Решение по дело №886/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на пълномощник на У. У. К. и Д. Т. К., в която са заявени факти за това, че между тях и ответникd М. Т. Ц. “С. И.” О. е сключен предварителен договор за покупко-продажба с клаузи на договора за строителство /вид договор за изработка/ за имот представляващ сграда с кадастрален № . по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., с административен адрес гр. Б., м. “Г.” със застроена площ от 68 кв. м., състоящ се от два етажа с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор . при съседи на имота: ., ., ., ., ., ...., с площ на поземления имот: 33627 кв. м.

Твърди се, че в изпълнение на този договор ищците са направили следните плащане от 1000 евро, представляващо резервационен депозит, вноска от 15 978 евро платена на 10.08.2005г., вноска от 34 156 евро платена на 21.09.2005г., вноска от 50 734 евро платена на 15.11.2005г. и вноска от 50 934 евро платена на 15.05.2007г.

Сочи се, че предварителният договор е сключен на 12.07.2005г. и, че продавачът и изпълнител по него не е изпълнил задължението си за изграждане на сградата в срок и снабдяване с разрешение за ползване, като акт 15 за обекта е издаден на 30.12.2005г., а разрешението за ползване е издадено на 14.12.2009г., т.е. закъснението е било три години след крайната дата посочена в предварителния договор.

Твърди се, че вноските от 10.08.2005г., от 21.09.2005г. и от 15.11.2005г. са правени по банковата сметка на дружеството-ответник в К. а последната вноска от 15.05.2007г. е правена по сметка на ответника в Б., за което ищците са били надлежно уведомени.

Излагат се фактически твърдения, че ответното дружество е било поканено с нотариална покана за сключване на окончателния договор, но същото не се е отзовало на нея.

Въз основа на изложените факти купувачите искат съдът да уважи иска им с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД като обяви предварителния договор за окончателен.

Ответната страна в отговора излага възражение за неоснователност на иска с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради това, че ответното дружество не е сключило процесния договор, тъй като не е подписан от законен представител или упълномощен представител на същото и поради това, че Общото събрание на дружеството не е взело решение за извършване на процесната продажба. Възразява, че лицето Е.Д., не е била упълномощавана да получава от името на дружеството резервационен депозит по процесния договор.

Възразява се, че ищците не са заплащали резервационен депозит и изброените в исковата молба вноски, на ответната страна и при условията на евентуалност, ако се приеме, че са платени на ответника, е формулирано възражение за забава на купувачите по предварителния договор за всяка една от вноските.

Поддържа се възражение, че предварителният договор е прекратен поради забава от страна на купувачите на осн. чл. 23 и 24 от същия, поради неплащане, както на първата, така и на всички останали вноски по предварителния договор.

Прави се възражение за погасяване по давност на иска за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред, поради изтичане на 5-годишната давност считана от първата забава на ищците от 21.09.2005г. до 21.09.2010г.

Възражението на ответното дружество за липсата на решение на Общото събрание на дружеството, съдът квалифицира като такова по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Възражението за липса на сключен договор поради неподписването на такъв от законен или упълномощен представител на ответното дружество е с пр. осн. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД. Възражението за извършени действия без представителна власт е с пр. осн. чл. 301 ТЗ. Възражението за забава на длъжника е с пр. осн. чл. 79 във връзка с чл. 63 от ЗЗД.

Анализът на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, налага следните фактически констатации :

На основание чл. 176, ал.3 от ГПК, поради неявяване на законния представител на ответното дружество да отговори на поставени по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК въпроси, с протоколно определение съдът прие за доказани част от спорните факти по делото. Те са, че Наталия Котелская е подписала процесния договор в качеството си на управител на дружеството продавач, че лицето Елена Дженовезе е била агент по покупко-продажбата на процесния имот и е получила депозит в размер на 1000 евро, които преди подписването на предварителния договор е предала, респективно прихванала на ответника, че ответникът е получил твърдените в исковата молба плащания, че ответникът е изпращал уведомления до ищците да правят плащания по друга банкова сметка, различа от посочената в процесния договор, че ответникът е потвърждавал получаването на процесните плащания, валидността на процесния договор и е водил преговори за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, както и че преди образуване на делото, ответникът е бил запознат с процесната нотариална покана, отправена до него. Законът овластява съда в хипотезата на чл. 176, ал.3 от ГПК, да счете, че фактите за които страната не се е явила да даде обяснения са доказани, тъй като тя с поведението си цели да се отклони от признание на неизгодни за нея факти. Изложеното процесуално поведение на законния представител на ответника, преценено в съвкупност с доказателствата по делото, води до извод за доказаност на горните факти. Видно е от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.2005г., сключен между У. У. К. и Д. Т. К. като купувачи и М. Т. Ц. “С. И.” О. като продавач, че е с предмет двуетажна къща "С" №., представляваща самостоятелен обект от жилищна сграда, която е в процес на изграждане. В договора са уговорени подробно условията на плащането от купувачите, което е основното им задължение, както и задълженията на продавача, свързани с изграждането и въвеждането на сградата в експлоатация и със сключването на окончателен договор. Представеният договор по делото е подписан с химикална паста от законния представител на ответното дружество Н.К. в екземпляра на английски език. От заключенията на двете съдебно - почеркови експертизи се установи категорично, че подписът, положен върху този договор е на Н.К.Видно е от решение №2 от 23.07.2002г., че същата е била вписана като управител на ответното дружество и последното се е управлявало и представлявало от нея заедно и потделно с прокуриста. Изложените факти, преценени в съвкупност налагат обоснована фактическа констатация за това, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.2005г. е сключен между страните в съдебното производство, респективно, че между тях е възникнало облигационно отношение.

Установява се от констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, Приложение №15 от 03.112006г., че такъв е издаден от компетентната комисия за къща група А№. , къща група С№. и къща група С№.. Преди него е бил издаден акт за приемане на конструкцията, Приложение №14 от 15.05.2005г., който се отнася и за къща група №С4. Представено като доказателство по делото е удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесния недвижим имот №.г., издадено от гл.архитект на община Б..

Видно е от скица на сграда №.г., издадена от СГКК - Б., че процесният недвижим имот, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК представлява сграда с кадастрален № .с административен адрес гр. Б., м. “Г.” със застроена площ от 68 кв. м., състоящ се от два етажа с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор . при съседи на имота: ., с площ на поземления имот: 33627 кв. м.

От представеното писмо от Е. Д. до У. К. от 04.07.2005г. се установява, че тя е потвърдила получаването на резервационната такса в размер на 1000евро във връзка с четвърта къща в комплекс "С..И." в Б., като е посочила, че тази такса ще бъде приспадната напълно от първата вноска платима на строителя.

Приети като доказателства са и копия на оригиналите и преводи на същите на български език на трансферите на парични суми, извършени от купувачите по предварителния договор К. към продавача М. Т. Ц. “С. И.” О.. От тях е видно, че е направено плащане от купувачите на продавача в размер на 15 978 евро на 10.08.2005г.; плащене в размер на 34 156евро на 21.09.2005г. и плащане на 50 734евро на 15.11.2005г. Представено е и заверено копие на суифт документ за плащане към Б. от 15.05.2007г., от който се установява, че сумата от 50 934евро е излязла от съответната банкова сметка въз основа на платежно нареждане от 14.05.2007г. От последното се установява, че наредител - клиент по него е Е. Д. К., а парите са преведени по сметка на М. Т. Ц. “С. И.” О. в "У. Б." С., Б..

С уведомително писмо от 19.04.2007г. "РИС-1" О. като продавач на М. Т. Ц. “С. И.” О. е посъветвало клиентите на дружеството да извършат плащания по банкова сметка на същото в "Х. Б." - Б..

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза относно плащанията по процесния договор и осчетоводяването им при продавача. От него се установява, че приложените SWIFT съобщения от дати 10.08.2005 г., 21.09.2005 г. и 15.11.2005 г. по сметка с IB AN:. в Б.. С. О., К. с титуляр „М. Т. Ц. „С. И." О. за преведени суми от У. К. са извършени по сметката, посочена в предварителния договор. Сочи също, че на 15 май 2007 г. по евровата сметка на „М. Т. Ц. „С. И." О. в У. Б. клон Б. с IBAN: .е получена сума в размер на 50 859 евро от Е. Д. К., Н.Л., за което плащане дружеството е издало фактура № . г. съгласно изискванията на ЗДДС. Основанието за издаване на фактурата е: авансово за недвижим имот на стойност 99 471.56 лв.(50859 евро х 1,95583) Полученият превод е осчетоводен под номер 98 в месец май 2007 г. по дебита на сметка 504 - разплащателна сметка във валута и по кредита на сметка .-клиенти по аванси със сумата от 99 471.56 лв. Експертът е констатирал, че М. Т. Ц. „С. И." О. е отразило в дневника за продажбите фактура № . г. с контрагент К. Н. Л. с данъчна основа 82 892.97 лв. и ДДС - 16 578.59 лв. Съгласно чл.125, ал.1 е подадена в НАП справка-декларация с вх. № . г. за данъчния период май 2007 г. като е спазен срока за подаването й. Резултатът за периода е ДДС за възстановяване в размер на 37 697.36 лв. В с.з. вещото лице допълва, че счетоводителят на дружеството й е обяснило, че вписало контрагента така, както го е разчела в документа за превода.

Ищците К. са ангажирали показания на свидетели, на които съдът дава вяра, тъй като последователни и логични и не противоречат на останалите доказателства по делото. Видно е от показанията на свид. Л. Д., че познава У. К. и Д. К. от лятото на 2005 г., тъй като са били клиенти на английска юридическа фирма “Д. Х. . к.”, занимаваща се с посредничество при закупуване на недвижими имоти в Б., в която тя е работела. Сочи, че в нейната фирма У. К. е отишъл с вече сключен резервационен договор за къща “С”, № .в гр. Б. комплекс “С. И.” и продавач на същата е било М. Т. Ц. “С. И.” О.. Свидетелката е осъществила контакт с продавача, който й е изпратил предварителен договор с всички данни, но неподписан, за да обсъдят с купувачите дали са съгласни с клаузите му. Твърди, че са постигнали договореност окончателният вариант на договора да им бъде изпратен от продавача, подписан от него. Изпращането е било по пощата на хартиен носител с оригинални подписи със синьо мастило. Категорична е, че до 2009г. не е бил подписан окончателен договор, поради значително забавяне на строежа.

Свидетелката Д. установява, че й е било разпоредено да общува с Е. Д., като представител на Агенция за недвижими имоти "П. Д." и второ лице като представител на продавача В. Г., с когото е комуникирала до м.май 2009г.

Установява, че плащането на продажната цена е било уговорено в предварителния договор на вноски и юридическата фирма е имала задължение да уведомява К. кога следва да извършват вноските, но те са ги правили, а не фирмата. За целта след получаване на уведомление от купувача, чрез имейл, че поредната вноска е дължима и на доказателства, че поредния етап от строителството е завършен, те са уведомявали клиента за дължимата сумата. След превода отново е била правена връзка с продавача за потвърждение, че сумата е получена, като сочи, че такива потвърждения на нея е правил лично В. Г..

Свидетелката е била убедена, че резервационния депозит е бил платен, защото в документите така е било отразено. Ето защо и при покупката от У. и Д. К. от първата вноска е бил приспаднат резервационният депозит от 1000 евро.

