Решение по адм. дело №1646/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. П., гражданка на Украйна, [ЛНЧ], подадена чрез упълномощен представител адв. О., АК-Бургас, срещу Заповед № ЗСПД/Д-А-П/2902/18.08.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, с която е отказана месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД на родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания, по отношение на непълнолетното дете В. П.. Жалбоподателят излага оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната й и се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен представител адв. О., който поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Поморие, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима подадена в определения в закона срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е образувано по подадено от Д. П. на 07.08.2025г. Заявление – декларация аз отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД. Д. П. е гражданка на Украйна с предоставена временна закрила видно от представената регистрационна карта, в качеството й на майка на В. П., родена на [дата]. Не се спори и се установява от представената регистрационна карта на чужденец, че на Д. П. е предоставена временна закрила до 04.03.2026 г. По делото е представено експертно решение № 92229 – 126/18.07.2025г. на НЕЛК с 85% вид и степен на увреждане. В процеса на разглеждане на заявлението е извършен предварителен контрол за законосъобразност на заявлението, за което е изготвен нарочен лист. Становището на длъжностното лице, разгледало заявлението, видно от отбелязването в него, е, че на основание чл. 3, т. 3 от ЗСПД детето не е български гражданин, а на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД членовете на семейството са граждани на Украйна, като няма сключена спогодба между България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца. По така подаденото заявление от директора на ДСП Поморие била издадена Заповед № ЗСПД/Д-А-П/2902/18.08.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, с която на Д. П. е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД – за родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания, по отношение на детето В. П.. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и липсата на сключена спогодба с Република България за изплащане на семейни помощи за деца.

Съдът, при извършената проверка по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗСПД – от директора на ДСП Поморие. Съставена е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотивиране на отказа по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 10 от ЗСПД.

Настоящият съдебен състав констатира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

По делото не се спори, че жалбоподателката е украинска гражданка, майка на дете до [възраст] възраст, с декларирана 85 на сто вид и степен на увреждане. Няма спор, че семейството трайно пребивава на територията на Република България и е регистрирано в държавна агенция за бежанците.

Според чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца право на семейни помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Не се спори, че между Р България и Украйна няма договор относно семейните помощи за деца. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани на които е предоставена временна закрила.

В чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано, че чужденците които пребивават в България, имат всички права и задължения според конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори с изключение на тези за които се изисква българско гражданство. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила, каквато е предоставена на жалбоподателката, имат право на социално подпомагане. Законът за социалното подпомагане изрично урежда правото на социални помощи на чужденците, ползващи се от временна закрила – чл. 2, ал. 6 във вр. с ал. 3 от ЗСП. Семейните помощи са вид социални помощи – средства, целта на които е да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата полагащи грижи за тях, да допълват или заместват собствените доходи и да задоволяват основни потребности. Месечната помощ за дете с трайно увреждане е форма на социално подпомагане и е израз на държавната политика в сферата на социалното подпомагане и цели подпомагане на семейството в отглеждането на дете с трайни увреждания.

От изложеното настоящата инстанция приема, че е налице друг закон по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително и тези за социалните и семейни помощи. ЗСПД не предвижда предоставяне на семейни помощи само за лица, които имат българско гражданство. Тъй като ЗЧРБ е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак – лица с чуждо гражданство и такива без гражданство, то при това положение следва да се приеме, че са налице материално правните предпоставки за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца.

На следващо място, цитираната норма на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване.

Съгласно чл. 8д, ал. 1 ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, какъвто именно е и настоящият случай.

С оглед изложеното обжалваният отказ за отпускане на помощта по чл. 8д ЗСПД, като постановен в противоречие с материалния закон, се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. На основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в полза на адвокат О., съгласно представения договор за правна помощ и списъка по чл. 80 ГПК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание изложеното и чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 от АПК и чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, Административен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-П/2902/18.08.2025г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-А-П/2902/07.08.2025 г., подадено от Д. П., съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Поморие да заплати на адвокат Д. Г. О., личен № **********, с адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.