РЕШЕНИЕ
№ 2247
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20233110109309 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК от М. Х. А. срещу
Н. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., М.И. М., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
П. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. В. и Д. Ж. П., ЕГН **********, с адрес гр. В. за
признаване на установено по отношение на страните, че ответниците не са собственици на
имот № 124.**, по кадастралния план на местност „Перчемлията“, землище с. Осеново,
община Аксаково, област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по скица:
на север - път, на изток - имот № 124.**, на запад-имот №124.**, на юг - гора и искане за
отмяна по чл. 537 от ГПК на нотариален акт по обстоятелствена проверка № **, т. **,
per. № **, дело ** г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в СВ - Варна под № **, т. **, д. №
**, вх. per. 1**г. дв. вх. per. **.
Предявен е насрещен иск от Н. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., ап.63
срещу М. Х. А. с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищеца М. Х. А. не е собственик на имот № 124.**, по
кадастралния план на местност „ Перчемлията“ /Черноморска панорама/, землище с.
Осеново, община Аксаково, област Варна.
Предявен е насрещен иск от Д. Ж. П., ЕГН **********, с адрес гр. В. срещу М. Х.
А. с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищеца М. Х. А. не е собственик на имот № 124.**, по кадастралния план на
местност „Перчемлията“ /Черноморска панорама/, землище с. Осеново, община Аксаково,
област Варна.
Твърденията на ищеца са, че е единствен наследник по закон на Н.А. Т., като с
решение № 12671/11.11.1996г. на ПК-Аксаково е възстановено правото на собственост по
отношение на притежаван от него имот - нива с площ от 5 дка, без посочени граници,
находящ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с.Осеново, местност
“Перчемлията“. Посочва, че за местността е приет ПНИ със заповед на Областния управител
на гр.Варна № РД-23-7706-77/06.06.2023г. В границите на възстановения имот попадали 8
новообразувани имота, сред които и процесния – ПИ с ид.№ 124.** записан като собствен на
1
ответника П. С. И. по силата на нот.акт за покупко-продажба от 12.03.2021г. Продавач на
имота е била ответницата М.И. М., която пък придобила собствеността чрез договор за
покупко-продажба от Н. Г.. Г. се легитимирала като собственик на имота по силата на
констативен нот.акт № **, том *, per. № **, дело **г. Понастоящем собственик на имота бил
Д. Ж. П., който го закупил от П. И. на 20.02.2023г. с нот.акт № **г. Оспорва, че ответниците
са придобили и притежават права по отношение на процесния имот, поради което моли да
бъде прието за установено, че не са собственици.
Ищецът обосновава правен интерес с твърдения, че след като съдът установи, че
ответниците не притежават право на собственост върху процесния имот, ще е възможно
административната процедура по възстановяване на собствеността да завърши в негова
полза чрез издаване на заповед на кмета по реда на §4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Претендира
разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответниците оспорват иска.
Ответникът Н. Г. Г. изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че е
обработвала процесния имот, засадила е дръвчета, изкосявала е имота най-редовно, има
излят бетон около 30 м.кв за спиране на автомобил. Имотът е ограден с бетонови колове и
мрежа и врата, има плодни дръвчета . Сочи, че е обработвала имота до продажбата му на
М.М..
Счита, че М. Х. А. не е собственик на процесния имот на основание реституция, тъй
като не се легитимира с Решението №12671/11.11-1996г. на ПК Аксаково за
м.“Перчемлията“. Реституционната процедура е приключила още с издаденото решение на
ПК преди изменението на закона. Сочи, че не е доказано,че М. Х. А. е единствен собственик
на обективирания имот в Решението на ПК, което счита за напълно нищожно, защото не
съдържа подписите на пълния състав на комисията на ПК Аксаково.
Ответникът Д. П. твърди, че е собственик на процесния имот по силата на нот.акт
№ **, том **, дело **, дв.вх. рег. № **г., с който ответникът П. С. И. му е продал Поземлен
имот с пл. № 5 по КП на местност „Перчемлията“, изработен през 1990г., с площ 630кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници: път, имот пл.№ 4 и №6, и
гора.
Счита, че искът се основава на невярно представени факти и обстоятелства, като в
тази връзка, твърди, че процесния имот е обработван от него преди закупуването му В
същия има засадени плодни и декоративни дръвчета, излята бетонна площадка за автомобил
около 30 кв.м., като през цялото време имота е обработван, както от него, така и от
предходни собственици.
Ответникът М. М. излага, че е обработвала имота, прекарала е водопровод в него,
като е закупила имота законно, без някаква забрана за това. Придобила е процесния имот на
собствено основание, като добросъвестен купувач. Присъединява владението от предходния
собственик от периода преди месец 08.2009г. до датата на продажбата на **. с нот.акт №**,
том *, рег.№**, дело №**г. Освен това, прави възражение против отмяната на нот.акт по
чл.537, ал.2 ГПК, с които се удостоверява право на собственост върху недвижими имоти.
Излага, че подлежат на отмяна само констативните нотариални актове, но не и тези с които
се удостоверяват сделки с които се прехвърля,изменя,или прекратяват вещни права върху
недвижим имот, какъвто е случая. Оспорва Решение №12671/11.11.1996г., като твърди, че е
издаден един нищожен акт, с което е било възстановено правото на собственост в стари
реални граници върху нива с площ 5.000 дка м. „Перчемлията“, землище с.Осеново,
Общ.Аксаково. Това е така, защото при възстановяване на имоти в стари реални граници
имотът следва да е описан не само по площ и местонахождение, но да са посочени неговите
граници. В решението на ПК липсват обозначени неговите граници, а само е вписано,че
реституирания имот попада е м."Перчемлията". Оспорва истинността на Решението на ПК
Аксаково, като „напълно фалшиво, като решението на ПК Аксаково не кореспондира с
2
процесния имот, както и да е бил собственост на праводателя на ищеца преди
кооперирането на имота. Това решение не съдържа разпоредителна частта по силата на чл.59
,ал.2 АПК, като това е съществен елемент от съдържанието, тъй като не е налице
властническо волеизявление за възстановяване собствеността върху реално определен имот.
Оспорва възстановения имот по Решение №12 671/11.11.1996г. на ПК Аксаково, да е
идентичен с процесния 124.** СО "Черноморска панорама" с.Осеново.
Ответникът П. С. И. излага, че е притежавал процесния имот с нот.акт №**г.,който е
закупил от М. И. М., като добросъвестен купувач и го е продал на Д. Ж. П. с нот.акт №**г.
Счита,че към момента на закупуването и към момента на продажбата, не е имало никакви
забрани за извършените сделки с процесния имот и те са действителни и законосъобразни.
Оспорва качеството на наследник на ищеца на Н.Т., който да го легитимира като
собственик по Решение №12 671/11.11.1996г. на ПК Аксаково,
Сочи, че е придобил процесния имот на собствено основание, като добросъвестен
купувач, като присъединява владението от предходните собственици от преди 2009г. до
датата на продажбата на 20.02.2023г. с нот.акт №**, том *, рег.№**, дело № ****г. Оспорва
Решение №12671/11.11.1996г. като твърди, че е издаден един нищожен акт. Молят искът да
се отхвърли като неоснователен. Претендират разноски.
Ищецът М. А. оспорва предявените насрещни искове.
По допустимостта на иска:
С Определение № 4507 гр. Варна, 30.11.2023 г. по въззивно частно гражданско дело
№ 20233100502316 по описа за 2023 година е прието, че предявения иск е допустим.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверени за наследници изх.№ 63/10.07.2023г. издадено от Община
Варна, М.Х. А. е наследник на Н.А. Т..
С нот.акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №**, том **,
рег.№**, дело **г. от 02.08.2019г. на нотариус Роза Кожухарова с рег.№212, Н. Г. Г. е
призната за собственик по давностно владение на имот с планоснимачен № 5 по
кадастралния план от 1990 г. в местност „Перчемлията“, с. Осеново, с площ 700 кв.м., при
граници: север – път, изток – имот № 6, юг – гора, запад – имот № 4.
По силата на нотариален акт от 02.09.2019 г. на нотариус Огнян Шарабански, Н. Г. Г.
продава на М. И. М. собствеността върху недвижим имот с планоснимачен № 5, 630 кв.м., в
местност „Перчемлията“, с. Осеново, община Аксаково.
По силата на нотариален акт от 12 март 2021г. на нотариус Павлина Симеонова, М.
И. М. продава на П. С. И. недвижим имот с планоснимачен № 5, 630 кв.м., в местност
„Перчемлията“, с. Осеново, община Аксаково.
По силата на нотариален акт от 20.02.2023г. на нотариус Орлин С., П. С. И. продава
на Д. Ж. П. недвижим имот с планоснимачен № 5, 630 кв.м., в местност „Перчемлията“, с.
