Присъда по дело №148/2021 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 1
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20214330200148
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Тетевен, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
и прокурора В. Д. Ст. П. С. Д.
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20214330200148 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия МЛ. АС. АНГ. с ЕГН **********от с.ххххххххххх настоящ
адрес-с.ххххххххххх , род.на 19.03.1973 г.в Тетевен, български гражданин, средно
образование, разведен, строителен работник, неосъждан ЗА ВИНОВЕН в това ,че :в
периода от 01.04.2017г. - 01.04.2020г., след като е осъден да издържа свои низходящи- М.
МЛ. АС., ЕГН ********** и А.М. А., ЕГН ********** с Решение по гр.дело № 19/2017г. на
Районен съд-гр.Тетевен с № 38/28.03.2017г., влязло в законна сила на 28.03.2017г.,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски-
33,3 месечни вноски, равняващи се на 7660,00лв. , което е престъпление по чл. 183, ал.1 от
НК , но преди постановяване на присъдата от първата инстанция изцяло е изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия ПОРАДИ
КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл.183 ал.3 от НК НЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ на подсъдимия
МЛ. АС. АНГ. с ЕГН**********.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Ловешки окръжен съд в 15-
дневен срок, считано от днес.
Обявява, на основание чл. 310, ал. 2 от НПК, че мотивите ще бъдат изготвени в срока
по чл. 308, ал. 2 от НПК

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Районна прокуратура Ловеч , Т.О. Тетевен е повдигнала обвинение против МЛ. АС. АНГ.
ЕГН**********от с.Гаххххххххххх наст.адрес-сххххххххххх , род.на 19.03.1973 г.в Тетевен,
български гражданин, средно образование, разведен, строителен работник, неосъждан в това
,че : в периода от 01.04.2017г. - 01.04.2020г., след като е осъден да издържа свои низходящи-
М. МЛ. АС., ЕГН ********** и А.М. А., ЕГН ********** с Решение по гр.дело № 19/2017г.
на Районен съд-гр.Тетевен № 38/28.03.2017г., влязло в законна сила на 28.03.2017г.,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски-
33,3 месечни вноски, равняващи се на 7 660,00лв. , което е престъпление по чл.183,ал.1 от
НК.
В хода на съдебните прения прокурорът предлага на съда да признае подсъдимия за виновен,
но да не му налага наказание на основание чл.183, ал.3 от НК поради последващото изплащане на
дължимите вноски и липса на други вреди последици за пострадалите.
Частният обвинител С.А. заявява ,че няма претенции.
Защитника пледира ,че подсъдимия се е грижел за децата , майката и детето не
отричали този факт , подсъдимия е полагал лични грижи ,внимание и подкрепа по
отношение на децата ,налице били условията на чл.183 ал.3 от НК ,но не и субективния
елемент имало практика в тази насока , но следвало това да се обори с един отрицателен
установителен иск , което подсъдимия не желаел,моли за оправдателна присъда .
Подсъдимия заявява ,че заедно живеят с децата и майката в една къща изплатил
задължението си . Последно заявява ,че продължава да се грижи за децата си .
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение №38 от 28.03.2017 г.по гр.д.№19/2017 г.на Районен съд-Тетевен, влязло в
сила на 28.03.2017 г., подс.М.А. и С.А. се развели, като с решението подсъдимия е осъден да
заплаща на двете си деца М. МЛ. АС. ЕГН ********** и А.М. А. ЕГНххххххххххх
ежемесечна издръжка в размер на 115 лева на всяко едно от тях. От 2017г подсъдимия и
бившата му съпруга живеят в с.Български Извор с двете деца в една къща и в едно
домакинство ,като двамата родители издържали семейството, като поемали ежедневните
разходи и давали пари за издръжка на децата.Въпреки ,че подс. А. е бил осъден да плаща
издръжка на децата си в размер на 115 лева месечно за всяко едно от тях, той никога не е
превеждал такава издръжка срещу съответен документ, тъй като семейството живеело
заедно и издръжката, която той давал била ежедневна.Факта ,че страните живеели в едно
домакинство и двамата родители купували храна и облекло се потвърждава от разпита на
свидетеля М. МЛ. АС. –син на подсъдимия , както и от бившата съпруга С.А. и майка на
децата , като същата пояснява ,че подсъдимия давал пари на децата извън парите ,които се
дължали , разходите за консумативи си деляли двамата родители. От своя страна св. О.Р. в
показанията си твърди ,че познава подсъдимия и бившата му съпруга , ходил е многократно
като полицейски служител на проверки ,тъй като имали проблеми, като заявява ,че знае ,че
бащата се грижи за децата си. От приобщения социален доклад е видно ,че едното дете спи в
една стая с майка си, а другото-с баща си, като кухнята, сервизните помещения и т.н., са
общи и се ползват общо.
Съдът кредитира показанията на свидетелите , действително предвид заявеното от
подсъдимия ,че е давал суми за издръжка за децата , същия следваше да докаже този факт с
влязло в сила съдебно решение по реда на чл.124 от ГПК , с което да докаже ,че за
инкриминирания период същия е заплащал издръжка за децата си , но такива доказателства
по делото няма. Що се отнася до други суми и подаръци , които са правени за децата същите
нямат отношение към даването на издръжката , която е определена сума пари .
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност Въз основа на така установените факти по делото съдът
прие, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна се установи, че с решение №38 от 28.03.2017 г.по гр.д.№19/2017
г.на Районен съд-Тетевен, влязло в сила на 28.03.2017 г., подс.М.А. и С.А. се развели, като с
1
решението подсъдимия е осъден да заплаща на двете си деца М. МЛ. АС. ЕГН ********** и
А.М. А. ЕГНххххххххххх ежемесечна издръжка в размер на 115 лева на всяко едно от тях. С
бездействието си, изразяващо се в неплащане на 33,3 месечни вноски с настъпил падеж,
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183 ал. 1 НК е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който
нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието, тъй като е знаел, че е
осъден с влязло в сила съдебно решение да изплаща месечна издръжка на децата си в
размер на 115лв., което се установява по несъмнен начин . Независимо от горното и при
наличието на обективна възможност, същия не изпълнил това си задължение, което налага
правния извод, че престъплението е било извършено виновно.
Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е
допускал настъпването им. Подсъдимият е знаел че не изпълнява своите задължения по
изплащане на издръжката и по този начин нарушава влязло в сила съдебно решение. Затова
съдът го призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение с обвинителния акт.
Съдът обаче счита, че на подсъдимият не следва да бъде налагано наказание за
извършеното от него престъпление съгласно чл. 183 ал. 3 от НК. Същият преди
приключване на съдебното производство е внесъл по сметка на всяко едно дете сумата от по
3700лв видно от представените банкови документи , а остатъка от 260лв са дадени за децата
,чрез майката , която потвърждава този факт , които покриват задължението за издръжка за
инкриминирания период. Тъй като по делото е установено, че за децата не са настъпили
други вредни последици, освен тези от деянието, подсъдимият може да се ползва от
привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК, на основание на която именно съдът не му наложи
наказание за извършеното от него престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. Визираният
нормативен регламент представлява поощрителна разпоредба, целяща да стимулира
длъжника към едно последващо правомерно поведение, което да доведе до своевременно
плащане на дължимата издръжка. Условията за приложението на разпоредбата на чл. 183,
ал.3 НК са четири и са дадени кумулативно, а именно: деецът следва да е изпълнил цялото
си задължение /това обстоятелство бе установено в с.з от 06.01.2021г , тъй като подсъдимия
представи доказателства за пратената издръжка по 3700 лв. за всяко дете ,а за остатъка от
260 лв. майката на децата е потвърдила ,че ги е получила , самото изпълнение следва да е
извършено преди постановяване на присъдата от първа инстанция /в случая е налице, тъй
като доказателството за погасеното парично задължение е представено пред
първоинстанционния съд/, на трето място - необходимо да не са настъпили други вредни
последици за пострадалия /по делото липсват данни нуждаещите се да са поставени в
особено затруднено материално положение или неплащането на алиментното задължение да
е накърнило техния психичен и нравствен интегритет/ и на последно място - деецът да не се
е възползвал от тази законово предвидена привилегия /подсъдимият не е осъждан за
извършеното престъпление по чл. 183 НК, а липсват и доказателствени източници по
отношение на него да е прилагана посочената поощрителна разпоредба както от
прокуратурата на Р.България, така и от съда - в този смисъл ТР № 19 от 27.03.1974 г. по н.д.
№ 12/1974 г., ОСНК на ВС, т.2. По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че подсъдимият МЛ. АС. АНГ. следва да бъде признат за виновен в извършването
2
на престъпление по чл. 183, ал.1 НК, като на основание чл. 183, ал.3 НК на същия не следва
да се налага наказание.

По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………


3