Р Е
Ш Е Н И Е
№........
гр.К., ……..2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д АК.районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети ноември, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й.П.
при секретаря.....................Х.К..........................като
разгледа докладваното от съдията.......................гр.дело №3262 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1и
чл.92 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№2255/2020г. по описа на РС-К. и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М.М.М. за сумата ***лв., връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило правният интерес от
предявяване на иска за установяване съществуването на вземането. Твърди, че длъжникът
М.М.М., с ЕГН-********** била абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги
по силата на няколко сключени договора. 1.Договор за мобилни услуги от
11.10.2018г., с предпочетен мобилен номер ******и избран абонаментен
план Интернет *** със срок на действие за 24 месеца, до 11.10.2020г. като възползвала
от предоставената й възможност и взел мобилно устройство
ТАВLЕТ модел ******на преференциална
цена, платена на каса, в брой. Станадартната цена на мобилното
устройство в брой без абонаменти била ***лв., а
общата лизингова цена ***лв.. с
избраната от абоната програма Интернет
***. Отстъпката, която ответникът
получила възлизала на сумата от ***лв. /т.7 от договора/. 2.Договор за мобилни
услуги от 11.10.2018г. за ползване мобилен номер ******с избран абонаментен план Тотал ***лв. и
уговорен срок на действие за 24 месеца, до 11.10.2020г.. Въз основа на
посочения договор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №******.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор“ При ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора, бива уведомен за датата
от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“. За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.09.2018г. до 14.11.2018г. били
издадени: фактура №**********/15.10.2018г. за отчетен период на потребление
15.09.2018 г.-14.10.2018г. на стойност ***лв. за месечни абонаментни такси за
потребените услуги, платима до 30.10.2018г.; -
фактура №**********/15.11.2018г. за отчетен период от 15.10.2018г.-14.11.2018г.
на стойност ***лв. за месечни абонаментни такси за потребените по договора
услуги, платима до 30.11.2018г.
Абонатът потребила и не заплатила мобилни услуги на обща стойност ***лв. фактурирани
за два последователни отчетни месеца - м.09.2018г. и м.10.2018г. Към всяка от
фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност ***лв., ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесните договори за услуги, като във
връзка с чл.75, вр. с чл.196, в. от ОУ и Т. прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника М.М.М. за ползваните абонаменти и издал на
абонатен номер №****** крайна фактура №**********/15.01.2019г. с начислена
неустойка в размер на ***лв. При наличието на неплатени месечни задължения
абонатът бил уведомяван по реда на чл.31а от Общите условия. След изтичането на
срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при
нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо
изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като
операторът пращал смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура.
Когато денят за изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в
забава след изтичането му /чл.84, изр. първо ЗЗД/. При неплащане на
задълженията за мобилния оператор възникнало потестативното право едностранно
да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да
волеизявяване изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид
напомняния чрез смс-известяване до този момент. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 09.11.2019г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като
същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва: - интернет
*** за мобилен номер ******до 11.10.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги
от 11.10.2018г., както и за - Тотал *** за мобилен номер ******до 11.10.2020г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.10.2018г. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от
Договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната
Спогодба между Т. и Комисия за защита на потребителите относно начина на
формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на ***лв. била формирана
съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от Договорите. Претендираната
неустойка в размер на ***лв., представляваща
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер, както следва: Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за
ползване на мобилен номер ******неустойка е размер на ***лв. както следва: -за абонаментен план Интернет ***
неустойка в размер на ***лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси без ДДС, или***лв. х 3 =***лв. - Към Абонаментен план Интернет *** неустойка за ползване
на устройство в размер на ***лв., представляваща
част от разликата между стандартната цена на устройството действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора. -По Договор за мобилни услуги от
11.10.2018г. за мобилен номер ******неустойка в размер на ***лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС, или ***лв.х 3 = ***лв. Според чл. 92,
ал.1, изр.1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служила
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се
доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката изпълнявала
и наказателна функция. Неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги,
дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и
претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Абонатът следвало
да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да
заплати неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.М.М.,
с ЕГН********** ***, съществуването на вземане на “Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, за сумите: ***лв.
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по
договори с абонатен номер №****** за периода от 15.09.2018г. до 14.11.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, ***лв.
