РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. Бургас, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232120105174 по описа за 2023 година
Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Oбразувано е по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П**, ул. ** против А. И. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. Б**, ул. **, с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 287,65 лева,
представляваща неплатеният остатък от стойността на консумирана електрическа
енергия за периода от 01.12.2022г. до 31.05.2023г., сумата от 14,19 лева лихва за забава
за периода от 20.01.2023г. до 10.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 11.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със
Заповед за изпълнение №2058 от 13.07.2023 г. по ч.гр.д. № 4159/2023 год. Районен съд
- Бургас.
Претендират се и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, както и разноски по ч.гр.д. №4159 от 2023 г. в размер на 25
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на основание чл. 95а и пар.196 от ПЗР на Закона за
енергетиката, като доставчик от последна инстанция, има задължение да снабдява с
електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединени към лицензионната
1
територия на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в случаите, когато тези
клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия или когато избраният от тях
търговец не извършва доставка на електроенергия по независещи от клиента причини,
по цени определени по Методика на КЕВР. Продажбата се извършва съгласно
отчетените показания на средството за търговско измерване. Всички крайни клиенти,
на които дружеството като доставчик от последна инстанция доставя ел.енергия се
включват служебно в специална балансираща група. Стойността на балансиращата
енергия се определя съгласно Методика на КЕВР и разходите за нея се включват в
цената на електроенергия на доставчика от последна инстанция. Обектът на
потребление представлява временно захранване – Евангелска църква, находяща се в гр.
Б**, ул. **, ИТН *****. За А. И. Е. е открит клиентски номер *****. За периода от
01.12.2022г. до 31.05.2023г. до обекта на ответника е доставена електроенергия на
обща стойност 533,65 лв. Поради забава е начислено и обезщетение за забава в размер
на законната лихва периода от 20.01.2023г. до 10.07.2023г. на обща стойност 27,73 лв.
След издаване на заповедта за изпълнение за посочените суми е постъпило плащане от
ответника, с което е погасено задължението му по ФВ ********** – 246 лв. за
главница за периода 01.01.2023 – 31.01.2023г. и 13,54 лв. лихва за забава за периода
20.01.2023г. – 10.07.2023 г. Предвид извършеното плащане непогасените задължения
са в размер на 287,65 лева за главница и 14,19 лева лихва за забава. С тези мотиви моли
предявените искове да се уважат. Представя писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът А. И. Е. не е подал отговор на исковата
молба, не се явява или представлява в проведеното съдебно заседание и не заема
становище по предявения иск.
Ищецът в ОСЗ от 22.04.2024 г. е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като прецени твърденията и исканията на ищеца и като съобрази
представените доказателства, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Исковата молба е връчена по реда на чл.46, ал. 2 от ГПК – на лице, с което
адресатът съжителства на съпружески начала, видно от приложената разписка, със
задължение да я предаде на адресата (л. 32). Исковата молба е връчена ведно с
разпореждане № 10365/11.10.2023 г. по чл.131, ал.1 ГПК, в което са му указани
последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечен срок и
неявяването в съдебно заседание. Ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 ГПК. За проведеното на 22.04.2024 г. открито съдебно заседание,
2
ответникът е редовно призован в хипотезата на чл.45 от ГПК – не се явява, не се
представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в негово
отсъствие.
Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 4159/2023 г., в
рамките на което с разпореждане от №2058 от 13.07.2023 г. по повод заявление на
ищеца по чл. 410 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 533.65 лв. – стойността на доставена електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 01.12.2022 год. до 31.05.2023 год., 27.73 лв. – мораторна
лихва за периода от 20.01.2023 год. до 10.07.2023 год., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 11.07.2023 год. до окончателното
плащане на вземането, както и сумата от 75.00 лв. – деловодни разноски, от които 25
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Издадена е заповед
№2058 от 13.07.2023, връчена на длъжника по делото на осн. чл. 47, ал. 3 от ГПК по
постоянния му адрес. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя с
разпореждане №8180 от 03.08.2023 г., получено на 16.08.2023 г., в едномесечен срок да
предяви иск относно вземането си. Пред БРС в срок (на 30.08.2023 г.) е предявен иск
по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства, съдържащ обстоятелства и искане,
частично несъответни на заявеното по реда на чл. 410 от ГПК в заповедното
производство предвид извършеноточастично плащане непогасените задължения.
Посоченото съгласно чл. 415, ал.5 ГПК налага приложение на указаната на страната
процесуална санкция – обезсилване на издадената заповед за изпълнение в съответната
част за сумите за главница и лихва, в която част настоящият съдебен състав не е
сезиран. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство и
необходимостта от частично обезсилване на заповедта по чл. 410 от ГПК за
непредявените суми.
В рамките на заповедното производство не е постъпвало възражение по чл.414
ГПК. Липсват наведени насрещни твърдения за факти, изключващи или ограничаващи
дължимостта на вземанията или конкретни възражения срещу тях, а само такива
възражения по чл.414 ГПК подлежат на разглеждане в производството по чл.422 ГПК
и се приравняват по правно значение и последици на подаване на отговор на исковата
молба, т.е. съставляват процесуална пречка за постановяване на неприсъствено
решение (приетото в т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 442/20.10.2016 г. по ч.гр.д. № 1593/2016 г.
на I T.O. на ВКС).
Предявеният иск е вероятно основателен с оглед твърденията в исковата молба и
с оглед осъщественото частично плащане на задълженията на ответника от 25.07.2023
г. Приложените към исковата молба външно редовни писмени доказателства
(съответно на твърденията – данъчни фактури за отчетния период, и препис-
3
извлечение от сметка с отразено частично плащане) подкрепят и не разколебават
изложените от ищеца обстоятелства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД срещу А. И. Е. положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 95а ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД бъде
уважен.
С оглед този изход от спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени сторените разноски, в т.ч. и в заповедното производство. От
негова страна е направено такова искане и са представени доказателства да са
направени разноски в заповедното производство от 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и в исковото производство – 75 лв. за държавна
такса. Ответникът-юридическо лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно
чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на
исковата молба и явяване в три съдебни заседания), съдът определи размера на
възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв. Така ответникът
дължи да заплати на ищеца разноските за заповедното производство от 75 лв. и 175 лв.
– разноски в първоинстанционното производство.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че А. И. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. Б**, ул. ** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П**, ул. ** сумата 287,65 лева,
представляваща неплатеният остатък от стойността на консумирана електрическа
енергия за периода от 01.12.2022г. до 31.05.2023г., сумата от 14,19 лева лихва за забава
за периода от 20.01.2023г. до 10.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 11.07.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания ищецът се е снабдил със
Заповед за изпълнение №2058 от 13.07.2023 г. по ч.гр.д. № 4159/2023 год. Районен съд
- Бургас.
4
ОСЪЖДА А. И. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Б**, ул. ** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. П**, ул. ** сумата от 75 лв., представляваща направени разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
сумата от 175 лв., представляваща направени разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ДОКЛАДВА по ч.гр.д. № 4159 от 2023 г. на БРС за частично
обезсилване на Заповед за изпълнение №2058 от 13.07.2023 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5