РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110204494 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на санкционираното дружество против наказателно
постановление №03-012600/16.06.2020г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Варна, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ,
на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2500.00лева.
В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението за
което е санкционирано дружеството. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление.
В с.з. представител на въззивника –адв.К. от АК Велико Търново не се
явява, депозирано е писмено становище заа отмяна на процесноото НП, като
се твърди, че нарушението за което е санкционирано дружеството не е
извършено. Изрично заявява, че не претендира присъждането на разноски по
делото.
Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност
на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На въззивното дружество е издадено НП, за това, че в качеството му на
работодател, не е изпълнил дадено задължително предписание под т.3 на
контролен орган с Протокол №ПР2001026/07.02.2020г. на Дирекция „ИТ“
Варна. Със същото е задължено процесното дружество като работодател да
начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово
възнаграждение за извършената работа за м.ноември 2019г. на Т. Х. Т., на
длъжност „работник склад“ в ТЦ- Бургас тр.Бургас ул.Александровска №58,
полагаща труд по трудов договор №001162/20.06.2019г. и допълнително
споразумение от 01.08.2019г. към трудовия договор с „Елитис Мегастор“
ЕООД, съгласно чл.128 т.1 и т.2 от КТ, вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от
Наредба за договаряне на работната заплата обн. Д.В. бр.55/1991г. със срок на
изпълнение 17.02.2020г., тъй като от представената при последваща проверка
документация е констатирано, че работодателят „Елитис Мегастор“ ЕООД не
е начислил и изплатил до пълния размер уговореното основно месечно
трудово възнаграждение за извършената работа на лицето. Прието е че
нарушението е било извършено на 18.02.2020г. в гр.Варна ул.“Н. Симов“ №3,
към който момент е следвало да бъде изпълнено предписанието.
В с.з. са представени Молба от Т. Х. Т. от която се установява, че
същият работи и живее в гр.Бургас и явяването му по делото в гр.Варна е
свързано с отсъствие от работа и пътни разноски, поради което и моли да не
бъде санкциониран за неявяването си като свидетел. Представена е и
Декларация от Т. Х. Т., от която се установява, че му е известно за депозиран
сигнал от наети на работа работници в „Елитис Мегастор“ ЕООД през
м.ноември или декември 2019г. Декларира, че причина за този сигнал до ДИТ
е станала промяна в начина на формиране на работната заплата, като е било
въведено допълнително трудово възнаграждение /доплащане за ефективност/
и от това са се породили съмнения, че ще им бъдат изплащани по-малки
заплати. Декларира, че работодателят е начислявал ежемесечно описаното
допълнително трудово възнаграждение и той и работниците са получавали
по-високи по размер суми в сравнение с тези, които биха получили при
заплащане само на основно трудово възнаграждение по трудов договор.
В Декларацията е описано, че за м.ноември и м.декември 2019г., Т. е получил
2
своевременно и без забавяне от работодателя „Елитис Мегастор“ ЕООД
пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, в което е било
включено основно и допълнително трудово възнаграждение. Декларира, че не
е ощетен от работодателя си, няма никакви претенции към него за заплащане
на трудово възнаграждение, за който и да било месец по време на работата си
при него. Декларира също, че не знае някой от останалите работници в
дружеството да имат каквито и да било претенции към работодателя си.
Декларацията е надлежно заверена на 10.02.2023г. от Нотариус в гр.Бургас –
Г. Ч.
По делото липсват доказателства за това дали предписанията са били
оспорени, но това съдът намира за ирелевантно по делото.
По делото е приложено копие на съдебно Решение № 260875/25.06.2021г.
от РС Бургас, с което е изменено НП издадено от Д ИТ Бургас, с което за
нарушение по чл.128т.2 вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция на „Елитис Мегастор“ ЕООД на основание чл.416 ал.5
вр. с чл.415В ал.1 от КТ. Акта въз основа на който е издадено така описаното
НП на ДИТ Бургас е съставен на 10.02.2020г.