договорна неустойка, от която: ***лв. по Договор за мобилни услуги от
11.10.2018г. за ползване на мобилен номер ******и ***лв. по Договор за мобилни
услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер ******. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в
срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва
иска по основание и размер. Сочи, че по договор за мобилни
услуги за мобилен номер ****** ответницата придобила качеството „потребител“ за
услуга доставка на мобилен интернет, избрала абонаментен план с
наименование „Интернет ***“, за период от 24 месеца, считано от 11.10.2018
до 11.10.2020 год. (стр.2, т.11 от Договора). Ответницата била
информирана за датата на издаване на фактурите:15-то число ежемесечно (стр.1,
т.5 от Договора), за срока на плащане на фактурите, както и че неполучаването
на същите не я освобождавало от задължението да заплати стойността им (арг. чл.26
и 27 от Общите условия на оператора и Декларация-съгласие, подписана от
ответницата на 11.10.2018 год.). Нямало данни и доказателства ответницата да е
получила СИМ-карта с индивидуален номер, съгласно т.7 от Договора. Същият не
съдържал указание, че освен договор, представлява и разписка за получаване на
картата и/или други устройства, сочени в него. Извън факта на влизане в сила на
договорите, основателността на
твърдението за дължимост на сумите по фактури с №**********/15.10.2018г. и
№**********/15.11.2018г., ищецът следвало да установи, че е осигурил достъп до
мрежата си, като е предал на ответника СИМ-карта, даваща достъп
до мрежата на “Т.Б.“ ЕАД, както и че е осигурил останалите технически
условия за използване на мобилни услуги от ответницата. Договор за мобилни
услуги за моб.номер ****** -ответницата придобила качеството „потребител“ за
доставка на мобилни услуги с абонаментен план с наименование „Тотал ***“, за период от 12 месеца, считано от
11.10.2018 до 11.10.2019 год. (стр.2, т.11 от договора). Ответницата
била информирана за датата на издаване на фактурите: 15-то число ежемесечно
(стр.1, т.5 от Договора), за срока на плащане, както и че неполучаването на фактурите не я освобождава от задължението да
заплати стойността им (арг. чл.26 и чл.27 от Общите условия на оператора и
Декларация-съгласие, подписана от ответницата на 11.10.2018 год.). Нямало данни
и не се прилагали доказателства ответницата да е получила СИМ-карта с индивидуален
номер, съгласно т.7 от договора. Същият не съдържал указание, че освен договор,
представлява и разписка за получаване на картата и/или други устройства, сочени
в него. Сочи, че по договор за мобилни услуги за номер ****** - неустойката
била уговорена в т.11 от договора. Неустойка се дължала за всяка СИМ-карта, по отношение
на която било налице прекратяване. Понятието „прекратяване на СИМ-карта“ нямало
тълкуване в договора, нито в Общите условия на оператора. В този случай,
следвало да се приеме, че операторът и в този случай имал предвид прекратяване
на договора за съответната СИМ-карта. Сочи, че в договора и в Общите условия
липсва предвиден ред, по който операторът следвало да упражни това свое право,
респ. ред, по който да демонстрира това свое волеизявление за прекратяване. В
исковата молба, дължимостта на неустойката се аргументирала с чл.75 от Общите условия, в който,
едностранното прекратяване на договора било предвидено като правна възможност,
която операторът имал право да използва или да не използва. В процесния договор
била предвидена дължимост на неустойката само за прекратявана СИМ-карта. В този
смисъл, логичното тълкуване сочело, че за да има право да претендира неустойка,
Т.Б. ЕАД трябвало да установи
прекратяването на договора, дори и да
не бил предвиден специален ред или способ за обективиране на волеизявлението за
прекратяване. Прекратяването трябвало да е настъпило по вина или по инициатива
на потребителя. В подкрепа на разбирането, че прекратяването на договора не
настъпва автоматично с неизпълнение на задължение на потребителя е и чл.96 от
Общите условия, съгласно който Т. имал право едностранно да прекрати
индивидуален срочен договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми
след изтичане на сроковете за плащане. Нямало раздел, регламентиращ
прекратяването на договорите. Нямало текст, предвиждащ автоматично прекратяване
на договорите при настъпване на определени факти. Липсвали също разпоредби
(нормативни, договорни или в Общите условия), от които да се заключело, че
ограничаването/прекъсването на достъпа на потребителя до мрежата (и в какъв
обем на това ограничаване) се приравнявало на прекратяване на договора. Фактура
№*********/15.10.2018 г. и извлечението към нея, била издадена за период
11.10.2018г. – 14.10.2018г., т.е. период от 4 дни и не касаело отчетен период
за м.09.2018 г., както се твърдяло в исковата молба. В края на извлечението към
процесната фактура, стойностите в нея били изчислени пропорционално на дните, в
които била използвана услугата. За мобилен номер ****** била посочена сума ***без
ДДС, съгласно извлечението сумата била на абонаментен план, а не на потребени
услуги. т.е. при цена *** без ДДС, съгласно договора, и при липса на потребени
платени услуги през периода, дори и да се приемело, че абонаментът се предплащал,
посочената сума от ***без ДДС надвишавала уговорения между страните размер. В
същото извлечение, за мобилен номер ****** била посочена сума ***без ДДС при
уговорен размер на абонамента съгласно договора – ***лв. без ДДС. Съгласно чл.23,
б."б" от Общите условия на оператора, месечният абонамент се
предплащал от потребителя ежемесечно. При наличието на тази разпоредба и при
приложените различни отстъпки към двата номера, несъответни на договора и
общите условия, счита иска по фактура №**********/15.10.2018г. за недоказан по
размер. Моли съда да отхвърли предявените от ищеца иск изцяло неоснователен и
недоказан.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2255/2020 г. по
описа на РС-К. се установява, че по подадено от “Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена Заповед №260039/29.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.М.М.,
с ЕГН********** ***, за сумите: *** лв. главница, от която: ***лв. неплатени месечни абонаменти за
потребление на мобилни услуги и *** лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, и законна лихва върху главницата от 23.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането и *** лв.
