№ 202
гр. Б., 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101225
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б., с която се
иска малолетното дете Ц. Г.а Г.а с ЕГН: ********** да бъде настанено в семейството
на своите баба и дядо по бащина линия – П. В. К. с ЕГН: ********** и Т. Г. К. с ЕГН:
**********.
В молбата се твърди, че детето Ц. Г.а Г.а, заедно със своя брат Т. Г. Г., са трайно
неглижирани от майката С. Ц. Р.. Баща им Г. Т. Г. от 21.12.2023 г. търпи ефективно
наказание „лишаване от свобода“. Майката е напуснала семейното жилище и живее
при своите родители в с. К., обл. П.. От около месец преди подаване на процесната
молба децата били оставени изцяло на грижите на своите баба и дядо по бащина
линия. Сочи се, че за двете деца и предходни периоди също е извършвана социална
работа във връзка с поставянето им в риск, заради родителско неглижиране. Досега
грижите за децата в подобни случаи винаги са полагани от техните баба и дядо П. и Т.
К.и. В проведен телефонен разговор на социални работници с биологичната майка,
същата е изразила готовност да се грижи за тях, но е уточнила, че би сторила това
само със съгласие на децата. Бабата и дядото на децата по майчина линия също са
заявили готовност да поемат грижите за двете деца. Малолетните Ц. и Т. обаче са
заявили желание да останат да живеят и да бъдат отглеждани от сем. К.и.
В откритото съдебно заседание родителите на малолетното дете Ц. Г.а Г.а, не се
явяват.
1
Представителят на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б. поддържа
становището си от социалния доклад и молбата, като настоява за настаняване на
детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия по съдебен ред. В хода
на устните прения пояснява, че Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б. отдавна по
различни поводи работи с двете деца. Те от дълго време са фактически оставени на
грижите на баба си и дядо си по бащина линия, като в един момент са останали изцяло
без родителска грижа, което е наложило и инициирането на настоящото производство.
Заинтересованата страна П. В. К. се явява лично и заявява, че поддържа
молбата, желае да се грижи за детето. Пояснява, че майката на децата е напълно
дезинтересирана от тях, но баща им се обажда, контактуват.
Заинтересованата страна Т. Г. К. също заявява изричното си желание да поеме
грижите за внучка си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Удостоверение за раждане № 314/11.12.2010 г., изд. от Община Б. въз основа
на акт за раждане № 314/11.12.2010 г, се установява, че родители на детето Ц. Г.а Г.а
са С. Ц. Р. и Г. Т. Г..
Със Заповед № ЗД/Д-СО-БГ-009/03.06.2024 г. на Директора на ДСП – Б. детето
Ц. Г.а Г.а е настанено по административен ред в семейството на своите баба и дядо по
бащина линия – П. В. К. и Т. Г. К..
Със заявления от 07.05.2024 г. П. В. К. и Т. Г. К. са уведомили ДСП – Б. за това,
че децата са изоставени от майка им, а баща им се намира в място за лишаване от
свобода. За всяко от децата е депозирана и изрична декларация от баба им и дядо им
по бащина линия, че същите са съгласни децата да бъдат настанени при тях за
отглеждане.
По делото са ангажирани и декларации от близки и роднини, които заявяват, че
нямат възможност да поемат грижите за децата. Налични са декларации (л.16 и 17 от
делото) от Цветомир Г. Рошковски и Пламенка Ангелова Р., баба и дядо по майчина
линия, в които е изразено съгласие децата да бъдат настанени за отглеждане в тяхното
семейство.
В Заявление ДП/Д-ЕН-4Б/48-002 от 22.05.2024 г. майката С. Ц. Р. е изразила
готовност да се грижи за децата си с помощта на своите родители. Признава обаче, че
децата от дълго време живеят с баба си и дядо си по бащина линия, свикнали са тях,
поради което майка им не желае да ги отделя от обичайната им среда против волята им
и да ги травмира емоционално.
От Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете
2
и Становище за годността на близки и роднини от 03.06.2024 г. се установява, че П. В.
К. и Т. Г. К. имат нужното чувство за отговорност към двете деца, притежават опит в
отглеждането и възпитанието им, разполагат със собствено жилище и финансов ресурс
да ги издържат. За децата са полагани адекватни грижи от баба им и дядо им,
получават необходимите медицински грижи, когато е необходимо, посещават училище
и помежду им има силна емоционална връзка.
При изслушването си по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето,
малолетната Ц. Г.а Г.а заявява, че е наясно за какво се води настоящото производство,
от 2019 г. живее с баба си и дядо си, свикнала е с тях, чувства се спокойна в
обкръжението им и желае да се остане в дома им. С майка си не контактува, а с баща
си чува по телефона.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
майката на децата трайно не полага грижи за тях. Баща им обективно е лишен от
възможността да ги отглежда, тъй като търпи наказание „лишаване от свобода“.
При така очертаните обстоятелства, съобразно принципите на чл. 3, т. 2 и т. 3 от
Закона за закрила на детето, интересът на детето Ц. Г.а Г.а би бил гарантиран по най –
добър начин, като спрямо същото се предприемат мерки за закрила в семейна среда.
Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето
„семейна среда“ е биологичното семейство на детето или семейството на
осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при
което се настанява по реда на чл. 26.
В конкретния случай детето Ц. Г.а Г.а има подкрепата и обичта на баба си и
дядо си по бащина линия. С общи усилия те успяват да се справят с отглеждането на
детето, осигурили са му задоволителни битови условия и стабилна подкрепяща среда.
Ето защо при липса на съдействие от биологичните родители, понастоящем е налице
невъзможност за реинтеграцията им с детето и за предоставяне на закрила чрез
социално подпомагане и услуги по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗкрД. В подобни случаи,
следвайки поредността, предвидена от законодателя, следва да се потърси възможност
за оказване на закрила чрез настаняване на детето в семейство на роднини и близки. В
настоящата хипотеза такава възможност не само е налице, но и се явява най –
адекватната мярка. Бабата и дядото по бащина линия имат изградени трайни навици да
се грижат за детето, изградили са с него отношения на обич, доверие и силна
привързаност. Извън всякакво съмнение е, че в интерес на детето е да продължи да
бъде отглеждано в средата, в която е живяло досега, в дома, в който е свикнало и най –
вече при хората, които проявяват обич и чувство за отговорност към него.
3
Съгласно изискването на чл. 28, ал. 5 от ЗЗД за определяне на срок на
настаняването, съдът счита, че същото следва да бъде за срок от три години, което не
съставлява пречка за промяна на постановената мярка или прекратяване на
настаняването преди изтичане на посочения срок при изменение на обстоятелствата.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на
детето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Ц. Г.а Г.а с ЕГН: ********** в семейството на своите баба
и дядо по бащина линия – П. В. К. с ЕГН: ********** и Т. Г. К. с ЕГН: **********, за
срок от три години или до промяна на обстоятелствата.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в седемдневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4