Р Е Ш Е Н И Е
№ 172/20.03.2018 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 51 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от В.П.К. ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна
мярка/ПАМ/ №17-0996-000929/29.11.2017г. , издадена от началник сектор към ОД на
МВР Монтана, сектор Пътна полиция
Монтана, упълномощен със заповед №301з-1411/07.06.2017г. от директора на ОД на МВР
Монтана, с която е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил марка „Б*** ***” с рег. № ***за срок от
шест месеца до една година, а именно шест месеца”, отнети са СРМПС № *********
и 2 броя регистрационни табели с номера ***, за това, че управлява без свидетелство за управление на
МПС, същото отнето, лишен от управление на МПС. В жалбата се оспорва описаната в заповедта фактическа
обстановка, като твърди, че във връзка с предходна заповед за ПАМ по реда на чл.171, т.1, б”д” ЗДвП № 17-1204-000987/13.07.2017г. на началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР
София, действително временно му е било отнето СУМПС, но до заплащане на
дължимите глоби по два електронни фиша -
М/483689/03.07.2016 г. и С/980177/24.10.2015г., но той е заплатил глобите, за
което е представил два броя вносни бележки от 07.08.2017 г., където изрично са
посочени номерата на посочените ел.фишове, поради което е отпаднало основанието за наложената ПАМ със
заповед № 17-1204-000987/13.07.2017г. на
началник група към ОДМВР София, сектор
Пътна полиция ОДМВР София. Поради което изложените в оспорената в настоящото
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №17-0996-000929/29.11.2017г.
, издадена от началник сектор към ОД на МВР
Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, не кореспондира с действителното
фактическо положение, т.е. той не е лишен от право да управлява МПС, поради
това, че е отпаднало основанието за това. Моли съда да отмени обжалваната
заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не изразява
становище по жалбата.
Ответникът началника сектор „Пътна
полиция” Монтана към ОД на МВР Монтана, редовно призован, не се явява, не се
представлява. В писмено становище по
жалбата не оспорва изложените в жалбата факти, но сочи, че към датата на
издаване на заповед №17-0996-000929/29.11.2017г., в сектор „Пътна полиция” ОДМВР Пловдив където
лицето се води на отчет е посочен статус на СУМПС ”отнет по адм. ред”, като
СУМПС с № ********* е върнат в статус „валиден” от 30.11.2017 г. в сектор
”Пътна полиция” ОДМВР Пловдив/ л.8 от делото/.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, като първоначално
заповедта е оспорена по административен ред, подадена жалба до горестоящия административен орган на
08.12.2017 г./33 и 34 от делото/, от надлежна страна и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В производството не се спори и се
установява от приложените писмени доказателства, вкл. приложения към административната преписка акт за
установяване на административно нарушение АУАН № 5731/28.11.2017 г., че лицето е управлявало
МПС без да представи СУМПС, като е посочено, че същото му е отнето по адм.ред,
с което е извършил административно нарушение, квалифицирано по чл.150 от ЗДвП
/л.17 от делото/. При съставяне на АУАН, К. да посочил, че има възражения и
обяснил, че е платил глобите, но въпреки това на следващия ден 29.11.2017 г., без да събере всички
доказателства и изясни фактите, началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, е издал оспорената в настоящото производство
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0996 -000929/29.11.2017
г. , с която е наложена ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца”, като са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с
номера РВ 3764 СВ /л.16 от делото/. К.
оспорил същата по административен ред, като изрично посочил, че е подал
възражение и срещу съставения АУАН,
представил и доказателства, че във връзка с наложената ПАМ със заповед №
17-1204-000987/13.07.2017г. на началник
група към ОДМВР София, сектор Пътна
полиция ОДМВР София, е заплатил дължимите глоби
по два ел.фиша - М/483689/03.07.2016 г. и С/980177/24.10.2015г., за
което е представил два броя вносни бележки от 07.08.2017 г., предвид което
поискал да бъде отменена наложената нова ПАМ със заповед №17-0996 -000929/29.11.2017
г. ПАМ/ л.33-37 и л.12-14 от делото/, т.к. към 28.11.2017 г. няма основание за
временно отнемане на СУМПС, постановено със заповед №
17-1204-000987/13.07.2017г. по чл.171, т.1, б”д” ЗДвП, т.к. още на 07.08.2017
г. е заплатил глобите, т.е. основанието е отпаднало/л.15 от делото/. Приетите по
делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, не са
оспорени от страните.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав,
при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от
правна страна, следното:
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност, макар посочената заповед № 301з - 1411/07.06.2017г. на директора на ОД
на МВР Монтана да не е приложена в настоящото производство, съдът служебно е
запознат със същата, а и в производството не се оспорва компетентността на
издателя. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената заповед е съставена в
изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите основания за нейното
издаване, посочена е нарушената правна норма чл.150а, т.1 ЗДвП. Т.е. не е
ограничено участието на санкционираното лице в административното производство,
което е депозирало и жалба пред горестоящия административен орган, но няма
данни за произнасяне от същия.
В случая, няма спор между страните
по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е
правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните
и процесуалноправни разпоредби.
Според чл. 171 от ЗДвП
/изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, действаща към 28.11.2017
г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от новоприетите такива мерки според т.2
"а" е процесната: " 2а.
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за
управление….. за срок от 6 месеца до
една година..” Цитираната разпоредба по разбиране на настоящия съдебен състав свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП с липса на придобита правоспособност, а не с липсата на
удостоверяващия документ. Спорен момент е дали управляването на МПС от водач,
притежаващ свидетелство, но същото е било временно отнето, като вече е отпаднало
основанието за временното отнемане, следва да се тълкува като управление без притежаване
на свидетелство за управление на МПС, по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Принудителната
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на
свободно предвижване. Заповедта за налагане на принудителна административна
мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК.
За да бъде една принудително административна мярка законна, тя трябва да
отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно
изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по
начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. По смисъла на чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4. А съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
В чл. 7, ал. 2, т.
13 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, всяко СУМПС съдържа датата на изтичане
валидността на свидетелството. Временното отнемане на СУМПС е уредено в чл.171, т.1 ЗДвП, но видно от
събраните в производството доказателства наложената ПАМ с предходната заповед
по реда на чл.171, т.1, б”д” ЗДвП №
17-1204-000987/13.07.2017г. на началник
група към ОДМВР София, сектор Пътна
полиция ОДМВР София, действително
временно му е било отнето СУМПС,
но до заплащане на дължимите глоби по
два електронни фиша - М/483689/03.07.2016 г. и С/980177/24.10.2015г., той е
заплатил глобите, за което е представил два броя вносни бележки от 07.08.2017
г., където изрично са посочени номерата на посочените ел.фишове, поради което е отпаднало основанието за наложената ПАМ с
предходната заповед. След като е отпаднало основанието за временното отнемане
на СУМПС, то същото не може да бъде прието за основание, посочено в оспорената
заповед №17-0996-000929/29.11.2017г. , издадена от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, т.к. за
К. вече е отпаднало основанието за временно отнемане на СУМПС, за което са
представени и съответните доказателства. Макар отразяването на това
обстоятелство в системата на сектор „Пътна полиция“ Пловдив, да е станало на
30.11.2017г., същото не е основание да се приеме, че на 29.11.2017 г. К. е
управлявал МПС без СУМПС, същото отнето, лишен от правоуправление на МПС. На
първо място на същия временно е отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба, а
дължимата глоба е заплатена още на 07.08.2017 г., т.е. причината за временното
отнемане е отстранена почти веднага след издаване на заповед №
17-1204-000987/13.07.2017г. на началник
група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция
ОДМВР София, с което е отстранена и причината за временното отнемане на
СУМПС. По разбиране на настоящия състав
това, че в системата на ОДМВР Пловдив този факт е отразен едва на 30.11.2017 г.
, не променя фактите, установени в производството. Действително лицето е било с
временно отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1, б”д” ЗДвП, но след като на
07.08.2017 г. същият е заплатил дължимите глоби, то е отпаднало и основанието
прилагането на тази ПАМ и същата не може да служи за налагане на новата ПАМ по
реда на чл.171, т.2а ЗДвП, отпаднало е основанието за временно отнемане на
СУМПС, т.е. водачът не само е правоспособен, но и притежава СУМПС.
Това налага правния извод на
настоящия съдебен състав, че в конкретния случай в оспорената заповед фактически
обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление..”. Поради което е налице незаконосъобразност на наложената ПАМ по
смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Не е налице правопораждащият фактически състав, липсва и правно
основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на управлявания от В.П.К. лек автомобил марка „Б*** 525Д” с рег. № РВ 3764
СВ. Следователно ПАМ наложена с оспорената заповед е издадена и при липса на материалноправните предпоставки
за това. В допълнение ЗДвП разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там.
Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки,
подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо
прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при
липса на всички нормативно установени за това условия. На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по -
голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява
притежаваното МПС в рамките на шест
месеца. Заповедта е в противоречие с целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП
- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения по този закон,
която се преследва с налагането й. От обстоятелството, че СУМПС е било временно
отнето не следва извод, че водачът представлява опасност за останалите
участници в движението, каквато би било лице, което изначално не притежава
СУМПС. Видно от събраните доказателства веднага след налагане на първата ПАМ по реда на чл.171, т.1, б”д” ЗДвП, лицето веднага
е заплатило дължимите глоби на 07.08.2017 г., постигната е предвидената в чл. 171 от ЗДвП
цел. Поради тези съображения оспорената заповед за ПАМ е незаконосъобразна и
следва да се отмени.
Въз основа на изложеното при
преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът
намира за неустановено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а от ЗДвП,
заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с целта на закона, което не се опровергава от
доказателствата по делото.
Поради изложеното оспорената заповед следва да се
отмени като незаконосъобразна.
В производството не са предявени
претенции за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, четвърти
състав
Р
Е Ш И:
Отменя заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0996 – 000929/29.11.2017 г. ,
издадена от началник сектор към ОД на МВР
Монтана, сектор Пътна полиция Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия: