Решение по дело №3610/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3183
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20201100503610
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2020 г.

Съдържание на акта

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                                          София, 19.05.2020г.

                                      

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети  май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                             ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                                    

 

Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№3610 по описа на 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7. ГПК.

 

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство Т.П.Т. с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. Р.В.Ш. – САК, срещу постановление за разноски от дата 24.02.2020г. по изпълнително дело № 20199240401239 на ЧСИ Г.К.(чрез помощника му М.Л.), инкорпорирано в съобщение изх. № 3343 / 24.02.2020г.

В мотиви на помощник - частен съдебен изпълнител М.Л., при Частен съдебен изпълнител Г.К., per. № 924 на КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като разноските били определени правилно.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на акт на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата не основателна.

Постановление за разноски от дата 24.02.2020г. по изпълнително дело № 20199240401239 на ЧСИ Г.К.(чрез помощника му М.Л.) е инкорпорирано в съобщение изх. № 3343 / 24.02.2020г. , с което се определя, че задължението на Т.Т. към дата 24.02.2020г. по изпълнтелното дело е в общ размер на 2330 лева, от които 500 лева разноски за адвокатски хонорар на взискателя; 1830 лева такси по ТТРЗЧСИ. Изисква се допълнително плащане на 1722 лева, без да се сочи какво покрива същото.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 14437 / 12.09.2019г. по ИД 20199240401239 на привлечената като длъжник страна Т.Т. е указано да заплати такси и разноски в размер на 608 лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение и 108 лева такси към ЧСИ. Инкорпорираното в поканата за доброволно изпълнение постановление за разноски досежно приетите за събиране такива е обжалвано от длъжника. След приключване на съдебния спор досежно дьлжимостта на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 500 лева по ч.гр.д. 14427 / 2019г. СГС , с вносна бележка / платежно нареждане от дата 18.02.2020г./ лицето В.П.е заплатило по сметка на съдебния изпълнител в полза на Т.Т. сумата именно от 608 лева погасяваща тьрсимите от Т.Т. с връчената и покана за доброволно изпълнение 500 лева адв. възнаграждение на взискателя и 108 лева такси към ЧСИ.

Неоснователно и незаконосъобразно се явява и постановлението за разноски в останалата част, с която се претендират от длъжника Т.Т. още 1722 лева. Не е указано в постановлението какво съдържа сумата от 1722 лева. Заявено е , че става въпрос за „парично задължение“, но не става ясно какво е това по вид парчно задължеие, едно парично задължение ли е или включва множество отделни задължения и ако са множество отделни такива, то какви са по вид и размер.

Неяснотата какви по вид и размер суми се включват в претендираното парично задължение от 1722 лева препятства упражняването на правото на защита на Т.Т., нито позволява на съда да извърши самостоятелна преценка в законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.

Съгласно разпоредбите на чл. 78 ЗЧСИ озаглавен „основание и размер“ съдебният изпълнител събира такси за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. В процесния случай , основанието и размера на исканите от ЧСИ Г.К.отделни суми, вкючени в общата такава от 1722 лева не се сочи.

Съгласно разпоредбите на чл. 79 ал. 1, ал. 2 ЗЧСИ -„събиране на такси по изпълнението“- за тяхното събиране съдебният изпълнител следва да изготви сметка , която да връчи на задълженото лице, като в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които таксите се дължат, материален интерес на пропорционалната такса, отделните суми по дължимите такси и допълнителни разноски. В процесния случай това не е сторено от съдебния изпълнител и на Т.Т. не е издадена, нито връчена сметка по чл. 79 ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ до връчване на съобщение из.х. № 3343 / 24.02.2020г, инкорпориращо в себе си постановление за разноски.

В тази връзка и пореди неизпълнението на чл. 78 и чл. 79 ЗЧСИ постановлението за разноски в съобщение из.х. № 3343 / 24.02.2020г. се явява незаконосъорбазно и следва да се отмени, като ЧСИ следва да изготви ново, в което изрично да се посочват разпоредбите, въз основа на които таксите се дължат, материален интерес на пропорционалната такса, отделните суми по дължимите такси и допълнителни разноски.

Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.

Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

          Така мотивиран, съдът

 

                                      Р   Е    Ш    И  :

         

                     

 ОТМЕНЯ постановление за разноски от дата 24.02.2020г. по изпълнително дело № 20199240401239 на ЧСИ Г.К.(чрез помощника му М.Л.), инкорпорирано в съобщение изх. № 3343 / 24.02.2020г.

           РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1/                      2/