РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Шумен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20253600500603 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 539/08.07.2025г. по гр.д.№ 75/2025г. Районен съд - гр.
Шумен е уважил предявените от С. К. С. срещу "НЕТКРЕДИТ" ООД и
"КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД искови претенции, като е признал за установено,
че сключеният между С. К. С., ЕГН ********** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК
*********, Договор за потребителски кредит № .... от 30.07.2024 г. е
недействителен, поради противоречие със закона. Признал е за установено, че
сключеният между С. К. С. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“, Договор за
предоставяне на гаранция № .... от 30.07.2024 г. е недействителен, поради
липса на основание. С решението са присъдени деловодни разноски на ищцата
в размер на 767,36 лева, а ответниците са осъдени да заплатят и на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител
в размер на 800.00 лева.
По молба на процесуалния представител на ищцата, както и по молба
на ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, съдът се е произнесъл с Определение №
2467/22.08.2025 г. по чл.248 ГПК, като е изменил решението в частта за
разноските, както следва:
- осъдил „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на С. К. С. сумата от 372,48
лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно уважената
част от исковете срещу този ответник;
1
- осъдил „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да заплати на С. К. С. сумата от
194, 88 представляваща направените по делото разноски съразмерно
уважената част от иска срещу този ответник;
- осъдил „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр.
с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. А. З. Д. от САК, сумата от 600.00 лева, с
включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно уважената част от исковете, като оставил без
уважение искането за разликата над присъдения размер 600.00 лева до пълния
претендиран размер от 1 477.60 лв., като неоснователно;
- осъдил „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да заплати, на основание чл.38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. А. З. Д. от САК сумата от 400.00 лева,
с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно уважената част от иска, като оставил без
уважение искането за разликата над присъдения размер 400.00 лева до пълния
претендиран размер от 944.64 лв., като неоснователно.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника
"КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, който обжалва решението на районния съд в
частта, с която съдът е признал за установено, че договора за предоставяне на
гаранция е недействителен, като сочи доводи за неправилност на решението в
тази част.
Депозирана е и частна жалба от адв. А. З. Д. от САК - процесуален
представител на ищцата срещу Определение № 2467/22.08.2025 г. гр.д.№
75/2025г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, в ЧАСТТА му, с която молбата
му по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Сочи доводи за неправилност на
постановения акт и моли да бъде отменен, и постановен друг, с който да бъде
изменено решението в частта за разноските, като на адвоката бъде присъден
пълния размер на претендираното от него възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала
отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно в атакуваната част, поради което и моли да бъде потвърдено
в тази част.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, „НЕТКРЕДИТ“ ООД е депозирало
отговор на частната жалба. Намира я за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД не депозира
отговор на частната жалба.
ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че въззивната жалба е
подадени в законовия срок, от страна с правен интерес, редовна е и
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
При предявяване на няколко иска за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност
и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в
условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна
на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна
и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на
относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен
да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на
порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през
по – леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен
предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че
сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за
унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през
по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията,
поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда.
Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените
пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща
недействителност като извършването без или извън надлежно учредената
представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на
едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта
на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени
останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.
Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като
условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното
решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо. В горния
смисъл Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г.
о., Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., Решение
№ 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК, Решение №
156 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2019 г., IV г. о., ГК и др.
В настоящия случай са предявени няколко групи обективно съединени
искове, като първата е по отношение на атакувания договор за потребителски
кредит, в която част решението не е атакувано и е влязло в законна сила, а
втората - по отношение на атакувания договор за предоставяне на гаранция.
По отношение на тази сделка, ищцовата страна, след като първоначалната
искова молба е била оставена без движение, с молба вх.№ 1749/29.01.2025г.
/л.68-69 от първоинстанционното дело/, е конкретизирала следните основания
за недействителност на тази сделка, подредени по тежестта на порока - чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД - противоречие на закона, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД -
заобикаляне на закона, чл.26, ал.2, предл.4 - липса на основание, и чл.26, ал.1,
предл.3 - накърняване на добрите нрави. Уважавайки третия по ред иск за
прогласяване нищожността на сделката поради липса на основание, без да
разгледа първите два, съдът е постановил недопустимо решение, доколкото не
се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие под което е бил предявен този
3
иск, а именно разглеждането му в условията на евентуалност при отхвърляне
на предхождащите го претенции. Ето защо, решението следва да се обезсили в
тази му част, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявените искови претенции в сочената по - горе поредност.
Такава е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен
по сходни и/или идентични казуси – Решение № 293/12.12.2025 г. по
въззивно гражданско дело № 20253600500577 по описа за 2025 година.
По частната жалба срещу Определение № 2467/22.08.2025 г. гр.д.№
75/2025г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, постановено в
производството по реда на чл. 248 ГПК:
Относно частта, с която е оставено без уважение молбата на
адвокат А. З. Д. от САК, с която се иска изменение на решение №
539/08.07.2025г. по гр.д.№ 75/2025г. по описа на Районен съд - гр. Шумен,
като се осъди „НЕТКРЕДИТ“ ООД да му заплати разликата над присъдения
размер 600.00 лева до пълния претендиран размер от 1 477.60 лв.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния
жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:
Критериите, по които следва да се определи размерът на разноските за
адвокатско възнаграждение при направено своевременно възражение за
прекомерност на претендираното /в случая възражение за прекомерност е
направено от НЕТКРЕДИТ ООД още с отговора по чл. 131 ГПК – л.85 РС/, са
разяснени в утвърдената и последователна практика на касационната
инстанция (Определение № 401 от 7.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 738/2024 г., I
т. о., ТК, Определение № 2741 от 22.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1433/2024
г., II т. о., ТК, Определение № 4221 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. №
2407/2024 г., I г. о., ГК, Определение № 5251 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 1706/2023 г., III г. о., ГК) и те, примерно изброени, са: видът на
претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните
доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на
вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и
анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина,
активност при извършване на процесуални действия и участие в открити
съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност
на делото. Така и Определение № 3267 от 19.11.2025 г. на ВКС по ч. т. д. №
2222/2025 г., I т. о., ТК.
Наред с това се съобразява и обстоятелството, че с оглед постановеното
задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024 г.
4
по дело С 438/22 г. на СЕС, установените с Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за
съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като
те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото (определение № 2422 от 30.07.2025 г. по т. д. №
664/2025 г. на І т. о. на ВКС и посочените в него актове). В процеса, който
извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират
приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за
достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на
разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването
самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за
съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно
изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК) (определение №
1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС). Така и
Определение № 4890 от 28.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3712/2024 г.
Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат
извод, че с оглед материалния интерес, правната и фактическа сложност на
делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния
представител на ищеца, възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, е
основателно, а присъденото адвокатско възнаграждение на молителя за
първата инстанция в размер на 600 лева е правилно определено, поради което
правилно първоинстанционният съд е оставил без уважението искането
разликата над присъдения размер 600 лева до пълния претендиран размер от 1
477.60 лв.
Относно постановеното в производството по чл. 248 ГПК
Определение № 2467/22.08.2025 г. гр.д.№ 75/2025г. по описа на Районен съд -
гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която съдът е изменил решение № 539/08.07.2025г. по
гр.д.№ 75/2025г. по описа на Районен съд - гр.Шумен като е:
- осъдил „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да заплати на С. К. С. сумата
от 194, 88 представляваща направените по делото разноски съразмерно
уважената част от иска срещу този ответник;
- осъдил „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да заплати, на основание чл.38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. А. З. Д. от САК сумата от 400.00
лева, с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съразмерно уважената част от иска, като
оставил без уважение искането за разликата над присъдения размер 400.00
лева до пълния претендиран размер от 944.64 лв., като неоснователно.
