№ 12
гр. Карнобат, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130101290 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т.
Г. Т. против К. Т. СТ. в качеството му на ЕТ Т. С.- К.С. с която Т. Г. Т. в
качеството му на ищец е предявил срещу горепосочения К. Т. СТ.
действащ в качеството му на ЕТ Т. С.- К.С. иск по чл. 225 ал.3 от КТ който е
трудов иск по смисъла на чл. 357 от КТ и с който иск ищецът посочен по-
горе моли съда да постанови решение с което да осъди горепосочения
ответник да му заплати общата парична сума от 7800 лв., което е за 13
месеца по 600 лв. представляваща дължимо му обезщетение за времето през
което той вследствие на недопускането му до работа от страна на ответника
не е получавал трудово възнаграждение за периода от 01.12.2018 г. до
31.12.2019 г..
В законния едномесечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК ответната страна
съобразно предоставената й възможност е подала отговор по исковата молба
по така предявения срещу нея иск , като по този начин взема становище по
същия . Едно респ. първото от становището на ответника е че така
предявения иск се явява предявен без правно основание поради липса на
трудово правоотношение между страните по делото в горепосочения период.
Съдът е намерил , че това становище се явява неоснователно тъй като
фактическия състав на този иск обхваща следните елементи –
възстановяването на работника на длъжността с влязло в законна сила
1
решение на съда , явяването на работника да заеме работата в срока по чл.
345 ал.1 от КТ и противоправно недопускане от страна на работодателя или
длъжностно лице в предприятие на работника или служителя на работата на
която е възстановен и освен това, че всички тези елементи следва да бъдат
доказани от ответника при разглеждането на делото по същество , а
доказването или недоказването на тези обстоятелства и респ. наличие на
трудово правоотношение между страните по делото в твърдения от ищеца
период касаят основателността или неоснователността на исковата претенция
, но не и твърдяното от ответната страна , че иска е предявен без правно
основание. Затова съдът е приел , че тъй като не се установиха основания за
недопустимост на така предявения иск , то исковата молба се явява редовна
и предявения с нея иск се явява също така редовен и допустим за
разглеждане . Второто становище на ответната страна е че така предявения
иск се явява напълно неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли
изцяло като такъв. Същият ответник моли съда да осъди ищеца да му заплати
направените от него съдебни разноски по настоящото дело .
В съдебно заседание ищеца редовно призован се явява лично , като
поддържа така предявения иск и иска неговото уважаване изцяло, така както
е предявен. Не сочи допълнителни доказателства в подкрепа на така
предявения иск.
Ответникът редовно призован също не се явява лично в съдебно
заседание, но същият чрез процесуалния си представител отново оспорва
същият иск , като изразява становище , че същият иск се явява
неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли изцяло . Същият
ответник чрез процесуалният си представител отново моли съда да му
присъди направените от него съдебни разноски по настоящото дело.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложените и приети като доказателства по делото
определение № 1240 от 2.11.2009 г. на Районен съд Карнобат постановено
по гр.д. № 181 / 2008 г. по описа на Районен съд Карнобат , влязло в законна
сила и потвърдено с определение № 32 от 21.01.2010 г. на Бургаски окръжен
съд постановено по ч. гр.д. № 661 / 2009 г. по описа на Бургаски окръжен съд
2
и определение № 343 от 02.06.2010 г. на Върховен касационен съд на
Република България постановено по ч.гр.д. № 330 / 2010 г. по описа на същия
съд , съдебно решение № 158 от 25.10.2010 г. на Районен съд Карнобат
постановено по гр.д. № 181 / 2008 г. по описа на Районен съд Карнобат ,
влязло в законна сила и потвърдено с решение № II- 104 от 07.09.2011 г. на
Окръжен съд Бургас постановено по гр.д. № 1038 / 2011 г. по описа на
Окръжен съд Бургас , както и от определение № 228 от 11.05.2011 г. на
Районен съд Карнобат постановено по гр.д. № 278 / 2011 г. по описа на
Районен съд Карнобат , влязло в законна сила и потвърдено изцяло с
определение № 1014 от 08.06.2011 г. на Бургаски окръжен съд постановено
по ч.гр. д. № 1014 / 2011 г. по описа на Окръжен съд Бургас , съдебно
решение № 260031 от 2.11.2020 г. на Районен съд Карнобат постановено по
гр.д. № 559 / 2020 г. на Районен съд Карнобат , потвърдено с решение № 182
от 09.07.2021 г. на Окръжен съд Бургас постановено по в.гр.д. № 489 / 2021 г.
по описа на Окръжен съд Бургас и съдебно решение № 30 от 9.3.2021 г. на
Районен съд Карнобат постановено по гр.д. № 915 / 2020 г. по описа на
Районен съд Карнобат , потвърдено с решение № 80 от 25.05.2021 г. на
Окръжен съд Бургас , постановено по в.гр.д. № 606 / 2021 г. по описа на
Окръжен съд Бургас е че страните по делото са били в трудово
правоотношение , като ищецът е работил като механик в предприятието на
ответника на същата длъжност , докато със заповед № 15 от 05.06.2008 г. ,
ответникът в качеството му на работодател е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ , считано от
връчването на заповедта , а същата е била връчена на ищеца на дата
05.06.2008 г. при отказ , което е било удостоверено с подписите на двама
души. Същата горепосочена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца № 15 от 05.06.2008 г. е влязла в законна сила
макар и обжалвана пред Районен съд Карнобат по повод на предявен от
ищеца иск по чл. 344 ал.1 от КТ, тъй като с горепосочените определения на
КРС потвърдени с постановените определения на Бургаски окръжен съд и на
Върховен касационен съд , е било прекратено производството по повод на
същия предявен от ищеца иск. По този начин с горепосочените актове на съда
, които са влезли в законна сила и които се ползват със сила на присъдено
нещо ,съдът е разрешил спора относно това , че горепосочената уволнителна
заповед е влязла в сила на горепосочената дата и от нея дата , съдът приема ,
3
че ищеца не е в трудовоправно отношение с ответната страна . Следователно
съдът приема въз основа на тези безспорни писмени доказателства , че от
същата дата – 05.06. 2008 г. трудовото правоотношение между страните е
било прекратено поради извършеното съкращаване на заеманата от ищеца
щатна длъжност в предприятието на ответника с горепосочената заповед . От
тази дата – 05.06.2008 г. и за периода след това , поради липсата на трудово
правоотношение между страните по делото , за ответника тъй като той не е
работодател на ищеца не съществува задължението да допуска ищеца на
работа тъй като не е негов работодател и респ. да му заплаща и претендирано
обезщетение за недопускането му до работа през процесния период.Тука
следва да се посочи и факта, че видно от приложената справка за актуалното
състояние на всички трудови договори на ищеца към дата 14.10.2020 г.
издадена от ТД на НАП гр. Бургас е че ищецът от 02.01.2008 г. до 03.07.2012
г. е бил в трудово правоотношение с ** , а от 18.06.2012 г. и до настоящия
момент е в трудово правоотношение с М.Т. гр. Карнобат , което е още един
факт доказващ , че към момента ищецът не е в трудово правоотношение с
ответната страна и последната не се явява негов работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал.3 от КТ когато незаконно уволнен
работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в
предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат
да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на
работа.Следователно за ангажирането на отговорността на ответника като
работодател на ищеца за заплащането на претендираното обезщетение в
размер на общата сума от 7800 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2019
г.или за 13 месеца по 600 лв. , следва да са налице следните предпоставки : да
е налице трудово правоотношение между страните по делото , да е налице
неправомерно недопускане на ищеца от страна на ответника до работата след
като същият е бил възстановен на нея и се е явил в предприятието за да я
заеме за претендирания период , това недопускане да е извършено виновно от
страна на работодателя – ответник и от същото е настъпила пряка и
непосредствена последица за работника – същият е претърпял вреда в размер
на пропуснатото от него трудово възнаграждение за процесния период. В
случая за процесния твърдян период – 01.12.2018 г. до 31.12.2019 г. между
4
страните по делото не е налице валидно трудово правоотношение и затова
съдът намира , че поради липсата на първата горепосочена предпоставка , за
ищеца не съществува правото да претендира обезщетение за недопускането
му до работа от страна на ответника , тъй като последният не му е
работодател и спрямо него не съществува задължение да го допуска до работа
и съответно и поради тази причина , ищецът не е претърпял вреди в размер на
неполученото от него трудово възнаграждение , поради правомерното
поведение на ответника.
Следователно съдът приема , че така предявения от ищеца Т. иск се
явява напълно неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Останалите доказателства по делото приложени от ответната страна по
същото , съдът не цени като доказателства релевантни за настоящия правен
спор и затова намира , че не следва да ги обсъжда като такива. С оглед на
отхвърлянето на така предявения от ищеца иск като неоснователен, то съдът
намира , че не следва да му бъдат присъдени и поисканите от него съдебни
разноски по делото в размер на сумата от 650 лв. , още повече , че по делото и
липсват писмени доказателства ищецът да е сторил тези разноски .Затова това
искане на ищеца следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съдът намира, че ответната страна е поискала присъждането на
направените от нея съдебни разноски по делото ,като в съответния срок е
подала списък на разноските по чл. 80 от ГПК в който е посочила точната
сума на направените от нея съдебни разноски по настоящото дело в размер
на 720 лв., както и документи , че такива са направени от ответната страна-
договор за правна защита и съдействие , ведно с приложената към него
фактура № 308 от 04.01.2022 г. . Същите разноски включват – сумата от 720
лв. адвокатски хонорар изплатен за процесуално представителство , защита и
съдействие по настоящото гр.дело вкл. изготвянето на отговор на искова
молба , становища и писмена защита по същото дело. Преценявайки
задължителната за съдилищата съдебна практика посочена в съдебно решение
№ 67 от 3.4.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2944/ 2013 г. по описа на 4 гр. отд. на
ГК и тълкувателно решение № 2 от 6.6.2016 г. по т.д. № 2 / 2015 г. по описа
на ОСГК на ВКС е че разпоредбата на чл. 359 от КТ предвижда, че в
производството по трудови дела, работниците и служителите не заплащат
5
такси и разноски. Това означава, че независимо от изхода на делото, ищците
са освободени от заплащането на дължимите към съда държавни такси, както
и разноските за съдебното производство. Няма законово основание обаче за
освобождаването им от разноските, дължими на ответника - работодател на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.Следователно ищецът Т. следва да бъде осъден да
заплати на работодателя – ответник по съдебното производство сумата от 720
лв. тъй като същата се явява дължима на основание чл. 78 ал.3 от ГПК .
Впредвид на това , че настоящото дело касае трудов спор и ищецът по
делото го е предявил в качеството му на работник, което той твърди по делото
, то същият както бе посочено по- горе не дължи заплащането на държавни
такси и разноски по производството и същите следва да останат в тежест на
съда.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 225 ал.3 от Кодекса на труда
предявен от Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Карнобат, обл. Бургаска ,
същият с адрес за кореспонденция – гр. Карнобат , обл. Бургас С.П.З. срещу
ЕТ Т. С. – К.С. със седалище и адрес на управление гр. Карнобат *** с ЕИК
********* представляван от К. Т. СТ. с ЕГН ********** с който ищецът Т. Г.
Т. моли съда да постанови решение с което да осъди горепосочения ответник
ЕТ Т. С. – К.С. представляван от К. Т. СТ. с ЕГН ********** да му заплати
общата парична сума от 7800 лв. или за 13 месеца по 600 лв. месечно ,
представляваща претендирано от него обезщетение за времето през което той
вследствие на недопускането му до работа от страна на ответника не е
получавал трудово възнаграждение за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2019
г. , като неоснователен и недоказан изцяло.
Отхвърля искането на Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Карнобат, обл.
Бургаска , същият с адрес за кореспонденция – гр. Карнобат , обл. Бургас
С.П.З. за присъждане на направени от него съдебни разноски по настоящото
гр.д. № 1290/ 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат, като неоснователно
изцяло.
ОСЪЖДА Т. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. Карнобат, обл. Бургаска,
6
същият с адрес за кореспонденция – **** да заплати на ЕТ Т. С. – К.С. със
седалище и адрес на управление гр. Карнобат *** с ЕИК *********
представляван от К. Т. СТ. с ЕГН ********** сумата от 720 лв.,
представляващи направените съдебни разноски по настоящото дело
съобразно отхвърления изцяло предявен иск на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7