Решение по дело №1/2020 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 328

 

09.07.2020г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                    

                                                  СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова,

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 1 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл.145 и следващите от АПК.

 

Образувано е по жалба от М.Д. ***, подадена чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед №271з-1260/18.12.2019 г. на Началник РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково, с която на жалбоподателя, на основание чл.199, ал.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.5, във вр. чл.197, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта. В тази връзка се твърди, че от описаното в нея не ставало ясно какво точно направил наказаният служител, какво било действието или бездействието, което било квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Описаното в административния акт „не е изпълнил служебните си задължения, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а именно ЗДвП“, било изцяло неразбираемо. Не личало в какво се изразявало вмененото на оспорващия неизпълнение на служебните задължения, нито пък се разбирало какви били твърдените пропуски в изучаването и прилагането на ЗДвП. Не било посочено кои конкретни разпоредби на ЗДвП той не приложил или следвало да приложи. Освен това, нарушението не било описано по дата, място и начин на извършване и не ставала ясна връзката между фактите и правната им квалификация. На следващо място се твърди, че в заповедта не била приложена разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР – нямало определено наказание за всяко едно от описаните в заповедта нарушения, след което да се наложи едно общо. Счита се също, че в административния акт липсва конкретизиране на формата на вина на извършителя на дисциплинарното нарушение. Не били описани и коментирани доказателствата, въз основа на които било вменено нарушението. Не били установени и всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата дисциплинарна санкция по смисъла на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР, а именно тежестта на нарушението, последиците от него, формата на вина, цялостното поведение на служителя. Обосновава се и твърдение за издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че на жалбоподателя не била връчена заповед, от която той можел да разбере за воденото срещу него производство, за твърдяното нарушение и доказателствата, които го уличавали. Исканите от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода за изискването им. Наред с изложеното се твърди и че не били налице фактическите и прани основания за издаване на заповедта, тъй като от служителя не били извършени описаните в нея нарушения. На последното, заповедта се счита за несправедлива и несъответстваща на целта на закона.

По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата, Началник РУ - Харманли, не заема становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Писмо рег.№1253р-9056 (л.19), на 19.09.2019г. Директорът на ОДМВР – Хасково разпоредил началниците на СПП - Хасково и РУ в ОД на МВР – Хасково да създадат организация за извършване на проверки в СПП и РУ за наличие на наложени глоби с фиш за нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни точки и издадени фишове и наказателни постановления със санкционна разпоредба чл.183, ал.3, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), предвид отмяната по последния с ДВ бр.37 от 22.05.2015г.

В изпълнение на разпоредените действия, служител на РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково изготвил и адресирал до Началника на РУ - Харманли Справка № 271р-27900/27.09.2019 г. (л.20). В същата посочил, че служители на РУ - Харманли са съставили общо девет глоби с фиш по отменената санкционната разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП. Към справката по делото са приложени и установените от служителя на РУ – Харманли издадени фишове, сред тях и такива, издадени от М.Д.Д., с прилагане на санкционната норма на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП (л.23-29). Представени са и издадените глоби с фиш.

На 13.11.2019г., във връзка с писмо с рег.№ 3286р-38723/28.08.2019г. (л.48) на ГДНП, относно констатирани случаи на използване на отменената санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и съставяне на глоби с фиш за нарушения, за които е предвидено отнемане на контролни точки, Директорът на ОДМВР – Хасково с Писмо (разпореждане) рег.№ 1253р-11133 (л.48) разпорежда началниците на СПП - Хасково и РУ в ОД на МВР – Хасково да създадат организация за извършване на проверки, като резултатите от тях да бъдат обобщени до 17.11.2019г.

Със Заповед № 271з-1175/13.11.2019г. (л.14) Началникът на РУ - Харманли разпоредил извършване на проверка за изясняване на постъпили данни за допуснато дисциплинарно нарушение  от полицейски служители на РУ - Харманли и Участък Симеоновград – мл. експ. В. В. Г., мл. инсп. Я. Г. Я.и мл. инсп. М.Д.Д. и за установяване на причините, поради които за периода от 01.09.2018г. до 01.09.2019г. служители на РУ - Харманли с правомощия по ЗДвП са съставили фишове на водачи на МПС, като са им наложили глоби по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, който текст бил отменен. За извършване на проверката, с цитираната заповед Началникът на РУ – Харманли назначил тричленна комисия, като дал срок за изготвяне на писмена справка по случая до 06.12.2019г. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 14.11.2019г., удостоверено чрез подписа му.

В хода на проверката комисията е събрала относимите за случая писмени доказателства, като е получила и писмено Сведение от М.Д.Д., заведено в РУ - Харманли под рег.№271р-839/22.11.2019г. (л.16). В същото по отношение на глоби с фишове серия Н №15368/15.11.2018г., серия Н №298069/08.01.2019г., серия Н №912535/05.05.2019г, серия Н №912534/05.05.2019г., серия Н №912533/05.05.2019г., серия Н №915204/26.08.2019г., серия Н №915205/26.08.2019г. служителят посочил, че не бил запознат, че от 2015г., когато той не бил служител в системата на МВР, наказващият член за това нарушение бил отменен, а при въвеждането им в системата на КАТ АНД автоматично избирало наказващ чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, което според него било системен проблем.

Комисията завършила разследването на случая с изготвяне на Справка до Началника на РУ – Харманли с рег. № 271р-34854/05.12.2019г., относно извършена проверка по Заповед №271з-1175/13.11.2019г., във връзка с получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от служители на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково. В същата, по отношение на М.Д.Д., дисциплинарно разследващият установил, че същият е назначен на длъжност мл. автоконтрольор в звено ПК на РУ – Харманли от началото на 2018г., след извършените промени в ЗДвП, като в периода 01.09.2018г. – 01.09.2019г. съставил 7 броя фишове - серия Н №15368/15.11.2018г., серия Н №298069/08.01.2019г., серия Н №912533/05.05.2019г, серия Н №912534/05.05.2019г., серия Н №912535/05.05.2019г., серия Н №915204/26.08.2019г., серия Н №915205/26.08.2019г., за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП и квалифицирал деянията по тях по отменен, съгл. ДВ бр.37 от 22.05.2015г., чл.183, ал.3, т.2  от ЗДвП, което представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5, във вр, с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, а именно пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, по конкретно ЗДвП. За така установеното, комисията предложила на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца, като посочила, че нарушенията били извършени при небрежност. 

На 06.12.2019г. дисциплинарно наказващият орган – в случая Началник РУ Харманли, се е запознал с изготвената справка, видно от обективираната върху нея резолюция.

Със справката се запознал и жалбоподателят М.Д., лично, чрез подпис на 12.12.2019г., в 08.00 ч, като е посочил, че няма възражения и не желае да дава допълнителни обяснения.

На 18.12.2019г. е издадена оспорената Заповед № 271з-1260/18.12.2019г. на Началник РУ - Харманли, с която на младши инспектор М.Д.Д. – младши автоконтрольор в звено ПК на РУ – Харманли, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца, за това, че от 01.09.2018г. до 01.09.2019г., в гр.Харманли съставил незаконосъобразни 6 броя фишове - серия Н №298069/08.01.2019г., серия Н №912533/05.05.2019г, серия Н №912534/05.05.2019г., серия Н №912535/05.05.2019г., серия Н №915204/26.08.2019г., серия Н №915205/26.08.2019г., за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, и квалифицирал деянията по тях по отменен, съгл. ДВ бр.37 от 22.05.2015г., чл.183, ал.3, т.2  от ЗДвП. Извършеното е определено от наказващия орган като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а именно ЗДвП, за което на основание чл.199, ал.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.5, чл.197, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.

Екземпляр от обжалвания акт е получен от оспорващия на 20.12.2019г., видно от отбелязаното върху акта.

Процесната жалба е подадена на 30.12.2019г.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Х.А.А.. Същият заяви, че работи като полицейски инспектор „Пътен контрол“ към сектор „Пътна полиция“ – Хасково, а жалбоподателят му е подчинен. В РУ – Харманли работили четирима младши автоконтрольори, които отговаряли за три общини. Посочва, че Системата АИС – АНД се поддържа централно от София, включително и се актуализира оттам. Служителите в РУ нямали възможност да актуализират, това се правило само в гр.София. Често се случвало данните да не са актуални. Сочи, че служителите му разполагат с един таблет. При констатиране на нарушение въвеждали номер на автомобила или ЕГН, а данните се изтегляли автоматично. При въвеждане на нарушена разпоредба, падало меню и автоматично се „зареждал“ наказващия член. В случаите, в които не можели да принтират фиша, поради липса на интернет или др. технически проблем, пишели фишовете на ръка, като в него описвали въведените преди това в таблета данни. Заявява още, че ако таблета показва на служителя неправилна редакция на санкционна норма, технически не било възможно той да въведе правилната.

По делото, като част от административната преписка, са представени Система за управление на административно-наказателна дейност, Ръководство на потребителя – вътрешна част на приложението (версия 2.4) – л.73-256; Протокол рег.№271р-27717 от 05.10.2018г. за запознаване на служителите, извършващи дейност по контрол на пътното движение с функционални задължения и правомощия за работа с АИС – АНД (л.72), Глоби с фиш серия Н №0922535и серия Н №0915205 (л.70 и л.71) и др.

При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168 от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково в рамките на законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Оспореният административен акт изхожда от компетентен орган - Началник на РУ Харманли. Длъжността безспорно е „ръководна“ по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР, поради което и заемащият същата разполага с предвидените в посочената разпоредба правомощия да налага наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - 3 от ЗМВР, включително и наказанието „писмено предупреждение“.

Съдът счита за спазено изискването за издаване на оспорения акт в писмена форма, като заповедта съдържа както фактически, така и правни основания за издаване. Същата е и подписана от издателя, съдържа номер, дата и адресат. Актът съдържа изрично предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като в него са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

При издаването на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушенията и в едногодишния срок от извършването им. Извършването на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на оспорващия, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка с рег.№271р-34854/05.12.2019г. на комисията, назначена за изясняване на случая на 06.12.2019г., т. е. при издаване на процесната заповед на 18.12.2019г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това, в случая не е изминал период по-голям от една година измежду датата на твърдените нарушения – от 08.01.2019г. до 29.08.2019г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 18.12.2019г.

В конкретния случай са били спазени изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР, а именно дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от приобщения по делото доказателствен материал, жалбоподателят е дал писмено сведение по случая – рег.№33839/22.11.2019г. (л.16). Наред с това, след изготвяне на Справка № 271р-34854/05.12.2019г., М.Д.Д. е бил надлежно запознат с нея на 12.12.2019г., в 08.00 часа, като изрично е посочил, че няма възражения по справката и не желае да дава допълнителни обяснения.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира оспорения акт за издаден в противоречие с материалния закон, обстоятелство, съставляващо основание по силата на чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на същия.

          На първо място следва да се посочи, че с процесната заповед на служителя М.Д. се вменяват шест отделни нарушения на служебната дисциплина, конкретно за това, че на 08.01.2019г., 05.05.2019г.,05.05.2019г., 26.08.2019г. и 26.08.2019г. е издал съставил фишове за глоба за нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, с наложени административни наказания по чл.183, ал.3, т.2 от същия закон, без да съобрази, че наказващата разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП е отменена на 22.05.2015г. Същевременно за шестте деяния е наложено само едно наказание. Разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР дава правомощия на дисциплинарно наказващия орган, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен  служител,  да наложи  по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно.

           В случая това не е сторено от ответника при издаване на заповедта, като по този начин е допуснато нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР, водещо до основание за отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост. Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките, визирани от закона, но и да е индивидуализирано, като бъдат отчетени степента на обществена опасност на  нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно наказателната отговорност обстоятелства. Ето защо, преди да определи едно общо наказание при наличието на няколко едновременно установени нарушения, дисциплинарно наказващият орган следва за всяко конкретно нарушение да определи конкретно наказание, след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя, и едва тогава да наложи едно общо наказание. В диспозитива на обжалвания административен акт директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по определяне на отделно наказание за всяко конкретно  нарушение. Горното води на извода за липса на надлежно определяне на конкретно наказание за всяко едно от  визирани в заповедта  нарушения, предвид  което органът е издал заповедта си при нарушение на изискванията на нормата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Нарушението на закона при определяне на  наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. В този смисъл е и трайната практика на Върховният административен съд, изразена в Решение №7764 от 11.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о., Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452 от 10.04.2018г. по АД №11030/2017г. по описа на ВАС и др., която настоящият съдебен състав възприема изцяло.

При издаване на дисциплинарно наказващият акт, с оглед разпоредбата на чл. 206, ал2 от ЗМВР, задължаваща органа да обследва дали извършеното от лицето дисциплинарно нарушение е виновно,  дисциплинарно наказващия орган е приел извършеното, като осъществено при „небрежност“, като форма на вината (с оглед споделеното от органа в тази насока, посредством цитираната в заповедта Справка рег.№ 271р-34854/05.12.2019г.).

Така възприетото от органа виновно осъществяване на вменените дисциплинарни нарушения не се доказва от събраните в хода на съдебното производство доказателства, а напротив се опровергава от същите. Следва да се посочи, че като елемент от фактическия състав на деянието, възприетата от органа форма на виновно поведение следва да бъде установена в хода на съдебното производство, като доказателствената тежест за това е на издалия акта административен орган. Последният не ангажира каквито и да било доказателства в тази насока. От друга страна от показанията на свидетеля А., разпитан по искане на жалбоподателя, се установява, че при издаване на фишове полицейските служители разполагат с таблет за дистанционна връзка, в който след въвеждане на данните на МПС и на водача, при въвеждане на нарушена разпоредба пада меню и автоматично се „зарежда“ наказващия член. Установява се, че технически е невъзможно да бъде въведена, по собствена преценка на контролния орган, друга разпоредба освен падащата от менюто. Свидетелят заявява, че дори и да реши да напише ръчно фиш поради невъзможност за принтиране на електронно създадения в таблета фиш, пак следва да напише онази разпоредба, която се зарежда от самия таблета, тъй като в противен случай ще има разминаване. Също така от показанията на свидетеля е видно, че предоставяния на жалбоподателя служебен таблет не отразява редакцията на съответния член от закона.

 Следва да се посочи, че за да е налице неизпълнение на служебни задължения при „небрежност“ като форма на вината, е необходимо служителят да не е съзнавал, но да е бил длъжен и да е могъл да съзнава, че с поведението си допуска неизпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения. След като отмененият санкционен текст на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП е фигурирал в базата данни, използвана от оспорващия, не може да се прием, че е допуснато неизпълнение на служебни задължения поради небрежност. Това е така, защото, макар и да е длъжен да познава нормативната уредба, оспорващият не е бил длъжен да знае, че в АИС фигурират нормативни текстове, които са отменени. И след като в АИС към датата на извършване на дисциплинарните нарушения е фигурирала отменена санкционна разпоредба и същата се е генерирала автоматично при въвеждане на нарушената материалноправна такава, без да бъде упоменато редакцията на тази норма от кога е, не може да се приеме, че служителят М.Д.Д. виновно не е изпълнил вменените му служебни задължения. За последният е съществувала обективна невъзможност да промени падащата от менюто разпоредба, а и при липса на посочена редакция на съответната норма, дори и при знание от страна на служителя, че е налице законова промяна в процесната разпоредба, няма как да извърши преценка дали същата е отразена в системата предоставена им за работа.

Като взе предвид изложеното, съдът приема, че допуснатите от жалбоподателя нарушения се дължат на несъвършенствата на прилаганата от органите на МВР АИС, а не на проявена от него небрежност при изпълнение на произтичащите от заеманата длъжност служебни задължения, което изключва съставомерността на нарушенията, описани в оспорената заповед. Липсва  субективният признак от състава на нарушенията, а именно виновно поведение на полицейския служител.

Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства. От графичните изображения, инкорпорирани в представеното по делото Ръководство на потребителя - вътрешна част на приложението на система за управление на административнонаказателната дейност, е видно, че в приложението не е налице падащ списък със санкционни норми. Напротив, видно е че (л.126) се генерира автоматично тази, отговаряща на въведената нарушена разпоредба. Т.е. от така представените доказателства не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е има техническата възможност да избере или да въведе друга санкционна разпоредба освен излизащата автоматично в системата такава на чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Материалната законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в нея фактически основания. В случая ответната страна не доказа по безспорен начин наличието на виновно действие или бездействие на наказания служител във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения.

Така изложеното съставлява основание по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на оспорения акт.

В допълнение следва да се посочи, че органът е допуснал още едно нарушение, което настоящият съдебен състав намира, че макар и вероятно да е допуснато в резултат на техническа грешка, с оглед санкционния характер на производството, не следва да се възприема като такава, а като водещо до материална незаконосъобразност на оспорения акт. Така описаното се изразява в установеното от съда несъответствие между описаното в акта нарушение, а именно „неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“ и дадената от органа правна квалификация за същото, в диспозитива на оспорения акт, а именно чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Доколкото последната разпоредба съответства на друго дисциплинарно нарушение, независимо че в обстоятелствената част на процесния акт е упомената и нормата на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, констатираното от съда несъответствие, води до извод за материална незаконосъобразност на акта и на това основание. 

Предвид изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл.78, ал.4 от ГПК. С оглед на това, ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 800 (осемстотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.12.2019г.

 

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №271з-1260/18.12.2019 г. на Началник РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково, която на М.Д.Д., на основание чл.199, ал.2, във вр. с чл.199, ал.1, т.5, във вр. чл.197, ал.1, т.2, във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата в размер на 810.00 /осемстотин и десет/ лева, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                   СЪДИЯ: