№ 22902
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110152123 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 280428/03.09.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 285560/10.09.2024г. на СРС, подадена от Е. С. К., С. Д. К. и Н. Д. К.
срещу **************.
Ищците Е. С. К., Н. Д. К. и С. Д. К. чрез адв. Р. Д. – АК-София, са предявили срещу
************** искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че не дължат на ответника в качеството си на наследници на Д.Н. К., както
следва: Н. К. и Е. К. не дължат на ответника по 3925,59 лева за главница, а С. К. – 3925,60
лева, законната лихва от 11.06.2013г., която към момента на подаване на исковата молба
възлиза на 4667,90 лева за Н. К. и Е. К., а за С. К. – 4667,91 лева, както и разноски – 78,51
лева за Н. К. и Е. К. и 78,52 лева за С. К., за които суми срещу техния наследодател Д.Н. К.,
починал на 11.02.2015г., по ч.гр.д. № 24774/2013г. на СРС, 62 състав, на 18.06.2013г. бил
издаден изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. №
2023***0400253 на ЧСИ № *** – М.Ц..
Ищците твърдят, че за събирането на вземането по изпълнителния лист било
образувано изп.д. № 20240/2013г. на ДСИ при СРС, което било прекратено на 07.07.2017г. с
отбелязване, че последното изпълнително действие било на 16.09.2013г. При това положение
за описаните вземания бил изтекъл давностният срок, броен от 2013г., поради което те не
били дължими, включително към датата на образуване на изп.д. № 2023***0400253 на ЧСИ
№ *** – М.Ц.. С погасяването на вземанията за главници се погасявали и тези за лихви и
разноски. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищците не се явяват, като се
представляват от адв. Д., който поддържа предявените искове, включително в хода на
устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
394715/05.12.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната **************** чрез главен експерт Йо.Д.
– служител с юридическо образование, е подаден Писмен отговор, вх. № 314481/07.10.2024г.
на СРС, с който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и
недоказани. Обосновава се, че със завеждането на изпълнителните дела /20240/2013г. на
1
ДСИ при СРС, 364/2019г. на ДСИ при СРС и 2023***0400253 на ЧСИ М.Ц./ и предприетите
по тях действия бил прекъснат давностният срок и вземанията не били погасени по давност.
Изтъква, че давността не се прилага служебно и, за да отпадне по давност едно задължение,
било необходимо изявление в тази насока от страна на длъжника. Само и единствено
възражението пред съд за изтекла погасителна давност, каквото в случая нямало, водело до
отпадане на задължението, което все пак можело да се плати доброволно. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ответната страна се представлява от гл. експерт
Дончева, която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 14.06.2013г., издадена по ч.гр.д. №
24774/2013г. на СРС, 62 състав, е издаден Изпълнителен лист от 18.06.2013г., съгласно който
длъжникът Д.Н. К. следва да заплати на ************** сумата от 11776,78 лева, ведно със
законната лихва от 11.06.2013г. до изплащането на вземането, както и 235,34 лева за съдебни
разноски. В изпълнителния лист не е посочено, но в заповедта за изпълнение е отбелязано,
че задължението съставлява разходи във връзка с изпълнението на заповед на началника на
СРДНСК.
Доколкото процесното вземане се основава на издадена заповед за изпълнение, то
съдът намира, че за него е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД
(така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС, IVг.о.).
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници, Д.Н. К. е починал на
11.02.2015г., като ищците са неговите наследници по закон – съпруга и синове.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
2
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на
изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-
ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че
ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното
производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г.
Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период
преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент постановление. Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП
3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в
тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната
такава: в ТР 3/2020-2023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.
