РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. С.ов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300502347 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Л. К. Т., ЕГН: **********, М.
К. С., ЕГН: **********, и Р. И. Д., ЕГН: **********, против решение №
2582/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 12110/2022 г. в частта, с която е
отхвърлен предявеният от тях насрещен иск срещу Р. И. К., ЕГН: **********
и Т. И. К., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са индивидуални собственици въз основа на
осъществено давностно владение на следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.14, находящ се в гр. ***, общ. ***,
обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота:
гр. ***, район ***, местност ***, площ: 7598 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: четвърта, номер по предходен план: ***, съседи: ***.15, ***.22,
***.25, ***.24 и ***.21; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.13, находящ
се в с. ***, общ. ***, обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД – *** г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на имота: с. ***, местност ***, площ: 1815 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта, номер по предходен план: ***, съседи: ***.12,
***.66, ***.17, ***.25 и ***.1 и е допуснато да се извърши съдебна делба на
процесните недвижими имоти при квоти: за Р. К. - 10/36 ид. части, за Р. и Т. К.
- 6/36 ид. части в режим на съпружеска имуществена общност, за Р. Д. - 10/36
1
ид. части, за М. С. - 5/36 ид. части, и за Л. Т. - 5/36 ид. части.
От жалбоподателите са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на правния спор, с което да се уважи
предявения от жалбоподателите насрещен иск и се отхвърли исковата
претенция за делба по отношение на двата недвижими имота.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемите Р. И. К., ЕГН: **********,
и Т. И. К., ЕГН: **********, в който се оспорва основателността на въззивните
жалби с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение с
присъждане на направените по делото разноски.
С влязло в законна сила протоколно определение от 23.10.2024г. е
оставена без разглеждане подадената от П. Д. Д., ЕГН: **********, и И. Д. Д.,
ЕГН: ********** , въззивна жалба против решение № 2582/07.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 12110/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, в
частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск на Л. К. Т., ЕГН:
**********, М. К. С., ЕГН: **********, и Р. И. Д., ЕГН: **********, срещу Р.
И. К., ЕГН: **********, и Т. И. К., ЕГН: 19 ********** и производството по
делото в тази му част е прекратено.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК. чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С решението в обжалваната част, Пловдивският районен съд се е
произнесъл в производството по иск за делба във фазата по допускането,
образувано по искова молба на Р. И. К. и Т. И. К. против Р. И. Д., М. К. С. и Л.
К. Т. за делба на съсобствените им недвижими имоти придобити на основание
реституция по ЗСПЗЗ в качеството им на наследници по закон на И. В. К.,
починал на ***г. с Решение № *** от *** г. на ПК *** и Решение № *** г. на
ПК *** – ***: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.14, находящ се в гр.
***, общ. ***, обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД – *** г. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на имота: гр. ***, район ***, местност ***, площ: 7598 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: четвърта, номер по предходен план: ***, съседи: ***.15,
***.22, ***.25, ***.24 и ***.21 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
***.13, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – *** г. на
2
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: с. ***, местност ***,
площ: 1815 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен
план: ***, съседи: ***.12, ***.66, ***.17, ***.25 и ***.14.
Ответниците са оспорили исковата претенция за делба на процесните
недвижими имоти с възражението, че се легитимират като изключителни
техни собственици въз основа на оригинерно придобивно основание-изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
В срока по чл.211 от ГПК е предявен и приет за разглеждане от
първоинстанционния съд насрещен иск от ответниците Р. И. Д., М. К. С. и Л.
К. Т., против Р. И. К. и Т. И. К., с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл.79 от ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните,
че същите са индивидуални собственици на процесните недвижими имоти
въз основа на осъществено давностно владение.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявеният
насрещен иск и допуснал делба на процесните недвижими имоти, приемайки,
че при установената принадлежност на правото на собственост върху имотите
в патримониума на наследодателя и качеството на страните на негови
наследници по закон, в тежест на ответниците е да докажат възражението за
придобивна давност, което същите не са сторили, с оглед спецификата на този
давностен способ в отношенията между сънаследници.
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на ПдРС в обжалваното
решение, което съдържа правилен анализ на доказателствения материал и
точно приложения на материалния закон.
Във връзка с така релевираното възражение от ответниците по делото за
изтекла в тяхна полза придобивна давност и предявеният от същите
положителен установителен иск за собственост, следва да се посочи, че по
смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС право на собственост по давност се придобива с
непрекъснато владение, продължаващо необезпокоявано повече от 10 години,
като фактическата власт може да се упражнява лично или чрез трето лице като
своя. Доколкото обаче имотите са наследствени, както е в настоящия случай,
придобити на основание реституция по ЗСПЗЗ в качеството им на наследници
по закон на И. В. К., починал на ***г. с Решение № *** от *** г. на ПК *** и
Решение № *** г. на ПК *** – ***, ползващият ги наследник се явява само
владелец на своята идеална част и държател на частта на останалите
сънаследници, като презумпцията на чл. 69 ЗС не намира
приложение.Обстоятелството , че сънаследникът Р. К. по време на брака си с
ищцата Т. К. е придобил по възмезден начин-чрез договор за покупко-
продажба от сънаследника И. М. притежаваните от него 6/36 ид.ч. от
процесните недвижими имоти, не променя наследствения характер на имотите
и не води до възникване на смесена съсобственост, тъй като
разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имотите,а
само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците, в който
смисъл са Решение № 86/ от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о;
Решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на ВКС, І г. о.; Решение
№ 144 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 7209/2013 г. на ВКС, І г. о.
Затова, за да се приеме, че наследник е установил владение и върху
3
притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е
достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот,
а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите
наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее
целия наследствен имот само за себе си, съгласно разясненията дадени в
Тълкувателно решение 1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК на Върховния
касационен съд. Следователно и с оглед поддържаното от ответниците
твърдение за придобивна давност същите следва да установят в процеса , че не
само са ползвали имотите,но и че са променили намерението си и за завзели
частите на останалите съсобственици,което е намерило външна изява в
конкретни действия и е доведено до знанието на останалите сънаследници.
В конкретния случай от доказателствата по делото – писмени и гласни,
не е установено в процеса ищците по насрещния иск Р. И. Д., М. К. С. и Л. К.
Т. да са осъществявали фактическата власт върху имотите с намерение за
своене, спокойна, явна и демонстративна по несъмнен начин спрямо
останалите сънаследници след придобиване на собствеността на основание
реституция по ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на И. В. К., починал на
***г. с Решение № *** от *** г. на ПК *** и Решение № *** г. на ПК *** –
***.
Макар разпитаните по делото свидетели И. К., Б.Ш., В.Г. и Г.Д. да дават
сведения,че след земеделската реституция на имотите същите са били
ползвани от ответницата Р. Д. и сестра й В.Ч., а след нейната смърт от
дъщерите й-ответници по делото Л. Т. и М. С., то липсват данни за
конкретния действия от тяхна страна, чрез които да се установява тяхното
намерение да своят имотите.Никой от свидетелите не твърди,че е имало
случай, при който ищците по насрещния иск да не са допускали Р. К. и Т. К.
в процесните имоти и да са заявили ясно пред тях,че ги считат само за свои.
Обстоятелствата на които акцентират по делото жалбоподателите и
установени в процеса от показанията на посочените свидетели, че имотите са
били оградени, в тях е била отглеждана селскостопанска продукция, че в
имота в местността „Терзиите“ е бил поставен фургон ,пригоден за живеене,
изкопан басейн , отглеждано куче-пазач , нямат за последица промяна в
намерението на съсобственика, нито представлява по естеството си действие,
с което подобна промяна категорично да бъде демонстрирана спрямо другия
съсобственик, доколкото не съществува пречка за подобряване на съсобствен
имот, което може да доведе само до облигационни претенции на
съсобствениците.
Ограждането на имота също не представлява действие, което
манифестира намерение за своене . Такова действие е обяснимо с нуждата от
защита на имота и имуществото и по правило има за цел да ограничи достъпа
на всички външни за обитателите лица, като не може да се счете, че е
насочено конкретно за отблъскване на останалите сънаследници.
Предвид изложеното по-горе съдът приема за неоснователно
твърдението на Р. И. Д., М. К. С. и Л. К. Т. за изтекла в тяхна полза
придобивна давност досежно процесните недвижими имоти. Същите не
доказват да са владели като собственици частите на останалите
сънаследници, което обстоятелство обосновава извод, че процесните имоти
не са загубили сънаследствения си характер.
4
Ето защо, искът за делба на недвижимите имоти- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***.14 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.13, е
основателен и следва да се допусне при квотите посочени в решението на
районния съд , за Р. К. - 10/36 ид. части, за Р. и Т. К. - 6/36 ид. части в режим на
съпружеска имуществена общност, за Р. Д. - 10/36 ид. части, за М. С. - 5/36 ид.
части, и за Л. Т. - 5/26 ид. части, като предявеният иск от Р. И. Д., М. К. С. и Л.
К. Т. за признаване в отношенията между страните , че са собственици на
недвижимите имоти на основание осъществено от тях давностно владение, на
осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, следва да се отхвърли като неоснователен.
Като е достигнал да същите изводи , районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на правния спор жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемите направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2582/07.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 12110/2022 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск на Л.
К. Т., ЕГН: **********, М. К. С., ЕГН: ********** и Р. И. Д., ЕГН:
**********, срещу Р. И. К., ЕГН: ********** и Т. И. К., ЕГН: **********, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
индивидуални собственици въз основа на осъществено давностно владение на
следните недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
***.14, находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. ***, район ***,
местност ***, площ: 7598 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта,
номер по предходен план: ***, съседи: ***.15, ***.22, ***.25, ***.24 и ***.21;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.13, находящ се в с. ***, общ. ***,
обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД – *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота:
с. ***, местност ***, площ: 1815 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: четвърта, номер по предходен план: ***, съседи: ***.12, ***.66,
***.17, ***.25 и ***.1 и е допуснато да се извърши съдебна делба на
процесните недвижими имоти при квоти: за Р. К. - 10/36 ид. части, за Р. и Т. К.
- 6/36 ид. части в режим на съпружеска имуществена общност, за Р. Д. - 10/36
ид. части, за М. С. - 5/36 ид. части, и за Л. Т. - 5/36 ид. части.
ОСЪЖДА Л. К. Т., ЕГН: **********, М. К. С., ЕГН: **********, и Р. И.
Д., ЕГН: **********, да заплатят на Р. И. К., ЕГН: ********** и Т. И. К., ЕГН:
**********, сумата от 800 лева-разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6