РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Перник, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500606 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 16875/26.07.2024 г., подадена от „ДЗИ -
Общо Застраховане” ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, с ЕИК:********* чрез адвокат
И. И. от САК срещу решение № 511/10.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1103/2023 г. по
описа на Районен съд – Перник, с което дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на
С. И. Г. от ***, с ЕГН:********** сумата от 7 950 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № *** от 12.11.2019 г. за
вреди от настъпило за времето от 06.05.2020 г. - 17.00 часа до 07.05.2020 г. 10.00 часа в ***,
на тротоарно пространство, пред дом № *** на ул. „***“ застрахователно събитие -
противозаконно отнемане на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.12.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 770 лв., представляваща сторени от ищеца разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства,
както и при съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Излага съображения, че исковата молба била нередовна – с неясна и неопределена
1
обстоятелствена част, което освен, че затруднявало защитата на ответника и не били
изпълнени указанията на СРС в разпореждане № 144405 в гражданския процес, поради което
решението било недопустимо. Към исковата молба липсвали доказателства за събитието, във
връзка с което се претендирало застрахователно обезщетение, така и в производството по
делото не било установено реализирането на риска кражба за процесното МПС с
категорични и безспорни доказателства за място, дата и начин на нейното настъпване, както
и че не били взети предвид всички гласни доказателства по делото, в т.ч. и показанията по
чл. 176 ГПК на ищеца, свидетелските показания не били разгледани поотделно и в
съвкупност с останалите по делото доказателства, и с материалите по досъдебното
производство. Произнасянето по оспорванията на ответника за наличие на изключен риск се
свеждало до бланкетното му споменаване. По въпроса представлява ли „противозаконното
отнемане на МПС непокрит от застрахователното покритие риск“ в решението само се
обсъждал чл. 408 КЗ и съдебната практика по правото на отказ на застрахователно
обезщетение, но изобщо не съобразени изключенията от застрахователно покритие по
договора, уредени в т. 9 от Общите условия по застраховката (ОУ), в частност т. 9, 9.1.9 от
ОУ. Претенцията за застрахователно обезщетение неправилно била уважена, тъй като не
била доказана по основание. Било допуснато съществено процесуално нарушение при
неуважаването и неразглеждането на възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по увеличената част от иска, като на това основание решението било неправилно.
Присъденото застрахователно обезщетение било неправилно определено по размер според
застрахователната сума по полицата, която била само горна граница на застрахователната
отговорност и тя била изчислена към датата на сключването на договора.
Поради това, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК С. И. Г. чрез адвокат Д. М. от САК е подал
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски.
С протоколно определение на настоящия въззивен съдебен състав от 21.11.2024 г.
исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нейни нередовности
чрез посочване на обстоятелствата във връзка с твърдяното от ищеца настъпило
застрахователно събитие и вредите с посочване на конкретни факти относно времето,
мястото и при какви обстоятелства се е случило то.
В изпълнение на така дадените от въззивния съд указания и в предоставения срок
ищецът е подал молба вх. № 7300/26.11.2024 г., с която допълва и уточнява твърденията си
по исковата молба.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „ДЗИ - Общо Застраховане”
ЕАД редовно призовано не е изпратило представител. От своя страна, въззиваемият С. И. Г.
2
чрез адвокат Д. М. от САК поддържа отговора си на въззивната жалба и моли окръжния съд
да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх. на СРС №
117170/30.12.2021 г., уточнена с молба вх. на СРС № 53300/10.03.2022 г., подадена от С. И. Г.
с ЕГН:********** срещу „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД с ЕИК:*********, с която се
претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 500 лв. - частичен
иск от сумата от 8 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ по застрахователна полица № *** от 12.11.2019 г. за вреди от настъпило за времето
от 06.05.2020 г. - 17.00 часа до 07.05.2020 г. 10.00 часа в ***, на тротоарно пространство,
пред дом № *** на ул. „***“ застрахователно събитие - противозаконно отнемане на лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 30.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание на 28.03.2024 г. и с молба, представена в съдебно заседание на
25.04.2024 г. ищецът е поискал изменение на иска чрез увеличаване на размера му, по което
искане с постановено в съдебното заседание на 25.04.2024 г. определение съдът е допуснал
изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от 7 950 лв., а не като частичен
иск за сумата от 2 500 лв. (частичен иск от сумата от 8 000 лв.).
В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. №
***, за който сключил застрахователен договор (застрахователна полица) № *** от
12.11.2019 г. по застраховка „Каско+” с ответното застрахователно дружество. Договорът
бил сключен с покритие клауза „Пълно КАСКО“ със застрахователна сума 8 000 лева, която
била определена от застрахователя съгласно Общите условия РАЗДЕЛ II: КАСКО т. 4
Действителна стойност, и не надвишавала действителната стойност на застрахованото
имущество според застрахователя към момента на сключване на полицата.
На 07.05.2020 г. след установяване на липсата (кражбата) на автомобила, ищецът
предприел всички необходими действия съгласно ОУ и предявил пред застрахователя
застрахователна претенция № ***, във връзка със застрахователното събитие (покрит риск).
След представяне на изискуемите официални документи съгласно Общите условия към
договора за застраховка, подробно описани в списък на необходимите документи, изискуеми
при заявен риск „противозаконно отнемане на МПС”, а именно: ключове, удостоверение от
02 РУ на ОД-МВР гр. Перник, застрахователна полица, протокол от оглед при застраховане,
СРМПС, удостоверение за ГТП, предадени на 07.05.2020 г. и последствие предадени и
другите изискуеми документи, включително и постановление от прокуратурата, до
3
21.09.2020 г. нямало развитие по предявената претенция, не му били изисквани други
документи, както и съответно не му било изплащано дължимото обезщетение в размер на 8
000 лева за пълна загуба на застрахованото имущество.
На 21.09.2020 г. ищецът получил писмо от ответника с изх. № 092-М851/16.09.2020 г., с
което застрахователят го уведомявал, че не дължи обезщетение поради недоказване от
страна на ищеца на застрахователното събитие.
Според ищеца, същият изпълнил всичките си задължения съгласно Общите условия
към договора за застраховка, както и задълженията си по чл. 403 и чл. 404 КЗ. До
настъпването на застрахователното събитие не бил уведомяван за намаляване на обхвата на
застрахователното покритие – като покрити рискове или лимит на отговорност от ответника
съгласно чл. 372, ал. 2 КЗ. Ответникът без правно основание отказвал да изплати дължимото
обезщетение по застрахователния договор и бил в забава, считано от 13.08.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло исковете като недопустими и по основание.
Излъга съображения за нередовност на исковата молба поради това, че не били описани
обстоятелствата, при които настъпило застрахователното събитие и претендираните вреди,
както и петитумът бил неясен.
Навежда и доводи за неоснователност на исковете: Исковата претенция се основавала
само на общо и бланкетно твърдение за установена кражба и на документи, които
преразказвали това твърдение на ищеца. От една страна, липсвали доказателства за
събитието, във връзка с което се претендирало застрахователно обезщетение, поради което
ответникът оспорва твърдението за кражба на МПС и причината връзка между него и
вредоносния резултат. От друга страна, налице били обстоятелствата, при наличие на които
страните по застрахователната полица изключили застрахователното покритие и/или
застрахователят имал право да откаже обезщетение поради неизпълнение на задълженията
от страна на застрахования съгласно закона и Общите условия по застраховката, които били
част от застрахователния договор. Тъй като, както по извънсъдебно предявената претенция,
така и към исковата молба липсвали категорични и безспорни доказателства за кражба - за
място, дата и начин на нейното настъпване (а според приложеното по делото удостоверение
от 23.06.21 г. на Второ РУ на МВР-Перник досъдебното производство било за престъпление
по чл. 346 НК, а не за кражба), нито, че собственикът заключил и привел в действие
алармата и другите защитни системи на автомобила; че при напускането МПС било
заключено и обезопасено срещу противозаконно отнемане, ответникът правилно отказал
плащане. Възразява, че настъпването на кражбата при тези обстоятелства било значително
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което страните договорили като
основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, респ. за
неговото намаляване. Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишено с
оглед действителната стойност на МПС към датата на застраховане (било надзастраховано) и
на събитието. Поради неоснователност на главния иск, оспорва акцесорните искове за лихви
4
и разноски. Застрахователното дружество не било в забава спрямо ищеца, тъй като
претенцията не била доказана по основание и размер.
С молба вх. на ПРС № 9125/24.04.2024 г., „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД е направило
възражение за погасяване по давност, считано от 06.05.2023 г. на иска в частта му по
направеното увеличение по реда на чл. 214 ГПК.
В настоящото въззивно производство, по указания на съда съобразно чл. 129, ал. 2
ГПК, ищецът е подал молба вх. № 7300/26.11.2024 г., с която допълва и уточнява
твърденията си по исковата молба, а именно:
При ползване на застрахованото имущество на 06.05.2020 г. и съответно при движение
с автомобила в кв. „***“ на *** по време на движение поради свършване на горивото,
автомобилът бил паркиран и заключен, като след закупуване на гориво от бензиностанция и
връщане при автомобила, същият с помощта на приятели след наливане на гориво в
резервоара бил приведен в годно за експлоатация състояние (успели да стартират
двигателя). Поради уговорка с приятели да обикалят заведения (с употреба на алкохол) и
поради това, че ищецът живеел наблизо (от другата страна на главната улица), автомобилът
бил паркиран за престой пред № *** на ул. „***“, около 16.30 часа. На другият ден,
07.05.2020 г., поради ангажимент за провеждане на интервю за работа като *** в ***,
ищецът, отивайки към мястото на престой на автомобила му на ул. „***“ в кв. „***“ (***),
около 10.00-10.30 часа, установил, че автомобилът бил откраднат (противозаконно отнет).
Веднага предприел действия за уведомяване на компетентните органи по разследване на
противозаконни прояви, както и своевременно, съгласно сроковете в общите условия към
договора за застраховка, уведомил и застрахователя.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в
императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда.
Решението е и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по
предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и законна
лихва от датата на исковата молба. В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователни се
явяват възраженията по въззивната жалба за нередовност на исковата молба, доколкото с
цитираните по-горе молби от 10.03.2022 г. и 26.11.2024 г. ищецът е уточнил петитума на
исковата си молба и е посочил конкретни обстоятелства относно настъпването на
твърдяното от него застрахователно събитие.
Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в
рамките на наведените с жалбата на „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД доводи, при което
намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът като собственик на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** е сключил с
ответника застрахователен договор (застрахователна полица) № *** от 12.11.2019 г. по
5
застраховка „Каско+”. Договорът е с покритие клауза „Пълно КАСКО“ със застрахователна
сума 8 000 лева, която е определена от застрахователя съгласно Общите условия РАЗДЕЛ II:
КАСКО т. 4 Действителна стойност, и не надвишава действителната стойност на
застрахованото имущество според застрахователя към момента на сключване на полицата.
Срокът на действие на застраховката е от 13.11.2019 г. до 12.11.2020 г. и по отношение на
нея имат действие клаузите по Общите условия по автомобилна застраховка „Каско+“ на
ответното застрахователно дружество, които са неразделна част от договора, подписани от
двете страни по него.
На 07.05.2020 г. след като установил липса на автомобила, паркиран на ул. „***“ в ***,
ищецът уведомил за това полицията, въз основа на който сигнал било образувано на същата
дата досъдебно производство № 173/2020 г. по описа на 02 РУ на ОД-МВР гр. Перник,
водено срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 06.05.2020 г. - 17.0 0 часа
до 07.05.2020 г. - 10.00 часа в ***, на тротоарно пространство, пред дом № *** на ул. „***“,
противозаконно е отнет МПС марка Ауди, модел А3, с рег. № ***, от владението на
собственика й С. И. Г. с ЕГН:********** с постоянен адрес ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12 вр. чл. 194,
ал. 1 НК.
С постановление от 09.07.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Перник
наказателното производство по цитираното досъдебно производство е спряно на основание
чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит.
За липсата на автомобила, ищецът уведомил и застрахователя-ответник и предявил
пред него застрахователна претенция № ***, по която представил изискуемите официални
документи съгласно Общите условия към договора за застраховка, подробно описани в
списък на необходимите документи, изискуеми при заявен риск „противозаконно отнемане
на МПС”, а именно: ключове, удостоверение от 02 РУ на ОД-МВР гр. Перник,
застрахователна полица, протокол от оглед при застраховане, СРМПС, удостоверение за
ГТП, предадени на 07.05.2020 г. и впоследствие предадени и другите изискуеми документи,
включително и постановление от прокуратурата. До 21.09.2020 г. нямало развитие по
предявената претенция, от ищеца не били изисквани други документи, както и съответно не
му било изплатено парично обезщетение за пълна загуба на застрахованото имущество.
На 21.09.2020 г. ищецът получил писмо от ответника с изх. № 092-М851/16.09.2020 г., с
което застрахователят го уведомява, че не му дължи обезщетение поради недоказване от
страна на ищеца на застрахователното събитие.
По делото са събрани и гласни доказателства – ищецът е дал обяснения по реда на чл.
176 ГПК и като свидетели са разпитани Д. Л.Х. (*** г.), К. Г. К. (*** г), И.П.И. (*** г.) и Д.
Ю.Р. (*** г.).
Относно обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание на 23.04.2024 г. следва да
се има предвид, че съгласно утвърдената практика на ВКС по прилагането на чл. 176 ГПК,
която се споделя и от настоящия съдебен състав, обясненията на страната представляват
6
нейни твърдения, които с оглед чл. 154, ал. 1 ГПК, подлежат на установяване на общо
основание с допустимите за това доказателствени средства, при което с поставянето на
въпроси по реда на чл. 176 ГПК не може да се замести доказването на релевантните факти и
обстоятелства и да се размести доказателствената тежест в процеса. Обясненията на
страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само когато се правят признания
- изявление на страната, че са се осъществили неизгодни за нея факти или, че не са се
осъществили изгодни за нея факти. В случая такава хипотеза не е налице, видно от дадените
от ищеца отговори на поставените му въпроси в съдебно заседание на 23.04.2024 г., които не
съдържат признания, с оглед и на което изложените от него факти и обстоятелства не следва
да се приемат за установени от неговите обяснения, а те подлежат на доказване с останалите
доказателствени средства, събрани по делото.
Свидетелят Д. Х. (*** г.) твърди, че с ищеца се били разбрали да излизат да пият заедно
и последният го взел с кола Ауди А3, черна. Когато стигнали в близост до дома на ищеца в
кв. „***“ свършило горивото на автомобила, поради което ищецът я спрял и оставил. След
това, ищецът с негов приятел отишли за гориво с друг автомобил, върнали се и сипали
такова в автомобила на ищеца и успели да включат двигателя да работи, но в заведението
наблизо тримата отишли с другия автомобил. От заведението свидетелят се прибрал вкъщи с
такси, а неговите приятели останали. На другия ден ищецът казал на свидетеля, че
автомобилът бил откраднат.
Свидетелят К. К. (*** г) твърди, че с ищеца имали уговорка да ходят до ***, но
последният му се обадил и му казал, че колата му била открадната. Свидетелят отишъл на
място, в кв. „***“, до магазин „***“, в една пряка под дома на ищеца. Там имало полицаи и
събрали се хора. Ищецът му казал, че на това място оставил колата, тъй като й свършило
горивото.
Свидетелят И.И. (*** г.) твърди, че той е продал на ищеца преди години процесния
автомобил и описва какво е било неговото техническо състояние.
Свидетелят Д. Р. (*** г.) твърди, че ищецът на 06.05.2020 г. му се обадил с молба да го
закара да вземат гориво, което свършило за автомобила му. Той се съгласил, отишъл на
място в кв. „***“, взел ищеца и след като се снабдили с гориво се върнали при колата на
ищеца, за да я заредят. Свидетелят няма ясни спомени относно това в какво техническо
състояние е бил автомобилът, колко често го е карал ищеца и кога го е купил. След като
заредили с гориво автомобила, свидетелят отишъл в заведение наблизо, където се видял с
ищеца и друг негов приятел.
По делото са приети две съдебно-автотехнически експертизи, изготвени съответно от
вещото лице И.Я. и вещото лице В.Л.. Съгласно първото заключение действителната
стойност на процесния автомобил към датата на сключване на застрахователния договор е в
размер на 8 075 лв., при което застрахователната стойност по договора не надвишава
действителната стойност на застрахованото имущество към дата на сключване на договора,
както и няма данни за договорено подзастраховане или надзастраховане и застрахователната
стойност на процесния автомобил изписан в застрахователния договор се различава
7
незначително - под 1% от действителната стойност на същия определена в настоящата
САТЕ. Съгласно заключението по втората експертиза, действителната стойност на
застрахования лек автомобил е в размер на 8 000 лв. и не се различава от застрахователната
стойност по процесния договор, при което няма надзастраховане или подзастраховане.
С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е необходимо
ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор
за имуществена застраховка „Каско“; 2) изправност на ищеца по него; 3) настъпило
застрахователно събитие и 4) вреди в определен размер.
В случая това е сторено, поради което искът са явява доказан по основание и размер.
Безспорно установено е, а и се доказва от събраните по делото доказателства,
наличието на валидно към датата на процесното събитие правоотношение между страните
по силата на договор за застраховане «Каско+» при Общи условия, при което, наред с други
е включен рискът „Кражба и грабеж на цяло МПС“ в застрахователното покритие.
Въззивният съд приема за установено и настъпването на този покрит застрахователен
риск, както твърди ищеца. На 07.05.2020 г. същият уведомил органите на МВР и ответника-
застраховател (в срока по чл. 403 КЗ – което не е спорно между страните), за
противозаконното отнемане на собствения му лек автомобил, предмет на процесния договор
за застраховка, като не е спорно между страните, че ищецът е уведомил застрахователя.
В тази връзка ответникът не е ангажирал доказателства, с оглед възраженията си,
релевирани и във въззивната жалба, за липса на настъпило застрахователно събитие –
кражба, респективно поведение на ищцата сочещо на умишлено деяние с цел
застрахователна злоупотреба. Напротив, по делото са събрани както писмени, така и гласни
доказателства – материалите по досъдебно производство № 173/2020 г. по описа на 02 РУ на
ОД-МВР гр. Перник и показанията на горепосочените свидетели, от които по категоричен
начин се установява настъпването на застрахователното събитие – кражба на застрахования
лек автомобил. Именно за извършването на такова престъпление – чл. 195, ал. 1, т. 12 вр. чл.
194, ал. 1 НК, е водено наказателното производство, което е спряно поради неразкриване на
извършителя на деянието. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които
безпротиворечиво изнасят данни, че ищецът е подал сигнал до полицията за отнемане на
автомобила му на 07.05.2020 г., след като предния ден, вечерта, автомобилът е бил оставен
от ищеца на улица в близост до дома му в кв. „***“ в ***, както и че не е бил на това място
на следващия ден.