В настоящия случай вземанията по изпълнителния лист са предявени за събиране въз
основа на молба от 06.08.2013г. по изп.д. № 20240/2013г. на ДСИ при СРС. По силата на
самото образуване на изпълнителното дело давността за вземанията е прекъсната и не тече
до 26.06.2015г., когато е прието ТР 2/2013-2015-ОСГТК. За периода след тази дата
ответникът не е ангажирал доказателства за наличието на обстоятелства, довели до
прекъсването на погасителната давност. Няма ангажирани доказателства възбраната, искана
с молба от 13.12.2014г. да е наложена. Изп. д. № 20240/2013г. на ДСИ при СРС е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 07.07.2017г., като е посочено, че последното
изпълнително действие по него е от 16.09.2013г. /л. 18, л. 21, л. 83/. По молба на ответника
от 20.03.2019г. явно е образувано ново изпълнително дело – изп. № 364/2019г. на ДСИ при
СРС, за което може да се съди по печата на гърба на изпълнителния лист /л.83/. При липса
на ангажирани доказателства за предприети действия, годни да прекъснат давността, само
3
наличието на това изпълнително дело, образувано след 26.06.2015г., не може да послужи
като основание давността да се счита за прекъсната. Отбелязано е, че това изпълнително
дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. по писмено искане на взискателя.
При това положение съдът приема, че не е доказано прекъсването/спирането на
погасителната давност за вземанията след 26.06.2015г., поради което същите са погасени по
давност през 2020г. и са били такива към момента на образуване на изп.д. №
2023***00400253 на ЧСИ № 284 – М.Ц..
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
Дали изпълнителното производство е прекратено или не поради перемпция /чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК/ само по себе си няма значение за преценката относно това дали са налице
действия по изпълнението, водещи до прекъсване на погасителната давност /така ТР 2/2023-
2024-ОСГТК, т. 3/.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
Съобразно изхода от спора право на разноски имат само ищците, които своевременно
са заявили претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Ищците са
доказали сторени разноски за заплатена държавна такса в размер на 1181,22 лева, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който заплати на всеки ищец по 1/3 част
от посочената сума.
Тъй като ищците са представлявани безплатно по делото от Р. Д. на основание чл. 38,
ал. 1 ЗАдв, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Д. следва да бъде присъдено
възнаграждение, което, съобразно защитавания по делото материален интерес, фактическата,
правната, процесуалната и професионална сложност на делото, следва да се определи на
2600,00 лева общо за тримата ищци. Наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не
следва да се обсъжда при произнасяне на съда относно присъждането на разноски по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв (опр.43/10.02.2022г.-гр.д.2611/2021г.-ВКС,IVг.о.).
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на **************, ЕИК
**********, със седалище в град София, че Е. С. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес в град София, Н. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София и
настоящ адрес в град Уест Ярмут /щат Масачузетс, САЩ/, и С. Д. К., ЕГН **********, с
адрес в град Уест Ярмут /щат Масачузетс, САЩ/, не дължат на ************** в
качеството си на наследници на Д.Н. К., починал на 11.02.2015г., както следва: Н. К. и Е. К.
не дължат на ответника по 3925,59 лева за главница, а С. К. – 3925,60 лева, законната
лихва от 11.06.2013г., която към момента на подаване на исковата молба възлиза на по
4667,90 лева за Н. К. и Е. К., а за С. К. – 4667,91 лева, както и разноски – по 78,51 лева за
Н. К. и Е. К. и 78,52 лева за С. К., за които суми срещу техния наследодател Д.Н. К.,
починал на 11.02.2015г., по ч.гр.д. № 24774/2013г. на СРС, 62 състав, на 18.06.2013г. бил
издаден изпълнителен лист и за събирането на които било образувано изп.д. №
2023***0400253 на ЧСИ № *** – М.Ц..
ОСЪЖДА **************, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на Е. С. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, Н. Д. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в град София и настоящ адрес в град Уест Ярмут /щат
Масачузетс, САЩ/, и С. Д. К., ЕГН **********, с адрес в град Уест Ярмут /щат Масачузетс,
САЩ/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 1181,22 лева, представляващи
разноски по делото за пред районния съд (гр.д. № 52123/2024г. на СРС), като на всеки от тях
4
бъде платена по 1/3 част от посочената сума.
ОСЪЖДА **************, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на адв. Р. Л. Д. – АК-София, л. № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
сумата от общо 2600,00 лева, адвокатски хонорар за предоставена по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв безплатна правна помощ на ищците по делото в първоинстанционното производство
/гр.д. № 52123/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5