Решение по дело №551/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 753
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 17 септември 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20203110200551
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 Номер…………….                         Година  2020                     Град  Варна

                     

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

На двадесет и седми май                      Година  две хиляди и двадесета

                                                                       

В публично съдебно заседание в слeдния състав:

                                                                              

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                              № 551                            по описа за 2020г.

 за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „И.“ЕООД против НП № 23-0000057 от 15.01.2020г. на Началник ОО АА в ГД ДАИ” - Варна, с което на осн. чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр  на „И.“ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.  

Въззивната страна иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Били допуснати съществени процесуални нарушения, не била изяснена фактическата обстановка и не били взети предвид възраженията на дружеството.

        В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител. Адв. Д., редовно упълномощен,  по същество представя писмени бележки. Законът предвиждал отговорност за водача. Валидно УПГ не било сред документите, изисквани за проверка. Този водач имал издадено такова удостоверение към момента на проверката и било установено, че същият е психично здрав.Наказанието било несправедливо,тъй като в Р. Германия същото било предвидено да е значително по- ниско, отколкото в България. Случаят бил маловажен по  смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не из праща представител. Становище по същество се изразява в писмото, придружаващо преписката.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При проверка на „И.“ЕООД се установило, че  на 27.12.2018г. в гр. Варна превозвачът е допуснал осъществяване на превоз за собствена сметка на товари с  водача С.Т.В.. Превозът бил с превозно средство кат. N3 – товарен автомобил „МАН ТГА“. Към тази дата водачът не притежавал удостоверение за психологическа годност. Издаденото му удостоверение било с валидност до 23.11.2018 г. , а издаденото в последствие – с валидност от 10.05.19 г. до 10.05.22г.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, пътен лист, тахографски лист, заповед, разпечатка от регистър, справка за нарушител, констативен протокол,  заповед за компетентност и др.

        Като логични и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.К..

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения .

        АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. Нарушението  е описано  пълно и точно както от правна, така и от фактическа страна, като са посочени всички съставомерни елементи и всички относими към тях факти. Обстоятелствената част на НП съответства напълно на диспозитивната и въззивникът е могъл  да разбере в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава. Възражения на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения са несъстоятелни. Не е налице колизия между обстоятелствената и диспозитивната част на НП и те напълно си кореспондират. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

        Неизясняването на фактическата обстановка би могло да доведе до неправилно приложение на материалния закон, но по то не е съществено процесуално нарушение. Освен това срещу АУАН не е постъпвало възражение, по повод на което да се налага АНО да изяснява  допълнително обстоятелствата.

        Правилно е приложен и материалният закон.  

       Според чл. 7а ал.2  от ЗАвПр, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Според чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП условията на които трябва да отговаря водача за да се счита психологически годен се определят от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Допускането на превоз за собствена сметка на товар от водач, който не притежава удостоверение за психологическа годност, е нарушение и е наказуемо по чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр.

        Правилно е определен субекта на нарушението. Осъществяването на изпълнителното деяние чрез допустителство не изключва възможността да бъде наложено наказание едновременно и на дружеството – превозвач и на виновното длъжностно лице. Преценката за това е изцяло в рамките на оперативната самостоятелност на административнонаказващия орган.

         Съдът намира, че случаят не е маловажен. Видно от справката за нарушител, към датата на деянието на превозвача е били налагани и множество други наказания, което е отегчаващо отговорността обстоятелство, както и това, че при проверката са били установени и други нарушения. Смекчаващо отговорността обстоятелство е единствено липсата на вредни последици. С оглед на това, случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род.

 

        Размерът на наказанието е  законосъобразен и справедлив, като чл.96г от ЗАвПр предвижда императивно санкцията да е 3000 лева. Справедливостта на наказанието се преценява в рамките на предвиденото от закона и сравнението с размера на санкцията, предвидена в законите на чужда държава, е несъстоятелно.

       

        По делото не е осъществено процесуално представителство за въззиваемата страна, поради което в полза на същата не следва да се присъждат разноски.

 

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 23-0000057 от 15.01.2020г. на Началник ОО АА в ГД ДАИ” - Варна, с което на осн. чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр  на „И.“ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

  

 

                                                          СЪДИЯ: