№ 211
гр. Кюстендил, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500407 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивни жалби от В. С. Д., чрез адв. С. Д. и В. И. Д.,
чрез адв. М. Л. Д., срещу решение № 20150100 от 01.07.2021 г. по гр.д. №
2246/2021 г. на ДРС.
С обжалваното решение съдът е признал за установено, че В. И. Д. и В.
С. Д. дължат на „***“ ЕАД, всеки по отделно: сума в размер на 474.13 лв. -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
февруари 2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
район "***", бл.***, аб. № ***, ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер
на 92.12 лв., начислена за периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021г., сумата в
размер на 16.48 лв., дължима за услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
2.74 лв. върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
07.04.2021г. и е отхвърлил всеки иск за главница за разликата между сумата
от 474.13 лв. до пълния предявен размер от 605.78 лв. като погасен по
давност.
Въззивниците са посочили, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и молят въззивният съд да го отмени в частта, в която е
уважил исковете. По-конкретно, излагат, че ищецът не е доказал те да са
собственици на процесния имот, нито, че услугата за дялово разпределение е
дължима, нито, че се дължи лихва върху сумата за дялово разпределение.
1
Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивните жалби от „***“ ЕАД, в който е
изразено становище, че те са неоснователни, а решението на ДРС правилно и
законосъобразно. Въззиваемият моли решението да бъде потвърдено, а
жалбите отхвърлени, като неоснователни. В отговора са направени и
възражения по отношение на претенциите за разноски направени от
процесуалните представители на ответниците в първоинстанционното
производство. Претендира разноски.
Подадена е и частна жалба от адв. С. Й. Д. и адв. В. Ф. С., в качеството
им на процесуални представители на В. С. Д. и В. И. Д., срещу определение №
690 от 24.06.2022 г. по гр.д. № 2246/2021 г. на ДРС, с което съдът е оставил
без уважение молбите им на основание чл. 248 ГПК, за изменение на
решението в частта за разноските, които са присъединени за разглеждане в
рамките на настоящото производство.
Страните не са направили доказателствени искания.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е подадена от надлежни страни в първоинстанционното
производство, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ
на въззивна проВ. и е постъпила в срок, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания,
респективно възраженията си, че не са собственици или ползватели на имота.
1. По отношение на оплакването, че между ответниците и ищеца липсва
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
2
за битови нужди:
1.1. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не
означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения се презумират от закона - така Решение № 35 от 21.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К. Ю..
1.2. Обстоятелството, че не е представен изричен писмен договор между
ответниците и ищцовото дружество не означава, че не е възникнало валидно
облигационно отношение между тях.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на
топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй
като претенцията на ищеца е насочена срещу ответниците в качеството им на
потребители/клиенти за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е
предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети
от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Ответниците - въззивници не установяват по
делото по отношение на тях да се прилагат специални условия, договорени
между страните.
1.3. В конкретния случай облигационното правоотношение между
страните и качеството на потребители на ответниците на топлинна енергия
произтича от правото им на собственост върху процесния недвижим имот,
като законът не поставя изискване за наличието на индивидуален писмен
договор, доколкото се касае за топлинна енергия за битови нужди, а
апартаментът на ответниците се намира в сграда в режим на етажна
собственост.
2. По отношение на оплакването, че по делото не е доказано, че
ответниците са собственици на процесния имот:
2.1. Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния
3
период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, доколкото с
исковата молба ищецът твърди, че ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговорите на
исковата молба ответниците са оспорили твърденията, че са обвързани от
валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
2.2. При извършване на собствена преценка на събрания в хода на
съдебното дирене пред първата инстанция доказателствен материал,
настоящата съдебна инстанция намира, че е доказано, че ответниците в
първоинстанционното производство и въззивници в настоящото са
собственици на процесния имот.
2.3. По делото е представен договор за продажба на държавен имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 11.05.1998 г. , от който е
видно, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. С., бл. ***, ж.к. "***", при равенство на дяловете в
собствеността.
Аргументи за собствеността им върху имота и качеството им на
ползватели на топлинна енергия могат да бъдат извлечени и от точка 11 от
списъка на етажните собственици, към протокол от 30.07.2002 г. от общо
събрание на етажната собственост на блок ***, вх.***, ж.к. ***, в който В. И.
Д., ЕГН **********, лично се е подписал, като до името му е с написан
абонаментен номер 152900.
3. Неоснователно с въззивните жалби от страна на жалбоподателите се
поддържа, че в производството не е установено качеството им на потребители
на услугите на ищеца, доколкото същото е функция от качеството на
съсобственик на недвижимия имот съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
4. По отношение на оплакването, че сумата за дялово разпределение се
дължи не на ищеца, а на “***” ООД, извършващ услугата по дялово
разпределение на топлинна енергия:
Според чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача и се възлага на търговец, избран от клиентите на СЕС. Видно от
представените по делото доказателства етажната собственост е сключила
договор с “***” ООД за осъществяване на тази услуга. Съгласно чл. 22, ал. 2
от Общите условия на “***” ЕАД, купувачите заплащат таксата за дялово
разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца.
Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат
4
на “***” ЕАД възнаграждението за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето лице.
5. С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме
за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на
закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
6. В хода на делото ищецът е доказал основателността на исковете си,
като районният съд правилно е определил размера на вземанията. В този ред
на мисли правилно е с приложил последиците на погасителната давност за
главницата.
6.1. За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства, в това число и от дружеството разпределител на топлинна
енергия “***” ООД и е изслушана и приета в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в
имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се
още, че количеството топлинна енергия е отчитано редовно и е определено
съгласно методиката с приспадане на технологичните разходи. Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислени
суми са преведени към реално отчетените или нормативно начислените с
изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по
главницата изчислени от вещото лице и тези в исковата молба.
