№ 218
гр. Пловдив, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500447 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна
жалба от застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве
АД , ЕИК *********, чрез процесуалния пълномощник адвокат Д. С., срещу
постановеното решение №153 от 02.06.2025 г. по гр.дело №47/2023 г. по описа
на Окръжен съд Хасково, в осъдителната му част, с която застрахователното
дружество е осъдено да заплати на К. Н. Ж., ЕГН **********, сумата от 200
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на настъпилата смърт на дъщеря му Г. К. Ж., починала при
ПТП, настъпило на 25.07.2021 г. на път „ III554“ на 48 км.+ 200 м. в посока
гр. Гълъбово към с. Пясъчево, ведно със следващата се законна лихва върху
тази сума, считано от 11.02. 2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от решението, присъдени са и направените разноски: сумата 15
180 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв., сумата от 8000 лв. ДТ в полза на бюджета на съдебната
1
власт, както и е отхвърлен предявеният обратен иск от застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД срещу Гаранционен
фонд за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт
на Г. К. Ж., починала при ПТП, настъпило на 25.07.2021 г., ведно със
заплатените лихви и разноски.
Жалбоподателят счита във въззивната си жалба, че така постановеното
решение в обжалваната му осъдителна част е неправилно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения, както относно
приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД относно приноса за настъпване на
вредоносния резултат, така и относно приложението на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди. Изложил е подробни оплаквания, свързани с неотчитане в
необходимата степен на критериите за справедливост, избирателен подход при
анализа на събраните доказателства, несъответствие със съдебната практика
при определяне размера на обезщетението, както и свързани с възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че правилно е приет
принос от 80 % от страна на Н. К., но неправилно е отказано да намали с този
принос обезщетението, тъй като не е приложен правилно чл.125,ал.3 от СК,
според който именно Н. К. е носил отговорност за детето, като за негов
родител. Позовава се на противоречие и със съдебната практика на ВКС.
Моли да се отмени решението в обжалваната му осъдителна част по
отношение на застрахователя, като се отхвърли иска. Претендира разноските,
които са направени за двете инстанции.
Ответникът - К. Н. Ж., чрез процесуалния си представител адвокат Р.
М., е подал отговор срещу въззивната жалба, в който е посочил
аргументите си срещу направените оплаквания. Моли да не се уважава и се
потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноските,
вкл.адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Третото лице помагач Гаранционен фонд не е представил отговор и
предоставя на съда да вземе решение.
Съдът, след като разгледа въззивната жалба и доказателствата по
делото, намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна
2
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което
и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането
и по същество в съответствие с наведените оплаквания.
От исковата молба, по която е образувано гр.дело №47/2023 г., се
установява, че ищецът К. Н. Ж. е претендирал застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилата смърт на дъщеря
му Г. К. Ж., настъпила в резултат на ПТП от 25.07.2021 г. на път „ III554“ на 48
км.+ 200 м. в посока гр. Гълъбово към с. Пясъчево, при което водачът С. В. Б.
при управление на лек автомобил, модел Фолксваген голф, рег.№ * **** **,
не е спазил необходимата дистанция от движещото се пред него двуколесно
МПС, рег. *******, теглещо ремарке, управлявано от Н. Ж. К., с предната си
част е ударил задната част на двуколесното МПС, при което последвала
смъртта на трима загинали и е пострадало едно лице.
Ищецът е описал в исковата молба силната си привързаност към
дъщеря му, която била всичко за него, специалната емоционална връзка по-
между им, основана на взаимна обич и доверие, както и болките и
страданията, които изживява в резултат на настъпилата и смърт, които никога
няма да отшумят, промяната в живота му. Станал мрачен и мълчалив,
непрекъснато мислел за случилото се, плачел, изпаднал в тежка депресия, не
спял и не се хранил редовно. Посочил е, че е заявил застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество за доброволно
уреждане на отношенията на 11.02.2022 г. Тъй като не му е изплатено
застрахователно обезщетение по образуваната щета, е предявил настоящата
искова молба с искане за заплащане на сумата от 200 000 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 11.02.2022 г.
Ответното застрахователно дружество е представило отговор срещу
исковата молба, като я счита за изцяло неоснователна и прави изрично
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалите Н. К. и Г. Ж.. В тази връзка се позовава на нарушение на чл.5 ,
чл.14 от Наредба №15 за реда за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и др.
самоходна техника, регстрирани, съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, като посочва, че мотофрезата и ремаркето
не са били оборудвани със светлини, нито съгласно изискванията са ползвали
3
включено устройство с жълта мигаща или проблясваща светлина и къси
светлини, поради което не са могли да бъдат забелязани своевременно,
пострадалите лица не са носили светлоотразителни жилетки, поради което са
попаднали в осветената част от фаровете на лекия автомобил по-късно, с
което водачът на лекия автомобил е имал по-малко време за техническа
реакция. Мотофрезата и ремаркето не са се движили плътно прибрани в
дясната част от своята пътна лента за движение. Водачът им не се е съобразил
с пътните условия в нарушение на правилата в чл.20,ал.2 от ЗДвП, евентуално
той е бил под влиянието на алкохол, който факт е допринесъл за настъпването
на произшествието. Твърди се и съпричиняване от пострадалата Г. Ж. – не е
имала изобщо право да стои в мотофрезата или ремаркето, които са
предназначени за товари, а не за хора. Посочва, че съпричиняването има
обективен характер, защото отговорността за пострадалата Г. Ж. е носил
нейния дядо и водач на мотофрезата Н. К., който не е следвало изобщо да
допуска детето да пътува с него, а и превозното средство не е било
обезопасено със светлини и не е било предназначено за пътуване на пътници,
с което е нарушил задълженията си по чл.125,ал.3 от СК при упражняването
на непрекъснат родителски контрол върху физическата неприкосновеност на
детето.
Страните са ангажирали доказателства – писмени доказателства,
свидетели, автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвена от вещото лице
инж.Г. С./ л.384 – 431 на том втори от делото на ОС Хасково/, медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е.. Приложени са данни от воденото
досъдебно производство, което е приключило, както и препис от влязлата в
сила присъда по случая.
Разпитан като свидетел е водачът на лекия автомобил Б., от чиито
показания се установява, че процесното произшествие станало, когато той се
прибирал от работа. Било тъмно и той не можел да предположи какво се
движи пред него, тъй като нямало светлоотразителни сигнали на ремаркето,
отразители или жилетки. Посочва, че управлявал с около 86 км/ч, на къси
светлини, че пред него се движили плътно в дясно на пътното платно, като
ударът на неговия автомобил настъпил в дясната предна част.
По делото е изготвена и приета автотехническа експертиза за механизма
на ПТП. Видно от констатациите на вещото лице инж.С., на 25.07.2021 г.
4
около 21.20 часа на път „ III-554“ на 48 км.+ 200 м. в посока гр. Гълъбово към
с. Пясъчево пътувал лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. № * **** **,
управляван от С. В. Б., в същото време, в същата посока, пред него се
движело двуколесно МПС с рег. № *******, теглещо ремарке, управлявано от
Н. Ж. К., като движението се е извършвало в тъмната част на денонощието, в
дясната, западна лента за движение по прав, сух хоризонтален асфалтов
участък от платното за движение. В участъка при км. 48+200 лекият
автомобил, при движение на къси светлини на фаровете, е застигнал движещо
се в същата посока несигнализирано /без наличие на светлини или
светлоотразителни елементи в задната част/ ППС малогабаритна техника -
мотокултиватор с прикачено към него ремарке, управляван от Н. Ж. К..
Възникнал удар между автомобила и ремаркето, прикачено към
мотокултиватора - заден, при сблъсък на предна, дясна част на купето на
лекия автомобил, със задна, лява част на ремаркето, прикачено към
мотокултиватора.
Според вещото лице, при конкретната пътна обстановка и движение на
лекия автомобил с технически съобразената скорост при къси светлини 67,8
км/ч., водачът му е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието чрез своевременна реакция за аварийно
спиране в момента на попадане на задната част на ремаркето прикачено към
мотокултиватора в петното на осветеност на фаровете на автомобила. Такава
възможност той би имал при условие, че се движил със скорост 63,7 км/ч. В
конкретната ситуация предприемането на маневра за заобикаляне е било
рисковано, предвид евентуалното наличие на насрещно движещи се МПС.
По отношение на водача на мотокултиватора с прикачено към него
ремарке, вещото лице посочва, че той е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП, като не създаде предпоставки за възникването
му, чрез движение на ремаркето, прикачено към мотокултиватора максимално
в дясната част на пътя, с десни колела върху банкета, в близост до
отводнителната канавка.
Посочени са техническите причини за настъпване на произшествието -
управлението и движението на малогабаритна техника - мотокултиватор с
прикачено към него ремарке, в дясната лента за движение, при нощни
условия, без налични светлини или светлоотразителни елементи в задната му
5
част.
Вещото лице е изследвал движението на селскостопанската техника към
момента на произшествието - изцяло в дясната част на лента за движение, с
леви колела на около 1,5 м. в ляво от десния ръб на платното за движение.
Водачът и К. не е ползвал светлоотразителна жилетка, както и устройство за
излъчване на бяла или жълта, добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад, устройство за излъчване на червена светлина отзад с
бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани
на колелата.
Според него, ако преди настъпването на произшествието, водачът К. е
ползвал светлоотразителна жилетка и ППС е било съответно светлинно
оборудвано, то водачът на лекия автомобил би имал възможност да забележи
светлоотразителните елементи на разС.ие около 200 м. пред автомобила, а на
100 м. пред автомобила светлоотразителното облеклото би било ясно видимо /
при условие, че не се закрива от облегалката на монтираната на ремаркето
автомобилна седалка/. При условие, че водачът К. е ползвал
светлоотразителна жилетка и същата не се закрива от облегалката на
монтираната на ремаркето автомобилна седалка, водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да види движещия се пред него мотокултиватор
с прикачено ремарке и да предотврати настъпването на произшествието, чрез
своевременна реакция за аварийно спиране, или като изравни скоростта си на
движение с тази на мотокултиватора на безопасно разС.ие зад него. При
условие, че са ползвани светлини и фар на мотокултиватора с прикаченото
към него ремарке, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да го види и да предотврати настъпването на произшествието, чрез
своевременна реакция за аварийно спиране, или като изравни скоростта си на
движение с тази на мотокултиватора на безопасно разС.ие зад него.
Според вещото лице, технически по-правилно е, водачът К. да
управлява така, че само левите колела на ремаркето, прикачено към
мотокултиватора, да са върху платното за движение, при липсата на светлини
и светлоотразителни елементи отзад. При подобно позициониране на
малогабаритна техника - мотокултиватор с прикачено към него ремарке,
страничната дистанция между левия страничен габарит на прикаченото
ремарке и десния контур на динамичния коридор на движение на лекия
6
автомобил е била достатъчна за безопасно изпълнение на маневрата
изпреварване от страна на лекия автомобил, тъй като мотокултиваторът с
прикаченото ремарке ще е извън динамичния му коридор.
От медицинската експертиза се установяват телесните увреждания,
които е получило детето Г., вследствие произшествието - съчетана травма,
закрита черепно мозъчна травма, кръвонасядане на меките обвивки на черепа,
травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, оток на мозъка,
гръдна травма – контузия на белите дробове, на диафрагмата, на рехавата
тъкан по хода на аортата, счупване на кости, охлузвания, които са довели до
развитието на травматичен шок и смърт от дихателна и сърдечна
недостатъчност. Смъртта е биле неизбежна, въпреки оказаната медицинска
помощ. Вещото лице посочва, че смъртта е в резултат на травматичен шок,
като последица от поли травма, а не от изолирана черепно мозъчна травма,
която има само поддържаща роля в генезата на смъртта.
Разпитани са свидетели пред първата инстанция за отношенията в
семейството съС.ието на ищеца по повод и след произшествието. От
показанията на свидетеля С. А. Й., съседка, в с.Пясъчево се установява, че
ищецът, дъщеря му Г. , както и баща му Н. К. и жената, с която живеел на
съпружески начала Г., живеели заедно на село. Жената на К. живеела в друго
село – с.Българан, и те са разделени. Ищецът работил в гр.Марица, всяка
вечер се прибирал на село, докато бил на работа баща му и Г. се грижили за
дъщеря му. Два месеца преди произшествието К. заминал на работа в
Германия, но ведната се върнал. На погребението, като че ли не бил жив.
Чувствал се много зле, вървял насам-натам, не знаел какво да прави, било
ужасна картина – три ковчега един до друг. Сега започнал да си стъпва на
краката. Много често ходел на гробищата. Разговаряли много за
произшествието и какво е можело да стане.
От показанията на свидетеля С. П. М., съседка в с.Пясъчево, се
установява, че тя познавала ищеца К., който живеел заедно с момиченцето си
Г., с баща си и съжителката на баща му Г. в в.Пясъчево, в едно домакинство.
К. се грижил за всичко. Нищо не е споделял за майката на Г.. Детето много
обичало баща си. След катастрофата, в която загинали баща му и
момиченцето му, К. се променил много – унил, тъжен, а бил друг човек.
От показанията на свидетеля В. Ж. Х., съседка в с.Пясъчево, се
7
установява, че К. и децата му Г. и Г. живеели с баща му К. и Г., но не знаела
къде е майката на Г.. Бащата на К. и Г. се грижили за децата, тъй като К. ходел
на работа в гр.Марица. Два месеца преди злополуката К. заминал на работа в
Германия, като баща му и Г. пак продължили да се грижат за децата, а той им
изпращал пари. След произшествието веднага се върнал за погребението.
Много тежко преживял всичко. Свидетелката посочва, че след погребението
приела К. и сина му да живеят в нейната къща, тъй като не можели да спят у
тях. Те плачели, били тъжни. Тя не знаела как да им помогне.
Въз основа на събраните доказателства окръжният съд е посочил, че за
процесното произшествие е съставен констативен протокол с пострадали лица
№ 32/26.07.2021 г. и е образувано ДП № ***/2021 г. по описа на РУ Х.. С
присъда № 30 от 30.10.2024 г., постановена по НОХД № 510 по описа за 2024
г. С. В. Б. е признат за виновен в това, че на 25.07.2021 г. на път „ III-554“ на
48 км.+ 200 м. , в землището на с. Пясъчево, община Симеоновград, при
управление на лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. № * **** **,
нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Н. Ж.
К., Г. Т. Н. и Г. К. Ж., и на основание чл. 343, ал.3, б."б“, предл.първо, вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „ лишаване от
свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на
основание чл.66 от НК за срок от пет години. Наложено му е и наказание „
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е
влязла в сила на 15.11.2024 г. Също така е отчел, че вина за произшествието
има и водачът на мотокултиватора с прикаченото към него ремарке, който се е
движил в тъмната част на деня, несигнализирано, без наличие на светлини или
светлоотразителни елементи в задната му част, без да бъдат ползвани
светлини или фар. В нарушение на правилата за движение в ремаркето са се
возили пътници, които са били без светлоотразителни жилетки. Ударът би бил
предотвратим, като са били изпълнени изисквания на закона за обезопасяване
на превозното средство със светлинни сигнали, тъй като водачът на лекия
автомобил би имал техническата възможност да види движещия се пред него
мотокултиватор с прикачено ремарке своевременно и да реагира, като намали
скоростта или спре. Отчетена е концентрацията на алкохол от 2,15 промила,
която неминуемо е повлиява върху възможността на водача за правилна
преценка на пътната ситуация. При така установената фактическа обстановка,
8
съдът е достигнал до извод, че водачът К. е съпричинил вредоносния резултат
в размер на 80 % след съпоставка с нарушението на водача на лекия
автомобил. Независимо от така приетото съпричиняване на вредоносния
резултат, съдът е намерил, че не трябва да намалява застрахователното
обезщетение, като е посочил, че детето Г. Ж. е малолетна и със своето
поведение по никакъв начин не е допринесла за настъпване на
произшествието. Поради това е отхвърлил възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, като е определил размер на застрахователното
обезщетение от 200 000 лв. в полза на бащата.
По въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат, за да е налице
съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не
беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие, обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
9
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие, обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това следва да бъде
преценено когато се установява процентното съотношение на
съпричиняването.
Направени са от застрахователя многобройни възражения за
съпричиняване, като по този повод следва да се посочи, че обстоятелствата
въведени от него в процеса, свързани с поведението на водача на мотофрезата,
с неговото поведение на пътя и съС.ието на пътното превозно средство, са
правно ирелевантни. Дори и да се установи противоправно поведение на К.,
не би следвало това да се отрази на обезщетението, дължимо от
застрахователя на водача на МПС блъснал мотофрезата, по който повод са
възникнали неимуществени вреди за бащата на починалата Г. Ж.. Т.е. дори и
да са налице факти, свързани със съпричиняване на вредите, вследствие
противоправно поведение и на двамата водачи, те не са относими към
предмета на настоящото дело, очертан с исковата молба. Ето защо и следва да
бъдат обсъждани само възраженията, които са свързани с поведението на
починалата малолетна Г. Ж., а именно че същата е пребивавала в ремаркето на
мотофрезата, което е предназначено за товари, а не за хора, като също така е
била без предпазен колан и светлоотразителна жилетка. Също така е възразено
от страна на застрахователя, че е налице съпричиняване на вредите поради
неположена родителска грижа и надзор върху починалото дете от родителите
й и нейния дядо Н. К.. Принципно следва да се посочи, че действително
чл.125, ал.3 от СК постановява, че родителят осигурява поС.ен надзор по
отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете. Съдебната практика на ВКС е константна във връзка с
приемането на правилото, че приносът за съпричиняване на вредите се отчита
и когато е резултат на неупражнен върху малолетния (неспособния) надзор от
дееспособните му родители, като вината на упражняващите надзора е без
значение/в този смисъл решение № 175 от 17.11.2023 г. на ВКС по гр. д. №
458/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 31 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
2413/2022 г., I т. о., ТК и др./
10
Съдът намира по случая, че е налице съпричиняване на вредите от страна
на упражняващия надзор върху малолетното дете. По делото е изяснено
безспорно от събраните доказателства пред първа инстанция, че всъщност
преимуществено родителския надзор е упражняван от бащата на починалата
Г., като баща и дете са живеели при баба си и дядо си по бащина линия.
Несъмнено задължението на родителите да упражняват поС.ен надзор,
вменено от чл.125 от СК, не следва да бъде възприемано буквално.
Достатъчна грижа и надзор би следвало да се приеме за проявена и, когато
родителят делегира упражняването на тези задължения върху малолетния на
друго пълнолетно лице. В случая това е дядото на починалата Г. Ж., който към
момента на настъпване на ПТП е упражнявал задълженията по надзор върху
детето вместо родителите. При такава хипотеза не следва да бъде неглижирано
поведението на третото лице, упражняващо надзор и грижа, поради факта, че
всъщност това са права и задължения, вменени му и делегирани от самия
родител. Т.е. не е правно ирелевантно поведението на това лице, въпреки че не
е родител на малолетното дете. В случая е очевидно, че упражняващия
правата и задълженията на родителите дядо е поставил със своето поведение
детето в опасност и е налице обективно съпричиняване на вредите при
поставянето на починалата в необезопасено ремарке, в което е забранено по
закон да се превозват хора.
На следващо място, в константната практика на ВКС / Решение № 50016
от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2637/2021 г., I т. о., ТК Решение № 31 от
29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2413/2022 г., I т. о., ТК Решение № 674 от
12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2023 г., IV г. о., ГК и др./ се прави
изводът, че когато едно малолетно дете или невменяемо лице допринесе за
настъпването на вредоносния резултат, съобразно с обстоятелствата на
конкретната хипотеза, следва да намери приложение нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, като за приложението й е без правно значение дали увреденият е могъл
или не да действа виновно. Наложена е теорията за достатъчност на
причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат /т.н. теория на достатъчния каузалитет/, при което първото
задължително условие за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия увреждащ резултат.
Всяка една проявна форма на поведение на пострадалия, независимо в какво
11
отношение е с резултата – като създаваща предпоставка, улеснение или като
активно действие или бездействие, след като допринася за настъпване на
резултата е в каузалитет спрямо него и следователно е налице причинна
връзка. В т. 7 на ППВС № 17/1963 г. и съдебната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като съдът
следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за
резултата и въз основа на това да се определи обективния му принос. В този
аспект е налице очевидно съпричиняване на вредите от страна на починалата,
тъй като същата е пребивавала в необезапасено и непригодено за превоз на
хора ремарке на мотокултиватор. Наред с това налице е и изрична законова
забрана за превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни
ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в
каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети. /чл.134 от
ЗДвП/ от изложеното е очевидно, че възражението на застрахователя е
основателно.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като
справедлив паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва
да се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници
в инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните
в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите /в този смисъл Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о., ТК/.
Т.е. по принцип обстоятелствата около това, дали поведението на
12
участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила, следва да
повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, естествено заедно
със съпоставка на фактическото статукво, което е пряко следствие на
действията и бездействията на пострадалия и делинквента. Следва
законосъобразното или незаконосъобразно поведение да се съпостави и с
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в
настоящия процес случай очевидно и двамата участника в движението -
починалата и водача С. Б. са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. Както се установи, водачът на автомобила е нарушил правилата за
движение съобразно съдържанието на акта на наказателния съд. От друга
страна, при движението на Г. Ж. са нарушени правилата по чл.134 от ЗДвП и
чл.125, ал.3 от СК. Несъмнено в случая са налице две успоредно действащи
причини довели до пътния инцидент. Това е така, тъй като е установено по
делото, че делинквентът е управлявал автомобила си на прав участък с
разрешена скорост, при която същият е бил в невъзможност да предотврати
настъпване на ПТП. Изрично вещото лице по изслушаната САТЕ е посочило,
като причина за настъпване на катастрофата от техническа гледна точка е
движението на малогабаритна техника - мотокултиватор в дясна лента за
движение, при нощни условия, без налични светлини или светлоотразителни
елементи /страница 411, том втори на делото пред ОС Хасково/.
Действително е налице и нарушение на правилата за движение и от водача на
автомобила в аспекта, че скоростта не е подбрана с оглед конкретните условия
за видимост и т.н., както е посочено в акта на наказателния съд, но е очевидно,
че неговото участие в инцидента е с по – малка тежест. Присъствието на
пострадалата в ремаркето на мотофрезата несъмнено в по- голяма степен,
следва да се отчете, като фактор за съпричиняване на вредите с оглед на
констатираната фактическа обстановка от вещото лице по назначената САТЕ,
като следва да се определи съпричиняване в размер на 70 % съпричиняване от
пострадалата, като адекватен на установената фактическа и правна обстановка
по делотго.
Относно размера на застрахователното обезщетение е от значение
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, която урежда възмездяването на
неимуществените вреди. Обезщетението за тях се определя по справедливост,
но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При определянето му се отчитат вида на увреждането, интензитета му,
13
влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване,
изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, работоспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите и обществени условия в страната, както
и се обсъждат всички конкретни обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай. Когато от увреждането е последвала смърт, от значение са
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на починалия и
неговата връзка с претендиращите обезщетението, как смъртта се е отразила
върху съС.ието им, какви промени са настъпили при тях, наред с нормативно
определените лимити на застрахователните компании и социално
икономическите условия на живот.
При преценяване на събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и на критериите за справедливост, се установява, че
ищецът е бащата на починалото малолетно дете Г. в резултат на
произшествието, с най-близка по низходяща степен родство, че той се е
грижил изцяло за своето дете заедно с баща си и неговата съжителка, като
всички заедно са имали нормални семейни взаимоотношения и си помагали
взаимно. След взезапната смърт на детето ищецът веднага се завърнал от
чужбина, известно време не можел да живее в къщата си, заедно със сина му
спели в къщата на свидетеля Х.. Променил се коренно. Тъгувал за детето си, а
заедно с това и за баща си и съжителката му, които загинали заедно от
катастрофата. Така установените обстоятелства, с които се потвърждават
твърденията на ищеца в исковата молба за страданията му, преценени заедно
с момента на възникване на произшествието и неговия механизъм, тежкото
погребение с три наредени ковчега един до друг, с обществено
икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения в
страната към момента на пътното произшествие, водят до извод, че
справеделивият размер на застрахователното обезщетение е сумата от
200 000 лв. за понесените неимуществени вреди – болки и страдания. От тази
сума /200 000 лв./ следва да се приспадне определеният процент на
съпричиняване – 70% /140 000 лв./, като се получава сумата 60 000 лв. Този
размер следва да се присъди на ищеца.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод за размера на
застрахователното обезщенение – 200 000 лв., но е отхвърлил възражението за
14
съпричиняване на вредоносния резултат. Това налага да се потвърди
обжалваното осъдително решение в частта му за присъждане на
застраховатеилно обезщетение в размер на 60 000 лв., а в осъдителната му
част – над 60 000 лв. до 200 000 лв. да се отмени.
По разноските: следва да бъде отменено решението в частта му за
разноските, след което в полза на адвокат Р. М. се присъди адвокатско
възнаграждение за първата и за въззивната инстанции на основание
чл.7,ал.2,т.4 от наредбата за адвокатските възнаграждения, съобразено с
решение на СЕС, фактическата и правна сложност на делото, както следва :
6 540 лв. с ДДС за първата инстанция, 3 270 лв. за въззивната инстанция
/половината от първата посочена сума/. На застрахователното дружество
следва да се присъдят направените разноски съразмерно отхвърлената част на
иска в размер на 14 700 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №153 от 02.06.2025 г. по
гр.дело №47/2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково, в осъдителната му
част, с която застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД , ЕИК *********, е осъдено да заплати на К. Н. Ж., ЕГН
**********, сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт
на дъщеря му Г. К. Ж., починала при ПТП, настъпило на 25.07.2021 г. на път „
III554“ на 48 км.+ 200 м. в посока гр. Гълъбово към с. Пясъчево, ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 11.02. 2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ постановеното решение №153 от 02.06.2025 г. по гр.дело
№47/2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково, в осъдителната му част, с която
застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД , ЕИК
*********, е осъдено да заплати на К. Н. Ж., ЕГН **********, сумата над 60
000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на дъщеря му Г. К. Ж.,
починала при ПТП, настъпило на 25.07.2021 г. на път „ III554“ на 48 км.+ 200
м. в посока гр. Гълъбово към с. Пясъчево, ведно със следващата се законна
15
лихва върху тази сума, считано от 11.02. 2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и в частта му за разноските - сумата 15 180 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.,
сумата над 2 400 лв. до 8000 лв. ДТ в полза на бюджета на съдебната власт,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част.
Осъжда К. Н. Ж., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД , ЕИК *********,
направените разноски за две инстанции в размер на 14 700 лв. по
съразмерност.
Осъжда Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД , ЕИК *********, да заплати на адвокат Р. М. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 6540 лв. за
първата инстанция и 3 270 лв. за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16