Свидетелката пресъздава непосредствените си възприятия за това, че във фирмата са получили показаната й разпечатка от електронно писмо от 23. 03. 2007 г. /л. 26 от дело № 3512/2012 г. на П. о. с./, след което е получила потвърждение от В. Г., че сметката на продавача е сменена и би трябвало клиентът К. да преведе следващата вноска по тази нова сметка, след което е поискала официално писмено потвърждение с печата на управителя.Сочи, че е получила такова писмо, от факса на продавача и е уведомила клиента, че това е новата сметка. Твърди, че когато е било получено потвъждението с писмо клиентът вече е бил превел парите, но тъй като са били върнати обратно към него ги е превел отново по тази сметка.

Същата свидетелка установява, че веднага след като са получилие акт 15 са отправили запитване към клиента дали ще сключва окончателен договор на акт 15 или ще чака акт 16, но тъй като не са постигнали договореност с продавача за последната вноска, окончателния договор не е бил сключен.

От показанията на свидетелката Д. Д., работеща като адвокат в адвокатската кантора в гр. П., консултирала У. К. и Д. К. се установява, че те са се свързали с тях и са помолили да им съдействат за закупуване на къща “С” ., която се намира в комплекс, построен и собственост на М. Т. Ц. “С. И.”О.. По повод на това са изпратили нотариална покана за осъществяване на някакъв контакт с ответното дружество, на която се е отзовало лицето Р. А. и е казал, че е изпратен от негов приятел адвокат от К., за да изясни ситуацията. След това са били насочени от А. към Адвокатското дружество "Б.П.". След кореспонденция и с това дружество не се е стигнало до сключване на окончателен договор, тъй като продавачът е искал да се плати както последната вноска, така и ДДС върху продажната цена, посочена в договора.

От приетите като доказателства удостоверения от отдел "П." на община Б. се установява, че М. Т. Ц. “С. И.”О. няма непогасени задължения към нея по ЗМДТ.

От писмо от 27.02.2014г. на НАП, ТД - С., офис Б. се извежда констатация, че дружеството няма данъчни задължения.

От справката по лице, представена от АВ - Имотен регистър е видно, че процесният имот е отразен по партидата на М. Т. Ц. “С. И.”О. като негова собственост.

Въз основа на изложените факти, Б. о. с.приема следните правни изводи :

Предявеният иск е с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Правният интерес от същия е обоснован с липсата на съгласие от продавача по предварителния договор да сключи окончателен такъв за процесния недвижим имот.

Видно е от чл.16 от договора от 12.07.2005г., че продавачът по предварителния договор се е задължил да прехвърли правото на собственост на купувача чрез нотариален акт след издаването на разрешение за ползване на сградата(Акт 16) за имота, подробно описан в чл.4, включително правото на собственост върху неделима част от земята към него. Установи се от доказателствата, че къща “С”№. е въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация №75/14.12.2009г. на гл.архитект на община Б., поради което е настъпило условието на цитирания член от договора за сключване на окончателен. От съдържанието на чл. 10 и чл. 11 от договора се налага извод, че продавачът е следвало да се снабди с разрешение за ползване на процесната сграда (Акт 16) до 01.03.2006г. , т.е. закъснението му е от 3години и 9месеца.

Договорът е възложил задължения и на купувачите, от които основното е заплащането на цената на недвижимия имот, при условията на чл. 21 от договора. От обсъдените във фактическата обстановка доказателства безспорно се установи, че е платен резервационният депозит, тъй като представителят на Агенция за недвижими имоти "П. Д." Е. Д., която е продавала имота, е удостоверила това в писмо 04.07.2005г., адресирано до купувачите. Изложеното се потвърждава и от показанията на свид. Л.Д., която сочи, че в представените й документи като консултат по сделката на К. за закупуване на процесния имот е било отразено заплащането на резервационния депозит. По тази причина размерът е на същия е бил приспаднат от сумата на дължимата първа вноска. Видно от датата на писмото на Е. Д., че същото е с дата предхождаща подписването на предварителния договор. Заедно с това, свидетелката Д. сочи, че е бил платен такъв депозит и липсват каквито и да е доказателства продавачът да е възразявал, че не му е платен, както и че размерът на първата вноска следва да е 16 978евро, а не 1000 евро по - малко, както му е платено. Поради изложените факти е логично да се направи извод, че възражението на ответното дружество, че не е получило резервационния депозит е неоснователно.

