Мотиви към Присъда № 260002 от 27.04.2022 г.
по НЧХ дело № 86
по описа за 2020 г. на Районен съд Своге,
изготвени
на 13.06.2022 г.
Делото е образувано по тъжба подадена на
02.06.2020 г. от В.Б.М. ***, срещу В.Т.П., живущ ***, за извършено от последния
на 27.03.2020 г. престъпление против личността, а именно по чл. 130 от
Наказателния кодекс (НК) – причиняване на лека телесна повреда.
Предявен е и граждански иск срещу подсъдимия, с който се търси обезщетение за
причинени от деянието неимуществени и имуществени вреди на тъжителя. Обвинението и гражданският иск, приет и
разгледан от съда, са както следва :
1 ) срещу подсъдимия В.П., за това, че на 27.03.2020 г., около 17,40 ч., в сградата
на железопътна гара Р., общ. С., е причинил на В.М. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, като го стиснал
с ръце в областта на шията, след което силно го бутнал върху дървен плот, който
се е счупил, а М. е паднал на пода, и по този начин му е причинил охлузвания и
кръвонасядания на шията, както и кръвонасядане и охлузване на дясната седалищна
област ;
2 ) срещу подсъдимия В.П. да заплати на частния тъжител В.М., на основание чл. 45 и следващите от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение
за нанесени от престъплението неимуществени вреди (болки, страдание и битови неудобства), ведно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на увреждането – 27.03.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и за сумата от 40
лева – представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, а именно
направени разходи за издаване на съдебномедицинско удостоверение.
В
съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа обвинението срещу
подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така и относно правната
квалификация. Счита, че в хода на съдебното следствие изложените в тъжбата
твърдения се доказват по безспорен и котегоричен начин. Подробно излага
версията на М. за случилото се на 27.03.2020 г. между него и П., като обсъжда и
събраните по делото доказателства, за които счита, че я подкрепят. Предоставя
на съда да определи и прецени вида и размера на наказанието, което да бъде
наложено на подсъдимия. Настоява гражданските искове да бъдат уважени изцяло,
като основателни и доказани.
Защитникът
от своя страна излага, че по никакъв начин не е доказана обвинителната теза на М..
Счита, че П. следва да бъде оправдан, съответно гражданските искове да бъдат
отхвърлени. Според нея събраните по делото доказателства подкрепят версията на
подсъдимия за случилото се на 27.03.2020 г. Посочва, че е нормално при
създалата се ситуация да има някакво кръвонасядане, след като и двамата са
паднали на пода. Твърди, че подсъдимият e бил нападнат агресивно от частния тъжител,
поради което е трябвало да се защити, като го отблъсне, а това е правомерно и
позволено.
Подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, като иска от съда да бъде оправдан. Посочва, че е
бил обект на агресия от страна на М., поради което е трябвало да го отблъсне.
При така създалата се ситуация частният тъжител е бутнал една дъска (плот) от пресовани дървесни частици (ПДЧ), която ги е разделяла и тя е паднала.
Съдът
приема тъжбата за допустима, тъй като е спазен срока по чл. 81, ал. 3 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), а
като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, счита за установено следното
от фактическа страна :
Частният тъжител и подсъдимият са колеги, като към месец
март на 2020 г. двамата са работили на ….. Към онзи момент на гарата са
работили общо осем човека, като от тях двама са стрелочници, петима
са ръководители движение, каквито са М. и П., и един е началник гара. По делото
са разпитани в качеството им на свидетели Е.Г., Р.Л., В.В., Ж.А., Б.М., колеги на
страните, както и М.Л. – техен пряк ръководител, …... От показанията на част от
посочените лица (Л.,
А. и В.) се установява, че поведението
на частния тъжител спрямо другите работещи е агресивно и предизвикателно, като
той често ги провокира : словесно или с поведението си. Това обичайно се случва
когато М. трябва да застъпи на смяна. Съдът приема показанията на тези
свидетели за достоверни, тъй като макар в тази им част те да не се потвърждават
от другите разпитани свидетели, казаното от последните не им противоречи. Според
съда това се дължи на нежелание от страна на останалите свидетели да изразят
ясно становище, тъй като това би се възприело от подсъдимия и частния тъжител
като вземане на страна в спора между тях. В потвърждение на този извод е и
обстоятелството, че подсъдимият вече работи в …, докато частният тъжител
продължава да работи …., т.е. те и сега трябва да контактуват с него. Липсват
данни за подобно предизвикателно поведение от страна на В.П. или на някой друг
от останалите работещи на гарата. По тези съображения съдът счита за
недостоверна версията изложена в тъжбата, за причината довела до инцидента на
27.03.2020 г., а именно че подсъдимият при влизането на М. в апаратната се е
обрънал към него с думите : „Ти сега тука ли идваш. Няма да продължава така, ще
те навра в тези шкафчета”,
след което веднага е преминал към действие, като го е хванал за шията. Подобни
дейстия изглеждат и напълно нелогични, без да е налице някакво предходно
поведение от страна на М., което да ги предизвика. Свидетелката Г., единственото
лице присъствало при инцидента, не споменава за подобни реплики от страна на
подсъдимия. Тя не си спомня страните да са обсъждали и въведените тогава мерки
срещу Ковид - 19, поради което съдът не счита за достоверни и твърденията
изложени в постъпилия по делото отговор. Съобразно с процесуалните правила обаче,
в настоящото производство доказателствената тежест се носи от частния тъжител,
като подсъдимият не е нужно да доказва нещо, включително версията му за
случилото се.
Дневната
смяна на гарата е за времето от 6,30 ч. до 18,30 ч. На 27.03.2020 г. на работа
са били Е.Г. – .. и В.П. – …. Тъй като предаването на смяната е процес, който
отнема известно време, застъпващият трябва да се яви по-рано на гарата. В
посочения ден, около 17,40 часа, В.М. влязъл в помещението (апаратната), където се намирали Г. и П..
Още с влизането му, между него и подсъдимия възникнали пререкания, прераснали в скарване. Причините
довели до това не могат да се установят, тъй като по делото не се събраха съответните
доказателства. Свидетелката Г. е чула размяна на реплики, като точното им
съдържание не може да си спомни - освен последната реплика на М. насочена към П.
под формата на въпрос : „Ти мене ще ме биеш ли ?”. Непосредствено след това тя погледнала към тях и видяла,
че те са на близко разстояниие един от друг, като М. бил с гръб към плота (дъската от ПДЧ), а П. с лице към него. За момент свидетелката
отклонила погледа си от двамата, непосредствено след което те паднали пред нея
в краката ѝ. М. бил по гръб, а П.
на колене, но не точно над М.. Счупил се и плотът, тъй като същият бил
прихванат с пантички към намиращото се там бюро. Съдът не вижда основание да не
се довери на показанията на свидетелката, поради което изцяло ги кредитира, но
тя не е видяла момента на съприкосновението между двамата. Следователно
по делото не може да се установи механизма на случилото се, съответно кой пръв
е преминал от думи към действие. За изясняване и въпроизвеждане на случилото се
не помага и приетата по делото съдебномедицинска експертиза, тъй като тя стъпва
на изложеното в тъжбата и на казаното от М. пред специалиста по съдебна
медицина. Неустановена остава причината, поради която се е стигнало до
безспорно доказаното по делото падане на М. по гръб на пода. Показанията на
свидетелите не са обсъдени от вещото лице, независимо че са цитирани в
експертизата, а част от тях не подкрепят твърденията на М. и им противоречат.
По тази начин направеният извод, че описаните в съдебномедицинското
удостоверение наранявания може да са получени по начина описан в тъжбата, се
оказва неподкрепен от съответните доказателства, които да са събрани по делото
и да установяват конкретния механизъм на случилото се, и е просто едно
хипотетично съждание за неговата вероятност.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката М., в частта им, че съпругът ѝ отивал в последния момент на работа,
за да избегне конфликти, както и, че П. оставал в помещението след свършване на
смяната му, тъй като инцидентът е в 17,40 ч., а смяната е до 18,30 ч. В друга тяхна част, относно случилото се
на 27.03.2020 г., тя въпроизвежда чутото от съпруга си, поради което просто
препредава неговата версия. В останалата част, по отношение на последствията от
падането, съдът счита показанията ѝ
за достоверни, но тъй като не може да се установи как се е стигнало до това
падане, те се явяват безпредметни.
Всички други установени по делото
обстоятелства не са относими към предмета на доказване по делото, поради което
съдът не ги обсъжда.
С
оглед на обсъдените от съда относими доказателства и доказателствени средства,
по делото не може да се установи с нужната категоричност, че на 27.03.2020 г. П.
е извършил престъплението, в което е обвинен от М.. При липса на доказателства,
съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност
недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови присъдата си.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна, че подсъдимият П. следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, тъй като то остана недоказано по делото. При това положение на
отхвърляне подлежат и предявените в тази връзка граждански искове, тъй като
тяхното основание не се доказа да се е осъществило. М. и П. работят в ….., като към 27.03.2020 г. са били на
длъжност „…” в …... Според чл. 114 от Закона за железопътния транспорт
дежурните ръководители в гарите ръководят движението на влаковете на гарата.
Тази работа не е ръководна, тъй като гарата си има ръководител – началника на
гарата, нито е свързана с пазене или с управление на чуждо имущество, защото не
това е съдържанието на задълженията на лицата и същността на възложената им
работа. От Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за
правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията в железопътния транспорт, както и от Националната класификация
на професиите и длъжностите е видно, че длъжността е изпълнителска. Същността ѝ е да осигури безопасно
функциониране на железопътния транспорт. Независимо от така изложеното, с оглед
на установеното по делото от фактическа страна, длъжностното качество на
подсъдимия и на частния тъжител е без значение, тъй като не се установи П. да е
извършил престъпление.
При
този изход от делото и на основание чл. 190, ал. 1 от
Наказателно – процеуалния кодекс, В.М. ще трябва да заплати на В.П. направените от него
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия :