№ 7
гр. Благоевград, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200846 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Е.“ с ЕИК, представлявано от управителя
К. М. против Наказателно постановление № 42-0001036/27.04.2022 г., издадено от
директора на РД„АА“- София, с което на дружеството на основание чл.104, ал.13
ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на 4000лв. за нарушение на
чл.91в, т.2 от същия закон .
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Навежда се наличие на неяснота в какво се
изразява съставомерното бездействие на превозвача и такава за началния момент, от
който започва да тече едногодишният срок, в който дружеството е задължено да
съхранява информация от дигиталния тахограф на съответното МПС. Сочи се, че не
ставало ясно как точно е определен периодът, за който не е представена изисканата
информация, като се акцентира на различните периоди за представяне на
информацията, посочени в известието и НП. Изтъква се, че неправилно деянието е
квалифицирано като повторно, без да е конкретизирано НП, което е обусловило
наличието на повторност.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, се представлява от адв. Б.,
която поддържа подадената жалба. Допълва се, че посоченото НП, въз основа на което
наказващият орган е приел наличието на повторност е отменено от РС Благоевград с
влязъл в сила съдебен акт, поради което не следвало нарушението да се приема като
извършено в условията на повторност. Акцентира се, че МПС с рег.№ е отчислено от
лиценза на дружеството и ИААА е уведомена за това обстоятелство на 02.06.2021 г.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
1
писмено становище, в което поддържа законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и релевира възражение за прекомерност на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
„Е.” притежава лиценз на Общността № №15229, валиден до 15.05.2026 г.
На 02.06.2021 г. е прекратена регистрацията на притежавания от дружеството
товарен автомобил с рег.№, като на 03.06.2021 г. превозвачът е подал до ИААА
Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в Лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз, като е заявено отписване от
системата на ИААА на влекач с рег. № и вписване на влекач с рег.№.
С известие изх.№ 12-00-00-1605/19/28.01.2022 г. на директора на РД”АА”-
София, получено на 17.02.2022 г. от представител на „Е.“, управителят на дружеството
е уведомен, че на 01.03.2022 г. в 10.30ч. в гр.Благоевград в сградата на ОО”АА”-
Благоевград, бул. „Димитър Солунски” №77 ще се извърши тематична проверка на
управляваното от него дружество. Изискано е в посочения ден, час и място да бъдат
предоставени изрично описани в известието документи, между които превозни
документи (товарителници, пътни листа под номера и дати с тахографските листове в
оригинал и/или дигитална информация от дигиталните тахографи и от картите на
водачите) за периода 26.01.2021 г – 26.04.2021 г.
На 01.03.2022 г. около 12.00ч. в сградата на ОО“АА“ - Благоевград свидетелите
А. С. и К. В.- служители на РД“АА“ – София извършили тематична проверка на
превозвача „Експрес Транс -2015“ ЕООД.
На проверката присъствал и представител на дружеството, който не представил
извлечение от дигиталния тахограф, монтиран в МПС с марка Скания с рег. №,
изискано с известие изх. № 12-00-00-1605/19/28.01.2022 г.
Свидетелят В. приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.91в, т.2
ЗАвтПр, поради което на 01.03.2022 г., в присъствието на свидетеля С. и
упълномощено от управителя на дружеството лице, съставил срещу „Е.“ АУАН
№317573.
Актът е връчен на представителя на дружеството на същата дата, без в него да
са отразени възражения. В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия
орган се постъпили писмени възражения, в които е посочено, че влекач с рег. № не е
собственост на дружеството.
Въз основа на АУАН e издадено и обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на пълномощник на управителя на дружеството на 27.05.2022 г.
С Наказателно постановление № 42-0002341/09.09.2021г., издадено от
директора на РД„АА“- София, на „Експрес Транс 2015” с ЕИК на основание чл.104,
ал.7 ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за нарушение на
чл.91в, т.2 от същия закон. Наказателното постановление е отменено с влязло в сила на
26.01.2022 г. Решение №252/22.12.2021 г., постановено по а.н.д.1459/2021 г. по описа
на РС Благоевград .
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели А. С. и К. В. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Справка за собственост на
МПС; връчено Наказателно постановление с № 42- 0002341/09.09.2021 година,
Известие с рег. № 52-00-56-8797/20.09.2021 година; Известие за доставяне; Писмо до
2
Районен съд – Благоевград, с което е изпратена жалба с рег. № 52-00-56-
8797/2/05.10.2021 година; Товарителница;Решение № 252/22.12.2021 година,
постановено по НАХД № 1459/2021 г, копие на лиценз № 15229/16.05.2016 г., писмо от
22.06.2022 г. на РД „АА“-София, писмо от 14.09.2022 г. и писмо от 14.10.2022 г., ведно
с приложенията, Писмо от РДАА с рег. №52-00-08-1385/5/15.06.2022 г.; Разпечатка на
АУАН Серия а-2012 №317572/01.03.2022 г.; Известие №52-00- 08-1385/2/19.05.2022 г.;
Заповед №РД-12-60/23.02.2022 г.; Известие с рег. №12-00-00-1605/19/28.01.2022 г.;
Заповед №РД-12-60/23.02.2022 г.; Констативен протокол от 25.02.2022 г.; АУАН с
№317573/01.03.2022 г.; Известие за доставяне; Възражение срещу съставен АУАН
№317573/01.03.2022 г.; Копие на свидетелство за регистрация част 1 с надпис
прекратена регистрация за износ 02.06.2021 г.; Длъжностна характеристика; Заповед
№110/01.04.2022 г.; Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г.; Известие за доставяне от
25.05.2022 г.
