№ 20301
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110110295 по
описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „Д.З.“ АД гр. София
против „ЗАД О.З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът "Д.З.” АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и
собственика на л.а. м. “Дачия” съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за застраховка “Каско”, сключен под формата на застрахователна полица
№ 0312220111001484, със срок на застрахователно покритие от 17.01.2022г. до 16.01.2023г.
Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 11.06.2022г., е настъпило
застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), между л.а. м. "Дачия" и
л.а. м. "Мерцедес", което представлява покрит застрахователен риск.
Ищецът развива съображения, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. м. "Мерцедес", като ударът е настъпил при удар в задната част на
друго превозно средство при движение в една и съща посока. Собственикът на увредения
автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била
образувана щета № *********, по която било определено застрахователно обезщетение в
размер на 1352,21 лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
1
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
отказал да плати претендираната сума.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да плати
сумата 1367,21 лева, представляваща платено по застраховка “Каско”- застрахователна
полица № 0312220111001484, представляваща обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 11.06.2022г., за което е образувана щета № ********* и сумата 115,45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.07.2023г.-
22.02.2024г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са
релевирани доводи, с които оспорва механизма на ПТП. Ответникът развива съображения,
че поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал не е противоправно.
Предявеният иск се оспорва и по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че
платеното застрахователно обезщетение не съответства на действителната стойност на
увреденото имущество.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 17.01.2022г. между ищеца и собственика на л.а. м. “Дачия” е сключен договор за
застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 0312220111001484, с
предмет л.а. м. “Дачия”, с рег. № *******, с период на застрахователно покритие
17.01.2022г.- 16.01.2023г.
В срока на застрахователното покритие, 11.06.2022г., е настъпило пътно- транспортно
произшествие (ПТП) между л.а. м. “Дачия”, с рег. № ******* и л.а. м. “Мерцедес”, с рег. №
**********, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за
ПТП. Видно от отбелязванията в двустранния констативен протокол за ПТП,
произшествието е настъпило при удар в задната част на друго превозно средство при
движение в една посока и в същата лента.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото дружество,
където е образувана щета № *********. С изричното съгласие на застрахования, в
съответствие с разпоредбата на чл. 209 КЗ, вредите са обезщетени в натура- чрез извършен
ремонт на автомобила. От приложения ликвидационен акт се установява, че по посочената
щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 1352,21 лева, което е платено
на 16.08.2022г.- платежно нареждане от 16.08.2022г.
Относно механизма на ПТП и размера на вредите са събрани гласни доказателствени
средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза.
2
От показанията на св. В. Ц. се установява, че същият управлявал л.а. м. “Дачия”.
Свидетелят сочи, че водачът на спрелия пред него л.а. м. “Мерцедес” отворил задната лява
врата на автомобила.
Съдът счита, че показанията на св. Ц. следва да бъдат кредитирани. Същите са
последователни, логични, корелиращи с останалия доказателствен материал и
възпроизвеждат основни факти от предмета на доказване.
Съгласно заключението на САТЕ, ПТП е настъпило при следния механизъм: на
11.06.2022г. л.а. м. “Дачия” се движел по ул. “Д.П.”, с посока бул. “А.С.”. В същото време
пред него, в дясната страна на пътното платно, бил спрял л.а. м. “Мерцедес”. Водачът на
посочения автомобил излязъл от колата и отворил задната лява врата на автомобила. При
разминаването между двата автомобила задната лява врата на л.а. м. “Мерцедес” се ударила
в предната броня на л.а. м. “Дачия”. Според вещото лице, от техническа гледна точка
произшествието е настъпило поради поведението на водача на л.а. м. “Мерцедес”, който
отворил вратата без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Същото дава заключение, че при удара по л.а. м. “Хонда” настъпили вреди по
вратата на багажника и задната броня, които се намират в пряка причинна връзка с
механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите е 2348,69 лева.
Установява се, че ищецът е предявил претенцията си пред ответника, като регресната
претенция е получена на 08.06.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № 0312220111001484, че между ищеца и собственика на л.а. м.
“Дачия” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие
от 17.01.2022г.- 16.01.2023г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие
3
съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водачът на л.а.м. “Мерцедес”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се
установява от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен
протокол и уведомление за щета.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в
протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка
причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Механизмът е установен и
от събраните гласни доказателства- показанията на св. Ц..
Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. “Мерцедес” не е спазил правилото
за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите да се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението преди да отворят врата- чл. 95, ал.
1 ЗДвП, съгласно което „Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена,
да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като
се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението”. Установява
се, че водачът на л.а. м. “Мерцедес” е отворил задната лява врата на същия без да се увери,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Неизпълнението на
това задължение е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м.
“Мерцедес” бе спазил задължението по чл. 95, ал. 1 ЗДвП, до удар не би се стигнало.
Изложеното обуславя извод, че по делото е установена противоправността на деянието на
водача на л.а. м. “Мерцедес”.
Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите
вреди.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Дачия”, следва да
бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
4
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
5
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 2348,69 лева, а платеното от ищеца
обезщетение- 1352,21 лева, като ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15
лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдено по- ниската от двете суми, а именно
платеното обезщетение.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, налице са
предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална легитимация.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресния иск с правно основание чл. 411 КЗ, което обуславя основателността на предявения
иск и неговото уважаване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено,
поради което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
6
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата, видно от представените документи за връчване на куриерска пратка. Следователно
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, от 30 дни от уведомяването
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница
1367,21 лева за периода от 09.07.2023г. до 22.02.2024г. възлиза на 115,45 лева. Изложеното
обуславя извод за основателност на предявения акцесорен иск.
По разноските по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 104,69 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
на 400 лева и депозит за възнаграждение на свидетел е размер на 50 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О.З.” АД, с ЕИК ***********, да плати на "Д.З." АД, с ЕИК **********,
сумата 1367,21 лева, представляваща платено по застраховка „Каско”- застрахователна
полица № 0312220111001484, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
11.06.2022г., за което е образувана № *********, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 23.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 411 ГПК, сумата 115,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
7
на законната лихва за периода от 09.07.2023г. до 22.02.2024г., на основание чл. 86 ЗЗД и
сумата 604,69 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8