разноски по делото, от които: ***лв. държавна такса и *** лв. адвокатско
възнаграждение, които задължения произтичат от договор за мобилни
услуги с мобилен номер ****** от 11.10.2018 г. и договор за
мобилни услуги с мобилен номер ****** от 11.10.2018г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 02.12.2020 г. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, на 30.12.2020 г. е предявен иска
по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК. По ч.гр.д. са приложени Общите условия на Т.Б. ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронно съобщителни услуги, Договор за мобилни услуги –заявка №********* от 11.10.2018г.,
Договор за мобилни услуги –заявка №********* от 11.10.2018г., декларация-съгласие
от 11.10.2018г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 11.10.2018г.
От заверени
копия на Договор за
мобилни услуги –заявка №********* от 11.10.2018г., Договор за мобилни
услуги –заявка №********* от
11.10.2018г.,
декларация-съгласие от 11.10.2018г.,
приложение –
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 11.10.2018г., неоспорени, се
установява, че в
процесния период ищецът като доставчик и ответникът М.М.М.,
с ЕГН********** като
потребител са били в облигационни правоотношения за предоставяне и ползване на
мобилни услуги по фиксиран/ предпочетен номер ******, с абонаментен план: Тотал ***, със стандартен месечен
абонамент: *** лв. на месец, дата на издаване на фактура: на 15-ти всеки месец
и посочен номер на СИМ карта, със срок на договора 12 месеца, считано от
11.10.2018 г., както и за предоставяне
и ползване на мобилни услуги по фиксиран/ предпочетен номер ******,
с абонаментен план: интернет ***, със стандартен месечен
абонамент: *** лв. на месец, дата на издаване на фактура: на 15-ти всеки месец,
и мобилен апарат- TABLET, модел ************, с посочен номер на СИМ карта, стандартна цена на устройството: ***
лв., отстъпка от стандартната цена: ***лв., обща лизингова цена с абонаментен
план: *** лв., със срок на договора 12 месеца, считано от 11.10.2018 г., като е уговорено, че в случай
на прекратяване на договорите преди
изтичане на срока, посочен в т.11 по вина или инициатива на потребителя или
нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него в
това число и приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти; потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и заплатената от него
при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Договорът за
мобилни услуги, предпочетен номер ****** е сключен във
връзка с мобилно устройство: марка TABLET, модел ************, с посочен номер на СИМ
карта, с отстъпка от стандартната цена- ***лв.
Представени са 3 бр.фактури, ведно с общи потребления за мобилния номер:
фактура №**********/15.10.2018 г. за
мобилен/фиксиран номер ******, за
отчетен период 11.10.2018 г.-14.10.2018 г. на стойност ***лв. с ДДС месечни и
еднократни такси /абонаменти, доп.пакети/, със срок за плащане-30.10.2018 г.; фактура №**********/15.11.2018 г.
за мобилен/фиксиран номер ******, за отчетен период 15.10.2018
г.-14.11.2018 г. на стойност *** лв. с ДДС за разговори, данни, съобщения,
месечни и еднократни такси /абонаменти, доп.пакети/, със
срок за плащане- 30.11.2018 г.; и фактура №**********/15.01.2019 г. за отчетен
период 15.12.2018 г.-14.01.2019 г. на стойност *** лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги, със срок за плащане-30.01.2019
г.