Съдът приема за достоверни показанията на С. и В. с оглед тяхната
последователност, непротиворечивост, липсата на данни за заинтересованост от изхода
на делото и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства. Чрез
показанията си двамата свидетели възпроизвеждат пряко възприети от тях
обстоятелства, относими към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства се
установяват детайли за извършената на дружеството проверка, направените при нея
констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 27.05.2022 г., а жалбата е от
08.06.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Въззивната инстанция, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
3
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде
описано пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно
описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната
квалификация гарантират осъществяване на съответна на административното
обвинение право на защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото
описанието на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение,
респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно
в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната
теза.
На дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на
чл. 91в, т. 2, пр. 1 ЗАвтПр, с която разпоредба законодателят е предвидил задължение
за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта
от дигиталния тахограф. Регламентираното с тази норма задължение за превозвачите,
се отнася до съхраняването на определени документи (в случая –извлечение от паметта
от дигиталния тахограф), но следва да се акцентира, че е предвидено посочените данни
да се съхраняват за точно нормативно определен период от време – една година след
извършването на превоза, за който превоз липсва каквато и да било конкретика /време,
маршрут и т.н/, а не за произволни периоди от време. Ето защо в словесното описание
на нарушението, в АУАН и в НП е необходимо да бъде посочено изрично периодът, за
който са изискани съответните документи. Горното от една страна гарантира пълно и
ясно описание на съответното нарушение, осигуряващо упражняването правото на
защита на санкционираното дружество, като от друга страна ще позволи на съда да
извърши преценка дали дружеството е било длъжно да съхранява и представи
извлечението от паметта от дигиталния тахограф за посоченото МПС за периода от
време, за който се изисква същото.
От друга страна районният съд намира за недопустимо в словесното описание
на нарушението в НП да е направено препращане към други документи, предвид това,
че периодът от време за който се изисква извлечение от паметта от дигиталния
тахограф на МПС с рег. № е част от съставомерните признаци на нарушението по
чл.91в, т.2, пр.2 ЗАВтПр. Избраният от актосъставителя и наказващия орган начин на
формулиране на словесното описание на нарушението не може да бъде прието като
направени фактически твърдения, индивидуализиращи съответното нарушение. В този
смисъл е и Решение № 7533 от 12.12.2018 г. на АдмС София по адм. д. № 8978/2018 г.,
в което е посочено, не е възможно волята на административнонаказващия орган
досежно приетите от него като съставомерни обстоятелства да се извлича чрез
тълкуване на други документи. Фактите, индивидуализиращи нарушението дори и да
могат да се установяват от доказателствата по административнонаказателната преписка
и събраните в хода на съдебното следствие, е следвало да намерят обективен израз в
съдържанието на АУАН и НП при описанието на нарушението. Съществуването на
доказателства за извършването на нарушението не може да замести и да санира
липсата на изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на АУАН и
НП и е недопустимо тази липса да бъде "попълвана" чрез препращане към други
документи. Така и Решение № 363 от 7.10.2019 г. на АдмС Добрич по к. а. н. д. №
376/2019 г. и др.
4
Така посочената липса на посочените релевантни за обективната
съставомерност елементи на инкриминираното нарушение и на съответните
фактическите обстоятелства представлява нарушаване на императивните изисквания
на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на санкционираното
дружество и обуславящи отмяна на издаденото НП.
Прецизността на изложението изисква да бъде посочено, че в случая
административнонаказващият орган не е установил по изискуемия се несъмнен начин,
че дружеството жалбоподател е извършило нарушението, за което му е наложена
„имуществена санкция“.
Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е представил каквито
и да било доказателства, установяващи извършването на превоз с МПС с рег. №, а
именно международна товарителница, пътен лист или др. документи, удостоверяващи
извършването на превоз и неговата дата/период от време. Ето защо в случая не може да
бъде направен извод, дали дружеството е било длъжно да съхранява в едногодишен
срок след извършването на съответния превоз информация извлечена от паметта от
паметта от дигиталния тахограф на МПС с рег. №, а оттам и дали е налице виновно
неизпълнение на задължението същата да бъде предоставена за проверка от
контролните органи.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в общ размер на 460,00 лева представляващо заплатено в
съдебното производство адвокатско възнаграждение
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да
посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на
сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 4000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 510.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение под установения с Наредбата минимум,
неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е Ю.дическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган
5
– издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН Районен съд Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001036/27.04.2022 г., издадено от
директора на РД„АА“- София, с което на „Е.“ с ЕИК, представлявано от управителя К.
М. на основание чл.104, ал.13 ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на
4000лв. за нарушение на чл.91в, т.2 от същия закон.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ с ЕИК,
представлявано от управителя К. М. сума в размер 460,00 лева (четиристотин и
шестдесет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6