Р
Е Ш Е Н И Е № 260539 / 16.12.2020г.
гр.
П., 16.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3449 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Т.А.Б.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове като
моли съда за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 489,63 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2018 г.
включително месец юни и август 2019
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 31.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 84,29 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
08.01.2017 г. до 07.01.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 622/2020 г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа така предявените искове. Посочва, че сумата,
предмет на иска и разноските са платени от ответника на 26.11.2020 г.
В срочно депозиран писмен отговор
назначеният на ответника особен представител оспорва исковата претенция по
основание и размер. Конкретно твърди, че не са налице договорни отношения с
ищеца, оспорва доставката на топлинна енергия. Намира представената по делото
справка извлечение за документ лишен от форма, поради което не не се ползва с
доказателствена сила. Намира, че част от исковите претенции са погасени по
давност. Излага свой прочит на нормативната уредба, относима към настоящия
спор.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. В съдебно заседание моли да се постанови решение,
съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие е неизчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са били
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност
на исковата си претенция.
Видно от Заповед за настаняване № ***г.
на Кмета на Община П., ответницата Т.А.Б. е била настанена заедно с тричленното
си семейство в общинско жилище, предназначено за отдаване под наем с
административен адрес гр. П., ул. „***, въз основа на постъпило писмено
заявление от 14.10.2015 г. от Т.Б. и предходна настанителна Заповед № ***г на
Кмета на Община П.. В заповедта е отразено, че настаняването е до настъпване на
промяна на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖ, но за срок не по-дълъг
от 10 години. Посочено е също, че въз основа на заповедта следва да бъде
сключен договор за наем с Т.А.Б. при условията на чл. 24, ал. 1 НРУУРОЖ. От
приложената молба до топлофикационното дружество се установява, че ответницата
е депозирала искане да бъде открита партида на нейно име за процесния недвижим
имот, находящ се в гр. П., на ул. „***, въз основа на административен акт –
заповед.
Тези обективни данни, преценени в
тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме, че е налице съгласие
между ищцовото дружество и ответницата за възникване на договорни
правоотношения по повод продажбата на топлинна енергия и в конкретния случай
ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Няма данни към кой конкретен момент системата за дялово
разпределение е въведена в СЕС, но между ФДР и ищеца има налични споразумения
за предоставяне на тази услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира
процесният имот. От заключението се установява, че монтираните в абонатната
станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени
като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско
измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е
отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия
топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на
годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните
изравнителни сметки.
Имотът на ответницата е свързан към СИ
за БГВ и има монтиран водомер за топла вода. По време на исковия период ФДР е
разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия само за БГВ, в съответствие с
разхода за предходен период, като след отчетните периоди прогнозната енергия е
изравнена с разпределената топлоенергия за БГВ по отчет на топломера за топла
вода. За отчетните периоди от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. извършен визуален
отчет на водомера, потвърден с подпис на представител на имота, като показанията,
регистрирани в отчетните карти и тези в изравнителните сметки, са идентични. За
част от исковия период от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. не е бил осъществен
отчет, поради което разпределението на разхода за БГВ е пропорционално на броя
дни с ползване на топла вода, което вещото лице намира за възможен вариант. В
заключението е отразено, че начислените суми на абоната са пресметнати в
съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за гр. П..
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период, включително
изравняване за 2018/2019 г. е на стойност от 489,63 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (БГВ в размер на 408,69 лв.), както и вноска за услугата „дялово разпределение“
в размер на 22,88 лв. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период
на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца услуги за отопление,
битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след корекциите,
съгласно изравнителните сметки (58,06 лв.) възлиза на посочената в исковата
молба стойност – 489,63 лв.
Вещото лице е констатирало, че в периода
от 28.01.2020 г. до 20.10.2020 г., т.е. след образуване на заповедното
производство и на настоящия исков процес, ответникът е извършвал плащания в общ
размер на 305,00 лв., с които е погасена главница в размер на 249,06 лв. за
периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г. включително и лихва в размер на 55,94
лева за периода от 08.01.2017 г. до 07.01.2020 г., като остатъчната стойност на
неплатените задължения за главница възлиза на 240,57 лв. за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. и изравнителните сметки в м. 06.2019 г. и
08.2019 г., както и законна лихва в размер на 28,35 лева, начислена върху
остатъчния размер на главницата от 240,57 лв. за периода 10.07.2018 г. до
07.01.2020 г. Падежите на всяко месечно задължение са определени, при
съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството. Съдът кредитира
изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно, подробно и в
пълнота отговаря на всички поставени задачи.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 489,63 лева.
На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва
да съобрази изявлението на процесуалния представител на ищеца в о.с.з., че
целият дълг, включително разноските, е погасен към 26.11.2020 г. (така и т. 9
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК), поради което предявените искове за главница и акцесорният за лихва
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради плащане в хода на
производството.
Поради извършеното погасяване и с оглед
разпоредбата на чл. 118 ЗЗД е безпредметно обсъждането на възраженията за
изтекла погасителна давност.
По
разноските:
Ищецът е заявил, че цялото задължение е
заплатено, поради което не претендира разноски, следователно съдът не дължи
произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Топлофикация-П.“
АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Т.А.Б., ЕГН **********
*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД съществува изискуемо вземане срещу Т.А.Б.
за сумата в размер на 489,63 лева, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***,
за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2018 г. включително месец юни и август
2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
31.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 84,29 лева, представляваща законна лихва
за забава върху месечните задължения за периода от 08.01.2017 г. до 07.01.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 622/2020 г. по описа на Районен съд П., като неоснователни, поради
погасяването им чрез плащане.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________