Поради това и следва да се приеме, че в настоящия случай е настъпил покрит риск по
сключената между страните застраховка „Каско+” на МПС, клауза „пълно каско”, а именно
„кражба на цяло моторно превозно средство”. Под кражба на МПС се има предвид всяко
отнемане на превозното средство от държане на застрахования, без негово съгласие, тоест
8
фактическата липса на автомобила, каквато е и настоящата хипотеза. Следва и да се
отбележи, че в процесния застрахователен договор за изплащането на следващото се
застрахователно обезщетение за загуби, възникнали вследствие на кражба или грабеж, не е
предвидено като предпоставка наличието на съответна влязла в сила осъдителна присъда.
Достатъчно е настъпването на застрахователното събитие да е регистрирано незабавно пред
компетентните полицейски органи и да е било образувано досъдебно производство, т.е. само
да е започнало, но не и да е приключило наказателното производство, което и обосновава
наличието на покрит от застраховката риск, за който застрахователят дължи обезщетение.
Самият застраховател в протокола от ликвидационния съвет е приел, че следва да бъде
отказано заплащане на застрахователно обезщетение поради това, че декларираните
обстоятелства при завеждане на щетата не съответствали с установените факти и събраните
данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил, но не и защото се
касае за непокрит риск.
Относно възраженията на жалбоподателя в тази връзка, че първоинстанционният съд
не обсъдил и анализирал всички събрание по делото доказателства, следва да се има
предвид, че с оглед характера на въззивното производство като инстанция по същество на
спора, а не като контролно-отменителна инстанция, при което въззивният съд е длъжен сам
да установи релевантните факти като извърши самостоятелна преценка на относимите и
допустими доказателства и приложи съответните правни норми, то дори да са допуснати
такива нарушения от първоинстанционния съд, те не са от такова естество и степен, че да са
довели до съществено нарушение на процесуалните права на ответника и да бъдат
основание за отмяна на обжалваното решение при положение, че е налице съвпадение в
крайните изводи на двете съдебни инстанции.
Неоснователни са и възраженията на ответника-въззивник за наличие на изключен риск
съобразно изключенията от застрахователно покритие по договора, уредени в т. 9 от Общите
условия по застраховката, в частност т. 9, 9.1.9 от ОУ (действия на застрахования, които
представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на
обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително
случилото се и/или представи документи с невярно съдържание). Тези твърдения са напълно
голословни, в подкрепа на които не са ангажирани каквито и да било доказателства и не се
установява ищецът да е декларирал обстоятелства, които да не съответстват на действително
установените такива във връзка с отнемането на процесното МПС. Поради това и не би
могло да се направи извод за такова неправомерно поведение на ищеца, обосноваващо
изключение от застрахователно покритие по договора.
По отношение размера на иска, настоящият съдебен състав съобразява константната
практика на ВКС (решения: № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на І-во т.о.; №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ІІ-ро т.о. и др.), съгласно която застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на
9
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В случая
застрахователната стойност на автомобила е 8 000 лева, а съгласно даденото заключение от
вещото лице по повторната експертиза, което следва да бъде кредитирано като компетентно
дадено, пазарната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е 8 000
лв., с оглед и на което искът се явява основателен и доказан за претендираната от ищеца
сума в размер на 7 950 лв.
По възражението на ответника за погасяване по давност на иска в частта му по
направеното увеличение по реда на чл. 214 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
същото е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 1 КЗ правата и задълженията по
застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В случая застрахователното събитие е настъпило за времето от 06.05.2020 г. - 17.00
часа до 07.05.2020 г., 10.00 часа, с оглед и на което погасителният тригодишен давностен
срок следва да е изтекъл, считано от 08.05.2023 г.
Трябва обаче да бъде съобразено и специалното основание за спиране на давността по
чл. 378, ал. 9 КЗ, съгласно която разпоредба давността по вземането на увреденото лице по
пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да
тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването
на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1, съответно до изтичане на максималния
срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна.
Следователно, в настоящата хипотеза с предявяването на претенцията на ищеца пред
застрахователя е спряно течението на погасителната давност за цялото застрахователно
обезщетение до момента на отказът на застрахователя по чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, обективиран
в приложеното по делото писмо изх. № 092-М851/16.09.2020 г., получено от ищеца на
21.09.2020 г., с оглед на което давността за вземането за застрахователното обезщетение е
започнала да тече от 22.09.2020 г.
Ищецът е предявил иска си по чл. 405, ал. 1 КЗ пред съда с искова молба вх. на СРС №
117170/30.12.2021 г., уточнена с молба вх. на СРС № 53300/10.03.2022 г., като изрично е
посочил, че предявява иска като частичен в размер на сумата от 2 500 лв. (частичен иск от
общата сума от 8 000 лв.). Изменението на така предявения частичен иск чрез увеличаване
на размера му е поискано от ищеца в съдебно заседание на 28.03.2024 г., съответно с молба,
представена в следващото съдебно заседание на 25.04.2024 г., когато и искането е уважено с
определение на съда като искът се счита предявен за сумата от 7 950 лв., а не като частичен
иск за сумата от 2 500 лв.
При така установеното следва, че искът за сумата над 2 500 лв. до пълния претендиран
размер от 7 950 лв. (за сумата от 5 450 лв.) е погасен с изтичането на тригодишна давност
10
съгласно чл. 378, ал. 1 КЗ, която е изтекла, като се приспадне и спирането по чл. 378, ал. 9
КЗ, считано от 23.09.2023 г., а изменението на иска на основание чл. 214, ал. 3, изр. 3, пр. І-
во ГПК е направено след това – в съдебно заседание на 28.03.2024 г. Този извод е съобразен
с разрешението на въпроса, дадено с т. 1 от тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк.
д. № 3/2016 Г., ОСГТК на ВКС, съгласно което предявяването на иска за парично вземане
като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за
последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената
част от вземането. В мотивите към т. 1 на тълкувателното решение се посочва, че новата
разпоредба на чл. 116а ЗЗД /ДВ, бр. 42/2018 г./ въвежда правилото, че „когато вземането е
предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“.
Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази
част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен.
Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не
спира и не прекъсва, а продължава да тече. Това се отнася и за хипотезата, при която
частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 КЗ. С увеличаване на
исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този
момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и
се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД.
Поради това, в настоящия случай, след като частта от вземането на ищеца за сумата
над 2 500 лв. не е била заявена за защита в процеса до изтичане на тригодишния давностен
срок по чл. 378, ал. 1 КЗ, т.е. до 22.09.2023 г., то погасителната давност по отношение на
увеличения размер не е спирана и прекъсване до поисканото изменение на иска на
основание чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД и съответно е изтекла.
По така изложените съображения, предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ следва да бъде
уважен като основателен и доказан за сумата от 2 500 лв., а в останалата му част – за сумата
над 2 500 лв. до пълния претендиран размер от 7 950 лв. искът следва да се отхвърли като
погасен по давност на основание чл. 378, ал. 1 и ал. 9 КЗ.
Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 2 500 лв. обуславя и
основателност на акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху тази главница,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта му, с която искът по чл. 405, ал. 1 ГПК е уважен за сумата
над 2 500 лв. до пълния претендиран размер от 7 950 лв. (за сумата от 5 450 лв.) и вместо
него постановено ново решение, с което искът в тази му част се отхвърли като погасен по
давност на основание чл. 378, ал. 1 КЗ, както и се отхвърли акцесорното искане за заплащане
на законната лихва върху отхвърления размер на иска – върху сумата от 5 450 лв., считано от
предявяване на исковата молба до окончателното издължаване.
В останалата му част, с която искът е уважен за сумата от 2 500 лв. ведно със законната
лихва върху нея, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
11
По разноските:
В първоинстанционното производство, ищецът е направил разноски в общ размер на
1 770 лв., от които 320 лв. за държавна такса; 400 лв. депозит за вещо лице и 1 050 лв.
адвокатско възнаграждение. Поради това и с оглед изхода на делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 556.60 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, изчислени съразмерно с уважената част на иска.
Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 213.40 лв., представляваща направени по делото
разноски (разликата между действително дължимите в размер на 556.60 лв. и присъдените
от първоинстанционния съд в размер на 1 770 лв.), а в останалата му част – с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 556.60 лв. за разноски, решението следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От своя страна, ответното дружеството е направило разноски в общ размер на 1 835
лв., от които 1 320 лв. адвокатско възнаграждение; 15 лв. държавна такса; 400 лв. депозит за
вещо лице и 100 лв. депозит за разпит на свидетели. Поради това и с оглед изхода на делото,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 257.96 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, изчислени съразмерно с
отхвърлената част на иска.
В настоящото въззивно производство, ищецът-въззиваем е направил разноски в размер
на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и предвид
изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати сумата от 251.57 лв.
– разноски съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
От своя страна жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 1 473 лв., от
които 159 лв. държавна такса и 1 314 лв. адвокатско възнаграждение, поради което и
предвид изхода на делото, въззиваемият следва да бъде осъден да му заплати сумата от
1 009.79 лв. – разноски съразмерно с уважената част на жалбата.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Отменя решение № 511/10.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1103/2023 г. по описа
на Районен съд – Перник в частта му, с която „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, с ЕИК:********* е осъдено да заплати на С. И. Г. от ***, с
ЕГН:**********, както следва: - сумата от 5 450 лв. (разликата между действително
дължимата в размер на 2 500 лв. и присъдената от първоинстанционния съд в размер на 7
950 лв.), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по
застрахователна полица № *** от 12.11.2019 г. за вреди от настъпило за времето от
06.05.2020 г. - 17.00 часа до 07.05.2020 г. 10.00 часа в ***, на тротоарно пространство, пред
дом № *** на ул. „***“ застрахователно събитие - противозаконно отнемане на лек
12
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***; - ведно със законната лихва върху главницата от 5 450
лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.12.2021 г. до окончателното й
изплащане; - както и сумата от 1 213.40 лв., представляваща направени по делото разноски
(разликата между действително дължимите в размер на 556.60 лв. и присъдените от
първоинстанционния съд в размер на 1 770 лв.) и вместо него в тази му част постановява:
Отхвърля предявения от С. И. Г. от ***, с ЕГН:********** срещу „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, с ЕИК:********* иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 ГПК в частта му за сумата над 2 500 лв. до пълния претендиран
размер от 7 950 лв. като погасен по давност на основание чл. 378, ал. 1 КЗ, както и
отхвърля иска за заплащане на законна лихва върху главницата над уважената от 2 500 лв.
Потвърждава решение № 511/10.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1103/2023 г. по
описа на Районен съд – Перник в останалата му част – с която искът е уважен за сумата от
2 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 30.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и ответното дружество „ДЗИ -
Общо Застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на ищеца С. И. Г. сумата от 556.60 лв.,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.
Осъжда С. И. Г. от ***, с ЕГН:********** да заплати на „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, с ЕИК:********* сумата от 1 257.96
лв. (хиляда двеста петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
разноски в първоинстанционното производство, изчислени съразмерно с отхвърлената
част на иска и сумата от 1 009.79 лв. (хиляда и девет лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща направени разноски във въззивното производство съразмерно с уважената
част на жалбата.
Осъжда „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, с
ЕИК:********* да заплати на С. И. Г. от ***, с ЕГН:********** сумата от 251.57 лв.
(двеста петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки), представляваща разноски във
въззивното производство съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13