Присъда по дело №498/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 26
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640200498
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 26
гр. гр. Хасково, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора М. Ив. К.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20225640200498 по описа за 2022 година
и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. И., с ЛНЧ: **********, роден на
********* за виновен в това, че на 17.05.2022 г. в землището на гр.Хасково
на ПП I-8 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„****“ модел „****“ с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 на хиляда, а именно - 2.84 на хиляда, установен по надлежния ред -
с алкотест Дрегер 7510 с номер ARNJ 0012 - престъпление по чл. 343б, ал. 1
от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл.
58а, ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 7 /седем/ месеца, както и кумулативно предвиденото
наказание „Глоба” в размер на 190 /сто и деветдесет/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в седмодневен срок от датата на обявяването й в съдебно заседание –
07.06.2022 г., заедно с мотивите.
1
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд –
Вярно с
Хасково:
оригинала!
Секретар: Г.С.
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 26 от 07.06.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 498 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внеси срещу подсъдимия В.И. И. от
с. П., обл. Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление по 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс
за това, че на 17.05.2022 г. в землището на гр.Хасково на ПП I-8 управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „****“ модел „****“ с рег.
№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно -
2.84 на хиляда, установен по надлежния ред - с алкотест Дрегер 7510 с
номер ****.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че то било доказано по
несъмнен начин, като процесуалното поведение на подсъдимия и направеното
самопризнание облекчавало отстояването на обвинителната теза. Предлага
съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, да му определи наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
НК, а именно по вид „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието
изпълнение бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок
от 3 години, както и глоба в размер на 190 лева.
Защитникът на подсъдимия В. И. И. от с. П., обл. Хасково – адв. И. П.
от АК – Хасково пледира подзащитният му да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, но при индивидуализация на наказанието да бъде
отчетено процесуалното му поведение, както и характеристичните данни на
същия и здравословното му състояние. Предлага наказанията да бъдат
определени в рамките на 6 месеца за наказанието лишаване от свобода и
наказание „глоба“ в размер на 190 лева, както предлагал и представителят на
държавното обвинение.
Подсъдимият В. И. И. от с. Подкрепа, обл. Хасково, редовно призован,
се явява лично и заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по
него. Преди това – преди даване ход на съдебното следствие заявява, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае за тях да се събират доказателства – основание
за провеждане на съдебното следствие по реда на Глава 27 НПК. В своя
защита се придържа към пледоарията на неговия защитник, а в даденото му
право на последна дума изразява съжаление за случилото се.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. И. И. е роден на *****г. в град Н. З., същият е *****, с
1
постоянен адрес: с. П., обл. Хасково.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1203,
издадена от Районен съд – Хасково на 23.05.2022 г. подсъдимият В. И. И. не е
осъждан, не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание. От
събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по
отношение на същия няма данни за криминални регистрации. В подадената
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние сочи, че
не получава доходи от трудова дейност, както и че не притежава недвижими
имоти и парични средства по банкови сметки, както и моторни превозни
средства, регистрирани на негово име.
Установено в хода на досъдебното производство е, че няма данни В.
И.И.да е правоспособен водач на моторно превозно средство с оглед
представената в хода на досъдебното производство справка за
водач/нарушител.
На инкриминираната дата - 17.05.2022 г. вечерта, подсъдимият В. И. И.с
ЛНЧ: **** от с. П., с адрес за призоваване: с. П., обл. Хасково, в дома си
консумирал алкохол. Въпреки изпития алкохол, подс. В. И. преценил, че е
адекватен и ще може да управлява автомобила на приятелката си К. Г. А.
марка “***“, модел „****” с рег. № ****, за да я вземе от автобусната спирка
на разклона за село С. Така, след 23:00 ч. на 17.05.2022 г., подс. В.И.
управлявал посочения автомобил от с. П., в посока град Хасково, за да стигне
до разклона на ПП I-8 за село С., намиращ се в землището на град Хасково.
Междувременно, на 17.05.2022 г., в около 23:18 ч., служителите на РУ
– Хасково – свид. В. Д. Д. и колегата му – В. И. Д., изпълнявали служебните
си задължения – СПО № 1970р-17138/13.05.2022 г. по маршрута
с.Клокотница - с.Подкрепа – с.Стойково. В посочения час се намирали в
землището на град Хасково, на разклона на ПП I-8 за село Стамболийски.
Забелязали движещия се в посока град Хасково лек автомобил марка “******
с рег. № **** и го спрели, за да му извършат рутинна проверка. Още при
отваряне на прозореца на шофьорската врата, служителите на РУ на МВР -
Хасково усетили силен мирис на алкохол от водача на автомобила, когото
установили като подс. В. И. И. Същият бил неадекватен, имал заваляна реч.
Бил сам в автомобила. Не представил свидетелство за правоуправление на
МПС. Представил удостоверение за пребиваване с ЛНЧ: ******.
Автомобилът, управляван от подсъдимия бил със служебно прекратена
регистрация. Подс. В. И.бил отведен незабавно в РУ на МВР – Хасково,
където свид. К. З. К., на длъжност „****“ при Сектор “Пътна полиция” при
ОДМВР – Хасково, тествал водача В. И. И., с техническо средство –
„Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARNJ 0012. Уредът отчел концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия 2.84 на хиляда. Спрямо подс. В.И.бил
съставен АУАН Серия GA с № 653211/18.05.2022 г., който подс. В. И.
подписал без възражения. На подс. В. И.бил издаден и Талон за медицинско
2
изследване с № 110022, но в ЦСМП-Хасково, подс. В.И. отказал да даде кръв
за лабораторно изследване.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост, характеристична справка, всички
подкрепящи изявлението на подсъдимия, в което се обективира направеното
от него признание на фактическите положения, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че
подсъдимият В. И. И. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което
същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от
правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в
цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно
определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в
кръвта на дееца - 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за
разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП, където
минимумът е по – занижен – 0,5 на хиляда. Следователно точното й
определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца.
Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените
от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за
установяване употребата на наркотично вещество е този по Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила са
изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият
е употребил алкохол. Факт, който последният сам признава в хода на
разследването и конкретно в дадените на досъдебното производство и
приобщени от съда обяснения, а така също се потвърждава недвусмислено и
от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта – 2.84 на хиляда, установено на място, чрез субсидиарния
подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство,
приложим обаче и меродавен в хипотезите, в които лицето отказва да даде
3
кръвна проба за изследване, каквато именно е и настоящата.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на
подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание
на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в
разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 2.84 на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма
е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което
концентрацията в кръвта му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал
моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е
налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание
основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по
чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343б от НК.
Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на
това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто
извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на
съставомерни последици.
По делото се установи, от изявлението на подсъдимия В. И. И.,
съдържащи признание на факта, че той именно е управлявал процесния лек
автомобил марка „******, с рег. № **** към момента на спирането му за
извършване на проверка.
От субективна страна, подсъдимият е извършил деянието виновно при
условията на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк
умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след
като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе
предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс, в редакцията, действаща към момента на извършване на
деянието, основано на преценката за степента на обществена опасност на
деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
4
подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца
в контекста на отчетената, конкретна стойност на количество алкохол в
кръвта 2.84 промила, значително надвишаваща прага от 1.2 на хиляда. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие цялостното процесуално
поведение на подсъдимия, което може и следва да бъде окачествено като
положително. Налице са и други факти, които следва да бъдат
интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като чистото съдебно минало на подсъдимия, както и липсата на регистрирани
нарушения на правилата за движение по пътищата с уговорката, че недоказан
от прокурора остава фактът дали подсъдимия е правоспособен водач, като
представените доказателства сочат, че по отношение на него няма издадено
валидно СУМПС. Не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за
личността на подс. В. И. И. – за него са събрани характеристични данни,
които го характеризират в положителен план. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, и в аспекта на извода за наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, съдът прие за подсъдимия В. И. И. то да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, предвид принципната възможност
за неговото приложение, предвидена изрично в текста на чл. 58а, ал. 4 НК,
при положение, че разкрива по – благоприятен за подсъдимия режим. По този
начин, предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да
бъде за срок от 7 месеца – под установения специален минимум, но над
общия предвиден за това по вид наказание, като изпълнението на същото на
основание чл. 66, ал. 1 НК бе отложено с изпитателен срок от три години,
доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки
за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане
целите на наказанието. Така определеният размер на наказанието е
справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект
спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото. Изложеното по – горе се явява и критерият, по който бе
отмерен и размерът на наказанието „глоба“ - малко под установения
специален минимум, като бе съобразено и с имущественото състояние на
подсъдимия, а именно 190 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.


Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
5
Секретар: Г.С.
6