От анализа на доказателствата категорично се установи, че купувачите са заплатили първите три вноски по чл. 21 от договора съответно от 10%, 20% и 30% от продажната цена. Съдът счита, че не може да се приеме, че е налице забава на купувачите при тези три плащания, тъй като установената практика между дружеството продавач и английската юридическа фирма, която ги е обслужвала, е била документите да се изпращат и получават по пощата, след което да се предприема плащане. Поради това, договорът макар да носи дата 12.07.2005г. е получен с подпис от законния представител на продавача след тази дата, поради което купувачите са дължали плащане не според датата на договора, а според момента да достигане до тях на подписания от Н. К. договор. Тази практика е била наложена, за да се гарантира сигурността и на двете страни по договора, тъй като преговорите и отношенията между тях са се развивали дистанционно и чрез посредници. Ето защо, с оглед на тази практика, приета и осъществявана и от ответното дружество, не може да се тълкуват клаузите от договора във вреда на купувачите. По тези мотиви съдът приема за неоснователно възражението на М. Т. Ц. “С. И.”О. за забава на купувачите за плащането на първите две вноски.

Не може да се приеме, че е налице забава при плащането и на третата вноска от 30%, тъй като така, както е уговорен срокът за плащане, той не е може да бъде спазен от купувачите. Към дата 12.07.2005г. покривната конструкция, съгласно акт за приемане на конструкцията Приложение №14 вече е била изградена, но това обстоятелство не посочено в договора. Липсват и други доказателства купувачите да са били информирани за него към момента на сключване на договора или по - късно. Поради това, продавачът не може да обосновава закъснение на купувачите с факт, за който не ги е информирал, тъй като само той като строител е имал информация за него.

Плащането на четвъртата вноска е била договорена при издаването на Акт 15, като по делото е представено Приложение №15 от 03.112006г., че такъв е издаден от компетентната комисия за къща група А№1 , къща група С№.и къща група С№. Липсват доказателства, че такъв е издаден за къща С№., поради което възражение за забава на купувачите за плащането й е недоказано. Установи се, че четвъртата вноска от 50 934 евро е била платена по банкова сметка на ответното дружество в Б. на 15.05.2007г. За това обстоятелство свид. Д. уточнява, че е получила официално писмено потвърждение с печата на управителя за новата банкова сметка на продавача, на която е следвало да се преведе дължимата сума, за което е уведомила клиентите си, които са превели същата по нея. Промяната на уговорката относно начина на плащане е предложена от ответното дружество и то е приело плащането без възражение. Основан на горните факти, окръжният съд преценява като несъстоятелно възражението на ответното дружество, че тази вноска не му е заплатена или евентуално, че не му е заплатена в срока по договора.

Ето защо, настоящият състав приема, че купувачите ищци в производството са изпълнил своето задължение да заплатят цялата продажна цена, с изключение на последната вноска, която е дължима при подписването на нотариалния акт, който факт не е спорен по делото.

С оглед на горното, наведеният правен довод от дружеството продавач, че предварителният договор е прекратен на основание чл. 23 от него не може да бъде споделен. Тази клауза предвижда, че договорът се счита прекратен по вина на купувача, ако е в забава за което и да е плащане за период по - голям от 1 месец. Забавата на купувачите не беше доказана в процеса, а и продавача не се е възползвал от правото си да прекрати договора при първата констатирана от него забава, а е продължил да приема плащанията, което поведение сочи, че такава не е имало. Позоваването на забава чак в настоящото съдебно производство, което е инициирано 6 години след последното плащане, обезмисля санкционната и обезщетителна функция на тази клауза от договора.

Не може да бъде споделен и доводът, че договорът следва да се счита прекратен и на основание чл. 24 от него, защото не се констатираха предпоставките за това, визирани в чл. 25 от договора и защото продавачът не може да извежда от собственото си недобросъвестно поведение благоприятни за себе си правни последици.

Ответникът възразява, че правото на ищците да иска обявяването на предварителния договор за окончателен е погасено с изтичането на пет годишна погасителна давност считано от 21.09.2005г. до 21.09.2010г. Това възражение е неоснователно, тъй като българското законодателство в разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД урежда погасителната давност за вземания, а не за задължение за сключване на окончателен договор. За такова задължение, а още по - малко за правото да се иска сключване на такъв, българското законодателство не урежда погасителна давност.

Отново като неоснователно следва да бъде оценено възражението на ответника, че липсва на решение на Общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ за сключване на предварителния договор. Такова не е необходимо, тъй като с предварителния договор е поето облигационно задължение за сключване на окончателен договор, а не е сключена разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него. Но дори и да беше сключена разпоредителна сделка с процесния имот, съгласно задължителното тълкуване, прието в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Р. К.решение на ОС на О. по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители).

Предвид ангажираните доказателства за изпълнение на задълженията на купувачите К. по предварителния договор и липсата на изпълнение на реципрочните такива от продавача М. Т. Ц. “С. И.”О., искът с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД следва да бъде уважен. Ето защо, следва да бъде прогласен предварителният договор за окончателен.

Видно е от чл. 21 от процесния предварителен договор, че страните са приели, че последната вноска от 10 % в размер на 16 978евро следва да бъде платена при подписване на нотариалния акт. Плащането на последна вноска от ищеца, който е купувач по предварителния договор не е направено.Това плащане представлява насрещно задължение при сключването на окончателния договор, поради което на основание чл. 362, ал.1 от ГПК, окръжният съд следва да постанови решението си, с което да обяви предварителния договор за окончателен при условие, че ищците изпълнят своето задължение за плащане на тази последна вноска от продажната цена.

По аргумент на чл.364, ал.1 ГПК ищците дължат заплащането на следващите се разноски по прехвърлянето на имота. По силата на чл.47, ал.2,т.1 ЗМДТ меродавна основа за определяне на местните данъци се явява по-високата измежду договорената цена и данъчната оценка,а именно уговорените 169 780евро, чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза на 332 430лв. При това положение и по силата на Наредбата на Община-Б., която е общоизвестна и предвижда местен данък от 2,5%, ищците дължат по сметка на община Б. заплащането на 8310, 75 лв за възмездното прехвърляне на къща "С"№.

На осн.т.ІІ.8 от Тарифата за нотариални такси към ЗННД ищците следва да заплатят по сметка на БлОС нотариална такса в размер на 1 195, 36лв (вж.Р102/10г на ІІ ТО на ВКС; Р410/10г на САС, ГК,4-ти състав и др.).

Отделно от това в съответствие с изискването на чл.264, ал.1 ГПК е наложително служебно да се впише възбрана върху горната къща до заплащане на разноските по прехвърлянето му, поради което ищцовата страна е длъжна да заплати по сметка на Агенцията по вписванията държавна такса, която с оглед нормата на чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, възлиза на 332, 40лв.

По арг. на чл.364, ал.2 от ГПК препис от решението може да се издаде едва след като ищците докажат заплащането на разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че откритото производство по оспорване на подписа, положен върху предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот от 12.07.2005г. за продавач, остана недоказано. Напротив, от двете съдебно - графологични експертизи се установи, че подписът върху същия е положен от законния представител на дружеството Н. Л.К.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер, които съдът констатира, че са в размер на 1606,11лв., представляващи внесена държавна такса за иска и за вписване на ИМ, възнаграждения на вещи лица и свидетели и други и 4 250евро адвокатско вънаграждение.Видно е от представеното копие на договора между ищците и адв. Е.Т., че договореното възнаграждение му е заплатено от възложителя и е получено от изпълтнителя при подписването на договора, което удостоверява плащането на адвокатското възнаграждение. Не следва обаче да бъдат присъждани на ищците, поисканите със списъка по чл. 80 от ГПК разноски за нотариална такса, местен данък и такса за вписване, тъй като същите не са направили тези разноски към момента на приключване на устните състезания.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.2005г., сключен между М. Т. Ц. “С. И.”О., ЕИК ., седалище и адрес на управление в гр. Б., У."Б." №., представлявано от управителя Н. Л. К. в качеството на продавач и У. У. К., поданик на О. К. В. и С. И., родей на .г. а гр. С. К., О.К. В. и С. И., с постоянен адрес: О. К. В. и С. И., . Т. Р., С. К., У. М., п.код ., притежаващ паспорт № ., издаден на . от Паспортна Агенция на О. К., валиден до .г. и Д. Т. К., поданик на О. К. В. и С.И., родена на.г. в гр. Б., О. К. Великобритания и С. И. с постоянен адрес: О.К.В.и С. И. . Т.Р., С.К., У.М., п.код ., притежаваща паспорт № ., издаден на .г, от П. А. на О. К. валиден до .г. в качеството на купувач за прехвърляне правото на собственост върху имот представляващ сграда с кадастрален № . по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., с административен адрес гр. Б., м. “Г.” със застроена площ от 68 кв. м., състоящ се от два етажа с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор .при съседи на имота: ...., с площ на поземления имот: . кв. м. за сумата 169 780 евро, равняващи се на 332 430лева, при условие, че ищците изпълнят своето насрещно задължение към ответника за заплащане на последната вноска от 10 % върху цената в размер на 16 978 евро.

ОСЪЖДА У. У. К., поданик на О.К. В. и С.И., родей на.г. а гр. С. К. О. К. В. и С. И., с постоянен адрес: О. К. В. и С. И., . Т.Р., С. К., У. М. п.код ., притежаващ паспорт № ., издаден на .г. от П. А.на О. К., валиден до .г. и Д. Т. К., поданик на О. К.В.и С. И. родена на .г. в гр. Б., О.К. В.и С.И., с постоянен адрес: О. К.В.и С. И., . Т. Р., С. К., У. М., п.код ., притежаваща паспорт № .издаден на .г., от П.А. на О. К. валиден до .г. , да заплатят по сметка на БлОС сумата от 1 195, 36лв.; по сметка на община Б. сумата от 8 310, 75лв, дължима за местни данъци и по сметка на Агенцията по вписванията – Имотен регистър сумата от 332,40лв, държавна такса за вписване на възбраната.

ПОСТАНОВЯВА вписването на „ВЪЗБРАНА” в Агенцията по вписване на описания по-горе недвижим имот, за обезпечаване вземанията на Д. и община Б. за разноските по прехвърлянето на собствеността.

ОСЪЖДА М. Т. Ц. “С. И.”О., ЕИК ., седалище и адрес на управление в гр. Б., У."Б." № представлявано от управителя Н.Л. К.да заплати на У. У. К., поданик на О. К. В. и С. И., родей на .г. а гр. С.К. О. К.В.и С. И., с постоянен адрес: О. К. В. и С.И., . Т.Р., С. К., У.М., п.код . притежаващ паспорт № ., издаден на .г. от П.А.на О. К., валиден до .. и Д. Т. К., поданик на О. К. В. и С. И. родена на .г. в гр. Б., О. К. В. и С. И., с постоянен адрес: О. К. В. и С. И., . Т. Р., С.К. У. М., п.код ., притежаваща паспорт № ., издаден на . от П. А. на О. К., валиден до .г. сумата от 1 606, 11лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция и 4 250евро адвокатско възнаграждение за упълномощения от тях адвокат.

Съдът не издава препис от решението, докато ищците не докажат, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 - седмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :