет. 6, ап. .., за установяване по отношение на ответницата, че ищецът не му
дължи сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 06.05.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 200 лв., представляваща направени
от К. разноски за възнаграждение на повереник, по изпълнителен лист от 13.06.2017 г.,
издаден по НОХД № ..2017 г. по описа на СРС, 9 състав, както и сумата от 616 лв. –
разноски по изпълнението, сумата от 1 017,10 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп.д.
№ .. по описа на ЧСИ А Д с рег. № .. действащ в района на СГС, поради погасяване на
вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 13.06.2017 г. бил издаден изпълнителен лист по НОХД
№ ..2017 г. по описа на СРС, 9 състав, по силата на който бил осъден да плати на
ответницата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 06.05.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 200 лв., представляваща направени
от К. разноски за възнаграждение на повереник, въз основа на който било образувано изп.д.
№ .. по описа на ЧСИ А Д с рег. № .. действащ в района на СГС. Също така твърди, че по
изпълнителното дело били начислени сумата от 616 лв. за разноски по изпълнението, както
и сумата от 1 017,10 лв. – такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ. Сочи, че сред
предприетите от ЧСИ действие било налагане на запор върху банковите сметки на ищеца.
Позовава се на изтекла погасителна давност на вземанията на ответницата. Твърди, че
последното погасително действие било извършено от ЧСИ на 05.02.2019 г. Излага подробни
съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата Х. И. К., с който исковата претенция се оспорва като недопустима и
неоснователна. Позовава се на хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от ГПК, като сочи, че
направеното от ищеца искане за обезсилване на задълженията по издадения в полза на
ответницата изпълнителен лист. Твърди, че между страните е налице влязла в сила присъда
по НОХД № ..2017 г. по описа на СРС, 9 състав. Не спори издаване на изпълнителен лист по
влязлата в сила присъда и образуване на изпълнително дело. Сочи, че погасителната давност
по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е 5 години. Излага твърдения за прекъсване на давността,
на която се позовава ищецът, с оглед на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по
принудително събиране на вземането. Позовава се на задължителна съдебна практика.
Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира
направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са представени писмени
2
доказателства.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва иска,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция, като
неоснователна и недоказана, претендира направените по делото разноски.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от изпълнителен лист от 13.06.2017 г., издаден въз
основа на присъда от 10.12.2015 г. по НОХД № ..2014 г. по описа на СРС, 9 състав, изменена
с решение от 02.05.2017 г. по ВНОХД № 3685/2016 г. по описа на СГС, се установява, че С.
П. В. е осъден да заплати на Х. И. К. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от 06.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 200 лв.,
представляваща направени от К. разноски за възнаграждение на повереник.
От представените заверени преписи от запорни съобщения и покана за доброволно
изпълнение се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 13.06.2017 г. е
образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ А Д с рег. № .. действащ в района на СГС.
От представените от ответницата писмени доказателства се установява, че с Молба с
вх. № 166 от 18.01.2019 г. и приложени към нея изпълнителен лист от 13.06.2017 г., издаден
въз основа на присъда от 10.12.2015 г. по НОХД № ..2014 г. по описа на СРС, 9 състав,
изменена с решение от 02.05.2017 г. по ВНОХД № 3685/2016 г. по описа на СГС, е било
образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ А Д с рег. № .. действащ в района на СГС, като на
05.02.2019 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, като на същата
дата е изпратил и запорни съобщения. От представения заверен препис от Възражение с вх.
№ 397 от 11.02.2019 г., подадено от ищеца до ЧСИ се установява, че същото съдържа
изявление за получаване на поканата на 09.02.2019 г., както и за извършено плащане на
13.03.2017 г. на сумите, за които е бил издаден изпълнителния лист. От приложените към
същото възражение писмени доказателства се установява, че на 13.03.2017 г. ищецът е
превел на ответницата с два отделни превода сумата от 5 000 лв. и сумата от 1 960 лв. С
разпореждане от 27.03.2019 г. ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото. Като
доказателство по делото е приет и представеният заверен препис от Писмо с изх. № .. от
25.03.2019 г. на Български пощи до ЧСИ, от което се установява, че двата парични превода
от 13.03.2017 г. са били върнати на подателя С. П. В.. С молба от 01.02.2021 г.
процесуалният представител на взискателя е направил искане за извършване на нови
изпълнителни действия. Нова молба е била подадена до ЧСИ на 14.11.2022 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
3
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че изпълнителният лист от 13.06.2017 г. е бил
издаден въз основа на влязла в сила присъда на 02.05.2017 г. Спори се за дължимостта на
претендираните от ответника парични суми.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
присъда представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б.
”в” от ЗЗД. Видно представения изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно
влязла в сила присъда по НОХД. С уважаването на молбата и издаване на изпълнителния
лист на 13.06.2017 г. започва да тече нова давност. Следва да се отбележи, че всяко от
действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по
силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ”ж” от ЗЗД
докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложените заверени преписи от
документи от образуваното изпълнително дело се установява, че след образуване на
изпълнителното дело по повод молба от 18.01.2019 г. и изпращане на покана за доборонлво
изпалнение до длъжника, поканата е получена от последния на 09.02.2019 г. След изпращане
на поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки на
05.02.2019 г., по делото са постъпили молби от взискателя на 01.02.2021 г. и на 14.11.2022 г.
с искане за предприемане на действия по принудително изпълнение. От момента на
образуване на производството по изпълнителното дело пред ЧСИ - 18.01.2019 г.
изпълнителният процес не е бил прекратен по силата на закона с оглед на подаване на молби
от взискателя, с които е бил прекъсван започналият да тече давностен срок. Същевременно
на 12.03.2020 г. в страната ни беше обявено извънредно положение със закон. Съгласно чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците за
срока от 13 март 2020 г., давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти, спират да текат. Следователно към момента на
образуване на исковото производство – 18.07.2022 г. петгодишната давност не е изтекла. Ето
защо исковата претенция на ищцата се явява неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на направеното от ищеца за присъждане на разноските по делото
4
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът го намира за неоснователно, поради което
разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на същия съобразно с чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. П. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл.
.. вх. Б, ет. 2, ап. .. против Х. И. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. Б, ет.
6, ап. .., за установяване по отношение на ответницата, че ищецът не й дължи сумата от 5
000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 06.05.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща направени от К. разноски за възнаграждение на повереник, по изпълнителен
лист от 13.06.2017 г., издаден по НОХД № ..2017 г. по описа на СРС, 9 състав, както и сумата
от 616 лв. /шестстотин и шестнадесет лева/ – разноски по изпълнението, сумата от 1 017,10
лв. /хиляда и седемнадесет лева и десет стотинки/ – такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп.д.
№ .. по описа на ЧСИ А Д с рег. № .. действащ в района на СГС, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА С. П. В., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .. вх. Б, ет. 2, ап. ..
ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. Б, ет. 6, ап. ..,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5