Недопустимостта на основния съдебен акт прави недопустимо и
постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение за изменението му в
частта за разноските. На обезсилване подлежи и този съдебен акт в
горепосочените му части, тъй като той е постановен във връзка с
обезсиленото решение. Този съдебен акт поправя порочното първоначално
5
решение и след като последното се обезсилва, то обезсилено следва да е и
определението по чл. 248 ГПК, в горепосочените му части. Обжалваното
определение по чл. 248 ГПК, формиращо едно цяло с решението на
първоинстанционния съд, следва също да бъде обезсилено в горепосочените
му части, като по отговорността за разноските по иска срещу „КРЕДИТ
ГАРАНТ БГ“ ООД първоинстанционният съд трябва да се произнесе с
решението по спора. Така и Решение № 34 от 16.01.2024 г. на САС по в. т. д.
№ 891/2023 г., Решение № 2007 от 1.08.2019 г. на САС по т. д. № 6182/2018 г.,
Решение № 144 от 21.10.2021 г. на ПАС по в. т. д. № 381/2021 г., Решение №
285 на САС по в. гр. д. № 3143/2016 г., Решение № 1082 от 4.10.2023 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 1539/2023 г., Решение № 506 от 21.04.2023 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 290/2023 г., Решение № 1280 от 14.11.2025 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2160/2025 г., Решение № 213 от 16.10.2025 г. на ОС -
Ловеч по в. гр. д. № 472/2025 г. Решение № 2377 от 16.04.2025 г. на СГС по в.
гр. д. № 8756/2023 г., Решение № 63 от 18.03.2025 г. на ОС - Добрич по в. гр. д.
№ 587/2024 г., Решение № 1017 от 20.02.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
12434/2023 г., Решение № 144 от 10.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 6990/2023
г., Решение № 6980 от 17.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 558/2024 г., Решение
№ 2338 от 18.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 7728/2022 г., Решение № 303 от
17.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8393/2022 г., Решение № 238 от 2.06.2017 г.
на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 266/2017 г., Решение № 465 от 10.10.2013 г.
на ПАС по в. т. д. № 704/2013 г.
Само за пълното на изложението следва да се посочи, че е налице и
съдебна практика, според която недопустимостта на основния съдебен акт
прави води до отмяна /а не до обезсилване/, на постановеното по реда на чл.
248 от ГПК определение за изменението му в частта за разноските. Това
становище е намерило израз в Решение № 66 от 20.02.2025 г. на ОС - Плевен
по в. гр. д. № 929/2024 г., Решение № 54 от 3.04.2020 г. на ОС - Кюстендил по
в. гр. д. № 609/2019 г., Решение № 260072 от 4.12.2020 г. на ОС - Кюстендил
по в. гр. д. № 494/2019 г. Независимо от противоречието в съдебната практика
дали акта по чл. 248 ГПК се обезсилва или отменя, практиката е единна
относно това, че в случай на обезсилване на съдебното решение от по-горната
инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на по-долната съдебна
инстанция, разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на
делото с акта, който ще сложи край на спора.
Въпросите за отговорността за разноски по делото с оглед на
разпоредбите на чл. 78 ГПК са свързани с изхода на спора, който е отправен за
разрешаване до съда. Отговорността за разноски по делото е право на едната
страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски
от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Едва след като иска,
предявени срещу ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД бъдат разгледани и
постановено решение по делото с оглед уважаването или отхвърлянето му,
съответно следва да се разреши въпроса за разноските по делото,
включително и за разноските за въззивна инстанция. Отговорността на
6
страните за разноски в исковия граждански процес е функционално
обусловена от изхода на спора, а спорът в случая не е разрешен с
постановяване на въззивното решение за обезсилване на
първоинстанционното решение и връщане делото на същия съд за ново
разглеждане от друг състав. След като решението на първата инстанция е
обезсилено относно иска срещу ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, а
делото е върнато за ново разглеждане, не е налице приключващ съответния
стадий от производството акт на съда и искането за присъждане на разноски е
преждевременно заявено. По него съдът ще се произнесе с приключващия акт
по смисъла на чл. 81 ГПК. Така Определение № 188 от 10.02.2023 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 119/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 418 от 9.11.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 368/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 11 от 3.01.2025 г. на СГС по в.
гр. д. № 4704/2024 г..
Настоящият съдебен състав счита, че частният жалбоподател няма
правен интерес от обжалване на определението на първоинстанционния съд,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК, относно претендираната от частния
жалбоподател разликата над присъдения размер 400.00 лева до пълния
претендиран размер от 944.64 лв. от ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“
ООД, поради следните съображения:
С настоящото въззивно решение съдът обезсилва
първоинстанционното решение относно иска срещу ответника „КРЕДИТ
ГАРАНТ БГ“ ООД, включително и в частта му за разноските. Ето защо
разглеждането на частната въззивна жалба срещу определението по чл. 248 от
ГПК, в горепосочената част, се явява безпредметно. По тези съображения
частната въззивна жалба, в частта, с която е оставена без уважение молбата
частния жалбоподател по чл. 248 ГПК, следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото в тази част да бъде прекратено. Така и Решение №
261430 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3773/2020 г.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 ГПК, Шуменският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 539/08.07.2025г. по гр.д.№ 75/2025г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен, САМО в частта, с която е признато за
установено, че сключеният между С. К. С. с ЕГН ********** и „КРЕДИТ
ГАРАНТ БГ“ ООД с ЕИК *********, Договор за предоставяне на гаранция №
...... от 30.07.2024 г. е недействителен, поради липса на основание, както и
ОБЕЗСИЛВА Определение № 2467/22.08.2025 г. постановено по гр.д.№
75/2025г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която съдът е
изменил решение № 539/08.07.2025г. по гр.д.№ 75/2025г. по описа на Районен
съд - гр.Шумен, като е:
7
- осъдил „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да заплати на С. К. С. сумата
от 194,88 представляваща направените по делото разноски съразмерно
уважената част от иска срещу този ответник;
- осъдил „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да заплати, на основание чл.38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. А. З. Д. от САК сумата от 400.00
лева, с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съразмерно уважената част от иска, като
оставил без уважение искането за разликата над присъдения размер 400.00
лева до пълния претендиран размер от 944.64 лв., като неоснователно,
като НЕДОПУСТИМИ, и ВРЪЩА делото на същия съд за ново
разглеждане от друг състав на заявените искови претенции в сочената по -
горе поредност.
В необжалваната част, с която е признато за установено, че сключеният
между С. К. С., ЕГН ********** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********,
Договор за потребителски кредит №...... от 30.07.2024 г. е недействителен,
поради противоречие със закона, първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2467/22.08.2025 г. постановено по
гр.д.№ 75/2025г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която е
оставена без уважение молбата на адвокат А. З. Д. от САК, с която се иска
изменение на решение № 539/08.07.2025г. по гр.д.№ 75/2025г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен, като се осъди „НЕТКРЕДИТ“ ООД да му заплати
разликата над присъдения размер 600.00 лева до пълния претендиран размер
от 1 477.60 лв.
Определение № 2467/22.08.2025 г. постановено по гр.д.№ 75/2025г. по
описа на Районен съд - гр.Шумен, е влязло в сила като необжалвано, в
частите, с които е изменено решение № 539/08.07.2025г. по гр.д.№ 75/2025г.
Районен съд - гр. Шумен, в частта за разноските, като съдът е :
- осъдил „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на С. К. С. сумата от 372,48
лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно
уважената част от исковете срещу този ответник;
- осъдил „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр.
с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. А. З. Д. от САК, сумата от 600.00 лева, с
включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно уважената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на адвокат А.
З. Д. от САК, с рег. №**********, със служебен адрес: гр. ..., ул. „....“ № 74, ет.
1, срещу Определение № 2467/22.08.2025 г. постановено по гр.д.№ 75/2025г.
по описа на Районен съд - гр.Шумен, в ЧАСТТА, с която е оставено без
уважение искането на адвокат А. З. Д. от САК с правно основание чл. 248 ГПК
за изменение на постановеното Решение № 539/08.07.2025г. по гр.д.№
75/2025г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, в частта му за разноските, а
именно ответникът „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да бъде осъден да му заплати
8
разликата над присъдения размер 400.00 лева до пълния претендиран
размер от 944.64 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението, в частта му с характер на определение по чл. 248, ал. 3 от
ГПК, с което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба и е
прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от
съобщаването му. В останалата част решението е окончателно, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9