№ 16854
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20211110160377 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: [адрес] против И. С. С. осъдителен иск с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 51 ЗУЕС за заплащане на сумата от 167,21 лева,
представляваща припадащата се на ответника част от общата стойност на извършени
ремонтни дейности за периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. в общите части на
жилищната сграда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 21.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че ответникът И. С. е собственик на самостоятелен обект в жилищна
сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: [адрес] и конкретно на
офис А18, в която сграда същите са останалите етажни собственици. Посочва се, че [център]
е бизнес сграда, обособена в два самостоятелни входа на мултифункционална сграда със
шест входа. Излага се, че в процесната етажна собственост членуват общо 44 броя офиси с
общ сбор от 937,65 идеални части от общите части, от които 37,63 за офис А18. Поддържа
се, че с решение на Общото събрание на етажната собственост от 30.03.2018 г. последното е
упълномощило управителния съвет да разходва парични средства при необходимост от
извършване на неотложни ремонти. Съгласно решението в тези случаи Управителният съвет
следва да изпрати по електронен път на всеки собственик фактура за дължимата сума,
съобразно с притежаваните идеални части от общите части на сградата. В исковата молба се
посочва, че в периода 01.10.2020 г. – 30.06.2021 г. са възникнали непредвидени разходи за
ремонт на съоръжения, намиращи се в общите части на Бизнес центъра, които следвало да
бъдат извършени за ползването им по предназначение, а именно: възстановяване на контрол
на достъп по изтръгнат четец във вход 2, ет. 1; ремонт на димен люк за пожаро-известителна
система във вх. 1, ет. 9; универсален BNC конектор, захранващи конектори 12 V и други за
видеонаблюдение; актуални схеми за евакуация; датчици за осветление; изграждане на
евакуационно осветление на етажи – 2 и – 3 на вх. 1 и вх. 2; длъжник за врати тип лапа за вх.
2; акумулаторни батерии; акумулаторна батерия и захранващ блок; монтаж на компоненти;
кабели, модул, авариен бутон за изход; демонтаж на компонентни; електромагнитни брави;
универсален BNC конектор за DRV, захранващ конектор, коаксиален кабел, монтажни
1
дейности; дръжки за врати тип лапа за вх. 2; техническо обслужване на 2 броя димни
люкове; техническо обслужване на 22 броя вътрешни пожарни кранове; проверка на 56 броя
евакуационни тела; техническо обслужване на 14 броя прахови пожарогасителя; техническо
обслужване на 14 броя водни пожарогасителя; уплътнения за глави – 7 броя комплекти;
манометър; шплент 3 броя; акумулатор 12 V/1.2A за димен люк – 4 броя проверка на 14
броя евакуационни тела. Общата стойност на извършените ремонтни дейности възлизала на
3 470,72 лева без вкл. ДДС. От същата ответникът И. С., в качеството си на собственик на
офис А18, дължи сумата от 167,21 лева с вкл. ДДС, доколкото Бизнес центърът е
регистрирано по ЗДДС лице, определена според прилежащите към самостоятелния обект
идеални части от общите части. За дължимите суми са издадени: 1). фактура № 600469 от
13.01.2021 г. за сумата от 56,98 лева с вкл. ДДС, с краен срок за плащане 23.01.2021 г.; 2).
фактура № 600526 от 05.07.2021 г. за сумата от 59,10 лева с вкл. ДДС и с краен срок за
плащане 10.07.2021 г. и 3). фактура № 600573 от 07.07.2021 г. за сумата от 51,22 лева с вкл.
ДДС с краен срок за плащане 12.07.2021 г. Поддържа се, че фактурите за направените
разходи са изпратени на ответника по електронната му поща, като съответно на 22.03.2021
г., на 21.06.2021 г. и на 10.10.2021 г. последният е бил поканен да заплати задълженията си,
но същият не погасил последните. С тези доводи се отправя искане за осъждането му да
заплати на ищците, в качеството им на останалите етажни собственици от процесната сграда
в режим на ЕС, сумата от 167,21 лева, представляваща припадащата се на ответника част от
общата стойност на извършени ремонтни дейности за периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021
г. в общите части на жилищната сграда, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното пращане. Претендира се
присъждане на разноските по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът И. С. С.
заявява, че признава исковата претенция, както и, че на 27.04.2023 г. е заплатил
претендираната от ищците сума. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ищцовата страна. При условията на евентуалност въвежда
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С подадена по
делото молба от 06.10.2023 г. ответникът И. С. заявява, че е заплатил в полза на ищцовата
страна и сумата от 91,51 лева, представляваща останалата претендира сума, поради което
отправя искане за прекратяване на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск по чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 51 ЗУЕС.
Съгласно посочените разпоредби собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна
на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и
обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, като разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите.
Следователно, възникването в полза на ищците на процесното вземане, е обусловено
от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1). взето решение от Общото събрание на процесната
етажна собственост за извършване на твърдените ремонтни дейности; 2). тяхното
фактическо осъществяване; 3). притежаваните от ответника права върху самостоятелен
обект в жилищната сграда – офис А18 и принадлежащите към него идеални части от общите
части; 4). дължимата от ответника част от стойността на разходите за извършените ремонтни
2
дейности.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил чрез плащане вземането.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на
исковата молба и наведените твърдения, с проекта задоклад п оделото, обективиран в
определението от 30.07.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на
проведено оспорване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът И. С. е собственик
на офис А18 в жилищна сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:
[адрес]; че принадлежащите към обекта идеални части от общите части възлизат на 37,63 от
937,65; както и реалното извършване на процесните ремонтни дейности.
Посочените обстоятелства се подкрепят и от обективните данни, внесени в процеса
чрез представените и приети като писмени доказателства: протокол от проведено Общо
събрание на собствениците от етажна собственост [център] с адрес: [адрес] на 30.03.2018 г. с
взето решение по т. 3, с което Общото събрание упълномощава Управителния съвет да
разходва парични средства, необходими за непредвидени ремонтни дейности, при което
изпраща на собствениците – по електронен път и незабавно фактурите за разхода за всеки
собственик на офис в сградата според прилежащите към същия идеални части от общите
части и за предприемане на законови действия пред съда в случай на неплащане на
задължението по изпратената фактура след изтичане на определения за това срок, както и
заварени копия от фактури № **********/13.01.2021 г. на стойност от 56,89 лева с вкл. ДДС
и дата на падеж 23.01.2021 г., фактура № **********/05.07.2021 г. на стойност от 59,10 лева
с вкл. ДДС и фактура № **********/07.07.2021 г. и дата на падеж 12.07.2021 г. на стойност
от 51.22 лева с вкл. ДДС, всички с издател ЕС [център] и получател ответника И. С.,
отразяващи припадащата се част на притежавания от него обект - офис А 18 от стойността
на извършени разходи във връзка с ремонтни дейности и за поддръжка на общи части от
сградата. Представени са и извадки от съобщения по електронната поща, свидетелстващи за
изпращане на фактурите на ответника, в изпълнение на взетото решение по т. 3 от
проведеното на 30.02.2018 г. Общо събрание.
По делото не се спори, че описаните от ищцовата страна разходи са реално извършени,
предвид и данните, следващи от приобщените към доказателствената съвкупност фактури и
платежни нареждания за извършени дейности, респ. за заплащане на стойността им от ЕС
[център] в полза на съответните доставчици.
Между страните е безспорно, че в хода на настоящото производство, образувано по
искова молба с вх. № 74197/24.10.2021 г. – на 27.04.2023 г. ответникът И. С. е превел по
сметка на етажната собственост сумата от 167,21 лева с посочено основание трите фактури,
обективиращи конкретните му задължения.
Посоченото обстоятелство е изрично признато от останалите етажни собственици с
депозираната по настоящото дело молба от 21.09.2023 г., в която е отразено, че на
27.04.2023 г. ответникът е превел претендираната по делото главница от 167,21 лева, но
продължава да е дължима законната лихва за забава в размер от 26,51 лева, начислена за
периода от подаване на исковата молба до плащането, както и разноските по делото за
държавна такса в размер от 65 лева.
В тази връзка по делото е представена допълнителна молба от ответника от 06.10.2023
г. с изложени твърдения за плащане в полза на ищцовата страна и на така претендираните
законна лихва и разноски по делото в общ размер от 91,51 лева.
Твърденията на страните за осъществено плащане се подкрепят от данните, следващи
от представените и приети по делото платежно нареждане за кредитен превод от 27.04.2023
г., установяващ заплащането в полза на процесната етажна собственост на сумата от 167,21
3
лева по процесните три фактури, издадени на ответника и платежно нареждане за кредитен
превод от 05.10.2023 г. за превод от ответника И. С. в полза на ЕС [център] на сумата от
91,51 лева с посочено основание за превода: „държавна такса и лихва по гр. дело №
60377/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав“ и наредени по същата банкова сметка, както и
предходния превод.
Съдът, вземайки предвид твърденията на двете страни и съпоставяйки размера на
процесните вземания с този на платените в полза на ищцовата страна суми в същия размер,
намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло поради погасяване на
дължимата главница и законна лихва върху същата – от предявяване на иска до плащането,
поради осъщественото погасяване чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
Съдът, съобразявайки, че към момента на завеждане на делото – 21.10.2021 г.
ответникът е бил в забава в плащането на сумите по процесните три фактури с настъпил
падеж, а ищцовата страна е била носител на неудовлетворени и изискуеми парични
вземания срещу него, чиято дължимост същия е признал с извършените плащания в хода на
процеса, намира, че с поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на
делото и на ищците се следват поисканите разноски за държавна такса в размер на сумата от
65 лева, от които 50 лева за настоящото производство и 15 лева за производството по в. ч.
гр. дело № 2047/22 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III В състав, с оглед изхода му.
Същевременно съдът взе предвид представеното от ответника доказателство за погасяване
чрез плащане и на разноските, а именно преводно нареждане за кредитен превод от
05.10.2023 г. за осъществен превод на сумата в полза на ищците по същата банкова сметка,
по която е направено и предходното плащане от 27.04.2023 г. Ето защо, с настоящия
съдебен акт не следва да се присъждат разноски в полза на ищцовата страна - поради
осъщественото плащане на същите в хода на процеса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от останалите етажни собственици от сграда в режим на
етажна собственост с административен адрес: [адрес], представлявани от председателя на
Управителния съвет на ЕС Д.Р. против И. С. С., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 51 ЗУЕС за заплащане на
сумата от 167,21 лева, представляваща припадащата се на И. С. С. част от общата стойност
на извършени ремонтни дейности за периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. в общите части
на жилищната сграда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4