*******
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20221100503424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 68/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 32640/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 177 състав, ЗД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 5525,26 лева
– изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат
на ПТП, осъществено на 18.08.2020 г. около 14:00 часа в района на гр. София
на кръстовище на бул. „*******“ и ул. „Хан Крум“, между лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. №******* и лек автомобил „БМВ 225хе” с рег. №*******,
както и обичайните разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва
върху общата сума от 5540,26 лева, считано от 09.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. Ответникът е осъден за заплати на ищеца сумите от
221,61 лв. – държавна такса, 50 лева – депозит за свидетел, 180 лева – депозит
за експертиза и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника ЗД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че първоинстанционното решение е необосновано и
неправилно. Неправилно решаващият съд е приел, че вина за настъпилото
ПТП носи водачът на лек автомобил марка „Пежа“, модел „206“. Счита, че
неправилно решаващият съд е счел, че не е доказано съпричиняване от страна
на водача на автомобил марка „БМВ“, модел „225 хе“. Поддържа, че
свидетелските показания на водача на лекия автомобил марка „Пежо“, молел
„206“, разкриват, че при настъпването на инцидента тя се е движила в
1
рамките на разрешената скорост и е подала светлинен сигнал преди да
започне да изпълнява маневрата, при която е настъпило процесното ПТП, с
което е изпълнила задължението си за обезпечаване безопасността при
движение. Поддържа, че от показанията на свидетеля Найденов, управлявал
автомобил марка „БМВ“, модел „225 хе“, ставало ясно, че той не е спазил
законовите изисквания и не е осигурил необходимата дистанция при
движение, поради което вина за настъпилото ПТП имали и двамата водачи,
тъй като сблъсъкът не би настъпил, ако водачът на лекия автомобил марка
БМВ, модел „225 хе“ бе спазвал по – голяма дистанция. Възразява, че съдът е
присъдил сума, която е прекомерно и необосновано завишена и не се намира
в причинно – следствена връзка с настъпилите вреди. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на
евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира
сторените по делото разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца ЗД „Б.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
производството не са събрани никакви доказателства за виновно и
противоправно поведение от страна на водача на автомобил марка "БМВ",
модел „225 хе“. От представените по делото писмени доказателства,
свидетелските показания и заключението на вещото лице се установявало, че
вина за настъпилото ПТП носи водачът на лекия автомобил марка „Пежо“,
модел „206“. Счита, че е изпълнил доказателствената си тежест да установи
заявения в исковата молба механизъм. Твърди, че размерът на определеното
обезщетение съответствал на причинените вреди, чиято стойност била
определена от вещото лице по СТЕ. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2
ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от ЗД
„Б.И.“ АД против „Д.Б.Ж.И.З.“ АД, с искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 5540,26 лева – заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разходи. Ищецът твърди, че на 18.08.2020 г. около 14:00 часа
в района на гр. София на кръстовище образувано от бул. „Христо и Евлоги
Георгиево“ и ул. „Хан Крум“, било реализирано ПТП с участието на МПС
„Пежо 206“ с рег. № *******, собственост на и МПС „БМВ 225 хе” с рег.
№*******. Причините за произшествието се дължали на противоправното
поведение на водача на МПС „Пежо 206“ който при движение в средна лента
по бул. „христо и Евлоги Георгиен“ предприел маневра за завой наляво, но не
пропуснал движещия се отдясно в дясна лента по булеварда л.а. „БМВ
225хе“. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени щети на МПС „БМВ
225 хе” в предната му част, изразяващи се в повредени 10 броя части и
детайли по автомобила: облицовка предна броня с отвори за халогени и
датчици за парктроник, решетка с хром от рамка PVC - „бъбрек“ лява, ляв
фар, преден капак, основа на ляв фар, дифузьор на радиатор, водач под ляв
фар, греда пешеходна, дясна панта на преден капак и лява панта на преден
капак. Амтомобил „БМВ 225хе“ бил застрахован по застраховка “Автокаско”
2
към ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на събитието.
Нанесените щети по автомобила били възстановени в автосервиз „С и Р К.“
ООД и били на стойност 5525,26 лева, като сумата била изплатена по банков
път на автосервиза. Лек автомобил „Пежо 206“ бил застрахован по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към ответника.
Ищецът предявил вземането си на основание чл. 411, ал. 1 КЗ към ответника,
но плащане не последвало. Моли съда да осъди ответника да му заплати тази
сума. Претендира разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка
Гражданска отговорност по отношение на л.а. „Пежо 206“, както и
изплащането на обезщетението от страна на ищеца. Оспорва механизма на
настъпилото ПТП, като счита, че водачът на л.а. „Пежо 206“ не нарушил
ЗДвП, оспорва наличието на причинно-следствената връзка между щетите на
л.а. „БМВ 225 хе“ и неговите действия. Оспорва вината на водача на л.а.
„Пежо 206“. Оспорва действителната стойност на вредите, прави възражение
за съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.
Видно от представената по делото застрахователна полица на
17.09.2019 г. между ищцовото дружество и А.Н. е сключен договор по
застраховка „Автокаско“ за автомобил марка "БМВ", модел "225 хе", рег. №
*******. Уговорената застрахователна премия е в размер на 2155,18 лв.,
платима разсрочено. Срокът на действие на договора 21.09.2019г. –
20.09.2020г. На 18.08.2020 г. е съставен двустранен констативен протокол за
ПТП, настъпило между лек автомобил марка „Пежо“ модел „206“, рег. №
*******, управляван от Б. Н. и автомобил марка „БМВ“, модел „хе 225“, рег.
№ *******, управляван от А.Н.. В протокола е удостоверено, че за лекия
автомобил марка „Пежо“, модел „206“, е представена застрахователна полиза
по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество.
Съставена е схема на ПТП и МПС, както и са описани причинените вреди на
автомобил „БМВ 225 хе“. Водачът на лекия ватомобил марка „Пежо 206“, е
посочила, че е виновна за настъпилото ПТП.
На 18.08.2020 г. А.Н. е уведомил ищеца, за настъпилото
застрахователно събитие. Като обстоятелства за настъпването му е посочено,
че в гр. София, на бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ друг автомобил е отнел
предимството му при движение, при което е настъпило ПТП, причинило щета
по предната част на автомобил „БМВ 225 хе“.. Описани са и причинените
щети на застрахования при ищеца лек автомобил. При ищеца е образувана
щета №**********/18.08.2020 г.
Видно от доклади №200302427501/09.09.2020 г. и
№200302427502/14.09.2020 г. определеното от ищеца застрахователно
обезщетение е в размер на 5525,26 лв.,
От представени фактури с №**********/01.09.2020 г. и
№**********/01.09.2020 г. и платежни нареждания от 11.09.2020 г. и от
17.09.2020 г. се установява, че ищецът е заплатил на „С и Р К.“ ООД сумите
от 5048,68 лв. и 476,58 лв. за авторемонт относно щета №**********.
С писмо от ЗД „Б.И.“ АД до ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.“ АД с №РС08-
002056/2020-01 ищецът е отправил до ответника регресна покана за
3
заплащане на сумата в размер на 5525,26 лв. - определеното от ищеца
застрахователно обезщетение, ведно с 15 лв. – ликвидационни разноски.
С писмо с изх. № 4391/29.10.2020 г. ответникът е отказал да изплати
сумите, за които е поканен, позовавайки се на твърдение, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил е причинил процесното ПТП.
Видно от представената справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за периода 17.12.2019 г. – 17.12.2020 г. лекият автомобил марка
„Пежо“, модел „306“, рег. № *******, има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
От представения по делото двустранен констативен протокол от
18.08.2020 г. се установява, че на същата дата в гр. София, движейки се вляво
спрямо л.а. „БМВ 225хе“ и успоредно с него в една посока по бул. „Христо и
Евлоги Георгиеви“, л.а. „Пежо 206“ е предприел десен завой за напускане на
бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ в посока на ул. „Хан Крум“, вследствие на
което е ударил л.а. „БМВ 225хе“ в предната му лява част със своята задна лява
част. Така се е реализирал удар, от който на л.а. „БМВ 225хе“ са причинени
вреди. Повредите върху л.а. „БМВ 225хе“ са подробно описани в приложения
опис на щета – л. 11 от първоинстанционното дело.
От заключението на вещото лице С.Д.С. по изслушаната пред СРС
съдебна автотехническа експертиза се установява, че стойността на описаните
щети на автомобил марка „БМВ“, модел „225 хе“, рег. № *******, към датата
на настъпване на ПТП, определена по средна пазарни цени и с влагане на
оригинални нови части, възлиза на 5569,86 лв., а с влагане на фар от
алтернативен доставчик – 5118,94 лв. Заключението по САТЕ потвърждава
механизма на процесното ПТП по начина, описан в двустранния констативен
протокол. Вещото лице установява, че уврежданията на л.а. „БМВ“ отговарят
да са получени при така реализираното ПТП и удара между двата
автомобила. Още, експертът посочва, че като възможна скорост на движение
за л.а. „БМВ“ може да се приеме скорост от около 40 км./ч. От заключението
е видно, че ударът между двете МПС е бил предотвратим при изпълнение от
страна на водача на л.а. „Пежо“ на задълженията й за обезпечаване
безопасността при движение. Към момента на настъпване на
застрахователното събитие между застрахователните компании е да се
признават ликвидационни разходи на стойност от 15 лв. Заключението на
вещото лице не е оспорено и е прието.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Б. Н. – водач на
л.а. Пежо 206, се установява, че си спомня процесното ПТП. Управлявала
автомобила по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока НДК. Управлявала
през навигация, чрез която получила инструкции в последния момент да завие
надясно. При неправилна маневра създала предпоставка за ПТП, което се
реализирало. Скоростта не била висока, понеже имало трафик. Предполага, че
била в средната лента на платното за движение. В един момент, за да влезе в
друга улица, завила надясно. Погледнала в страничното огледало, но не
успяла да види другия автомобил. Предполага, че подала светлинен сигнал,
тъй като имала навика да го прави. Другият автомобил я ударил отзад.
Предприела десния завой приблизително 10-15 метра преди кръстовището.
Като свидетел по делото е разпитан и А.Н. – водач на автомобил
4
„БМВ“. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Движел се в най-дясната
лента на бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“. Към момента на ПТП тя била
разрешена за леки автомобили, докато към момента на разпита била
разрешена само за автобуси и за завиващи надясно автомобили. Свидетелят
искал да пресече направо кръстовището с ул. „Хан Крум“, за да завие надясно
на следващото кръстовище с ул. „6-ти септември“, което било доста близо до
това с ул. „Хан Крум“. В последния момент, друг автомобил, черно „Пежо
206“, тръгнал да завива надясно. Свидетелят натиснал спирачки и го блъснал,
но не съвсем в дясната част, а в задния десен ъгъл, т.е. другият автомобил бил
направил сериозна част от завоя и почти бил навлязла в ул. „Хан Крум“. По
автомобила на свидетеля имало увреждания, левият му преден фар бил за
смяна. Свидетелят инстинктивно се опитал да се отклони в дясно и се
приближил максимално до бордюра, но не успял тъй като другият автомобил
напълно затворил възможността му за движение. Затова и ударът бил в
неговата предна лява част. Свидетелят веднага слязъл. Другият водач, който
бил жена, също слязъл. Била много притеснена. Не повикали КАТ или Пътна
полиция, тъй като другият водач признала вината си. Съставили протокол, в
който тя отбелязала това. Свидетелят имал над 30 годишен стаж като
шофьор. Всичко се случило много бързо. Възприел другия автомобил
веднага. Ударил спирачки в момента, в който видял, че другия автомобил
тръгнал да завива.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между ищеца и А.Н. е сключен договор по застраховка „Автокаско“.
Обект на застрахователното покритие е автомобил марка "БМВ", модел "225
хе", рег. № *******.
През време на действието му – 18.08.2018 г. и в рамките на покритите
рискове застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП, настъпило с
участието на лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег. № *******. Причина за
настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил марка
„Пежо“, модел „306“, който предприема смяна на лентите от лява в дясна с
цел извършване на маневра за завой надясно, при която не пропуска попътно
движещия се в дясна лента автомобил „БМВ“, при което се реализира ПТП
между двата автомобила. Деянието е противоправно, тъй като е в нарушение
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
5
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. С оглед на това и доколкото установената в нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена от ответника, следва да се
приеме, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност
на водача на лекия автомобил „Пежо“, модел „206“, рег. № *******.
За установяване на посочения механизъм ищецът е представил
двустранен констативен протокол за ПТП от 18.08.2020 г., съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети,
които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – приложение № 3. В тази хипотеза органите на „Пътна
полиция“ - МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието и
съставеният двустранният констативен протокол по своята правна природа
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за
знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с
действителното фактическо положение може да бъде проверявано от
застрахователя, респ. подлежи на доказване на общо основание в процеса.
Обстоятелството, че представеният протокол не се ползва с материална
доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като същата
следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства. С оглед преценка на удостоверените в протокола за ПТП
факти пред СРС е допусната и изслушана авто - техническа експертиза.
Вещото лице е възприело посочения в констативния протокол механизъм на
ПТП. Същият кореспондира и с показанията на разпитаните като свидетели
водачи на автомобилите, участвали в процесното застрахователно събитие.
Предвид обстоятелството, че експертното заключение по изслушаната в
първоинстанционното производство авто – техническа експертиза е
компетентно дадено, задълбочено, обосновано и кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства, съдът изцяло го възприема. Същото не е
оспорено от страните и не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
доказателствената му стойност.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Жалбоподателят своевременно е заявил с писмения отговор на исковата
молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
товарния автомобил марка „БМВ“, което поддържа с въззивната жалба.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника
е да установи противоправно поведение на водача на автомобил марка
„БМВ“, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. По
6
делото не са ангажирани доказателства, че автомобил „БМВ“ не е спазил
необходима дистанция. Напротив, от показанията на свидетелката Н. се
установява, че тя е предприела завой надясно в последния възможен момент,
при което изцяло в нейна вина лежи отговорността за настъпилото ПТП.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ответникът не е
доказал по делото противоправно поведение от страна на водача на
автомобил „БМВ“, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на посочения товарен автомобил е
неоснователно. С оглед на това изводът в тази насока на решаващия съд е
обоснован.
Що се касае за възражението, че за цените на новите части е следвало
да се вземат тези от алтернативни доставчици, съдът намира същото за
неоснователно, доколкото изчислено по този начин застрахователното
обезщетение не би репарирало в пълна степен вредата за застрахованото лице
по арг. от чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 400, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба не са релевирани други конкретни оплаквания,
поради което и на основание чл. 269 ГПК не са налице други въпроси, стоящи
в пределите на въззивния контрол, които да следва да се обсъждат по
същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК в
полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68/06.01.2022 г., постановено по гр. д. №
32640/2021 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав.
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „*******, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес
гр. София, бул. „Д*******“ *******, сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.
78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8