РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Ихтиман, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20251840100591 по описа за 2025 година
«ЗАД АРМЕЕЦ» АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 е предявило против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 иск за заплащане на сумата от 535,60 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 26020030105095, както
и 187,84 лева мораторна лихва за периода от 06.08.2021 г. до 06.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на 13.11.2020 г. около
19,00 при движение по републикански път от гр. Ихтиман към гр. Самоков на 12 км. от
табела изход Ихтиман е настъпило застрахователно събитие, при което лек автомобил „Ауди
Кю7“ е реализирал ПТП, поради наличие на препятствие на пътя – необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети на лекия автомобил –
спукана предна дясна гума. Собственикът на увредения лек автомобил имал сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско и злополуки“ на МПС № 0306Х0602281,
валиден към датата на процесното ПТП, като във връзка със заявена претенция е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 525,60 лева., поради което и ищецът е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на вредата, за това което е платил. Изпратена е
покана за доброволно изпълнение до АПИ, в качеството му на собственик на пътя, където е
настъпило произшествието, която е получена на 30.12.2020 г. Претендират се и сторени по
делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника чрез СЕСВ на 07.11.2024 г., като в дадения
едномесечен срок не е постъпил отговор.
Постъпилият извън срока отговор съдът цени като писмено становище по делото, в
което се оспорва искът по основание и размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
1
От представената по делото преписка по щета № 26020030105095 по застраховка
„Каско“, включваща заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 27.11.2020
г., опис на щетите от 27.11.2020 г. доклад по преписка по щета № 26020030105095,
застрахователна полица, декларация на водача на застрахованото МПС, общи условия за
застраховка „Каско“, снимков материал и преводно нареждане от 04.12.2020 г., се
установява, че ЗАД „Армеец“ АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек
автомобил „Ауди Кю 7“, е изплатило в полза на „Еврохоспитал Пловдив“ АД, в качеството
му на собственик на процесното МПС сумата от 525,60 лева.
В цитираната декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
„Каско на МПС“ управлявалият лекия автомобил В. В. А. е заявил, че на 13.11.2020 г. по
пътя от гр. Ихтиман към гр. Самоков, на 12 км от табела изход гр. Ихтиман е попаднал в
дупка на пътя, в резултат на което се е спукала предна дясна гума.
Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. А., според когото
произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието и той е управлявал превозното
средство с не повече от 60-70 км/ч. Не видял дупка на платното, но след като преминал през
нея предната дясна гума на автомобила се спукала На следващия ден снимат дупката на
пътя и предоставил снимките на застрахователя.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
13.11.2020 г. е свързан с преминаване на автомобила през препятствие на пътя-дупка с
остри ръбове, като при настъпване на събитие от такова естество вредите се намират в
причинно следствена връзка с произшествието. Според вещото лице стойността на ремонта
на лекия автомобил към датата на произшествието възлиза на 632,83 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че по делото няма конкретни данни за
характеристиките на препятствието, но по делото няма доказателства увреждането да е
получено по друг начин, различен от описания от водача.
На 30.12.2020 г., видно от представената обратна разписка, на Областното пътно
управление е била връчена регресна покана по щета № 26020030105095 за заплащане на
сумата от 535,60 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
От представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увредено лице и ищеца, като на 13.11.2020 г. е възниквало
застрахователно събитие. Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 525,60 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за
застрахования.
Неоснователно е възражението на ответника, свързано с липсата на протокол за ПТП.
2
От общите условия за сключване застрахователни договори се установява, че при настъпване
на застрахователно събитие, се подава заявление за щета, към което се прилагат документи,
които доказват събитието, ако има такива, т.е. е допустимо изплащането на застрахователно
обезщетение и при липсата на представен протокол за ПТП. Регресната отговорност се
обуславя от доказване на събитието, довело до вредите, като законът не обуслява това
доказване с наличието на протокол за ПТП. Нещо повече - при ПТП с имуществени вреди и
един участник, той няма задължение да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да
посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Освен това,
съобразно действащата към момента на настъпване на произшествието редакция на чл. 6, т.
4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд,
не се посещават от органите на МВР-"Пътна полиция" и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС. Съдът намира за уместно да
отбележи, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствени сила на
официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно механизма на ПТП и
причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди, доколкото в тази си част протоколът
не обективира изявления на длъжностното лице, което го съставя, относно обстоятелства,
които е възприел лично, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП е направил
пред него участника в пътния инцидент. Затова и независимо че за настъпилото събитие
няма представен протокол за ПТП, обстоятелствата за механизма на увреждането и
причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателствени
средства.
В случая от показанията на св. В. А. и изслушаната автотехническа експертиза, се
установи, че застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от
свидетеля лек автомобил в необезопасена неравност /дупка/ на пътя, т.е. е установен
механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Съгласно § 1, т. 37 от ДР на
ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Във всички случаи наличието на дупка на пътното платно, представлява нарушаване на
целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а съобразно чл. 30, ал. 1 от Законът за
пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че
застрахователното събитие е настъпило в участък от пътя, който е част от републиканската
пътна мрежа и отговорността за неговото поддържане е на ответника – Агенция „Пътна
инфраструктура“. Това е така, защото от показанията на св. А. се установи, че ПТП е
настъпило на участък от пътя между гр. Ихтиман и гр. Самоков. В случая мястото на
настъпването на произшествието е в достатъчна индивидуализирано, така че са се приеме, че
то е настъпило на първокласен път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“
Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие,
е именно Агенция „Пътна инфраструктура“. Според съда е налице бездействие на
ответника, тъй като пътят не е бил поддържан, нито пък е бил сигнализиран за
препятствията по него, от които са причинени вредите по автомобила. Затова и според
настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността
на ответника в качеството му на възложител при условията на чл. 49 ЗЗД.
Независимо от липсата на подаден отговор в законоустановения едномесечен срок,
съдът намира за уместно да отбележи, че по делото няма каквито и да е доказателства, че с
3
поведението си водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат – нито, че се е движил с несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както
и каквото и да е друго обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице
съпричиняване на вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на
автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното
обезщетение. Към изплатената сума следва да бъдат прибавени и направените
ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
По отношение на претендираното обезщетение за забава, следва да се съобрази , че
вземането възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото
увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което и на
основание алинея втора от същия закон ответникът изпада в забава, след като бъде
уведомен за извършеното плащане, съответно поканен от кредитора да изпълни
задължението си. В случая от представените доказателства бе установено, че на ответника е
била връчена регресна покана, т.е. той е бил уведомен за размера на задължението си.
Ищецът претендира заплащането на мораторна лихва за тригодишен период – от 06.08.2021
г. до 06.08.2024 г., която установена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на претендираната сума
от 187,84 лева и в този случай искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в този размер.
По разноските:
При този изход на спора ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в производството, а
именно за сумата от 500,00 лева, включваща заплатената държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещото лице по автотехническата експертиза, както и юрисконсултско
възнаграждение. Внесеният депозит за разноски за разпит на свидетеля подлежи на връщане
на ищеца, доколкото възнаграждение на свидетеля не е изплатено.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Македония“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от
535,60 лв. (петстотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 26020030105095, сумата от 187,84 лв. (сто
осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава от
06.08.2021 г. до 06.08.2024 г., и законната лихва върху главницата от 07.08.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
500,00 лв. (петстотин лева), разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4