№ 457
гр. София, 31.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600499 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба , подадена от осъдения Я.В. срещу определение от
13.05.2022 г. постановено по н.ч.д. №.1422/2022 год. по описа на Софийски градски съд, с
което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св. В..
Съдът е приел, че макар и да е налице една от формалните предпоставки на чл.70, ал.1 НК
(изтеклия до момента срок от изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“), индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се
постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието „лишаване от
свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително- възпиращата функции на
наказанието.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост и е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт и допускане на
условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение,
намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
С определение от 13.05.2022 год., постановено по н.ч.д. №1422/2022год. по описа на
СГС, е оставена без уважение молбата на л.св. Я.В. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 години , определено по НЧД № 855/2019 г. на СпНС, по което е било
извършено групиране с налагане на общото най-тежко наказание измежду наложените
1
наказания по НОХД №1099/2015 г. на СпНС, НОХД № 3128/2017 г. на СпНС и по НОХД
№ 22150/2015 г. на СРС, с начало на наказанието от 7.09.2015 г.
От приложената справка от затвора - гр. София е видно, че към 13.05.2022 г. Я. Б.
фактически е изтърпял 6 години, 9 месеца, 9 дни, от работа 2 дни, общият размер на
изтърпяното до настоящия момент възлиза на 6 години, 9 месеца, 11 дни, а остатъкът на 1
година, 2 месеца и 19 дни.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440
НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по
делото материали, основателно е стигнал до извода, че не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови
исканото условно предсрочно освобождаване. Правно релевантните факти по делото са
правилно установени от първостепенния съд.
За да постанови този свой акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на
осъдения е налице само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно - към момента на
произнасянето същият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му и
търпяно наказание. Според СГС в случая обаче, не е налице втората предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване - с обективираното
пред затворническата администрация поведение осъденият да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови
определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.
Безспорно от приложените по делото доказателства е налице формалната законова
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на фактически изтърпяното наказание и
изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание. Към делото, наред с писмените доказателства съдържащи се в личното досие на
осъдения, са приложени и доклад на затворническата администрация, от който се
установява, че първоначалният риск от рецидив за осъдения е бил 79 ,а впоследствие е
намалял на 67 точки. Правилно съдът е посочил, че този факт не може да бъде
омаловажаван, но е видно, че рискът от рецидив и понастоящем е в средните стойности и
все още не е реализиран принципът на прогресивната система, като е посочено, че режимът
при който се изтърпява наказанието все още е „строг“. В принципен план замяната на
режима с по-лек касае друго производство и липсват обективни данни за замяната на
строгия режим в по-лек, което е пречка съдът да анализира конкретни данни за поведението
на осъдения при по-смекчено режимно положение, с оглед преценка възможностите за
2
ресоциализация и реализацията на принципа за прогресивно корекционно въздействие. По
делото още има данни, че понастоящем осъденият полага усилия за добро поведение в
затвора, за оказване на помощ на затворници за пълноценното и успешно упражняване на
правата им и за съблюдаване на затворническата дисциплина след първоначалните осем
дисциплинарни нарушения. Правилно съдът е посочил, че тези обстоятелства обаче към
настоящия момент не са достатъчни, за да се приемат за необходимата положителна
промяна, още повече, че не е проверен начинът на реакция на лишения от свобода при
снижаване на мерките за надзор върху него, което несъмнено предстои. И според
настоящия съдебен състав горепосочените обстоятелства сочат, че л.св. полага усилия да
следва една положителна линия на поведение в местата за лишаване от свобода.
От друга страна е необходимо да се посочи, че спазването на реда в местата за
лишаване от свобода не е предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а е
задължение на осъдените лица.
В този смисъл обстоятелството, че осъденият има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
съответните правила, които следва да се спазват там, не означава априори, че процесът при
него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в
мястото за лишаване от свобода е безпредметен и че корекционният процес спрямо него е
напълно приключил. В тази насока следва да се отбележи, че поправително-възпитателната
работа с осъдените и преследваната при изтърпяването на наказанието легитимна цел е
постигането на такова поправително въздействие спрямо личността на осъдения извършител
на престъпление, което да не е формално, а да има своите действителни и трайни устойчиви
прояви в изграждането на позитивен, законосъобразен модел на поведение.
С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на относимите към
предмета на настоящото производство доказателства не е налице основание да се формира
извод, различен от направения от първостепенния съд, поради което обективираното в
частната жалба искане не следва да бъде уважено.
По тези съображения, Софийският апелативен съд намира, че атакуваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно и че като такова следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от13.05.2022 год. на Софийски градски съд,
постановено по н.ч.д. №1422/2022 год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4