№ 332
гр. Перник, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200886 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано заедно от
управителите Г.Л.А. и И.Д.С., депозирана чрез пълномощник – адв. А. И.,
срещу Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с
чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена
имуществена санкция в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за това, че
на 11.02.2024 г., в 06.02 часа, Община Перник, по път №А-3, км.21+932,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се е движело ППС – автобус
„Мерцедес Спринтер“ с рег. №*****, с технически допустима максимална
маса 5000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, без ремарке, за което
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата – нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата се навеждат възражения, че електронният фиш е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както
и че е наложено наказание в противоречие с норми на актове от общностното
право. Обосновава се теза, че при наказването е нарушен принципът на
пропорционалността, който е сред основните принципи на правото на ЕС,
като страната се позовава и на решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-
1
61/2023 г., постановено по преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково. Релевират се и възражения
за изтекла давност за администартивнонаказателно преследване. Моли се за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание законните представители на дружеството не са
участвали, не е участвал и пълномощникът – адв. И.. Преди съдебното
заседание, чрез пълномощника, е депозирано становище, в което се изразява
съгласие за разглеждане на делото в негово и на доверителя му отсъствие.
Поддържа се искането за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата съображения
и се претендира присъждане на разноските, направени от жалбоподателя в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Агенция „Пътна инфраструктура“,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Р., оспорва
основателността на жалбата. В депозирано преди съдебното заседание
писмено изложение същата излага обстойни доводи за законосъобразност на
издадения електронен фиш и моли за потвърждаването му. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от другата страна.
Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намери за установено следното:
На 11.02.2024г. по път А 3, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
с посока намаляващ километър, се движело ППС – автобус „Мерцедес
Спринтер“ с рег. №*****, с технически допустима максимална маса 5000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, без ремарке.
В 06.02 часа, км.21+932, с устройство 20322 - елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
било установено нарушение - за посоченото ППС изцяло не била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 ЗП /тол такса/, тъй като за ППС
нямало валидна маршрутна карта или подадена валидна тол декларация за
преминаването. Посоченият участък е включен в Приложение към т.1 на
Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка
на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от
ЗДвП, с приложен снимков материал. От същия доклад било видно, че пътно
превозно средство с peг. №***** е с 2 оси и с обща технически допустима
максимална маса 5000, определящо го като ППС, за което е дължима такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП при движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа.
Въз основа на създадения от Електронната система за събиране на пътни
такси доклад и приложения към него снимков материал, представляващи
доказателства за отразените в тях обстоятелства, на основание чл.187а, ал.2,
т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за установеното нарушение срещу собственика
на ППС - „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, бил издаден електронен фиш по реда на
2
чл.189ж от ЗДвП, с който била наложена имуществена санкция в размер 2500
лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3.
Независимо от налагането на имуществената санкция нарушителят
дължал заплащане и на съответната такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата, съобразно категорията на пътното превозно средство в размер 24
лв., което било посочено в електронния фиш.
Указана била възможността „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД да се освободи от
административнонаказателна отговорност по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП
или по реда на 189ж, ал.2 от ЗДвП - ако в 14-дневен срок от получаване на
електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за
пътищата в размер 53 лева, при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, имащо
за последица анулиране на издадения електронен фиш и отпадане на
задължението по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата.
Електронният фиш бил връчен на ЮЛ на 03.06.2025г. В 14-дневния срок
по чл.189ж, ал.2 от ЗДвП компенсаторна такса не била заплатена, нито било
поискано анулиране на електронния фиш на някое от посочените в ал.3
основания. Не била упражнена и възможността по чл.187а, ал.4 от ЗДвП - в
срок от 7 дни от връчването на електронния фиш, собственикът да представи
декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: Доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б ЗДвП, ведно със снимков
материал, справка за собственост на МПС, писмо от А“ПИ“, ведно с история
на обработка на ЕФ № **********, Договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо
плащане от 12.03.2020г., писмо, изх. №3409/17.07.2025г. от „Интелигентни
трафик системи“ АД, писмо, изх. №1210/25.08.2025г. от „Диджитол смарт
инфраструктура“ АД, Становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ на Национално тол управление, Решение №680 на
МС от 21.09.2022г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез
събраните доказателствени материали, от правна страна съдът приема
следното:
Вмененото на ЮЛ нарушение е доказано.
Приетото като писмено доказателство Решение № 680 от 21.09.2022г. на
Министерски съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, установява, че път
А-3 – автомагистрала, е включен в списъка, поради което за движение по него
се дължат такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, които зависят от категорията на
пътното превозно средство и изминатото разстояние.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че ППС -
автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № **** е с технически допустима
максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, без
3
ремарке, поради което на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за движението му по
платената пътна мрежа се дължи тол такса.
Нарушението е установено чрез заснемане от изправно техническо
средство – контролно устройство № 20322, представляващо елемент от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. За нея
законът не установява изискване за сертифициране, одобрение и последващ
метрологичен контрол от Български институт по метрология. За разлика от
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, използвани от
МВР, подлежащи на метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията,
при установяването на нарушенията по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП не се
измерват величини (например скорост, тегло и др.), а единствено се заснема
движещия се автомобил и рег. му номер, като контролното устройството
съпоставя регистрационния номер със списъците за заплатена пътна такса. В
този аспект създаденият доклад от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, ведно с приложените статични изображения
във вид на качествен снимков материал на пътно превозно средство с рег. №
****, са достатъчно доказателство за изправността на системата.
Приетото като писмено доказателство по делото становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ на Национално
тол управление установява, че за датата на нарушението за пътното превозно
средство няма получени тол декларации, както и няма получени маршрутни
карти, която констатация не е опровергана от други доказателства. Напротив,
в съдебното следствие е събрана информация от доставчика на услугата за
електронно заплащане на такси - „Интелигентни Трафик Системи“ АД, че към
момента на нарушението процесното пътно превозно средство не е имало
асоцирано оборудване, тъй като предоставеното от доставчика на услугата
бордово устройство е било върнато от ползвателя на 03.07.2023г. В
допълнение е посочено, че услугата по сключения договор с дружеството-
жалбоподател е била спряна в периода от 23:56 часа на 16.07.2023г. до 18:53
часа на 13.02.2024г. поради изчерпване на сумата от предплатения баланс по
договора. При това положение, за процесното пътуване дружеството -
жалбоподател е било длъжно да закупи маршрутна карта, което не е сторило.
Ето защо констатацията на АНО за изцяло незаплатена за преминаването
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата при движението на
автобус с рег. № **** на 11.02.2024г. в процесния участък, е обоснована и
законосъобразна. Като собственик на визираното ППС жалбоподателят
„Юнион Ивкони“ ООД е бил длъжен да осигури заплащане на съответната
такса по чл.10, ал.1 от ЗП за движение на пътното превозно средство в обхвата
на платената пътна мрежа, а като не е изпълнил това свое задължение е
извършил вмененото нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Въпреки този извод съдът намери жалбата за основателна с други от
наведените основания.
При служебната проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснато съществено
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, свързано със
самото издаване на електронен фиш за установеното нарушение.
Възможността за издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен
4
орган и на нарушител при нарушение от вида на процесното /движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена пътна такса/,
установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, е
регламентирана в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. В действащата към датата на
нарушението редакция /ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ такава
възможност е съществувала само когато се установи нарушение на чл.179,
ал.3 от ЗДвП, не и за нарушение от вида на процесното по чл.179, ал.3б от
ЗДвП. Касае се за различни по вид нарушения, с различен фактически състав и
субект на отговорност, като за всяко са предвидени различни по вид и размер
наказания.
Следователно, в случая незаконосъобразно е издаден ЕФ за установеното
нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като същото е извън обхвата на
приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Следвало е
административнонаказателното производство срещу санкционираното
дружество да се развие по общите правила на ЗАНН - със съставяне на АУАН
и издаване на НП. Наказването по съкратената процедура с издаване на ЕФ,
без законът да допуска такъв ред, е съществено процесуално нарушение, тъй
като е в отклонение от съществуващата правна уредба и е в ущърб на правата
и интересите на наказания, лишавайки го от възможността да навежда доводи
и възражения и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа в едно
състезателно производство преди издаването на
административнонаказателен акт.
Неприлагането на общия ред по ЗАНН ограничава правата на
жалбоподателя и от гледна точка възраженията за изтекла давност за
административнонаказателно преследване. Те биха имали своето основание в
случая предвид установените в чл.34 от ЗАНН специални давностни срокове
за образуване на административнонаказателно производство с АУАН и за
издаване на наказателно постановление, които са по-кратки от приложимия за
електронните фишове тригодишен срок на давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Съгласночл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове , недопустимо е
наказателна, административна или дисциплинарна отговорност да се
обосновава чрез тълкуване при непълнота или неяснота на съществуващата
правна уредба.
Възможност за издаване на ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП е
възникнала от 13.02.2024 г. с изменението начл.189ж, ал.1 от ЗДвП,
публикувано в ДВ, бр. 13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г., но този процесуален
ред е приложим за нарушенията, извършени след тази дата.
Изложеното мотивира извод, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразно
издаден и подлежи на отмяна.
Съдебният състав приема за основателни и оплакванията за
незаконосъобразност във връзка с административното наказване:
С Решение на ЕС от 21 ноември 2024 год. по дело C-61/23, постановено
по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Административен съд Хасково, СЕС приема, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
5
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност НЕ допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможност за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна
такса с фиксиран размер. Приема се, че отсъствието на регламентирана
нормативно възможност за индивидуализиране на наказанието при
съобразяване на особеностите на всеки конкретен случай, както и липсата на
предвидена възможност да се вземе предвид степента на умисъл или
непредпазливост на извършеното нарушение, противоречи на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО. Тази разпоредба действително предоставя
правомощие на държавите членки за преценка по отношение на избора на
наказанията и мерките, предназначени да гарантират плащането на таксите, но
предвижда също, че установените наказания трябва да бъдат освен ефективни
и възпиращи, също и съразмерни. СЕС приема още, че предвидена в
националната правна уредба възможност за освобождаване от отговорност
чрез заплащането на компенсаторна такса, също не променя извода за
противоречие с правото на Съюза, тъй като така предвидената такса също е
във фиксиран размер, определяем от категорията, към която спада ППС
според броя на осите му, отново без връзка със самото нарушение,
конкретната му тежест и поведението на нарушителя. Наред с това,
установената възможност за заплащане на компенсаторна такса е след
издаването на административнонаказателния акт, докато преценката за
съразмерност на санкцията е дължима преди това действие.
Така дадените разрешения са изцяло относими към спора в настоящото
производство, доколкото на „Юнион Ивкони“ ООД на основание чл.179, ал.3б
ЗДвП е наложена имуществена санкция в предвидения в закона фиксиран
размер 2500 лв.
Съгласно чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК решението на СЕС по
преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България. Ето защо, приложената в казуса национална разпоредба
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в пряко противоречие с принципа на
съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета. Безспорно, определянето на съразмерна
санкция предполага да се подложат на преценка всички обстоятелства
свързани с вида, характера и тежестта на конкретното нарушение, личността
на нарушителя, формата на вината, наличието или липсата на предходни
нарушения и др., възможност за което националната правна уредба не дава.
Следователно, наказването на жалбоподателя е незаконосъобразно, тъй като
приложимата санкционна норма от вътрешното право е в противоречие с
правото на Съюза от гледна точка извършеното задължително тълкуване,
дадено с Решение на Съда от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23.
Последица от изложеното е отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и на това основание.
6
Останалите възражения на жалбоподателя за изтекла давност за
административнонаказателно преследване и относно формата и
съдържанието на ЕФ са неоснователни, но е безпредметно да се обсъждат
предвид извода, че за процесното нарушение не е била допустима
процедурата по издаване на електронен фиш, регламентирана в чл.189ж от
ЗДвП. Следва само да се посочи, че съгласно Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, в административнонаказателното производство, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е приложима уредбата в общата
част на Наказателния кодекс относно погасяване на наказателното
преследване по давност. Институтите на преследвателната давност по НК се
прилагат както относно обикновената давност за преследване, така и относно
абсолютната давност, т.е., релевантни са сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
и чл.81, ал.3 от НК /съответно три години и четири години и половина/.
Специалните давностни срокове по чл.34 от ЗАНН в конкретното
производство са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е
нито едното, нито другото. Вярно е, че съгласно легалната дефиниция на
понятието, електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Въпреки това, не почива на законова
основа твърдението, застъпено в жалбата, че законът приравнява електронния
фиш едновременно на АУАН и НП. Законът в нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП
приравнява ЕФ и НП единствено в правните последици от влизането в сила на
двата акта, като изобщо не предвижда пренасяне на процедурни изисквания,
свързани с издаването и очертаването на съдържанието на ЕФ от
установените за акта и наказателното постановление. Изискванията към
формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. /в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС/. Електронният фиш се издава
по утвърден със заповед на председателя на УС на А“ПИ образец и по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя само от съблюдаването на специалните правила и изисквания
към съдържанието му, регламентирани в нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо доводите в жалбата, основани на изисквания в чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, както и на установените давностни срокове в чл.34 от ЗАНН са изцяло
неоснователни.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния
съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят „Юнион Ивкони“
ЕООД е поискал присъждане на направените разноски в производството за
заплатено възнаграждение на адвокат. От приложения договор за правна
защита и съдействие от 07.07.2025г., сключен между ЮЛ и адв. А. И. В.Л., се
установява, че страните са договорили възнаграждение 660 лева /с вкл.ДДС/
за защита и процесуално представителство в производството по обжалване на
процесния електронен фиш, като е отразено заплащането на сумата в брой,
при подписване на договора. Тези разноски съдът възлага на структурата,
издала отменения електронен фиш – Агенция „Пътна инфраструктура“,
7
София.
Адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2, върху което, видно
от приложена фактура №1175/07.07.2025г., е начислен данък върху добавената
стойност на основание §2а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14от
2025). Основания за намаляването му по направеното възражение за
прекомерност съдът не установява, като приема, че е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, с ангажираността на
пълномощника в изготвянето на обстойно мотивирана жалба и допълнително
изложение към нея, след проучаване на съдебната практика и практиката на
СЕС, както и с активността му за попълване на делото с относими
доказателства.
При този изход на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение в полза на А“ПИ.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № ********** издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с
чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на „ЮНИОН ИВКОНИ“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано заедно от управителите Г.Л.А. и И.Д.С., е наложена
имуществена санкция в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за
нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата, установено
на 11.02.2024г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура, с адрес гр. София, бул.
Никола Петков №86, да заплати на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано заедно от
управителите Г.Л.А. и И.Д.С., сума от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева,
представляваща направени разноски в производството по а.н.д. №00886/2025г.
по описа на РС – Перник за заплатено възнаграждение на адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на възнаграждение в полза
на Агенция „Пътна инфраструктура“, София, за защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8