№ 11
гр. Сливен, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500001 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 902 от 17.11.2022г. на Районен съд - Сливен, постановено по гр.
дело № 1784/2022г. по описа на СлРС, с което е осъдена Община Сливен, ****, БУЛСТАТ:
****** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ****, БУЛСТАТ **** по предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 т. 1 от КЗ вр чл. 50 от ЗЗД сумата от 219,70 лв., представляваща
изплатено обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” за щета, причинена на трето лице в
резултат на настъпило ПТП в резултат на управление на МПС, пропаднало в необозначена и
несигнализирана хлътнала шахта на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 9.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлен предявеният иск за разликата от уважения размер до пълния претендиран размер
439,40 лв. , като неоснователен и недоказан и е осъдена общината да заплати съразмерно
разноски.
Подадена е жалба от ищеца, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че
решението е неправилно , незаконосъобразно и необосновано в частта, с която е отхвърлен
частично иска. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на водача Р.З.Р.. Последният
е заявил в съдебно заседание, че не е успял да възприеме препятствието на пътя. Не е взето
предвид и, че Р.Р. по никакъв начин не е бил длъжен да знае и предполага за
съществуването на препятствието. В този смисъл възразява, че Р.Р. е съпричинил
1
настъпването на произшествието. Определеният принос на водача, в размер на 50% е твърде
висок и неоснователен. В допълнение твърди, че в тази си част решението е необосновано.
Община Сливен като собственик на пътя е законово задължена да го поддържа в състояние,
осигуряващо безопасното и безпрепятсвено движение. В случая е налице ПТП, в резултат от
немарливо управление на публична общинска собственост. Поради това, следва Община
Сливен да поеме изцяло отговорността за инцидента и да заплати в пълен размер,
реализиралите се щети. В обобщение се иска да се отмени решението в неговите
отхвърлителните части като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно и да се
постанови решение, с което да се уважи исковата претенция изцяло. Претендират се
разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор, в който се поддържа, че жалбата е
неоснователна. От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установило, че
водачът на процесното МПС, при неправилно извършена маневра на кръстовище извън
населено място, преминава през неравност, разположена извън платното за движение върху
пътния банкет, като скоростта на движение е позволявала на водача да възприеме
препятствието и да не допусне настъпването на процесното птп. В хода на производството,
съдът правилно е приел, като ясни и непротиворечиви, заключенията на вещото лице, което
установява, че водачът на ПТП е имал техническата възможност да предотврати ПТП-то по
два различни начина, независимо от твърдените от ищцовото дружество пътни условия.
Осигуряването на безопасното и безпрепятствено движение на пътя е възможно, единствено
ако всички участници в него използват елементите на пътното платно по предназначение и
спазват правилата за движение по пътищата, което, видно от събрания по делото
доказателствен материал, не е изпълнено от страна на водача. В обобщение се иска да се
потвърди решението и се претендират разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з за въззивника не се явява представител. В писмено становище представител по
пълномощие поддържа жалбата.
За въззиваемата община се явява представител по пълномощие, който оспорва жалбата.
Претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
2
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Предявеният иск е с правно основание чл. 410 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД – регресен иск на
платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат
на виновно бездействие на служители на ответната община.
За да бъде уважен така предявения иск, който е допустим, на първо място ищецът е следвало
да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.
От представените по делото пред първата инстанция доказателства се установява
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
застрахователно дружество и водача на увредения лек автомобил към датата на настъпване
на застрахователното събитие. От представените по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства се установява, че е заплатена стойността на щетата от застрахователя
на застрахованото лице. Няма данни, както и твърдения, ответникът да е заплатил тази сума
на застрахователя.
Касае се за ПТП на път, стопанисван от Община – Сливен, поради което искът се явява
основателен. Пътят е публична собственост на Община – Сливен и в случая тя като
собственик носи обективна и безвиновна отговорност за настъпилите вреди. В случая
твърдението, което е било поддържано и пред районния съд за съпричиняване, се явява
основателно. От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че водача
е могъл да възприеме наличната неравност на достатъчно разстояние, тъй като опасната зона
за спиране е малка и видимостта предвид скоростта на движение е по-голяма от опасната
зона. В заключението е посочено, че водача се е движил с малка скорост и самата маневра не
е извършена технически правилно от водача. Поради това правилно и законосъобразно е
приетото, че следва да бъде уважено частично възражението за съпричиняване от водача в
размер на 50% и следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 219,70 лв., а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан с оглед заключението на вещото лице.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
3
на сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 902 от 17.11.2022г. на Районен съд - Сливен, постановено по
гр. дело № 1784/2022г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****, БУЛСТАТ **** да заплати на Община Сливен, ****, БУЛСТАТ: ******
сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4