Решение по дело №19194/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1528
Дата: 29 април 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20185330119194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е 1528

 

29.04.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети  февруари  две  хиляди и двадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19194/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

      Искове на „Фронтекс интернешънъл „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Хенрик Ибсен № 15 ет. 7 , против Д.А.Ч. , ЕГН **********,***. 

    Ищецът черпи права от два договора.

    Най- напред, твърди се в исковата молба, че на  дата 15.05.2014 год., бил сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за кредит под номер ***,  по силата на който ответникът получил ( чрез плащане на друг негов дълг) в заем сума от 900 лева, които се задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски, включващи и договорено възнаграждение на кредитора. Ч. не платил; считано от 20.06.2014 год., той  изпаднал в забава, а на 20.01.2015 г. изтекъл срокът на договора. Плащания по него от страна на Ч. не постъпили.

     С договор за цесия от 10.01.2017 год., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането на последното дружество договора било възмездно прехвърлено на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. Ответника бил уведомен за прехвърлянето на вземането, но въпреки това , плащания отново не постъпили. Затова  ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение под № 7607 от 24.08.2018 год. по ч. гр. дело №13712/2018 год. по описа на Районен съд Пловдив. Заповедта била връчена на ответника чрез залепване на уведомление по чл. 47  ал. 5 от ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземането на ищеца по силата на договора:  900 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му заплащане, 274.50 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.06.2014г. – 20.11.2015г. и 371.59лв. обезщетение за забава от 21.06.2014г. до 07.08.2018 г. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

     Ответникът е оспорил иска чрез нарочен особен представител, като отговорът е в срока по чл. 131 от ГПК. Искът се оспорва като недопустим, тъй като ответникът не е уведомен за наличието на цесия, искът се оспорва и като неоснователен -  договорът бил унищожаем, тъй като е сключен от лице без  представителна власт. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, включително и по отношение на вземанията за лихва, като се твърди различен факт по отношение на настъпването на предсрочната изискуемост. Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.  

      Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че сумата от 900 лева е усвоена изцяло от ответника на дата 15.05.2014г. , чрез плащане в полза доставчика на издадената фактура за цената на закупена от Ч. стока - преносим компютър. Размерът на остатъчното задължение е, както следва:  900 лева - главница, 274.50 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2014г до 20.11.2015г., и лихва за забава  в размер от 371.59 лева за периода от 21.06.2014г . до 07.08.2018г.  

   Установителни искове по смисъла на чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и  с чл. 1 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 422 от ГПК. Исковете са допустими – има идентичност между вземането , така , както е описано в  заповедта за плащане, и това, предмет на исковата молба, спазен  е и срока по чл.  422 от ГПК.  

   Съдът, като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните  доказателства, съобрази следното :

     Представено е на л. 8  от делото копие от договор за потребителски заем с № *** Този договор е  сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, от една страна, като кредитодател, и от друга- от ответника като кредитополучател, и с него е договорено Ч. да получи назаем сума от 900 лева, която да му бъде предадена от кредитора чрез плащане на задължение на кредитополучателя към трето лице. Кредитодателя е изпълнил задължението си , предавайки по банков път  на третото лице сумата от 900 лева, за което по делото има доказателства – фактура на л.6 от делото и удостоверяване на получаване на стоката от страна на ответника – в графа „удостоверявания“ в самия договор, л. 7 от делото.   Доколкото договора за заем се предпоставя от получаването на сумата от страна на ответника, съдът приема , че същия е сключен.

    От своя страна Ч. се задължил да върне заемната сума на 18 броя равни месечни  вноски , всяка от по 65.25 лева , или общо 1174.45 лева, която сума включва и договорено възнаграждание на кредитора в размер на 374.45 лева. Договорен бил лихвен процент от 35.59 % на годишна база , както и годишен процент на разходите от 41.01 процента. Няма данни за каквито и да било извършени от кредитополучателя   плащания по договора, такива отрича и заключението на вещото лице по проведената счетоводна експретиза. Съдът кредитира това заключение, тъй като по делото  няма данни , които да му противоречат.

    Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите, определени съобразно редакцията на закона към датата на сключване на договора, ДВ,  изм., бр. 14 от 20.02.2015 г., в сила от 24.02.2015г.

    Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан в  писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да  съдържа поне реквизитите , посочени в  чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен , съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му,  лихвения процент по кредита,  и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са  изискванията  за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,  методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има  информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания ,както и за  наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,  и срока, в който това право може да бъде упражнено. Към датата на сключване на договора , все още отсъства предвидена в закона горна граница на размера на годишния процент на разходите по потребителските кредити.  Противоречие с императивни правила за потребителска защита не се установи. 

    Ответната страна възразява , че договорът е сключен от И.Г., лице без власт да представлява цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. Доколкото обаче това възражение се прави на плоскостта на представителството като институт на облигационното право по смисъла на чл. 38 и следващите от Закона за задълженията  и договорите, то недействителност поради липса на представителна власт може да релевира като порок  само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта ( чл. 44 във връзка с чл. 32 ал. 2 от ЗЗД. На следващо място , договорът е изпълнен от точно от лицето, от чието име е действал евентуалния мним представител, и затова същия следва да се счита потвърден по реда на чл. 35 ал. 2 от същия закон, особено при положение, че цедента се е позовал пред трето лице на съществуването на това свое вземане , за да бъде то цедирано.

     Отсъства нужда продавача на стоката, за която е ползван кредита, отпускан от цедента, да бъде изрично оправомощен от същия. Между продавача и кредитора на Ч. отсъства облигационно правоотношение,  вместо това „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнява задължението си по договора за кредит не чрез предаване на сума пари пряко на кредитополучателя,  а чрез погасявяне на негов дълг към продавача по договора за продажба. Това погасяване  така или иначе съставлява пълно изпълнение в полза на Ч., без да е нужно нарочно оправомощаване на продавача.

     На следващо място , по делото , на л. 10 , фигурира  и копие от договора за продажба и прехвърляне на вземания от дата 10.01.2017г, с които вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договора за стоков кредит е прехвърлено на „Фронтекс интернешънъл„ ЕАД, ЕИК *********, легитимирайки по този начин последното дружество като носител на материалното право на вземане , а оттам – и като надлежен по делото ищец. Приложено е по реда на чл. 127 ал. 2 от ГПК към исковата молба копие от уведомление за извършена цесия ( л. 22); нито настоящия състав, нито общата практика на съдилищата не отричат ефекта на това уведомление, като се има предвид, че вземането е прехвърляемо – възможността  то да бъде  цедирано  на трето лице е изрично предвидена в договора за кредит съобразно изискванията на чл. 26 ал. 1 от ЗПК.    Затова ищецът е легитимиран като носител на материалното право,  което от своя страна означава, че е и надлежен ищец в настоящия процес. Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на каквото и да било плащане ( неотчетено такова не се твърди нито на цедента, нито на цесионера )  е без значение това, дали цесията е съобщена на длъжника; плащане се дължи.

   Съдът няма как да сподели и друго от възраженията на ответника - че процесното вземане не е предмет на договора от дата 10.01.2017г., след като същото изрично фигурира в приложението под № 1 към договора , извлечение от което има на л.  19 от делото .

    Ответникът е правил и възражение за изтекла погасителна давност.

    Няма основание по отношение на вземането на кредитора за главница да бъде приложена кратката, тригодишна погасителна давност - не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за задълженията и договорите ,  а за хипотеза на прието от кредитора плащане на дълга на части съобразно чл. 66 от същия закон.  Кредитодателя няма задължение по договора да обяви всички вземания по него за предсрочно изискуеми с нарочно обявление до длъжника,  предсрочната  изискуемост   настъпва по силата на договора, автоматично ,с настъпването на забава за плащане на втората по ред неплатена вноска – чл. 3 изр. второ от договора. Това означава, че цялото задължение на длъжника за главница   и възнаградителна лихва е било изискуемо предсрочно на дата 19.07.2014г. Дори при това положение обаче , към 23.08.2018г. (датата на подаването на заявлениеточл. 410 от ГПК в съда , по което е образувано  гр. дело №13712/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. състав.) не са изминали пет години като период на бездействие на кредитора. Давност по отношение на главницата и  кредиторовото възнаграждение не е изтекла. 

   Разноските се понасят от ответника в пълен размер, включително тази , сторени за издаването на заповедта по чл. 410 от ГПК.

    Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    Признава за установено, че в отношенията между страните,  Д.А.Ч. , ЕГН **********,***,  дължи на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Лозенец,ул. Хенрик Ибсен № 15, плащане на  следните суми по договор за заем ****,  сключен  със „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, за които е издадена заповед за изпълнение №  7607/ 24.08.2018г по частното гражданско дело  № 13712/2018 год., ПРС: 900 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му заплащане, 274.50 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.06.2014г. – 20.11.2015г. и 371.59 лв. обезщетение за забава от 21.06.2014г. до 07.08.2018 г.

  

     Осъжда Д.А.Ч. , ЕГН **********,***, да заплати на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, сумата от 645.04   лева  разноски по делата , включително ч. гр. дело 13712/2018г. , ПРС.

 

    Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала! ПК