Р Е Ш Е Н И Е
№ 1886
гр. Пловдив, 01 ноември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, V състав, в съдебно заседание на 03, 10, 2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
с участието на секретаря Т.К., като
разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 627 по описа за 2023г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Жалбоподателят
- Р.И.Р., с ЕГН **********,***, чрез адв. К., оспорва заповед № РД-14/04.01.2023г., издадена от
кмета на община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
„Селскостопанска постройка“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор ****,
м. „**“ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, с
извършител на строежа Р.И.Р..
В жалбата се твърди, че процесната
заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на
административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. В
представената защита / л. 172/ се претендират съдебни разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът –
кмет на община Карлово, чрез юк. Т.
изразява становище / л. 174/ , че жалбата е неоснователна, като се иска
и присъждане на ю.к. възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, в
настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
С Определение № 593 от 7 март 2023 г.
на XVIII с., постановено по адм. дело № 592/2023г. на Административен съд –
Пловдив производството е разделено, като настоящото продължава по Заповед № РД 14/04.01.2023
г., а по горното дело 592/2023 г.
производството продължава по Заповед № РД 13/04.01.2023 г. на Кмета на община
Карлово, с която е разпоредено
премахването на строеж, представляващ: „Пристройка към вилна сграда“, намиращ се в ПИ с идентификатор ****,
местност „**“ по КККР на гр.Карлово, община Карлово, обективирана в Констативен
акт /КА/ № 4 от 22.07.2022 г. (л.72), с който е установено, че обектът и
строежът е собственост на Р.Р., съгласно Нотариален акт за собственост върху
земеделска земя, придобита по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, № 181, том II, дело №
1157/1994г.
С решение № 1836 от 26 октомври 2023 год., по адм. дело № 592/2023г. жалбата е отхвърлена
По настоящото дело № 627/23г. в КА / л. 61/ № 5/22.07.2022 г. е установено, че в имота е
изградена „стопанска постройка“ с
размери 13.40 м х 3.50 м в по широката й част и 2.70 м в по-тясната.
Постройката е едноетажна, паянтова, изградена от метални и дървени колони и
ребра, има ламаринен едноскатен покрив, а между колоните има монтирани дъсчени
стени и оградна мрежа. За същата няма одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж. Строежа е върху земеделска земя с начин на трайно
ползване „нива". Поради липса на строителни документи , строежа е определен като незаконен по смисъла на чл. 225. ал. 2.
т. 2 от ЗУТ. Съставена е
била окомерна скица на разположението на строежа в имота.
Констативен акт № 5/22.07.2022 г. е
съставен в отсъствието на собственика Р.Р., за което са съставени съответните
протоколи, а съобщаването е направено чрез залепване на обекта и на таблото за
обявления в сградата на Община Карлово. В срок, срещу констативния акт е
постъпило възражение от жалбоподателя с вх. № 24-00-114 ( 15) /29 . 07. 2022 г.
както и допълнително становище с вх. № 24-00-114 ( 18) /10. 08. 2022 г., които
са отхвърлени с писмо изх. № 24-00-114 (21 ) / 30. 08. 2022 г. и за постройката
е издадена процесната заповед РД- 14/ 04. 01. 2023 г. на Кмета на Община
Карлово.
Като установени нарушения е
констатирано , че селск. постройка е изпълнена
без одобрен проект, без разрешение на строеж, няма протокол за откриване
на строителна площадка, няма и протокол за определяне на строителна линия и
ниво.
Въз основа на така установеното е
констатирано, че разглежданият строеж е незаконен, който не може да се
разглежда като търпим такъв, с оглед на това, че се намира в земеделска земя и
липсва градоустройствен план за поземления имот. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като в срок е постъпило възражение
вх. № 24-00-114(14) от 29.07.2022г.
Процесната заповед № РД-13 е издадена
на 04.01.2023г. и е била връчена на 09.01.2023 г. Поради това съдът приема, че
жалбата, депозирана на 17.01.2023г. в общината е в срок.
В съдебната фаза съдът е допуснал исканията по доказателствата на Р. и са приети / л.
111-119/ изпратени от ответника: - Удостоверение № 1618/28.09.1982 г.; по т. 4.
– Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от Р.Р.
за сгради: жилище вила, построено 1982 г. с РЗП 9.5 и второстепенна постройка,
построена 1995 г. с РЗП 72 кв.м., като по отношение на направеното искане по т.
3 уведомяват, че след извършена обстойна проверка в архива на Община Карлово не
са открити исканите 3 броя декларации, подадени в периода 1990-1994 г., касаещи
процесните постройки, изградени в поземлен имот с идентификатор **** в м. „**",
гр. Карлово, както и протокол от извършена проверка на място от служители на
Община Карлово. Посочва се че предвид цитираните години на съставяне, за този
вид документи срокът за съхранение е изтекъл.
Адв. К. е представила нот. акт № 69/2021 г. за покупко-продажба, с
който доверителят й купува 2/6 идеални части от горния имот от наследниците на
неговата съпруга, като пояснява, че този нотариален акт касае друг имот,
различен от процесния незаконен строеж.
Пояснява се , че премахването на
настоящата постройка се инициира, след като Р. сезира общината за незаконен
строеж на съседа С.К. – къща на 3 етажа., след което започна ответна реакция от
негова страна и се пуска жалба.
Разпитан е 1 свидетел / л. 126/ Н.Г. , приятел на Р., койго
заявява , че процесните постройки са бараки и представляват 2 малки помещения, които
някога заедно са ги правили и едното е
кочина за прасе, а другото е кокошарник. Кочината е с размери някъде около 1,50
метра до 2 метра най-много. Пояснява , че са направени от 2 счупени
бетонни панели, счупени наполовина, горе-долу от земята да излизат на
метър и отгоре е с мрежа. Панелите са 2-3 см дебели и са от паднали панели от Домостроителния от
Карлово, нестандартни панели.
1985 г. я посочва като година на направа
на кокошарника и свинарника и тогава я нямало работилницата.Пояснява , че той
има работилница, но тя е извън тези 2-те помещения, за които говори по-горе.
Работилницата е около 10 метра дължина и да има 7-8 метра ширина. Работилницата
се намира на около 10-15 метра от пилишарника. Работилницата е покрита с
ламарини. Не мога да си спомня точно, но мисля, че работилницата е правена през
2017-2018 г. Тя се намира на източната част от имота му. До нея има път, а след
него има съсед, който си построи къща. Св. Пояснява , че в имота има 6
постройки , заедно с работилницата. Пояснява , че през 1990 г. са правили навеса
за овцете, които тогава му върнали от
ТКЗС-то, а размерът на това помещение за овцете е някъде 2 метра – 2,5 метра
широко, където излиза от билото – сачака, високо да е около 1,80 метра отпред,
а задната част 2,30 метра, защото терена е с наклон, дължината на този навес е някъде към 7-8
метра, покрит с ламарина и е „лепнат“ за
кокошарника и свинарника. Кокошарникът и свинарникът са на едно и са лепнати за
овчарника.
Съдът
повторно е задължил община Карлово да представи доказателствата, дали са
подадени в периода около 1990-1996 година три броя декларации, касаещи
процесните постройки, изградени в Поземлен имот с идентификатор ***в м. „**",
както и протокол от извършената тогава проверка на место от тричленна комисия,
както и да представи Декларация от 1998 г., с която са декларирани постройките
в Поземлен имот с идентификатор ***в м. „**". възможност затова за следващото
съдебно заседание.
На л. 132 по делото ответника
представя: – Декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти от Р.Р. за сгради: жилище вила, построено 1982 г. с РЗП 9.5 и
второстепенна постройка, построена 1995 г. с РЗП 72 кв.м., от 1998 г., подадена
на основание придобиване на имот. – Заявява се , че след извършена обстойна
проверка, в архива на Община Карлово не са открити исканите три броя
декларации, подадени в периода 1990-1996 г., касаещи процесните постройки,
изградени в поземлен имот с идентификатор **** в м. „**", гр. Карлово,
както и протокол от извършена проверка на място от служители на Община Карлово.
Приложена е Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 1998г.
По делото по искане на страните е
допусната и приета СТЕ, изготвена от
вещо лице – инж. Я.Р., неоспорена
от страните. Съдът кредитира заключението като професионално изготвено и
отговарящо на задачите, за които е била допусната експертизата, като същото ще
бъде коментирано по-долу в решението.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът излага своите правни
изводи.
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото производство, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, Съдът следва да провери законосъобразността на
издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като
установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването
му и съответен ли е същият с целта на закона.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност. В чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е предвидено, че
за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района)
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на
незаконни строежи. А съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ в
приложимата редакция, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. При това
положение, с оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед се явява издадена
от компетентен орган.
При издаване на заповедта са спазени
процесуалните правила, като на адресата е дадена възможност да се запознае с
констатациите на органите и да изрази становище по тях. По този начин е било
гарантирано на жалбоподателя правото на защита и участие в производството,
разписани в разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
При преценка на формалните изисквания
относно съдържанието ѝ съдът констатира, че същата е в писмена форма,
подписана от издателя и издадена при правилно приложение на материалния закон.
Предмет на заповедта за премахване е
строеж, представляващ „стопанска
постройка“ с размери 13.40 м х 3.50 м в по широката й част и 2.70 м в
по-тясната, едноетажна, паянтова, изградена от метални и дървени колони и
ребра, има ламаринен едноскатен покрив, а между колоните има монтирани дъсчени
стени и оградна мрежа. Прието е , че за същата няма одобрен инвестиционен проект и
издадено разрешение за строеж, строежа е върху земеделска земя с начин на
трайно ползване „нива" и при липса
на строителни документи.
Съдът обсъди свидетелските показания
, приложените доказателства в АП ,
приетото по делото заключение на СТЕ /вкл. и скиците и фотосите към него / л. 160-164// , както и
приложените наказателно
постановление № 272 /2000г. , АУАН от
31,03,1999г. и КА от 31,03,1999г.
При тези факти съдът приема, че
описаният в заповедта за премахване обект представлява строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.6 ЗУТ, за
чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен
проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл.
225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен.
Възраженията на жалбоподателя, че
описаната в заповедта „стопанска постройка“ с размери 13.40 м х 3.50 м в по
широката й част и 2.70 м в по-тясната представлява преместваем обект по смисъла
на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, която не подлежи на премахване по реда на чл. 225а,
ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 ЗУТ и
§ 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като
въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на
обектите. В случая селскостопанската постройка, предмет на заповедта за
премахване, няма характеристиките на преместваем обект както в конструктивно
отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за
увеселителни, търговски или други обслужващи дейности. В този смисъл и вещото
лице Р. е категорична в заключението по СТЕ, където в отговора си поддържа, че пристройката с предназначението
си не отговаря на функционалното предназначение на преместваемите обекти,
допустими по чл. 56 ЗУТ. Сочи също, че конструкцията на обекта не дава
възможност да бъде отделена от повърхността и да бъде преместена в пространството,
без да изгуби своята индивидуализация.
На следващо място настоящият състав
приема, че описаният в заповедта обект не представлява търпим строеж. С оглед
периода на изграждане същият не попада във времевия обхват на разпоредбите на §
16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не може да се определи
като търпим. Ако се приеме, че пристройката е изградена преди влизане в сила на
ЗУТ, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства, то изводът, че същата не
е търпим строеж, остава непроменен. Пристройката е разположена върху земеделска
земя, чието предназначение не е променено и е недопустима по правилата и
нормите по устройство на територията както към момента на извършване на
строителството, така и по действащите правила и нормативи, тъй като е изградена
в нарушение на условията и реда за застрояване, предвидени в чл. 2 и чл. 4 от
Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.) и в противоречие
с изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 4 и и чл. 11, ал. 2 от
действащата Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителството в
земеделските земи без промяна на предназначението им.
Отделно от горното , за прецизност на
изложението , съдът следва да посочи ,
че от представените окомерни скици по АП на наказателно постановление № 272 /2000г. , АУАН от 31,03,1999г. и
КА от 31,03,1999г. , годината на построяването
на процесната селск. Постройка е след 1999г. , тъй като същата не е нанесена в конст. Протокол , като съществуваща в имота , към 31, март 1999г.
В скицата на л. 78 са нанесни само паянтава сграда и стоп. Сграда с квадратура от 72 кв. метра , а по скицата
на в.л. /л. 160/ процесната постройка е
в североизточната част на имота , между горните две нанесени постройки / л. 78/ .
Приетите по делото декларации по чл. 14 от ЗМДТ, както и показанията на разпитания
свидетел не променят установеното от
ответника , че постройката представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, че е шеста категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.6 ЗУТ, че
няма издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект.
Изложените аргументи налагат извода,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма,
при спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните предпоставки,
регламентиращи процесните отношения и целта на закона, поради което жалбата
срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание разпоредбата на чл. 144
от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, на Община-Карлово
следва да бъде присъдена сума в размер на 100лв. под формата на юрисконсултско
възнаграждение, както и 200 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещото
лице по СТЕ или общо разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното Административен съд
– Пловдив, Първо отделение, V състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.И.Р., с ЕГН **********,***,
против заповед № РД-14 / 04.01.2023г.,
издадена от кмета на Община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Селскостопанска постройка“, намиращ се в поземлен имот с
идентификатор ****, м. „**“ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Карлово, с извършител на строежа Р.И.Р..
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН ********** ***,
сумата от 300 /триста/ лева за ю.к.
възнаграждение и за съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен
срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: