№ 1581
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 266216 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 14263/2020 г. по описа
на Софийски градски съд /СГС/, е отхвърлен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето на
договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен на 31.05.1975 г. между Х. И. Х. и И. Х. И. с нотариален акт № 158, том XXXX,
дело № 7392 от 1975 г., с който Х. И. Х. е прехвърлил на И. Х. И. правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***“
№ **, който етаж се състои от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник, застроен на 86
кв.м., при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-
ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо парцел XXI- 26 от
квартал 106 по плана на гр. София, кв.„***“, при съседи: М. А. Г. и от две страни улици,
нанесен в кадастрална карта и кадастрални, одобрени със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.509.364.1., адрес на имота: гр. ***, район ***, ул. „***“ № **, ет. *,
площ 86 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, разположен в поземлен имот с
идентификатор 68134.509.364, срещу задължението на приобретателя да поеме цялостната
издръжка на прехвърлителя и съпругата му Р. Л. Х. като неоснователен и погасен по
давност. Поради тази причина, е отхвърлен и предявеният от Р. Л. Х. против А. И. И., Х. И.
Х. и С. Д. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване спрямо ответниците
правото на собственост на ищцата върху ¾ ид.части от описания недвижим имот на
1
основание договор от 19.08.1971 г. и наследствено правоприемство от Х. И. Х.
като неоснователен. Въз основа на това, съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски
съгласно правилата на чл. 78 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК, решението е обжалвано от ищцата Р. Л. Х., който моли то да бъде
отменено като незаконосъобразно и вместо това да се постанови уважаване на исковите
претенции. Поддържа, че не са били изпълнявани задълженията по процесния договор за
гледане и издръжка, като твърди, че това се установявало от ангажираните в производството
доказателства. Претендират се разноски.
Въззиваемите лица оспорват въззивната жалба като неоснователна, като поддържат, че не са
били налице основанията за разваляне на алеаторния договор. Заявено е искане за
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание в САС,
въззивницата Р. Л. Х. е починала и вместо нея е конституирана като страна Л. А. В.,
удостоверяваща, че същата е правоприемник на Р. Х. съобразно представено по делото
копие от саморъчно завещание от 18.04.2016 г. в нейна полза, обявено с протокол на
нотариус З. Т., № *** на НК /район на действие-СРС/ на 29.04.2022 г. Съдът е дал обаче
възможност /със свое Определение № 1628/22.06.2022 г./ и на наследниците по закон на Р.
Л. Х. да вземат участие в делото, а именно – К. К., Д. Ш., В. К., Ю. К., Б. К. и М. Ц. – като
всичките са взели лично участие в производството, явявайки се в съдебна зала на 10.10.2022
г., разяснено им е за какво е делото, а лицата са взели и становища по съществото на
правния спор. Действията на САС произтичат от практиката на ВКС, обективирана в
решение № 160/21.06.2016 г. по гр.д. № 967/2016 г. на I г.о., ГК, за да се гарантират техните
материалноправни и процесуалноправни права.
Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
По съществото на спора, Софийският апелативен съд намира следното:
Предявени са при условията на кумулативно съединяване иск с правно основание чл.87, ал.3
ЗЗД и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Тези искове са предявени от Р. Л. Х. против А. И. И., Х. И. Х. и С. Д. И. относно претенции
за разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен на 31.05.1975 г. между Х. И. Х. и И. Х. И. с нотариален акт № 158, том
XXXX, дело № 7392 от 1975 г., с който Х. И. Х. е прехвърлил на И. Х. И. правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда, находяща се в гр.
***, ул. „***“ № **, който етаж се състои от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник,
застроен на 86 кв.м., при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно
пространство, от 4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо
парцел XXI- 26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв.„***“, при съседи: М. А. Г.
2
и от две страни улици, нанесен в кадастрална карта и кадастрални, одобрени със заповед РД-
18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.509.364.1., адрес на имота: гр. ***, район ***, ул. „***“ № **, ет. *,
площ 86 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, разположен в поземлен имот с
идентификатор 68134.509.364, както и за признаване правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ 3/4 идеални части от недвижим имот -втори етаж от
сградата, находяща се в гр. София, ул. „Нов градец“ 20, състоящ се от 2 стаи, хол, кухня,
баня-клозет и дрешник, застроен на 86 кв.метра, при съседи: отдолу 1-ви етаж на
прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-ри страни - двор, който имот се намира
в дворно място съставляващо парцел XXI - 26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв.
„***” при съседи: М. А. Г. и от две страни улици.
Релевират се доводи, че с договор от 31.05.1975 г. процесният имот е прехвърлен срещу
задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите Х. Х. и Р. Х.. Задължението на
приобретателите - да осигурят нормален и спокоен живот до смъртта на прехвърлителите се
твърди да не е изпълнено. През 1989 г. Х. Х. е починал, а на 15.03.2014 г. е починал и синът
му И. Х.. Поради пълно неизпълнение поддържа искане за разваляне на целия
договор. Релевирани са доводи да е собственик на ½ идеална част от правото на собственост
върху процесния имот на лично основание, тъй като е придобила същия по време на брака
си с Х. Х. въз основа на договор, обективиран с нотариален акт №165, дело №3937/1971 г. от
19.08.1971 г. за прехвърляне на имота също срещу задължение за издръжка и гледане. На
основание наследствено правоприемство твърди да е придобила 1/4 ид.част от имота, поради
което претендира установяване на правото на собственост върху 3/4ид.части от процесния
имот.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на предявените искове.
Претендира разноски.
Ответниците излагат становище за неоснователност на предявения иск за разваляне на
договора за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане като погасен по давност.
Не се оспорва сключването на договор от 1975 г., по силата на който Х. Х. е прехвърлил на
И. Х. по време на брака му с ответницата С. И. процесния имот. Поддържа се задължението
по договора да е прекратено със смъртта на прехвърлителя на 16.12.1989 г., от който момент
е възникнало правото на наследниците му да предявят иск по чл.87, ал. 3 ЗЗД. Поддържа се
становище и за неоснователност на установителния иск за собственост върху ¾ ид.части от
имота. Съобразно горното се моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират разноски.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна
инстанция намира, че то е валидно и допустимо.
3
Преценявайки правилността на решението на СГС в контекста на наведените с жалбата
доводи, Софийският апелативен съд намира следното:
Процесният недвижим имот е придобит от наследодателя на тримата ответници – И. Х. Х.
чрез алеаторен договор за издръжка и гледане, сключен на 31.05.1975 г., а прехвърлянето е
от баща му Х. И. Х. срещу задължението да се поеме цялостната издръжка и грижа за него и
съпругата му Р. Л. Х., докато са живи. Същевременно, установява се от писмените
доказателства по делото, че Х. И. Х. е придобил пред 1971 г. от И. Х. И. /отново срещу
задължение за издръжка и гледане/ собствеността САМО върху дворното място от 387 кв.м.,
съставляващо парцел XXI-26 от кв. 106 по плана на София, кв. ***. Не е спорно, че Х. И. Х.
и Р. Л. Х. са били съпрузи и са били в граждански брак, както към 1971 г., така и към 1975 г.
От описаното в предходния абзац следват няколко важни правни извода: а/ след като през
1971 г. Х. И. Х. е придобил собствеността единствено върху поземления имот, то
прехвърленият срещу задължение за издръжка и гледане през 1975 г. втори етаж от сградата,
находяща се в парцела, е в резултат на осъществено строителство на къщата, от която е този
втори етаж - в периода 1971-1975 г.; б/ за имуществените отношения между съпрузите Х. И.
Х. и Р. Л. Х. са приложими разпоредбите на Семейния кодекс от 1968 г. /СК68/; в/
придобиването на парцела през 1971 г. от Х. Х. и осъщественото впоследствие строителство
в същия, довело до възникване на прехвърления през 1975 г. втори етаж от къща - е
резултирало до възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/ върху тези
имуществени обекти на основание чл. 13, ал. 1 СК68 между него и съпругата му Р. Л. Х.; г/
следователно, при разпореждането на 31.05.1975 г. с втория етаж от къщата в полза на И. Х.
И. /“процесният имот“/, Р. Л. Х. е действала като собственик на етажа, а не като трето лице-
бенефициер по договора за издръжка и гледане от 31.05.1975 г.; двамата съпрузи са се
разпоредили с общия имот при условията на чл. 13, ал. 3 СК 1968 г. (отм.), съгласно който
съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи, или единият от тях
- със съгласието на другия. В настоящия случай е използвана втората форма на
разпореждане с вещ - съпружеска имуществена общност. Съгласието, изразено от Р. Л. Х.
