Решение по дело №866/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 187
Дата: 19 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Славка Георгиева Димитрова
Дело: 20235300600866
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пловдив, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Александър Л. Стойчев

Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно
административно наказателно дело № 20235300600866 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.7 от УБДХ.
С решение №648 от 15.04.2023г., постановено по АНД №2432/23г. по
описа на Районен съд-Пловдив, на нарушителя А. М. Т. е наложено
административно наказание Задържанте за четири денонощия в структурно
звено МВР за проява на дребно хулиганство на основание чл.1 ал.3 вр. ал.1
т.2 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
Против решението е постъпила жалба от адв.Б. , защитник на
нарушителя, в която заявява, че не е доволен от първоинстанционния съдебен
акт.Прави искане за отмяна на атакуваното решение изцяло или алтернативно
да бъде изменено като се наложи административно наказание глоба в
минимален размер. В жалбата се твърди, че нарушителят не е извършил
непристойно деяние и описаното в акта не отговаря на истината.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява, редовно уведомен.Лично
и чрез защитника си адв.Б. поддържа подадената жалба с наведените в нея
1
доводи и искания.
Пловдивският окръжен съд след, като провери изцяло правилността на
обжалваното решение, взе предвид становищата на страните, и приложените
по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на
правен интерес и в предвидения 24 часов срок от обявяване на решението от
първия съд и е процесуално допустима.
От фактическа страна е установено, че жалбоподателят А. М. Т. на
14.04.2023 г. около 13:30 ч. се намирал в гр. ****** на обществено и
публично място – в тревни площи до адрес ********.Това било забелязано от
Р. А., която простирала пране на терасата на намиращия се в близост
жилищен блок.Тя забелязала Т., който консумирал бира, бил в явно нетрезво
състояние и седял на оградата на студентските общежития на УХТ.В един
момент той станал и се приближил до едно дърво, което се намирало пред
терасата й. Нарушителят извадил ********** от панталоните и започнал да
*******. А. толкова силно се възмутила, че се прибрала в жилището си.
Оттам обаче все още се виждал нарушителят.Той продължавал ****** до
дървото. Направил няколко крачки на изток без да прибира *******, после
отново се върнал до дървото и продължил да ******. Пак повторил
действията си като направил няколко крачки на изток и се върнал обратно.
Този път носил в себе си друга бутилка бира. А. незабавно сигнализирала на
органите на реда.
Междувременно няколко гражданина тръгнали към нарушителя, който
побягнал и едва на ********** бил задържан от тях при условията на
граждански арест. Тогава на място дошъл полицейски патрул, който
установил лицата и задържания, а последния задържали и отвели в сградата
на II РУ към ОД на МВР Пловдив.
Установено е от първия съд, че жалбоподателят Т. е бил признат за
виновен и му е наложено наказание „глоба“ по реда на УБДХ и по АНД №
6526/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд с решение № 2166 от
20.11.2022 г. в размер на 150 лв. Глобата не била заплатена, а доколкото
лицето не е открито на посочените адреси, идентични с тези по настоящото
дело, е изпратено възлагателно писмо за събиране на вземането по
изпълнителен лист от държавен съдебен изпълнител на 02.03.2023 г.
2
Описаната фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, който е направил обоснован анализ на
приобщените по делото доказателства, които се споделят напълно от
настоящия въззивен състав.
Законосъобразни и напълно споделими са мотивите на първия съд, с
които е приел, че не са налице доказателства опровергаващи отразеното в
акта за констатиране на проява на дребно хулиганство относно времето,
мястото, авторството и механизма на извършване на деянието.На посочената
дата жалбоподателят се е намирал на публично място и неограничен брой
хора биха могли да станат свидетели на поведението му.Несъмнено
действията му представляват непристойна проява и се изразяват в
демонстративно и публично самозадоволяване, в продължителен период от
време.Т. неколкократно се е връщал на същото място и е продължавал да
извършва действията си, а междувременно ******** е бил изкаран от
панталоните му.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, които се поддържат и
пред въззивния съд, че е ****** около дърветата в района на студентското
общежитие и в отсъствието на други хора наоколо.В тази връзка правилно е
дадена вяра от първия съд на показанията на свидетелката А., които са
последателни и категорични, че действията са били по
*********.Информацията изнесена от тази свидетелка е основана на преките
и непосредствените й възприятия, тя е наблюдавала поведението на
жалбоподателя продължително време, както от терасата и така след това,
прибирайки се в жилището си.Продължителните му действия по
демонстративното ********* на публично място с изваден на показ ****** е
скандализирало свидетелката, която е сигнализирала органите на реда.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав напълно споделя
изводите на районния съд, че с поведението си жалбоподателят е осъществил
състава на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, изразено
в действия, с които се нарушава обществения ред, демонстрира се
непристойна проява на демонстративно превъзходство над другите граждани
и над обществото и явно и публично неспазване на установения ред,
спокойствие, благоприличие, етика и морал в обществото.Поради своята по-
ниска степен на обществена опасност правилно е прието, че проявата не
3
представлява престъпление по чл.325 от НК.
Деянието е извършено виновно, тъй като деецът е съзнавал
обществената му опасност, предвиждал е вредните последици и ги е целял.
При определяне вида и размера на наказанието правилно и обосновано
районният съд е отчел,че жалбоподателят е личност с по-висока степен на
обществена опасност и предвиденото наказание „Задържане до 15 денонощия
в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява най -
подходящо и адекватно.При определяне на размера му законосъобразно
районният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства изразеното
разкаяние и съжалението за стореното и чистото съдебно минало на Т..От
друга страна интензитетът на засегнатия обществен ред и демонстративното
и публично оскърбление и превъзходство над останалите и обществеността са
обстоятелства с отегчаващ потенциал.
С оглед на изложеното и предвид завишената степен на обществена
опасност на деянието и дееца наложеното административно наказание
„задържане в структурно звено на МВР“, в размер на четири денонощия се
явява справедливо и чрез него ще се постигне необходимия възпиращ и
превъзпитателен ефект.
Неоснователно се явява искането на жалбоподателя, да бъде коригирано
първоинстанционното решение, като му бъде наложено административно
наказание глоба, тъй като е трудово ангажиран и трябва да се грижи за
семейството си.От събраните по делото материали е видно, че настоящата
проява няма инцидентен характер в живота на Т.. Във време съвсем близко до
настоящата проява – в края на месец ноември 2022 г. той е бил признат за
виновен в друг акт на дребно хулиганство и наложеното му административно
наказание глоба от 150 лева не е заплатено до момента.От изложеното следва
и извода, че целите на наказанието „глоба“ не са изпълнени и лицето нито се
е поправило, нито се е възпряло от извършване на последваща проява на
дребно хулиганство.
Ето защо наложеното административно наказание „задържане в
структурно звено на МВР“ за срок от четири денонощия и според преценката
на настоящия съд се явява справедливо и ще допринесе жалбоподателят за в
бъдеще да се въздържа от непристойни действия.
4
По изложените по-горе съображения Пловдивският окръжен съд намира
обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, което
налага да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 7 ал.3 вр. чл.6 ал.1 б.А от УБДХ,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 648 от 15.04.2023г., постановено по АНД № 2432 /2023г.
по описа на Районен съд – гр.Пловдив- XIн.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5