Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр.Горна Оряховица, 21.06.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на прокурора ………..,
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№66/2017г. по
описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ; чл.294 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът „Булпойнт 2015”ЕООД с ЕИК****(чрез юрисконсулт Д.Б. и адв.К.В.К.
от АК-Варна) твърди в молбата си, че между „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД(„БТК“ЕАД) и С.М.П. е сключен Договор №****за предоставяне на
телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца. Със същия „БТК”ЕАД предоставило
на П. мобилни услуги с абонаментен план
„МaxiCall S” за №****, както и мобилен апарат „Huawei Ascend P1” срещу
задължението на ответника да заплати на „БТК”ЕАД обща лизингова цена на устройството
в размер на 429.84лв. с ДДС на 24бр. месечни лизингови вноски, всяка една в
размер на 17.91лв. с ДДС. Също така с Договор№****. за срок от 24 месеца.
„БТК”ЕАД предоставило на С.М.П. мобилни услуги с абонаментен план „Тraffic
Unlimited M+” за №****, както и таблет „Samsung Galaxy Tab 2-
Ответникът С.М.П. с редовно връчено съобщение по чл.44 ал.1 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба не депозира отговор на исковата
молба, не взема становище по предявения иск. Не се явява в съдебно заседание.
След като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно
правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Не се спори, че между „Българска
телекомуникационна компания”ЕАД(„БТК“ЕАД) и С.М.П. е сключен Договор№****за
предоставяне на телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца. Със същия
„БТК”ЕАД предоставило на П. мобилни
услуги с абонаментен план „МaxiCall S” за №****, както и мобилен апарат „Huawei
Ascend P1” срещу задължението на ответника да заплати на „БТК”ЕАД обща
лизингова цена на устройството в размер на 429.84лв. с ДДС на 24бр. месечни
лизингови вноски, всяка една в размер на 17.91лв. с ДДС. Също така с Договор№****.
за срок от 24 месеца. „БТК”ЕАД предоставило на С.М.П. мобилни услуги с абонаментен
план „Тraffic Unlimited M+” за №****, както и таблет „Samsung Galaxy Tab 2-
На 29.05.2015г. „БТК”ЕАД сключило
Договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ООД, по силата на който
дружеството-цесионер придобило вземанията по всички гореизброени фактури. „СГ
Груп“ООД в качеството си на пълномощник на „БТК”ЕАД изпратило уведомление на С.М.П., на основание
чл.99 ал.3 от ЗЗД. На 12.05.2016г. „СГ Груп“ООД прехвърлило всички свои
вземания придобити по цитирания договор
на „Булпойнт 2015“ЕООД, като уведомило длъжника за извършената цесия с
подаденото заявление по чл.410 от ГПК.
С Разпореждане по подадено заявление от „Булпойнт
2015”ЕООД срещу С.М.П. е било образувано
ч.гр.дело№1920/2016г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№2366/21.11.2016г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за: сумата 21.95лв. -
главница и сумата 7.66лв. - лихва за
периода: 11.12.2013г.-07.11.2016г., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по Договор за телекомуникационни услуги от
14.06.2013г. по фактура№**********/22.11.2013г. за отчетен период:
23.10.2013-21.11.2103г.; сумата 1027.71лв. - главница и сумата 348.69лв. - лихва за периода:
10.01.2014г.-07.11.2016г., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги
по Договор за телекомуникационни услуги от 14.06.2013г. по
фактура№**********/22.12.2013г. за отчетен период: 22.11.2013-21.12.2013г.;
сумата 356.35лв., представляваща сбор от
мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано
от падежа на всяка по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението
пред първоинстанционния съд -
21.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане на задължението; сумата 325.00лв.,
представляваща направените по делото разноски. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е
подадено изявление-възражение от длъжника.
Oт страна на „Булпойнт 2015“ЕООД е
постъпила молба от 06.04.2017г. по реда на чл.233 от ГПК. Със същата молба е
направен частичен отказ от иска по
чл.415 от ГПК за задълженията по: фактура№**********/22.12.2013 г. за
сумата 413.24лв., представляваща лихва
за забавено плащане за периода: 22.11.2013г.-21.12.2013г. на стойност 1.11лв.;
- неустойка по абонаментен план „МaxiCall S” в размер на 145.33лв. и - неустойка по
абонаментен план „Тraffic Unlimited M+”
в размер на 266.80лв., както и отказ от акцесорния иск за лихва
в размер на 356.35лв. С определение№536/02.03.2018г. съдът е уважил
молбата и е прекратил производството по делото, образувано въз основа на иск с
правно основание чл.415 от ГПК касаещ фактура№**********/22.12.2013г., в частта
му за сумата 413.24лв., както и в частта
му по иска за сумата 356.35лв. С оглед направения частичен отказ от иска и
съгласно т.13 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в същото определение от
02.03.2018г. съдът е обезсилил Заповед№2366/21.11.2016г. по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело№1920/2016г. на ГОРС в частите и, в които длъжникът С.М.П.