Осеново, община Аксаково.
С жалба, подадена от М. Х. А. се претендира отмяна на Заповед № РД-237706-77 от
06.06.2023 г. на Областен управител – Варна, в частта за имоти № 124.** и 124.** в
землището на с. Осеново, местност „Перчемлията“ по твърдения за нейната
незаконосъобразност, тъй като не отразява правата му на собственост като наследник на
Н.А. Т., и моли за връщане на преписката за издаване на нова заповед.
От Решение № 12671 от 11.11.1996 г. на Поземлената комисия – Аксаково се
установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на Н.А. Т.върху нива
от 5 дка в местност „Перчемлията“, с. Осеново, в съществуващи стари реални граници, на
основание заявление вх. № 240 от 31.01.1992 г.
3
Представено е и последващо Решение № 12671 от 05.10.1997 г. на Поземлената
комисия – Аксаково, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на
Н.А.Т. върху нива от 5 дка, шеста категория, в местност „Перчемлията“, с. Осеново, при
съседи И.Н., Х.В. и И.Д.К., на основание заявление вх. № 240 от 31.01.1992 г. и чл. 18ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ.
По делото е приета представена адм.преписка по заявление вх.№240/31.01.1992г. на
ПК – Аксаково от Х.Н.А. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи на
наследниците на Н.А.Т. в землището на с.Осеново,общАксаково, обл.Варна.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ и допълнителна
СТЕ се установява, че местонахождението на процесната територия е в част от
с.о."Черноморска панорама" /м.Студена вода и м.Печемлията/, землище на с.Осеново,
общ.Аксаково, обл.Варна, за който със Заповед №РД-12-7706-77/06.06.2023г. на Областен
управител на област с административен център Варна е одобрен: план на новообразуваните
имоти на местността. С Решение №12671/11.11.1996г. на ПК-Аксаково е възстановено
правото на собственост на наследници на Н.А..Т.в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на следнити имоти: -1 Нива от 5.000 дка, шеста категория находяща се в
терен по §4 на село Осеново, в местност Перчемлията, заявен с пореден №5 от заявлението
и установен с Декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ. Ограничения на ползването: Имотът се
възстановява по разпоредбите на §4 от ЗСПЗЗ. За процесната територия първият
кадастрален план е от 1990г. на м.Перчемлията , землище на с.Осеново, общ.Аксаково. В
разписният лист към КП-1990г., пл.№5 е записан-А.Г., ползвател съгласно удостоверение за
предоставено право на ползване №2163/22.11.1989г., с графически изчислена площ 630 кв.м.
В последствие с изработването на плановете на ПНИ на с.о..Черноморска
панорама/м.Студена вода и м.Перчемлията/, към плана се изработва кадастрален план на
ползвателите, който служи за изработването на помощния план-ПКП. По изработения
кадастрален план на ползвателите за местността, ПИ ** /видно от изготвената съвместена
скица/, която е с площ по заснемането- 600 кв.м., попада в имот пл.№5 по КП-1990г. В
помощния кадастрален план, имот пл.№5 по КП-1990г. попадащ в ПИ №** по КП-на
ползвателите, попадат в стар имот №3 /зелени граници по ПКП/ с отразена площ по
таблицата към ПКП- 5.016 дка. Същият е записан на н-ци на Н.А..Т. /с номера на подаденото
заявление №240/1992г. и решение на ПК-Аксаково №12671/11.11.1996г. По одобрения ПНИ
на с.о.Черноморска панорама/м.Студена вода и м.Перчемлията/, кадастрални райони 124 и
125, на основание Заповед №РД-12-7706-77/06.06.2023г. на Областен управител на област с
административен център Варна, новообразуван поземлен имот ** е с площ от 600 кв.м и в
регистъра е записан на П. С. П.. С Решение №12671/11.11.1996г. на ПК-Аксаково е
възстановено правото на собственост на наследници на Н.А. Т. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следнити имоти: -1 Нива от 5.000 дка, шеста
категория находяща се в терен по §4 на село Осеново, в местност Перчемлията, заявен с
пореден №5 от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ. Ограничения
на ползването: Имотът се възстановява по разпоредбите на §4 от ЗСПЗЗ. Процесният имот
124.** по ПНИ, попада с цялата си площ в стар имот № 3 по ПКП /записан на н-ци на Н.А.Т.
с Решение №12 671/11.11.1996г. на ПК Аксаково/ към ПНИ на с.о.Черноморска панорама
/м.Студена вода и м.Перчемлията/. В преписката са представени документи от Държавен
архив /лист 298/ за внесени земи в ТКЗС от Н.Т., по категории-общо 33.2 дка, като същите не
са разбити по местности. Има издадено предходно на Решение №12 671/ 11.11.1996г. на ПК
Аксаково от 1993г., протоколно решение №3447 от 20.01.1993г. /за размера и категориите на
земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на с.Осеново/ по заявление №240/31.01.1992г. за възстановяване
на наследниците на Н.А.Т., бивш жител на с.Осеново, общ.Аксаково, с което решение е
записано, че се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне, както следва:..т.5 5 дка, категория шеста,
4
м.Перчемлията. В преписката по заявление №240/1992г. от наследниците на Н.Т., има
представени документи-опис-декларация на полските имоти на Н.А.Т., член на т.к.з.с. в
с.Осеново подлежащи на включване в кооперативни блокове или на замяна при формиране
на такива: като под т.5 „Перчемлията" с 5дка..., На стр.217/219 и стр.298 и 299 -заявление за
площи влезли в ТКЗС, описани с обща площ от 33.2 дка ниви, от 1,2 и 3 категории -
33,200дка и 22 дка/не са разбити по площи и местности/ с което не може да се установи тези
5 декара дали са от тези заявените. По данни от анкетирането на бившите собственици, за
процесната територия наименованията на стари местности в обхвата на плана /одобрения
ПНИ на част от с.о.Черноморска панорама, кадастрални райони 124 и 125/ са -м.Студена
вода и м.Перчемлията /като подместности за територията/. По одобрения и влязъл в сила
план -ПНИ на част от с.о.Черноморска панорама /м.Студена вода и м.Перчемлията/,
кадастрални райони 124 и 125, одобрен със Заповед №РД-12-7706-77/06.06.2023г. на
Областен управител на област с административен център Варна, процесният имот 124.**, е
и попада в цитирания план на новообразуваните имоти /кадастрални райони 124 и 125/ в
землището на с.Осеново. Видно от представеното Решение №12671 от 11.11.1996г., на
Поземлена комисия-гр.Аксаково, състава на комисията са записани:-Председател-В.Л.,
секретар-Я.З., членове: Д.Д., инж.Ат.Ц. и представител на частните стопани. Видно от
документа за председател е записано лицето-В.Л.. Местонахождението на процесната
територия е в част от с.о."Черноморска панорама"/м.Студена вода и м.Печемлията/, землище
на с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, за който със Заповед №РД-12-7706-77/06.06.2023г.
на Областен управител на област с административен център Варна е одобрен : планът на
новообразуваните имоти на местността. С Решение №12671/11.11.1996г. на ПК-Аксаково е
възстановено правото на собственост на наследници на Н.А.Т., в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следнити имоти: -1 Нива от 5.000 дка, шеста
категория находяща се в терен по §4 на село Осеново, в местност Перчемлията, заявен с
пореден №5 от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ. Ограничения
на ползването: Имотът се възстановява по разпоредбите на §4 от ЗСПЗЗ. За процесната
територия първият кадастрален план е от 1990г. на м.Перчемлията , землище на с.Осеново,
общ.Аксаково. В последствие с изработването на плановете на ПНИ на с.о..Черноморска
панорама/м.Студена вода и м.Перчемлията/, към плана се изработва кадастрален план на
ползвателите, който служи за изработването на помощния план-ПКП. В помощния
кадастрален план, имот пл.№5 по КП-1990г. попадащ в ПИ №** по КП-на ползвателите,
попадат в стар имот №3 /зелени граници по ПКП/ с отразена площ по таблицата към ПКП-
5.016 дка. Същият е записан на н-ци на Н.А.Т. / с номера на попаденото заявление
№240/1992г. и решение на ПК-Аксаково №12671/11.11.1996г. В преписката по заявление
№240/1992г. от наследниците на Н.Т., има представени документи-опис-декларация на
полските имоти на Н.А.Т., член на т.к.з.с. в с.Осеново подлежащи на включване в
кооперативни блокове или на замяна при формиране на такива: като под т.5 „Перчемлията" с
5дка..., На стр.217/219 и стр.298 и 299 -заявление за площи влезли в ТКЗС, описани с обща
площ от 33.2 дка ниви, от 1,2 и 3 категории -33,200дка и 22 дка/не са разбити по площи и
местности/ с което не може да се установи тези 5 декара дали са от тези заявените. В опис —
декларацията на Н.А. Т., под т.5- м.Перчемлията-за гранци са записани.И. Н., Х.В., И. Д.К..
По ПКП стар имот №3 с площ от 5.016дка, записан на н-ци на Н. А. Т., граничи с имоти: от
север и северозапад-стар имот №1- неидентифицирана собственост; от запад-дере/землищна
граница на землище Кичево/; от североизток стар имот №16 -записан на К. П. К.;. от изток
стар имот №4 - неидентифицирана собственост; от юг- път. От извършеното обследване по
представената опис-декларация на Н. А. Т., и изследвания план /Помощен кадастрален план-
ПКП/ на м.Перчемлията, намирам съвпадение по описана местност /м.Перчемлията/, запис
на стар имот пл.№3 /записан на Н. А. Т./, площ на имота/заявени 5 дка, по плана 5.016дка/, и
една граница /при положение че има родствена връзка с лицето описано в опис-
декларацията И. Д.К. и записания в таблицата-К. П. К.. В техническите служби на община
5
Аксаково и ПК-Аксаково, няма съхранен стар план за кооперираните земи към 1985г. и в по-
ранен или по- късен период. Видно от приложените снимки, имотът във вида на одобрения
ПНИ на процесния имот №** с.о..Черноморска панорама/м.Студена вода и м.Перчемлията/,
не се визуализира категорично. Единствено в ортофото снимката от 2022г. има светло петно
на бетонованата площадка пред двойната входна врата на имота, и е видно, че имота е
обработен.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СКЕ се установява,
че софтуера „Ферма III - ПРЕПИСКИ“, запазва само последната версия на документа. В
материалите по делото са приложени две Решения №12671 от различни дати. В исковата
молба е от 11.11.1996г., а другото е от 05.10.1997г. Освен по дата се различават в броя и
изписването на членовете на комисията. При опит за печат на Решение № 12671 от
05.10.1997г. от програмата „Ферма III - ПРЕПИСКИ“, към 20.12.2024г., данните в тялото на
решението съвпадат с приложеното към материалите на делото Решение № 12671 от
05.10.1997г., с различие в генерираните имена на членовете на комисията. Документът
„Решение № 12671“ се генерира и разпечатва от програмата „Ферма III - ПРЕПИСКИ“ на
база въведени решение, протоколи и данни от хартиени документи. И двете приложени
решения към материалите на делото нямат подписи на членовето на комисията, едното е
обозначено като препис. При положение, че е възможно по всяко време да се генерира и
разпечата подобно решение, вещото лице счита, че по-ранното като дата е по-вероятно да е
най-близо до автентичната версия на документа.
За установяване факта на владение върху процесния имот е разпитан свидетеля Й.
А.а Д.. От показанията на същата, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и
съобразно останалия доказателствен материал по делото, се установява, че е присъствала на
анкета за имота през м. февруари 2019г. със съпруга си. Тя продължила около една седмица.
Ходили и до Перчемлията, до местата. В цялата нива от 5 дка влизат няколко имота, които
им били възстановени. Към февруари 2019г. имота бил необработван, видимо затревен,
залесен. Нямал ограда, нито бетонови колове, нито някаква мрежа. В смисъл спокойно
можело да мине всеки от там. Имало само едно място обрасло цялото и залесено. Имало
една череша стара, близо до пътя и единия й клон бил отчупен и паднал на земята. На по-
късен етап посетили имота, следващата година към края на септември, защото тогава
всъщност бил излязъл помощния план и там имало вече сложена към пътя метална черна
врата и циментова площадка, излята, точно до вратата, все едно за влизане на автомобил, и
след вратата имало поставени бетонни колове с мрежа, но нестабилна, не сериозно
поставени колове с тази мрежа. Тогава отишли в Община Аксаково и в Областна управа и
подали сигнал.
Разпитан като свидетел Ж. Г.ев П. излага, че сина му Д. купил имот в м-ст
Перчемлията миналата година. Оградата е хубава. С ограда го купил имота, портална врата,
с площадка, има круша, ябълка и череша. Няма сграда в имота. Мястото е 600 кв.м. Има
съседи. От пътя се влиза, оградата, от другите страни, те са съседи, от долната страна е дере.
Преди да го купи Д. е ходил да види имота с тях. Тогава бил изчистен имота. Миналата
година ходил да го видя, кога било не помни. Състоянието на имота каквото било преди, и
сега е пак изчистено. Имотът се поддържа, той ходи. Мисли, че съседа има вода, защото има
домати, но в имота на Д. няма вода, не е виждал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест при отрицателния
установителен иск за собственост ищецът следва да докаже със съответните доказателствени
средства, че е налице правен интерес при всяко положение на делото от предявения
отрицателен установителен иск, а ответникът следва да докаже възраженията си, както и
основанието на което твърди че е собственик- чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС - придобити от
6
общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
В случая с Определение № 4507 гр. Варна, 30.11.2023 г. по въззивно частно
гражданско дело № 20233100502316 по описа за 2023 година е прието, че предявения иск е
допустим, като за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове по отношение на целия имот с ид. № 124.** по кадастралния план на
местност „Перчемлията", землище с. Осеново. Приел е, че е допустимо и искането му по
чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативния нот.акт № **, том 2, рег.№ ****, дело № **г.
на нотариус Роза Кожухарова съставен в полза на Н. Г. по отношение на целия имот.
С отговора на исковата молба ответниците Д. П. и П. И. са оспорили Решение
№12671/11.11.1996г. на ПК Аксаково, Д. П., тъй като на същото липсват подписи на
членовете на комисията в Решението на ПК и от П. И. с твърдения, че е един нищожен акт.
Така оспорения документ се ползва с формална доказателствена сила и
следователно за да се установи несъответствие на изявлението с обективната
действителност, следва да се преценят съответните факти от съда по вътрешно убеждение,
без да е обвързан от обективираното в частния документ.
Решенията по естеството си представляват индивидуални административни актове,
постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ПК
(ОСЗ), в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това
производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за
собственост.
Решение на органа по земеделска реституция е материално законосъобразно, ако
отговаря на следните изисквания: с него е възстановена собственост на лице, което е било
собственик на съответната земеделска земя или на негови наследници; имотът, за който е
постановено решението, следва да е земеделски по своя характер към момента на
включването му в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация или към момента на
фактическото му отнемане; имотът да е бил фактически отнет от бившия собственик
независимо дали е включен в ТКЗС; ако имотът попада в границите на урбанизираните
територии /населени места/, върху него не следва да са изградени законно разрешени сгради
от трети лица или към 01.03.1991 г. не следва да е започнал законно разрешен строеж /чл. 10,
ал. 7 ЗСПЗЗ/; върху имота не следва да са осъществени мероприятия, които не позволяват
възстановяването на собствеността /чл. 10б ЗСПЗЗ вр. § 1в ДР ППЗСПЗЗ, чл. 24, ал. 2-4
ЗСПЗЗ/; имотът да не е бил включен в капитала на преобразувано в търговски дружество
или приватизирано бившо държавно предприятие преди възстановяването му с решението /§
6 ПЗР, ал. 6 ЗППДОбП (отм.); ако имотът е бил предоставен на трето лице по замяна по реда
на ЗТПС, с него не трябва да са извършени разпоредителни сделки от това лице, нито да е
застроен /чл. 18з ППЗСПЗЗ/.
По въпроса за допустимите възражения срещу реституционното решение, доколкото
ответниците Д. П. и П. И., не заявяват собственически права върху имота към момента на
обобществяването му, съдът се позовава на трайната съдебна практика, според която
ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не разполага с
възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов
наследодател, към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с това възражение
се повдига спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат
само лица, които са заявили имота за възстановяване. В обсъжданата хипотеза ответниците
могат да противопоставят само възражения, основаващи се на факти, настъпили след
масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на лицата на които е
възстановено правото на собственост, респ. техният наследодател. Това разрешение е
възприето и в ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което поради
своето принципно значение е приложимо по отношение на всички трети лица –
ответници/ищци по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за
7
възстановяване на собственост върху земеделски земи /в този смисъл – Решение №
161/29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на ВКС, I ГО; Решение № 101/02.04.2014 г. по гр. д.
№ 7301/2013 г. на ВКС, I ГО, и др. /.
Съответно в случая ответниците Д. П. и П. И. не ангажират доказателства за
противопоставяне на свои права за ползване на имота и право на изкупуване по § 4а или §
4б ПЗР на ЗСПЗЗ които да са упражнени.
Ето защо възражението на ответниците Д. П. и П. И. и направеното оспорване остана
недоказано.
Същевременно видно от представената по делото адм. преписка изх.№РД-12-02-2381-
3/29.01.2025г., представена от Н. Г. /л.401-428 от делото/, възстановяване собствеността на
наследниците на Н. Т. е с Решение №12671/05.10.1997г. на ПК с.Аксаково, което не е било
оспорено в законноустоновения срок.
