О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……….02.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на …………………февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело
№ 169 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Г.Р.Ф., поданик на
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на ***г. в гр.Айсъруърт, чрез пълномощник адв.Д.М.Т.,
ВАК, ***, срещу Решение № 3671 от 09.08.2019г.,
постановено по гр.д.№ 1143/2019г. по описа на ВРС, 11-ти състав, с което въззивникът Е ОСЪДЕН да заплати на "ЛУКСИММО
ВАРНА" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.«Владислав Варненчик» № 112, ет.2, офис 6, представлявано от управителя Е.Г.З.
сумата в размер 20536.22 лв. с ДДС, представляваща дължимото възнаграждение по договор за
посредничество при покупка на недвижим
имот, ведно
със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда -24.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД и
сумата в размер на 975.47 лева , представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 20536,22 лв. за периода
от 06.08.2018
г. до датата на подаване на
иска – до 23.01.2019 г. включително, на основание чл. 86
от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и е постановено при нарушение на процесуалния и материалния
закон. Счита се, че исковият съд не е
изложил аргументи
досежно направените още с отговора на исковата молба
възражения, а именно, че връщането на депозита от страна на ищцовото дружество „Луксиммо“ е действие, което е
изявление за невъзможност да организира сключването на сделката и отказ от
страна на агенцията от участие при закупуване на недвижимият имот; че адв. Н.Т. е извършила реално посредничество за
реализирането на сделката. Сочи се, че с отговора на исковата молба ответникът
е възразил и срещу приемането на т.нар. резервационна
форма за договор за посредничество, с аргумент в насока ако това се приеме като
договор, то в същото е заложено, че при отказ от страна на ответника депозита
не подлежи на връщане, а същият е върнат на Ф., което връщане реално
представлява отказ от посредничество по сделката. Изложено е, че липсва коментар
и на възражението, че ответникът не е подписвал протоколи за оглед на имота. На
следващо място се оспорва извода на съда относно възникнала договорна
обвързаност между страните по договор за посредничество и закупуване на
недвижим имот. Сочи се, че такъв договор не е подписван. Настоява се, че ищецът
не е изпълнил задълженията си по договорно правоотношение за посредничество
доколкото не е съдействал за договаряне на съществени елементи на бъдещия
договор за покупко-продажба, съответно не е създал реална възможност за
сключване на договора към релевантния момент, вкл. и като спре имота от
предлагане. Изтъква се, че ищецът не е положил необходимите усилия за
сключването на сделката като снабдяване с относими
документи и справки, за да защити интереса на купувача в лицето на ответника по
иска. Оспорва се извода на съда за доказаност
твърдението на ищеца, че ответникът се е задължил да заплати 3 процента
комисионна. Настоява се
за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на сторените разноски
в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна представя писмен отговор, в който счита атакуваното решение за правилно
и законосъобразно, а въззивната жалба за
неоснователна. Изразява се становище, че връщането на депозита е извършено
поради отказ на ответника от покупката на имота, което съгласно разпоредбата на
чл.288, ал.1 от ЗЗД не освобождава доверителят да плати на довереника
направените разноски и уговореното възнаграждение. Сочи се, че ищцовото дружество е извършило вскички
необходими действия по снабдяване на бъдещия купувач с необходимите документи,
като само няколко дни след отказа, същият в действителност е закупил процесния имот. Оспорва се твърдението за липса на
възникнало договорно правоотношение между страните, съответно дадено от
ответника съгласие за предоставяне на комисионно възнаграждение при извършена
сделка. Настоява се, че същият носи белезите на договор за поръчка и може да
бъде установяван с всички допустими доказателствени
средства. Доколкото е осъществен правопораждащият факт за дължимост
на възнаграждението на ищеца, а именно- сключване на договора за покупка на
имота между същите страни, за които ищецът е посредничил, то целта на
уговорената услуга е осъществена. Следователно посредничеството е осъществено.
Сочи се, че Ф. еузнал за дължимото възнаграждение с
подписването на резервационното споразумение.
Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Моли за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
По доказателствените
искания : Въззивникът е заявил искане за събиране на
гласни доказателства посредством разпита на св.Р., адвокат на финансова къща
Логос, за установяване факта изисквал ли е някой от ипотекарния
кредитор референция за размера на задължението на продавача, както и досежно основание за съмнение по отношение на плащането на задатък на продавача, по която причина ответникът настоявал
това да се извърши по доверителната сметка на нотариус, а не по сметка на
продавача, за което настоявали от агенцията и съответно продавача. Искането е
неоснователно. Доколкото изпълнението на задълженията на посредника по договора
законосъобразно е възложено в тежест на ищеца, част от които се твърди да е ангажирането на справка от кредитора за
размера на дълга, то искането на ответника, сега въззивник,
е лишено от основание. На следващо място, изискването на справки за дълга,
съответно предоставянето на такива от страна на трето лице, принципно следва да
бъде насочено към титуляра на вземането, съотв.негов представител и подлежи на доказване с писмени
документи, данни за което по делото не са ангажирани.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Г.Р.Ф.,
поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на ***г.
в гр.Айсъруърт, чрез пълномощник адв.Д.М.Т.,
ВАК, ***, срещу Решение № 3671 от 09.08.2019г.,
постановено по гр.д.№ 1143/2019г. по описа на ВРС, 11-ти състав, с което въззивникът Е ОСЪДЕН да заплати на "ЛУКСИММО
ВАРНА" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.«Владислав Варненчик» № 112, ет.2, офис 6, представлявано от управителя Е.Г.З.
сумата в размер 20536.22 лв. с ДДС, представляваща дължимото възнаграждение по договор за
посредничество при покупка на недвижим
имот, ведно
със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда -24.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД и
сумата в размер на 975.47 лева , представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата от 20536,22 лв. за периода
от 06.08.2018
г. до датата на подаване на
иска – до 23.01.2019 г. включително, на основание чл. 86
от ЗЗД.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствено искане на въззивника за събиране на гласни доказателства посредством разпита на св.Р., адвокат
на финансова къща Логос.
НАСРОЧВА
производството по възз.т.дело № 169/2020 год. на ВОС за 08.04.2020г.
от 14.00часа, за която дата и час да се пР.ат
страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.