е задължен да плати на кредитора „Булпойнт 2015“ЕООД сумата над 614,47лв. до пълния
предявен размер от 1027.71лв., представляваща главница по
фактура№**********/22.12.2013г. за отчетен период: 22.11.2013г.-21.12.2013г.;
сумата от 348.69лв., представляваща лихва за периода: 10.01.2014г.-07.11.2016г.
– незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за телекомуникационни услуги
от 14.06.2013г. по фактура№**********/22.12.2013г. за отчетен период:
22.11.2013г.-21.12.2013г.; сумата 7.66лв., представляваща лихва за периода: 11.12.2013г.-07.11.2016г.
– незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за телекомуникационни услуги
от 14.06.2013г. по фактура№**********/22.112013г. за отчетен период:
23.10.2013г. -21.11.2013г. Производството продължава по предявения иск по
чл.415 от ГПК за сумата 614.47лв., която е част главницата по фактура№**********/22.12.2013г.
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
заявлението - 21.11.2016г. до
окончателното и изплащане; сумата 21.95лв., представляваща пълния размер на
главницата по фактура№**********/22.11.2013г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението - 21.11.2016г. до окончателното и изплащане.
При така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Искът по чл.415 от ГПК способ за
съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената
със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът -
възраженията си срещу вземането. Против издадената заповед за изпълнение е
подадено, в срока за това, възражение от ответната страна по чл.414 от ГПК,
като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на
вземанията си по заповедното производство в законоустановения срок. Ответната
страна е била в облигационни отношения през исковия период, по силата на които
ответната страна, като абонат, е ползвал услуги чрез обществена мобилна наземна
мрежа, съгласно Общите условия, за исковия период, както и два броя устройства,
като стойността на услугите и лизинговите вноски е в общ размер на исковата
сума. Ответната страна не е заплатила стойността на услугите и на устройствата.
Вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договорите за прехвърляне на
вземания. Ответната страна е уведомена за извършените прехвърляния. Уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.99 ал.3 предл.I от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД(Решение№3/16.04.2014 г. по
т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС). Липсват възражения от страна на ответника за
тези факти, поради което съдът ги намира за доказани.
Съдът, след като взе предвид
направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като
прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение,
счита, че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от
материалите по делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис
от исковата молба на неговия постоянен и настоящ адрес:***, но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не
е депозиран. Ответникът е призован за съдебното заседание на 20.06.2018г.
според изискванията на ГПК(чл.40, чл.41 от ГПК), но същият не се явява, не е направил искане делото
да бъде разглеждано в негово отсъствие, като с оглед на тези обстоятелства,
съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а
именно: на ответника с разпореждането от 20.03.2017г. са указани какви са
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването и в
съдебно заседание, както и възможността при тези условия ищецът да поиска
постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице е и визираната
в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по делото
писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на
предявения от ищеца иск. По делото са представени и приети достатъчно писмени
доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията на ищеца. Не
се съдържат изрични доказателства, които да опровергават соченото от ищеца
неизпълнение от страна на ответната страна. Твърдението за неизпълнение е за отрицателен факт, който обръща тежестта
на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил договорното си
задължение, каквито доказателства по делото не са събрани. Ето защо, съдът
следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на
чл.238 и чл.239 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 463.12лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№66/2017г. на ГОРС
разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК(25.00лв.+28.12лв.=53.12лв.),
юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв., адвокатско възнаграждение –
360.00лв./.
Разноските в заповедното производство са
законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва
да бъдат присъдени разноски в заповедното производство(ч.гр.дело№1920/2016г. на
ГОРС) в размер на 147.11лв./ДТ по чл.12 от Тарифа към ДТССГПК и юрисконсултско
възнаграждени/, съразмерно на уважените претенции, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „Булпойнт 2015“ЕООД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от
Управител Г. О.Г.(адрес за
кореспонденция: гр.В.), против С.М.П. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, че С.М.П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Булпойнт 2015“ЕООД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от
Управител Г. О.Г.(адрес за
кореспонденция: гр.В.), по Заповед№2366/21.11.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1920/2016г. на ГОРС: сумата
614.47лв., представляваща част от неизплатено задължение по Договор№****за
предоставяне на телекомуникационни услуги и издадена фактура№**********/22.12.2013г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
заявлението - 21.11.2016г. до
окончателното и изплащане; сумата 21.95лв., представляваща част от неизплатено задължение по издадена
фактура№**********/22.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на заявлението
- 21.11.2016г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА С.М.П. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „БУЛПОЙНТ 2015“ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр.В., представлявано от Управител Г. О.Г.(адрес
за кореспонденция: гр.В.): сумата 463.12лв./четиристотин шестдесет и три лева и
дванадесет стотинки/, представляваща направени в производството по
гр.дело№66/2017г. на ГОРС; сумата 147.11лв./сто четиридесет и седем лева и
единадесет стотинки/, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№1920/2016г. на
ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: