Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Бургас, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVII–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анатоли Бобоков
при участието на секретаря Д. М., като разгледа НАХД № 2912 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, ЕИК *** срещу наказателно постановление № К18_227-F382504 от 27.11.2018г., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 229 585,55 лв.
С жалбата се оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, за което в нея са изложени подробни възражения.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
Наказващият орган - ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и пред компетентния орган. Същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Б., в качеството си на инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, извършила проверка на сдружението-жалбоподател. В хода на ревизионното производство констатирала, че жалбоподателят е пропуснал да начисли ДДС в размер на 229585,55 лв. по издадена фактура от ***, като е прието, че това е нарушение на чл.86 ал.1 ЗДДС.
След извършената проверка актосъставителя съставил акт за установяване на административно нарушение, в който като нарушена посочила разпоредбата на чл. 86 ал.1 от ЗДДС. АУАН бил подписан от актосъставителя, един свидетел и бил предявен за подпис на представител на жалбоподател, който го подписал без възражение.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 86, ал.1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена на дружеството-жалбоподател санкция в размер на 229 585,55 лв.
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка на основание гласните доказателствени средства, инкорпорирани в показанията на разпитания в настоящото производство св.Б., както и въз основа на приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, първостепенният съд констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 180, ал.1 от ЗДДС – глоба за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци.
При проверката на АУАН и НП съдът констатира, че не е посочена датата на извършване на нарушението и крайният срок, в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал.1 от ЗДДС, тъй като фактическото описание на нарушението според АНО е извършено чрез бездействие. Съдът счита, че след като административното нарушение се състои в неизвършване на дължимо действие до определен срок, е следвало АНО да посочи крайния срок, като дата, до който задълженото лице е трябвало да начисли ДДС, но не го е сторило, както и датата и мястото на нарушението. Посочването на точната дата и място на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП. Особено важно е да се посочи датата на нарушението с оглед изчисляване на срока по чл.34, ал. 1 от ЗАНН. Този пропуск е съществен и представлява формално основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, без спора да бъде разглеждан по същество. Отделно от това се констатира и друго процесуално нарушение - твърде неясно е формулирано описанието на нарушението, като в описателната му част се съдържат състави на нарушения по чл.86 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Това обаче са три отделни състава, поради което за всеки състав е следвало да се определи отговорността, което представлява и нарушение на чл.18 ЗАНН. Посочвайки като нарушена нормата на чл.86 ал.1 ЗДДС, без да посочи коя от трите хипотези на тази норма има в предвид АНО, е допуснато неотстранимо процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице.
С оглед изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К18_227-F382504 от 27.11.2018г., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Бургас, с което на ***, ЕИК ***, на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 229 585,55 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.