писмено с нотариална заверка на подписа /вж. т. 10 от приложенията към нотариалния акт/
не е съгласие по чл. 13, ал. 5 СК 1968 г. (отм.) за разпореждане със семейно жилище,
собственост на другия съпруг, а е съгласие по чл. 13, ал. 3 от същия нормативен акт - за
разпореждане с обща собственост на двамата съпрузи. Затова, с нотариален акт №
158/31.05.1975 г. Р. Л. Х. се явява прехвърлител на втория жилищен етаж на процесната
сграда, който е бил съпружеска имуществена общност със съпруга й Х. И. Х. /подобна
ситуация, но във връзка с иск за намаляване на дарение по чл. 30, ал. 1 ЗН е разгледана в
Решение № 216/15.10.2013 г. по гр.д. № 2925/2013 г. на ВКС, ГК, I г.о./.
От там нататък, се явяват неправилни изводите на СГС, който е счел, че исковата претенция
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД била погасена по давност и на това основание я е отхвърлил. За да
стигне до този извод, СГС е приел, че Р. Х. не е собственик на прехвърлената вещ, а само
трето ползващо се лице-бенефициер по договора за издръжка и гледане от 31.05.1975 г., при
което упражнява субективните права на своя наследодател Х. И. Х. за разваляне на
4
договора. И тъй като Х. е починал през 1989 г., се стига до извод, че това право /по чл. 87
ЗЗД/ е погасено по давност през 1994 г., а исковете били предявени през 2016 г.
Изводите на градския съд са неправилни, тъй като, както вече бе посочено, Р. Л. Х. се явява
и прехвърлител на имота, а не само бенефициер на престацията за издръжка и гледане,
поради което тя има самостоятелно право да иска разваляне на алеаторния договор от 31 май
1975 г. Това право не е погасено по давност, а е упражнено, докато е била жива.
От друга страна, ответниците по исковете не спорят, че нито общият им наследодател И. Х.
И. – до смъртта му, нито те – след смъртта на И. Х. И. – са престирали задълженията по
издръжка и гледане на Х. И. Х. и Р. Л. Х., а доказателствената тежест за установяване
наличието на престация по издръжка и гледане е била именно на ответниците.
При горните факти и обстоятелства, исковите претенции се явяват основателни и доказани,
а не неоснователни, като погасени по давност. Следва да се съобрази, че СИО между Х. И.
Х. и Р. Л. Х. е прекратена на 16.12.1989 г. със смъртта на Х. И. Х., при което бездяловата
съпружеска имуществена общност се е трансформирала в дялова. От прехвърления втори
етаж на къщата, Р. Х. е имала ½ ид.ч., а след смъртта на съпруга й Х. Х. е придобила по
наследство още ¼ ид.ч. от този етаж, или общо ¾ ид.ч. от процесния втори етаж на къщата.
Следователно, след развалянето на алеаторния договор от 31.05.1975 г., по исковата
претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК, Л. А. В. /като правоприемник на Р. Л. Х./ следва да бъде
призната за собственик на ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот – какъвто, в крайна сметка,
е и петитума на исковата молба с уточненията към същата. За същите ¾ ид.ч. от имота
следва да бъде развален и процесният алеаторен договор. В останалата част, а именно за ¼
ид.ч. от процесния имот, исковата претенция по чл. 87, ал. 3 ЗЗД правилно е била
отхвърлена.
При констатираното частично несъвпадение в правните изводи на първите две инстанции,
обжалваното решение на СГС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което алеаторният договор от 31 май 1975 г. да бъде развален поради неизпълнение от
приобретателя и наследниците му на задължението за издръжка и гледане за ¾ ид.ч. от
втория етаж на къщата, а досежно исковата претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК – тя да бъде
уважена за ¾ ид.ч. от процесния имот касателно Л. А. В. /като правоприемник на Р. Л. Х./.
Разноски:
При изводите на САС право на разноски има лицето-въззивник. Те възлизат на
4065.60 лв. за първа инстанция /вж. на л. 63 от делото на градския съд/ и 480 лв. заплатена
държавна такса за втората инстанция, или общо 4 545.60 лв. /четири хиляди петстотин
четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ за двете инстанции. Те следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемите А. И. И., Х. И. Х. и С. Д. И.. Искането за присъждане
на адвокатски хонорар за въззивния съд е неоснователно, тъй като не се откриват по делото
доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар нито от Р. Л. Х., нито от Л. А. В., а
липсват и договорки, че правната помощ е предоставена при условията на чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
5
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266216 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 14263/2020 г. по
описа на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени исковете по чл. 87, ал. 3
ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК за ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и поради неговото неизпълнение от страна на
приобретателя му и неговите наследници договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 31.05.1975 г. между Х. И. Х. и И. Х. И. с
нотариален акт № 158, том XXXX, дело № 7392 от 1975 г. на нотариус при Софийски
районен съд, с който Х. И. Х. е прехвърлил на И. Х. И. правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***“
№ **, който етаж се състои от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник, застроен на 86
кв.м., при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя Х. И. Х., отгоре покривно
пространство, от 4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо
парцел XXI-26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв.„***“, при съседи: М. А. Г.
и от две страни улици, нанесен в кадастрална карта и кадастрални, одобрени със заповед РД-
18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.509.364.1., адрес на имота: гр. ***, район ***, ул. „***“ № **, ет. *,
площ 86 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, разположен в поземлен имот с
идентификатор 68134.509.364, срещу задължението на приобретателя да поеме цялостната
издръжка на прехвърлителя и съпругата му Р. Л. Х. - за ¾ /три четвърти/ идеални части от
този недвижим имот.
ПРИЕМА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между Л. А. В. с
ЕГН: ********** /като правоприемник на ищцата Р. Л. Х. с ЕГН: ********** и заместила я
в процеса на основание чл. 227 ГПК/ от една страна и А. И. И. с ЕГН: **********, Х. И. Х. с
ЕГН: ********** и С. Д. И. с ЕГН: **********, от друга страна, че Л. А. В. с ЕГН:
********** /като правоприемник на ищцата Р. Л. Х. с ЕГН: **********/ е собственик на ¾
/три четвърти/ идеални части от следния недвижим имот:
- Втори етаж от сграда, находяща се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ №
**, който етаж се състои от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник, застроен на 86 кв.м.,
при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя Х. И. Х., отгоре покривно пространство, от
4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо парцел XXI-26 от
квартал 106 по плана на гр. София, кв.„***“, при съседи: М. А. Г. и от две страни улици,
нанесен в кадастрална карта и кадастрални, одобрени със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.509.364.1., адрес на имота: гр. ***, район ***, ул. „***“ № **, ет. *,
площ 86 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, разположен в поземлен имот с
6
идентификатор 68134.509.364.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266216 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 14263/2020 г.
по описа на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен иска за разваляне на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и поради неговото неизпълнение от страна на приобретателя му
и неговите наследници договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен на 31.05.1975 г. между Х. И. Х. и И. Х. И. с нотариален акт №
158, том XXXX, дело № 7392 от 1975 г. на нотариус при Софийски районен съд, с който Х.
И. Х. е прехвърлил на И. Х. И. правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ втори етаж от сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***“ №
**, който етаж се състои от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник, застроен на 86 кв.м.,
при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя Х. И. Х., отгоре покривно пространство, от
4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо парцел XXI-26 от
квартал 106 по плана на гр. София, кв.„***“, при съседи: М. А. Г. и от две страни улици,
нанесен в кадастрална карта и кадастрални, одобрени със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.509.364.1., адрес на имота: гр. ***, район ***, ул. „***“ № **, ет. *,
площ 86 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, разположен в поземлен имот с
идентификатор 68134.509.364, срещу задължението на приобретателя да поеме цялостната
издръжка на прехвърлителя и съпругата му Р. Л. Х. - за ¼ /една четвърт/ идеална част от
този недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. И. с ЕГН: **********, Х. И. Х. с ЕГН:
********** и С. Д. И. с ЕГН: ********** да заплатят на Л. А. В. с ЕГН: ********** сумата
от 4 545.60 лв. /четири хиляди петстотин четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за две инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7