РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Бургас, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно
гражданско дело № 20252100500051 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Районна
прокуратура-Бургас, против Решение № 2348/11.11.2024 г. по гр.д. №
1029/2024 г. по описа на PC-Бургас в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на Д. Р. сумата от 2 000 лв. – обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди в резултат на проведено незаконно наказателно
преследване за извършено престъпление, прекратено с Постановление на РП-
Бургас от 09.11.2020 г. и взетата в хода на същото мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 327,50 лв. –
разноски по делото. Въззивникът счита, че решението на РС-Бургас е
неправилно, тъй като размерът на обезщетението е прекомерно завишен, не е
съобразен със залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и със
съдебната практика, не съответства на претендираните вреди и на
икономическия стандарт в РБългария. Сочи, че в случая събраните
доказателства сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото
наказателно производство, както и че определеното обезщетение не е
1
съобразено с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Твърди,
че при отчитане интензитета на претърпените вреди първоинстанционният
съд не е съобразил, че наказателното производство е приключило за ищеца в
разумен срок, който е изключително кратък – два месеца, а взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е продължила едва 39 дни, като не са
доказани каквито и да са причинени вреди върху физическото и психическото
му здраве. Освен това присъденото обезщетение не е съобразено и с
икономическия стандарт в страната, като размерът му се равнява на средния
тримесечен доход на лице за страната (по данни на НСИ), който размер е в
разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Моли се решението на
БРС да бъде отменено в обжалваната му част, алтернативно да бъде
присъдено обезщетение в по-нисък размер, който да отговаря на принципа за
справедливост и на константната съдебна практика, съответно разноските да
бъдат присъдени в съответен размер. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на въззивника, който поддържа жалбата, не са
ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо
право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради
което същата е допустима.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от въззиваемия
Д. Р., чрез адв. Петър Димитров, в който се твърди, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и
обосновано. Въззиваемият счита, че определеното от съда обезщетение
съответства на претърпяните от него неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение и от наложената му мярка за неотклонение, а
именно негативни преживявания и стрес от лошите хигиенни условия,
нахапвания от дървеници, тревожност и загуба на сън, загуба на работното му
място, притеснения и негативни емоции заради изживения от семейството му
кошмар докато са го търсили и след като са научили за повдигнатото му
обвинение, злепоставяне пред най-близките му хора. С оглед на горното
въззиваемият твърди, че присъденото от съда обезщетение съответства на
интензитета на претърпяните от него неимуществени вреди и в пълна степен
ще ги компенсира. Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, както и на въззиваемия да бъдат присъдени направените
разноски по делото. В съдебно заседание въззиваемият не се явява лично, но
изпраща процесуален представител, който поддържа отговора, не представя
нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред РС–Бургас е образувано по предявен от Д. Р.
против Прокуратурата на РБ и допълнително уточнена искова молба, с която
се моли да 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
2
болки и страдания, претърпяни в резултат на незаконосъобразни действия на
прокуратурата, изразяващи се в неоснователно обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по ДП № 547/2020 г. по описана 05 РУ на МВР
– Бургас, вх. № 10293/2020 г. и пор. № 1906/2020 г. по описа на РП-Бургас,
както и от взетата в хода на наказателното производство мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на 05.09.2020 г. е бил
привлечен като обвиняем по горепосоченото ДП за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 10, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, след
привличането е бил разпитан, а след това е бил задържан в следствения арест
към Затвора Бургас за срок до 72 ч. въз основа на прокурорско постановление.
С определение от 06.09.2020 г. по ЧНД № 3616/2020 г. на БРС, потвърдено с
определение от 11.09.2020 г. по ВНЧД № 991/2020 г. на БОС спрямо ищеца е
била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“, а с постановление
от 14.10.2020 г. тази мярка е била отменена. С постановление от 09.11.2020 г.
на прокурор при РП-Бургас воденото срещу ищеца наказателно производство
е било прекратено, тъй като обвинението спрямо него не било доказано.
Ищецът заявява, че страхът от несправедливо осъждане, както и
принудителното му задържане под стража, което е продължило 40 дни, са му
причинили негативни преживявания и дискомфорт, стрес, притеснение,
неудобство от близки и познати, опозоряване и злепоставяне в обществото,
като са се отразили и на личния му живот и са довели до финансови
затруднения за него и семейството му. Предвид горното, ищецът претендира
обезщетение в размер на 10 000 лв. за така причинените му неимуществени
увреждания. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.
Ответникът е оспорил иска по основание и по размер. Оспорени са
твърденията на ищеца за претърпяни неимуществени вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка между така претендираните вреди
и действията на прокуратурата. Твърди се и наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който вероятно е допринесъл за
разгласяването на обстоятелства във връзка с воденото против него
наказателно производство. Твърди се също така, че тъй като ищецът е
гражданин на *** и живее там, е изключена възможността да е било
накърнено доброто му име и чест в обществото или за воденото наказателно
производство да са узнали негови познати. Заявено е, че размерът на иска е
силно завишен и не съответства на сочените като претърпени вреди, на
икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични
случаи, като претенцията не е съобразена и с вида, характера и интензитета на
упражнената принуда. Сочи се, че в случая наказателното производство
против ищеца е приключило в разумен срок - два месеца, а взетата мярка за
неотклонение е продължила едва 40 дни, което също не било продължителен
срок. Заявено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Моли се искът да бъде отхвърлен като
3
неоснователен, евентуално да бъде уважен в по-нисък размер.
С обжалваното решение районният съд е уважил иска частично, като е
присъдил на ищеца обезщетение в размер на 2000 лв., ведно с претендираната
законна лихва, както и сумата от 327 лв. – разноски по делото, съответно на
уважената част от иска. Съдът е приел, че от незаконно повдигнатото на
ищеца обвинение е била засегната недопустимо правната му сфера, което е
довело до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, обичайно
изразяващи се в стрес, притеснение от несправедливо осъждане, неудобство
от близки и познати, опозоряване и дискомфорт от злепоставянето в
обществото. Съдът също така е посочил, че фактите на незаконното
обвинение и задържането на ищеца под стража за период от 39 дни са
достатъчни да обосноват извода, че той е претърпял неимуществени вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, притеснение, стрес,
засегнати чест и достойнство, ограничения в личния живот.
Първоинстанционният съд е счел, че за обезщетяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди от неоснователното обвинение адекватно е
обезщетение от 2 000 лв., поради което е уважил иска до този размер. В
останалата част искът е отхвърлен като неоснователен, като решението не е
обжалвано в отхвърлителната му част и е влязло в сила.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК
Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от
РС-Бургас решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил всестранно и
обективно спора от фактическа страна, като споделя иизцяло изложените от
районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
По наведените във въззивната жалба доводи съдът намира следното:
Неоснователно е оплакването на въззивника, че присъденото от
районния съд обезщетение е изключително завишено, не е съобразено със
залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта и не съответства на
вредите, на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика по
аналогични случаи. В случая наказателното производство против ищеца
действително е приключило в разумен срок, но това обстоятелство не
обосновава присъждане на обезщетение в по-нисък размер, тъй като това
обезщетение следва да репарира както вредите, които ищецът е претърпял в
резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в престъпление, така и
тези, които са в резултат на наложената му мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража“, която той е търпял в продължение на 39 дни. В тази
връзка следва да бъде отчетено обстоятелството, че спрямо ищецът е била
взета най-тежката мярка за неотклонение, която по най-интензивен начин
4
засяга в негативен аспект правната сфера на уличеното лице, поради което и
размерът на обезщетението за претърпяните в резултат на тази принудителна
мярка неимуществени вреди следва да съответства на нейния характер и на
интензитета й, което в случая е сторено от районния съд при определяне на
процесното обезщетение.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че не е доказано да са
причинени вреди върху физическото и психичното здраве на ищеца, тъй като
фактът на незаконно повдигнатото му обвинение, както и търпяната мярка за
неотклонение са достатъчна индиция, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство, като същевременно
е била ограничена и възможността му да води обичайния си начин на живот,
което също е свързано с негативни емоции, които следва да бъдат репарирани.
Предвид горното, въззивният съд намира, че решението на РС-Бургас е
правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да
бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва
да бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство, които
са в размер на 1 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2348/11.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1029/2024 г. по описа на PC-Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д. Р., роден на *** г. в ***, гражданин на
***, сумата от 1 300 лв. (хиляда и триста лв.), представляваща направените от
него разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5