В настоящия случай съдът намира, че следва да акцентира върху факта,
че проведеното НАХД по описа на РС Бургас е за неизплащане в срок на
дължимо трудово възнаграждение на за извършена работа за м.ноември
2019г. на Т. Х. Т. – на длъжност работник склад в, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №58, с посочен номер на трудовия договор.
За съдът остава неясно, защо, след като за това нарушение е бил съставен
АУАН на 10.02.2020г. и е издадено НП, с което е ангажирана отговорността
на въззивното дружество по чл.415в ал.1 от КТ, т.е. прието е от АНО и от РС
Бургас, че веднага след установяване на нарушението същото е било
отстранено и от него не са настъпили други вредни последици, в последствие
на 23.04.2020г. е издаден УАН №03-012600, в който е прието, че дадените
предписания за отстраняване на нарушението по чл.128 т.1 и т.2 от КТ вр. с
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ не са били изпълнени в определения за това срок.
От описанието на нарушението в процесното НП на ДИТ – Варна съдът
не може да установи на какви доказателства се крепи твърдението на АНО, че
дадените предписания за отстраняване на нарушението- за изплащане на
дължими суми не е било изпълнено, доколкото в НП е описано единствено и
3
само, че от представената при последваща проверка документация е видно, че
работодателят „Елитис Мегастор“ ЕООД не е начислил и изплатил до пълния
размер уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената
работа на лицето. Липсва каквато и да било конкретика за какви документи
представени в последствие става въпрос, за да може същите да бъдат
обсъдени от съда. Тази липса естествено води и до нарушаване правото на
защита на процесното дружество.
Отделно от така изложеното, съдът намира, че макар и Т. Т. да не е
разпитана като свидетел по делото, то неговите твърдения, дадени под
формата на Декларация с нотариална заверка на подписът му следва да се
вземат предвид и да се отчетат като данни, че по отношение на неговото
трудово възнаграждение по време на работата му в „Елитис Мегастор“ ЕООД
не е имало некоректно и незаконосъобразно заплащане на положения от него
труд и той няма претенции към това дружество. Макар и тези твърдения на Т.
да не са дадени под страх от наказателна отговорност за установяване на
неверни факти и обстоятелства и в декларацията му да не е отразено, че знае
за наказателната отговорност предвидена за невярно декларирани данни,
съдът намира, че същите са дадени добросъвестно. Декларираните данни от Т.
съвпадат напълно с приетата от РС Бургас фактическа обстановка.
За съдът е безспорно, че ако нарушението е отстранено веднага след
откриването му и от него не са настъпили други вредни последици, то не е
следвало и да се изпълняват каквито и да било други указания за
допълнително изплащане на трудови възнаграждения.
При издаването на АУАН и НП съдът намира, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, като неправилно била установена
фактическата обстановка по делото и неправилно е прието, че е извършено
описаното в тях административно нарушение. Следва да се отбележи и че при
връчването на АУАН са направени именно такива възражения, които са
надлежно вписани в акта, но АНО не ги е обсъдил и не се произнесъл по
никакъв начин по тях. Това само по себе си разбира се представлява
съществено процесуално нарушение свързано с нарушаване правото на
защита на въззивното дружество, което е неотстранимо във фазата на
съдебното производство и представлява самостоятелно отменително
основание.
4
Съдът споделя становището на адв.К., че не е осъществен състав на
административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, тъй
като му е вменено нарушение за неизпълнение на разпореждане в срок, без да
е отчетено, че разпореждането е по отношение на действия, които са били
извършени веднага след установяване на нарушението свързано с
изплащането на работната заплата на работника.
Предвид изложеното и съдът намира, че не следва да обсъжда размерът
на санкцията наложена на въззивника, въпреки, че същата е определена в
границите на закона.
Съдът не намира, за нужно да обсъжда и основанието или липсата на
такова за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото намира, че липсва
състав на извършено административно нарушение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №03-012600/16.06.2020г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда”- гр.Варна, с което на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
2500.00/две хиляди и петстотин/лева, на осн.чл.415 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5