РЕШЕНИЕ
№ 10748
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110116092 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу П. В. В. и Б. П. В. след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № 61813/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу П. В. В. ЕГН: ********** гр.
София, ЖК , общ. Столична, обл. София (столица) и Б. П. В. ЕГН: ********** гр.
София, ЖК общ. Столична, обл. София (столица) за сумите от: главница от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. в размер на 9 541,53 BGN /девет хиляди петстотин четиридесет и
един лева и 53 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г. в размер на 1 512,83 BGN /хиляда
петстотин и дванадесет лева и 83 стотинки/, главница от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. в
размер на 21,80 BGN /двадесет и един лева и 80 стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. в размер на
4,62 BGN /четири лева и 62 стотинки/, държавна такса в размер на 221,62 BGN /двеста
двадесет и един лева и 62 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 BGN /петдесет лева/. Претендираните суми се разпределят, както следва: ½ част
по отношение на всекиго от ответниците.
В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил
1
установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиент на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, . Твърди, че ответниците са изпаднали в забава,
поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. Отричат
да се намират в договорни отношения с ищеца, както и че липсва сключен договор в
писмена форма между тях. Сочат, че радиаторите в имота са демонтирани през м. юли
2002 г., а водомерите са пломбирани. Считат, че претендираните количества ТЕ не са
реално доставените в имота. Оспорват и дължимостта на лихва за забава. Не оспорват
представените от ищеца нотариални актове за собственост. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират разноски.
Третото лице – помагач не ангажира становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответниците е да докажат, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, респективно – погасени ли
са същите поради изтекъл давностен срок.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
2
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.07.2022 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 29.09.2022 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ответниците са собственици на процесния
имот, а именно ап. 6, находящ се в гр. Со в процесния период в посочените от ищеца
ид. части, а именно – ½ ид. част по отношение на всекиго от ответниците.
Тези факти се се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно:
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № . по описа на I-ви нотариус при
СРС и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № с район на действие СРС.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението през 2003 г. радиаторите и
водомерите за топла вода в процесния обект били демонтирани, като е останала
единствено щранг – лира в банята. В проведеното открито съдебно заседание на
29.09.2022 г. вещото лице уточнява, че през процесния период топлинна енергия в
обекта е отдадена единствено от щранг – лирата в банята, като същият сочи, че от
топлорайон Люлин му бил предоставен акт за изключване на отопление и топла вода в
обекта от 23.09.2003 г., като прилага копие от същия /л. 92 от делото/, уточнявайки, че
този акт не бил изпратен от ищцовото дружество на третото лице - помагач. Видно от
представения акт, на посочената дата е удостоверено демонтирането на 6 броя
радиатори, както и че е извършено пломбиране след това. Вещото лице по СТЕ заявява
освен това, че извършил оглед на процесния имот, от който установил, че впоследствие
в апартамента отново били монтирани радиаторите, но те не били топлоснабдени от
ищцовото дружество, а била изградена отделна отоплителна система единствено за
апартамента, която се захранвала от камина с водна риза и електрически котел.
Експертът сочи, че на място констатирал, че топлата вода действително е затапена и се
3
използва единствено щранг – лира. Посочено е в експертното заключение, че поради
неосигурен достъп до имота през исковия период, топлинната енергия за отопление е
начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата.
Поради неосигурен достъп през процесния имот, топлата вода била начислявана на
база брой /4 лица/ потребители по 140 л. на ден за 1 човек съгласно Наредба № 16-334.
В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния
блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период,
като същият съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че към 17.08.2022 г. няма данни за извършени плащания,
касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение
е 9563,33 лв., а ½ част от тях, припадаща се на всеки от ответниците – в размер на
4781,66 лева, от които 4770,76 лв. топлинна енергия и 10,90 лв. дялово разпределение.
Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно
начислената ТЕ и реално консумираната, установена след извършване на дялово
разпределение от третото лице - помагач, като тя се изразява в сума за доплащане от
358,21 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
1517,45 лв., от които 1512,83 лв. върху непогасената топлинна енергия и 4,62 лв. върху
непогасената сума за дялово разпределение. Посочен е дългът съответно от 1/2 части
/756,72 лв. лихва върху топлинната енергия и 2,31 лв. лихва върху дяловото
разпределение/. По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ
размера на вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 28.10.2018 г., вещото лице
е посочило, че общият размер на дължимата главница за топлинна енергия е в размер
на 8857,01 лева, а за дялово разпределение – в размер на 21,80 лева, а относно лихвата
за забава – сумата от 1372,46 лв. относно вземането за топлинна енергия, а относно
лихвата за забава върху вземането за дялово разпределение – сума от 4,62 лв.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
Същевременно възражението на ответниците, че заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се основава на предоставените от „Топлофикация София“
ЕАД и „МХ Елвеко“ ООД счетоводни документи, е основателно. Установи се в
производството по делото, че ищцовото дружество и третото лице – помагач, при
начисляване на прогнозните количества топлинна енергия за имота, не са отчели
обстоятелството на извършения демонтаж на радиаторите и спиране достъпа на топла
вода в обекта през 2003 година.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното единствено, отдадена от щранг –
лирата и сградната инсталация, но не и такава за отопление и топла вода с оглед
установеното по делото от вещото лице по СТЕ. Следва да се даде отговор на въпроса,
какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За
отговор на този въпрос съдът отчита посочената от вещото лице по СТЕ цена, дължима
за отдадена топлинна енергия от щранг – лира в баня и сградна инсталация. Видно
както от заключението, така и посоченото в открито съдебно заседание, в процесния
период консумацията от щранг – лирата възлиза на сумата от 130,29 лева, а за сградна
инсталация – сумата от 381,79 лева. Направено от ответниците в срок е възражение за
погасяване на вземането по давност, което следва да се съобрази от съда.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
4
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.10.2021 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.10.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Съдът посочи, че в случая следва да се вземат предвид данните от СТЕ по
отношение на дължимите размери, доколкото вещото лице е съобразило факта на
демонтирани радиатори и преустановено захранване с топла вода и е изчислило
дължимите суми за топлинна енергия, отдадени отделно за щранг лирата и сградната
инсталация. Посочи се, че всички вземания на ищцовото дружество, станали
изискуеми преди 28.10.2018 г. са погасени по давност, като последното такова вземане
е от м. 08.2018 г., чиято изискуемост е настъпила на 15.10.2018 г. Ето защо се налага
извод, че вземанията за м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., м. 07.2018 г. и м. 08.2018 г. са
погасени по давност. Доколкото по делото не е установено какъв е размерът на
вземанията за топлинна енергия от щранг лира и сградна инсталация за всеки от
месеците поотделно, съдът намира, че на осн. чл. 162 ГПК следва да приеме, че
размерът се равнява на 1/12 част от съответния отчетен период. Така относно
топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация 1/12 част от общата изчислена
сума за първия отчетния исков период /197,83 лева – таблица № 3, колона 2 от СТЕ/, е
в размер на 16,49 лева. За месеците 05.2018 г. – 08.2018 г. погасената по давност сума
за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация е в размер на 65,96 лева.
Дължимата цена за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, която не е
погасена поради изтекъл давностен срок е в размер на сумата от общо 315,83 лева за
двата отчетни периода, а ½ част от нея – сумата от 157,92 лева.
Използвайки същото правило за изчисляване на погасената по давност сума,
представляваща цена за топлинна енергия, отдадена за щранг - лира, съдът съобрази, че
посочената от вещото лице по СТЕ в открито съдебно заседание сума, дължима за
щранг – лира за първия отчетен исков период е в размер на 77,89 лева, като 1/12 част
от него се равнява на сумата от 6,49 лева. За месеците 05.2018 г. – 08.2018 г. погасената
по давност сума за топлинна енергия, отдадена за щранг - лира е в размер на 25,96
лева. Дължимата цена за топлинна енергия, отдадена за щранг лира, която не е
погасена поради изтекъл давностен срок е в размер на сумата от общо 104,33 лева за
двата отчетни периода, а ½ част от нея – сумата от 52,17 лева.
Искът за главница за цена на доставена топлинна енергия по отношение на всеки
ответник следва да бъде уважен за сумата от 210,09 лева, като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 4770,76 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
27.10.2021 г. като неосноветлен.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
5
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като видно от заключението по ССчЕ, не са
налице претендирани такива, чиято изискуемост да е настъпила преди 28.10.2018 г.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница за
цена на топлинна енергия, поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в
плащането на главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
6
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата от общо 131,49 лева, пропорционално на уважените
искове, включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение. Сумата следва да бъде разпределена
пропорционално на частта на всекиго от ответниците, а именно по ½ част или сумата
от по 65,75 лева по отношение на всекиго от тях.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 221,62 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 10,83 лева, като всеки от
ответниците бъде осъден да заплати сумата от по 5,42 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати ответниците
направените от тях разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Претендираната от ответниците сума за разноски е в размер на 1970 лева /900 лева адв.
възнаграждение за всекиго от ответниците и 170 лева възнаграждение за вещи лице/.
Неоснователно е направеното от ищеца възражение за прекомерност на
претендираното от ответниците адв. възнаграждение, тъй като същото не надхвърля
установения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимум. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати сумата от общо 1891,42 лева, от които сумата от по 945,71 лева в полза на
всекиго от ответниците.
В полза на ответниците се дължат и направените в заповедното производство
разноски. Всеки от тях претендира сумата от по 1000 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. Направеното от ищеца възражение за прекомерност е
основателно. Съдът намира, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
заповедното производство, първоначално следва да бъде определен минимално
дължимото се възнаграждение, което на осн. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 2, т. 2 ат Наредба №
1/2004 г. на ВАдС е в размер на 381,90 лева по отношение на всекиго от ответниците.
С оглед отхвърлената част от исковете, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
им заплати сумата от по 366,67 лева на всекиго от тях.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че П. В. В., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 210,09 лева, представляваща 1/2 части от цена на
доставена топлинна енергия в периода от 28.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. №
7
50849 и адрес: гр. София, ж.к., както и сумата от 10,90 лева, представляваща 1/2 части
от възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода
01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
28.10.2021 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от
4770,76 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 27.10.2018 г., както и исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 756,41 лева, представляваща
1/2 части от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г. и за сумата
2,31 лева, представляваща 1/2 части от обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода
от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № описа на СРС, 33
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Б. П. В., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 210,09 лева, представляваща 1/2 части от цена на
доставена топлинна енергия в периода от 28.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. № и
адрес: гр. София, ж.к. Надежда IV, бл. 462, вх. А, ап. 6, както и сумата от 10,90 лева,
представляваща 1/2 части от възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 28.10.2021 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата
до пълния предявен размер от 4770,76 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 27.10.2018
г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за
сумата 756,41 лева, представляваща 1/2 части от обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 20.10.2021 г. и за сумата 2,31 лева, представляваща 1/2 части от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 04.11.2021 г. по ч. гр. дело г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. В., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 65,75 лева разноски в исковото производство и
сумата от 5,42 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. П. В., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 65,75 лева разноски в исковото производство и
сумата от 5,42 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати П. В. В., ЕГН: ********** сумата от 945,71 лева разноски в
исковото производство и сумата от 366,67 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Б. П. В., ЕГН: ********** сумата от 945,71 лева разноски в
исковото производство и сумата от 366,67 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „МХ Елвеко“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9