Ответниците не са легитимирани да оспорват идентичността между имота,
възстановен на наследодателя на ищеца, и процесния имот № 124.**. Същевременно те
самите /М. М./ извънсъдебно са признали идентичността на имота, като в срока по чл. 28б,
ал. 5 от ППЗСПЗЗ е подала възражение срещу първоначално изработения план на
новообразуваните имоти, в който процесният имот № 124.** с площ 1300 кв.м., записан на
наследниците на Н. Т.. След представените от М. М. доказателства за придобито право на
собственост, комисията по чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е приела искането за основателно и е
изменила помощния ПНИ, като имот № 124.** е записан на М. М.. Следователно
ответниците са признали идентичността на процесния имот с възстановения на
наследодателя на ищеца, като единствено са оспорили правото му на собственост,
претендирайки свои права, имплицитно признавайки идентичността на спорния имот.
Съобразно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по пар. 4к,
ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ се индивидуализират недвижимите имоти, правото на собственост върху
които се придобива или възстановява по реда на пар. 4к, ал. 7 и при условията на пар. 4а, 4б
и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предназначението на ПНИ е да индивидуализира недвижимия имот,
върху който е възстановено правото на собственост на притежавалото го преди
одържавяването лице и/или върху който имот ползвателят е трансформирал правото си на
ползване, респ. да онагледи съотношението между тях. В този смисъл са и разпоредбите на
чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ, че с ПНИ на всеки правоимащ по пар. 4а и пар. 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, в съответствие с изискванията на пар. 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, се определя имот, като
местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения и
трайни насаждения.
В случая ответниците не навеждат свои права по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на
предвидено в земеделския закон или правилника основание, а само на придобивна давност.
Безспорно е налице утвърдена съдебната практика, която приема, че до
приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността
върху земеделската земя в полза на реституираните собственици, не се зачита давностното
владение от страна на ползвателя или трети лица, основаващи правата си на владени от
ползватели земи. Тази процедура е различна до и след измененията на ЗСПЗЗ от 30.07.1999
г.
Проследявайки развитието в уредбата на реституцията, касаеща терени по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, съдебната практика приема, че издадените до изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3
ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. решения на органа по земеделската реституция
възстановяват собствеността в полза на лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. имат конститутивно
действие, но само доколкото касаят правно обособени имоти. В случаите, когато процесът на
правно обособяване на имотите – тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на
придобиване на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – е приключил след влизане в сила
8
на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., издаденото
решение на поземлената комисия при действието на старата редакция има значението
единствено на признаващо право на възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а самото
възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на
общината, издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти и основана на същия план. Същото се отнася и за решения на ОСЗ,
издадени след влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от
30.07.1999 г. В тези случаи придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на
заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото именно това е
момента на индивидуализация на имота. Утвърденият правен принцип е, че давност започва
да тече от момента, в който е било възможно да бъде защитена собствеността върху имота,
който се реституира.
Доколкото един имот се намира в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след изменението
на този закон (обн. дв. бр. 68/1999 г.) той може да бъде обект на придобивна давност едва
след надлежната му индивидуализация с ПНИ (Решение № 185/25.06.2013 г. по гр. д. №
2066/2013 г. на 1-во ГО на ВКС и много други), но до одобряване на ПУП-ПУР от 2023 г. за
територията няма как да бъде изтекла изискуемата 10-годишна давност за претендента.
В настоящия случай административното производство по възстановяване на
собствеността е приключило едва със Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на Областен
управител на област Варна за одобряване на ПНИ на СО „Черноморска
панорама"/„Перчемлията", с който имотът е окончателно индивидуализиран. До влизане в
сила на необжалваната заповед придобивна давност в полза на ответниците не е текла, тъй
като до завършване на административното производство имотът не е бил надлежно
индивидуализиран. Предвид изложеното изтеклият давностен срок, установяващи
владението от обективна и субективна страна, е недостатъчен да легитимира Н. Г. като
собственик на имота в нито една от двете хипотези на чл. 79 от ЗС. Отделно от което следва
да се посочи, че разпитаните по делото свидетели Й. А.а Д. и Ж. П. не установяват имота да
е владян от Н. Г. и в последствие нейните частни правоприемници М. М., П. И. и Д. П., като
същите, също не са придобили право на собственост върху него въз основа на сключените с
несобственик транслативни сделки.
Предвид изложеното, и с оглед факта, че ответниците не доказват съществуването на
придобивно основание, годно да ги легитимира като собственици на имота, то предявеният
срещу тях отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен, а като последица от това на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативният
нотариален акт № **/2019 г., с който е призната собствеността на Н. Г. подлежи на отмяна.
По предявените насрещни отрицателни установителни искове:
Съдът е приел за разглеждане предявените насрещни отрицателни установителни
искове от Н. Г., Д. Ж. П.. Ответниците имат правен интерес да въведат този спор чрез
насрещен отрицателен установителен иск, предметът на спора е различен от този по
първоначалния отрицателен установителен иск и затова няма процесуална пречка да се
разгледат и двата спора в общо производство /Определение № 234/03.05.2012г. по ч.гр.д. №
185 по описа за 2012г. на ВКС./
Ответникът М. А. е наследник по закон на Н. А. Т., като с решение №
12671/11.11.1996г. на ПК-Аксаково /решение №12671/05.10.1997г. на ПК с.Аксаково е
възстановено правото на собственост по отношение на притежаван от него имот - нива с
площ от 5 дка, без посочени граници, находящ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
землището на с.Осеново, местност “Перчемлията“ и към момента е приет ПНИ със заповед
на Областния управител на гр.Варна № РД-23-7706-77/06.06.2023г., обстоятелства годни да
го легитимират като собственик на процесиня имот.
9
Предвид извода на съда по първоначалния иск, че Н. Г. и Д. Ж. П. не са собственици
на имота, същите в качеството им на ищци по насрещния иск не доказаха права върху
процесния поземлен имот - новообразуван имот № 124.** по плана на част от СО „а",
местност „Студена вода" и местност „Перчемлията", които да изключват правата на
ответника по насрещния иск. Съпоставяйки горните две обстоятелства, съдът намира, че
искът на Н. Г., Д. Ж. П. с правно основание чл. 124 от ГПК е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане, на ищеца следва да се
присъдят разноски, съобразно представен списък. Направеното възражение от ответника Н.
Г. за прекомерност за заплатеното адв.възнаграждение в размер на 1500 лв. съдът намира за
неоснователно. В производството по делото са приети за разглеждане два насрещни иска,
проведени са повече от едно съдебно заседание, поради което и заплатеното
адв.възнаграждание в размер на 1500 лв., не следва да се намаля поради прекомерност.
Съответно на ищеца следва да се заплатят разноски общо за сумата от 2674 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. А., ЕГН **********, с адрес в
с. Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, че Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В., М. И. М.,
ЕГН ****, с адрес в гр.В., П. С. И., ЕГН **********, с адрес в гр.В. и Д. Ж. П., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. не са собственици на новообразуван имот № 124.** по плана на
част от СО местност „Студена вода“ и местност „Перчемлията“, КР 124, код по ЕКАТТЕ
54145, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на
Областния управител на област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по
скица: 124.**, 124.**, 124.**, и 124.**.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № **, том 2, рег.№ ****, дело № **г., издаден от нотариус Роза
Кожухарова, рег. № 524 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Варна,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск от Н. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес в гр. В. срещу М. Х. А., ЕГН **********, с адрес в с. Осеново, общ.Аксаково,
обл.Варна, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че М. Х. А. не е собственик на новообразуван имот № 124.** по плана на
част от СО местност „Студена вода" и местност „Перчемлията", КР 124, код по ЕКАТТЕ
54145, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на
Областния управител на област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по
скица: 124.**, 124.**, 124.**, и 124.**.
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск от Д. Ж. П., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. срещу М. Х. А., ЕГН **********, с адрес в с. Осеново, общ.
Аксаково, обл.Варна, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че М. Х. А. не е собственик на новообразуван имот № 124.**
по плана на част от СО местност „Студена вода" и местност „Перчемлията", КР 124, код по
ЕКАТТЕ 54145, община Аксаково, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на
Областния управител на област Варна, с площ 600 кв. м., при граници на целия имот по
скица: 124.**, 124.**, 124.**, и 124.**.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В., М. И. М., ЕГН ****, с адрес в
гр.В., П. С. И., ЕГН **********, с адрес в гр.В. и Д. Ж. П., ЕГН **********, с адрес в гр.В.
10
да заплатят на М. Х. А., с ЕГН **********, сумата от 2674 лева (две хиляди шестстотин
седемдесет и четири лева), представляваща разноски по делото, на основание чл. 78,ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11