6.2. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в
съответствие с действащата нормативна уредба, като редовно е провеждала
годишно отчитане на индивидуалните уреди монтирани в имотите на СЕС.
Същата е изготвяла изравнителни сметки ежегодно, които са връчвани на
представител на СЕС за запознаване на отделните собственици-абонати.
В заключението се посочва, че начислените суми за разход за топлинна
енергия в процесния имот отговарят на действащата нормативна уредба.
Топломерът е преминал задължителни метрологични проверки и съответства
на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, като
показанията му могат са се считат за достоверни.
7. Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да установят,
че са платили на ищцовото дружество дължимите суми за доставената
топлинна енергия за процесния период, не са ангажирали по делото
доказателства за извършени плащания.
8. Предвид изложеното и при липсата на други оплаквания, заявени с
жалбите, същите са неоснователни.
Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен
5
предявеният иск за сума в размер на 474.13 лв. - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. февруари 2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район "***", бл.***,
аб. № ***, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на
92.12 лв., начислена за периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021г., сумата в
размер на 16.48 лв., дължима за услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
2.74 лв. върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
07.04.2021 г., е правилно и следва да бъде потвърдено.
В частта, в която иска за главница за разликата между сумата от 474.13
лв. до пълния предявен размер от 605.78 лв. е отхвърлен като погасен по
давност, е влязло в сила.
9. По отношение на разноските:
С оглед на неоснователността на въззивните жалби въззивниците нямат
право да им бъдат присъдени разноски. Претецията на въззиваемия “***”
ЕАД за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва
да бъдат уважени, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото -
за сумата от 100 лв.
10. По отношение на частна жалба от адв. С. Й. Д. и адв. В. Ф. С., в
качеството им на процесуални представители на В. С. Д. и В. И. Д., срещу
определение № 690 от 24.06.2022 г. по гр.д. № 2246/2021 г. на ДРС:
Според въззивният съд частната жалба е основателна. Видно от
отговора на искова молба, подаден от адв. С. Й. Д. в качеството и на
процесуални представители на В. С. Д. и адв. В. Ф. С., в качеството му на
процесуален представител на В. И. Д. - адвокатите са осъществили безплатна
правна помощ по смисъла на чл. 38, ал.1, т. 2 Закона за адвокатурата, на
материално затруднени лица.
В случая страните не спорят във връзка с размера на възнаграждението,
а по отношение на обстоятелството кое лице е правно легитимирано да го
получи - лицето, което е защитавано или адвоката, който е предоставил
правната помощ. Според КОС, при указана правна помощ по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. районният съд е следвало да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди
другата страна да го заплати, а не на лицето, на което е предоставена защита.
Възражението на “***” ЕАД, че не е доказано, че ответниците са
материално затруднени е неоснователно. Наличието на основанията по чл. 38,
ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по
отговорността за разноски.
Поради гореизложеното определение № 690 от 24.06.2022 г. по гр.д. №
2246/2021 г. на ДРС следва да бъде отменено в обжалваната му част, а
решението на ДРС следва да бъде изменено, като разноските
възнаграждението за адвокатски хонорар, съобразно отхвърления размер на
исковете (по 66,10 лв.) бъде заплатено на адв. С. Й. Д., респективно адв. В. Ф.
6
С..
Мотивиран от изложеното Окръжен съд Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 690 от 24.06.2022 г. по гр.д. № 2246/2021 г.
на ДРС, в частта, в която са оставени без уважение молба с вх. №
4583/08.06.2022г., подадена от адв. С. Й. Д., молба с вх. № 4584/08.06.2022 г.,
подадена от адв. В. Ф. С., за изменение в частта относно разноските на
Решение № 241/20.05.2022г., постановено по гр. д. № 2246/2021г. по описа на
РС-Дупница, като
ИЗМЕНЯ, в частта относно разноските, Решение № 241/20.05.2022 г.,
постановено по гр. д. № 2246/2021 г. по описа на РС-Дупница, като:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул.***, да заплати на адв. С. Й. Д.,
ЕГН: **********, с посочен съд. адрес: гр. С., ул. ***, в качеството и на
пълномощник на ответника В. С. Д., сумата от 66.10 лв. (шестдесет и шест
лева и десет стотинки) и на адв. В. Ф. С., ЕГН: **********, с посочен съд.
адрес: гр. С., ул. ***, в качеството му на пълномощник на ответника В. И. Д.,
сумата от 66.10 лв. (шестдесет и шест лева и десет стотинки) -
представляваща адвокатско възнаграждение по гр. д. № 2246/2021 г. по описа
на РС – Дупница, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20150100 от 01.07.2021 г. по гр.д. №
2246/2021 г. на ДРС, в частта, в която е признато за установено, че В. И. Д. и
В. С. Д. дължат на „***“ ЕАД, всеки по отделно: сума в размер на 474.13 лв. -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.
февруари 2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
район "***", бл.***, аб. № ***, ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер
на 92.12 лв., начислена за периода от 15.09.2018 г. до 07.04.2021г ., сумата в
размер на 16.48 лв., дължима за услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
2.74 лв. върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
07.04.2021 г.
В другата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч.б., ул. ***, общ. Д.,
обл. К. и В. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч.б., ул. ***, общ. Д., обл. К.,
да заплатят на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., ул.***, всеки по 50 лв. (петдесет лева), представляващи сторените от
въззиваемата страна разноски във въззивното производство, които са в общ
размер на 100 лв.
Решението на КОС не подлежи на касационно обжалване.
Препис да се изпрати на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8