От така
установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№2255/2020
г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да установи основанието на вземането и неговия размер. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При липсата на
оспорване автентичността на договора следва да се приеме за възникнало между
страните облигационно отношение за доставка на мобилни услуги за предпочетен номер ******
и за предпочетен номер ******. В двата договора
изрично е записано / т.5/, че на абоната са предоставени по един брой СИМ
карта, с конкретно записани номера- по договор заявка №*********- карта №******
и по договор заявка №*********- карта №******. С предоставянето на СИМ- картите
на ответницата, както и на посочения във втория договор мобилно устройство- таблет /които
обстоятелства се удостоверяват с подписването на договорите от нея/ установява,
че ищецът е изпълнил задължението си до осигури на абоната достъп до мобилната
си мрежа и да ползва договорените мобилни услуги. За
предоставените на ответника М.М. в периода 11.10.2018 г.-
14.11.2018 г. услуги,
ищецът е издал процесните фактура №**********/15.10.2018 г. и
фактура №728070 8907/15.11.2018 г. за неплатени абонаментни такси на обща
стойност ***лв. по двата договора, за които няма наведени твърдения, а и не е
представени доказателства да са платени от ответника. Следва да се посочи, че абонаментни
такси по двата договора за отчетния период, за който се дължат са ежемесечни,
независимо от потреблението на абоната- чл.23 от ОУ/. Дължи се и месечната
вноска за предоставеното мобилното устройство. Съгласно т.27 от Общите условия
при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните
услуги се извършва, въз основа на фактура която се издава ежемесечно на името
на потребителя, като плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока указан на фактурата, но по- късно
от 18 дни след датата на издаването й. Тъй като
не са оспорени количеството, стойността и цента отразени в представените фактури с
подробни данни за общото потребление на за съответния номер съдът
счита, че ответникът дължи заплащането им. Претенцията за сумата ***лв. е основателна и следва да бъде
уважена.
Неустойката е договорна клауза, с която
страните уговарят, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение,
длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. По аргумент
от чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на
която и да е от страните или на едната от тях. Уговарянето на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо,
но само в рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. В случая се претендира неустойка в общ размер *** лв. при прекратяване
на договорите за мобилни услуги в т.ч. ***лв.
неустойка за предоставено за ползване на
устройство TABLET, ************, представляваща съответна
част от разликата между стандартната цена на устройството/ в брой, без
абонамент/ съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и заплатената от него, лизингополучателя, при предоставянето му /в брой
или обща лизингова цена по договора/, съответстваща на оставащия срок на
договора и *** лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ******. Според
разпоредбата на т.19б, б.“в“ от Общите условия, Т. има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, когато потребителят не е
платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно по тези Общи условия. В Общите условия липсва предписана
процедурата за едностранното прекратяване на договора от кредитора, доколкото в
т.19а процедурата за едностранно прекратяване по инициатива на абоната е
разписана- с едномесечно писмено предизвестие до Т.. Поради липса и в
процесните договори на ред за прекратяването им от кредитора, както и в
специалният закон /ЗЕС/ съда счита, че следва да намери приложение разпоредбата
на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която „когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма.“. В случая ищецът не твърди да е отправял писмено предизвестие
до ответницата за разваляне/прекратяване на договора. В т.31а от Общите условия
е регламентирано, че “Т. се задължава предварително и по подходящ начин /чрез
кратко тестово съобщение- смс, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен
разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за
контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др. / да информира абоната, че ще
предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица/
кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Информацията по
предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните
парични вземания, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице,
което ще събира вземането“. Ищецът не доказа твърдението си /не е представил
доказателства с оглед задължението по чл.127, ал.2 от ГПК/, че е изпращал
кратки тестови съобщения /смс/ до ответницата, с уведомление за намерението му
да прекрати договорите при неизпълнение на задължението й да заплати месечните
такси и абонаменти респ. че прекратява договорите, поради което съдът приема,
че като кредитор ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесните
договорите от 11.10.2018 г. поради виновно неизпълнение на ответницата на
задълженията по процесните фактури, затова претендираното вземане за неустойки
в общ размер *** лв. по фактура №**********/15.01.2019 г. се явява
неоснователно, недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с
осъдителен диспозитив. Ответникът претендира съдебни разноски в настоящото
производство в общ размер 565 лв. и *** лв. разноски в заповедното
производство. Предвид
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца съразмерно с уважената част от иска направените
по делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски в заповедното производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на М.М.М., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес ***, че съществува вземане на “Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда *, за сумата с.Д.,
ул.“П.“ №**, за сумата ***лв. главница, явяваща се незаплатени
абонаментни такси по договори от 11.10.2018 г. за мобилен /предпочетен номер ******
и за мобилен/предпочетен номер ******, и законната лихва
върху главницата от 23.09.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
съществуването на вземане за сумата *** лв. неустойки за прекратяване на
договори за мобилни услуги като неоснователен, за които вземания е издадена
заповед №260039/29.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2255/2020 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА М.М.М., с ЕГН-**********,
с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на “Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С.,
сграда *, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на ***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№2255/2020
г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д.№2255/2020 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: