Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
24,02,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шести февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 2425/19. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от “О.Т. ПЗ” ЕООД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. “Г.Г.” ****, представлявано от В.Й.Б. - управител против Наказателно постановление № КГ- 2173/29.05.2018 г. на зам. председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ и са присъдени разходите за вземане и изпитване на проба.
В жалбата се твърди, че НП е материално-право и процесуално-правно незаконосъобразно, поради което се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов и процесуален представител, ангажира доказателства и изпраща писмено становище с искане за потвърждаване на НП.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
На 21.02.2018 г. на бензиностанция, стопанисвана от „О.Т.ПЗ“
ЕООД и находяща се в гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев“ била извършена проверка от инспекторите в ДАМТН
свидетелите Б. и С. ( И. ) . В хода на проверката от бензиноколонка № 1 била взета проба от
разпространяваното течно гориво - автомобилен бензин А-95 Н с протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво № С-024/21.02.2018 г.
Установено било, че последната доставка на гориво е в
количество 1 513 л. с нареждане за експедиция № 51434/14.02.2018 г. и
Декларация за съответствие с № 0063/08.02.2018 г. издадена от „Лукойл България“
ЕООД, за партида № 0063, в общо количество 3 700 т. Наличното количество в
резервоара , свързан с бензиноколонка № 1 в момента на проверката било 365 л.
След изпитване на контролна проба в стационарната
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ -
ДАМТН, гр. София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“ №
2, сертификат за акредитация на И А БСА per. № 35 ЛИ/27.11.2017 г( валиден до
30.09.2020 г.) , бил издаден Протокол от изпитване № С- 0051/23.02.2018 г. На
основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ била извършена експертиза и изготвен Констативен протокол № КП -
0084/23.02.2018 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество, съгласно който: течно гориво - автомобилен
бензин А-95Н, по показател „Дестилационни характеристики“ -“край на
кипене”(°С) не съответства на
изискванията за качество.Полученият резултат от изпитването бил 221,0 °С
при норма максимум 210,0 °С, тоест установено е отклонение с 11,0 °С над
максимално допустимата стойност. Съгласно БДС
EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност
относно методите за изпитване” - при
получен резултат от изпитването над 214,0 °С, продуктът не съответства на
изискването за температура на край на кипене.
Протоколът от изпитване и констативния протокол били
изпратени на дружеството на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК, с писмо с изх.
№84-01-150/23.02.2018г. и доставени ( известие за доставяне от 28.02.2018г.)
С искане вх. № 84-01-150-1/01.03.2018 г. управителят на „О.Т.ПЗ“
ЕООД, на основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, поискал изпитване на арбитражна проба. В резултат на проведена арбитражна
процедура бил издаден Протокол от изпитване № 55/16.03.2018 г. от Изпитвателна
лаборатория за горива при „БТ“ ООД - гр. Стара Загора, сертификат за
акредитация издаден от ИА БСА per. № 233 ЛИ/29.09.2017г., валиден до 29.09.2021
г. На основание чл. 30 в, ал.1, т. 3 от ЗЧАВ и въз основа на издадения протокол
от изпитване е изготвена Експертиза №
ЕА-010/19.03.2018 Г. за съответствие на течно гориво с изискванията за
качество след арбитражно изпитване, съгласно която, течното гориво - автомобилен бензин А- 95Н не съответства на
изискванията за качество по чл. 6, т. 1 Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.
Арбитражният анализ бил проведен за показателя “Дестилационни характеристики”,
съгласно арбитражния метод на БДС EN ISO
3405 “Нефтопродукти. Определяне на дестилационните характеристики при
атмосферно налягане”. Полученият резултат от изпитването се отклонява от
допустимите гранични стойности за - “Дестилационни характеристики” - -“край на
кипене”(°С), тъй като е получен :
от изпитването -220,2 °С при норма максимум 210,0 °С, тоест налице е отклонение
с 10,2 °С над максимално допустимата стойност. В този смисъл и съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и
прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при
получен резултат от изпитването над 214,0 °С, продуктът не съответствла на
изискванята за температура на край на кипене.
На основание чл.30 в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ резултатите от
изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза се считали за
окончателни.
С писмо-покана, изпратено на адреса на управление на
дружеството, изх. № 84-00- 74/19.03.2018 г., управителят на „О.Т.ПЗ“ ЕООД бил
поканен за съставяне и връчване на Акт за административно нарушение (АУАН).
Писмото било върнато като на него е маркирано „няма достъп“, поради което била
изпратена нова покана с изх. № 84-00-74-1/25.04.2018г., получена от служител на
обекта срещу разписка за предадени/ получени документи от 25.04.2018 г.
Св.Б. съставил, предвид горните факти, акт против
дружеството за това, че приел, че като е разпространявало на 21.02.2018 г.
течно гориво - автомобилен бензин А-95Н ( за което на 23.02.2018 г. с
Констативен протокол № КП - 0084/23.02.2018 г. е установено несъответствие на
горивото с изискванията за качество съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, и
същото е окончателно установено с Експертиза: ЕА-010/19.03.2018 Г.) дружеството
в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на
ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 1
Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.
Актът е съставен
на основание чл. 40, а.л.1 и 4 от ЗАНН ( л. 94) на 11,05,19г. в присъствието на
управителя на дружеството и надлежно предявен и е връчен на същия на същата
дата
Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, с което за
описаното в акта и квалифицирано нарушение е наложена на основание чл. 43а, ал.3
от ЗЧАВ е предвидена за това нарушение в закона, имуществена санкция в размер
на 10 000 лева ; възложени са и направените разходи за вземане и изпитване на
пробите.
Според дружеството, чрез неговия процесуален
представител, това постановление е неизправно както от материално-правна гледна
точка, така и от процесуално-правна.
Нито едно от възраженията не е основателно.
Неоснователно се твърди, че липсва надлежно основание за
откриване на административно-наказателното производство поради опорочената
процедура по съставяне на акта. Съставянето на акта за процесното нарушение е в
хипотезата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН, при която Законът допуска нарушението да се
констатира въз основа на официален документ и съставянето на АУАН да става в отсъствието на свидетели. В случая
нарушението е прието за установено едва след анализ на взетите проби, като въз основа на
резултатите от пробите е съставен и констативен протокол, послужил като
основание за издаване на АУАН, а той - на НП. Иначе казано, настоящият акт е
съставен въз основа на официален документ ( какъвто е статута и на констативния
протокол за съответствие и на експертното заключение ), като това дори изрично
се сочи в самото постановление ( виж основанието за съставянето му, визирано в
него). Протоколът е издаден на основание чл. 30б, ал.1, т. 8 от ЗЧАВ по
предвидения ред ( след и въз основа на резултатите от протокола от изпитване в
лабораторията) и в съответната форма ( тъй като отразява нормативно установени
обстоятелства, свързани с резултатите от извършените лабораторни анализи при
съпоставка за съответствие с изискванията за качество на течните горива).
Съставен е от длъжности лица и в кръга на тяхната служба. Такова се явява
директорът на ГД ”ККТГ” при Агенцията.
Експертните заключения по чл.22, ал.4 и констативните
протоколи ( тоест тези от вида на коментирания) по чл.22, ал.6 от Наредбата се
издават от длъжностни лица при ГД”ККТГ” , както това изрично се сочи в
цитираните норми. При това, следва да се има предвид законодателното решение за
разграничение на правомощията, които имат определени длъжностни лица ( наречени
точно така в Наредбата и в Закона – виж чл. 30б ) и правомощията на самата ГД.
Така нпр. по чл. 22, ал.4, чл. 22, ал.6 правомощията са на самата Дирекцията за
издаване на експертни заключения и на констативни протоколи, а по чл. 23,
чл.23а ,чл.24 от Наредбата - са на
длъжностните лица). Така, че, след като нормата на чл. 22, ал. 6 от НАРЕДБА за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол указва Дирекцията за контрол на качеството на течните горива да
съставя КП, а дирекцията по Устройствения правилник на Агенцията се оглавява и
ръководи от своя директор, то напълно в рамките на своята материална
компетентност директора на ГД”ККТГ” е подписал процесния КП. Поради това и
съставянето на акта въз основа на този официален документ ( в случая и експертизата) и в отсъствието
на свидетели не съставлява процесуално нарушение, тъй като е напълно в
съответствие с нормата на л. 40, ал.4 от ЗАНН.
Такава е константната практика на
Районен съд Пазарджик и АС Пазарджик,
като в настоящия случай ще се посочи само последното приключено аналогично дело
на настоящия състав по анд 540/17г. на ПРС, чието решение за потвърждаване на
НП за същото нарушение и издадено въз основа на издаден в аналогична процедура
АУАН, е потвърдено с Решение от 9.11.2017г. по канд 686/2017 Административен
съд - Пазарджик
За съставянето на процесния
акта дружеството е било надлежно поканено и неговият управител и законов
представител дори е присъствал
( въпреки процесурата по съставяне
на осн. чл. 40, ал.1 и 4 от ЗАНН) на
съставянето на акта, който ме у бил предявен на същата дата и връчен в препис (
виж на л. 96 ,т.8 и л. 97 разписка) .
Няма дефицит при описанието на нарушението в акта, който
да засяга правото на защита. Описателната част на акта съдържа информация за
извършената фактическа проверка, при която са взети проби от процесното гориво, като е визиран и
съставения протокол за вземане на проби. Описана е последната доставка на
такова гориво за дружеството, както и резултатите от изпитването на контролната
проба в стационарната лаборатория и протокола, в който те са отразени и
удостоверени. Направен е извод за
несъответствие на горивото с изискванията за качество. Отразени са и
резултатите ( в конкретни стойности по изследвания показател на описания вид
гориво) от поискана от дружеството арбитражна експертиза, която потвърждава
извода за отклонение от изискванията за качество.
НП е издадено в рамките
на предвидения шестмесечен срок по чл. 34 от ЗАНН.
В рамките на дължимия цялостен преглед за процесуална
законосъобразност Съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които
да водят директно до отмяна на НП.
По същество нарушението е доказано.
Правилно дружеството – жалбоподател е определено като разпространител,
предвид дефинитивната норма на §1,т. 19 от НИКТГРУНТК ( според която краен разпространител е лице,
което разпространява течни горива на бензиностанция).Така,
че въпреки дадената дефиниция за разпространение по § 1т.23 от ДР на Закона,
решението на законодателя да включи в кръга на субектите, носещи отговорност и
крайните разпространители по смисъла на §1 т.19 от ДР на ЗЧАВ, е съвсем ясно
заявено със санкционната норма на чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ. Тази норма е послужила
като основание за определяне на конкретно наложената с обжалваното НП
имуществена санкция за нарушение по чл. 8, ал.2 от Закона, тоест за
разпространение на течни горива, които не съответстват на някое от изискванията
за качество в Наредбата.
Проверката за съответствие с нормативно – установените
изисквания за качество в цитирания горе нормативен акт се прави по една строго
формална процедура, която неоснователно се твърди от процесуалния представител
на дружеството- жалбоподател, че е нарушена в конкретния случай. Доказателствената
основа за формиране на фактически изводи, водещи до това заключение е изградена
от показанията на свидетелите Бачваров и С. ( сега И.), която има пряко
отношение, както и самата тя признава, към вземането на пробите, докато Б. е наблюдавал
тази й дейност. Това предопредели и съществената роля, която имаха показанията
на двамата свидетели за изясняването на оспорените обстоятелства. Преценката на
тези гласни доказателствени средства по отношение на убедителност,
еднопосочност и съответност с писмени доказателства даде основание да бъдат
лансирани като източници за реално поставените факти.
Строго регламентирана (чл.18, чл. 19 и чл. 20 от НИКТГУРНТК), дейността по вземане на
пробите има за цел да постави началото на един процес по обективно и
безпристрастно изследване на предмета, с
който осъществяват дейност проверяваните обекти. Съдовете, в които са били
вземани пробите, са били предварително измити със съответното гориво, както и предварително
охладени, както изисква чл. 21 от Наредбата. Съдовете са били от по 1 л., като
всеки от тях е предварително промит с по 200 мл. от течността, след което
напълнен с течност 800 мл. - количество, отчетено на бензино-колонката. Ползван
, предвид показанията на свидетелите , удължител, с което е изпълнено
нормативно изискване на чл. 18, ал.1 от Наредбата „пробата от бензиноколонки да е взета от
дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови
метални съдове за еднократна употреба с
помощта на удължител, непозволяващ разплискване“. Посоченият в писмената
защита на дружеството във връзка с това възражение БДС EN ISO 3170 не бе открит
на сайта на Българския институт за стандартизация. Освен това нормативният
източник - НАРЕДБАТА за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол - не препраща към посочения в
защитата БСД.
Съставени са били съответните
протоколи и етикети ( л. 47 и 48) , които са поставени на канчетата с пробите ,
запечатани с печат с индивидуалния служебен номер на длъжностното лице ( 07- в долния десен ъгъл на етикета), като
етикетите също са подписани от служителя на бензиностанцията Х. Т..
Събрани за документи относно доставката на процесните
горива и декларации за съответствие ( л. 49- 52).
КП за вземане на пробата л. 45-46, който е съставен също
според нормативните изисквания – чл. 18, ал.3 от Наредбата, е подписан от присъствалия на проверката
служител на бензиностанцията Харалампи Т.( л. 46), който дори е поставил
подписа си и печат на дружеството.
Съдовете, както
сочат показанията на двамата свидетели, са били поставени в чанта, оборудвана с
охладител ( за съответния вид гориво, за което се изисква такъв ). От друга страна, вземането на пробите и
предаването им за изследване е на 21 и 22 февруари , за които дати освен, че е
съвсем сигурно, че температурите са били ниски, има и данни в архивите на
редица метео-сайтове ( вкл. поддържат от Агенцията), че средно-дневната
температура в страната е по -ниска от тази,
при която следва да се съхраняват пробите. Така е спазено изискването
по чл.
21 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда
и начина за техния контрол, като липсва изискване на степента и начина на
охлаждане „ пробите от автомобилни бензини да се вземат в предварително охладени съдове и
се транспортират, като се вземат мерки за охлаждането им“ .
Неоснователно е и възражение на дружеството, атакуващо не
само изправността на процедурата по вземане и анализиране на пробите, но и условията,
при които те са били транспортирани и съхранявани. Установено е от показанията
на свидетелите, че след като са
поставени в хладилни чанти и след това прибрани в хладилници в превозното
средство, с което на транспортирани до Агенцията - където са поставени в специално
предназначено за целта помещение, в което е осигурена съответна ( на
нормативните изисквания) температура на
съхранение. Посоченият стандарт БДС EN ISO 3405:2019 съставлява,
както се сочи в него ( информация ,добита от сайта на Българския институт за
стандартизация) документ, с който се определя лабораторен
метод за определяне на характеристиките на дестилацията на леки и средни
дестилати, получени от петрол и свързани продукти от синтетичен или биологичен
произход с начални точки на кипене над 0 ° C и крайни точки под приблизително
400 ° C, като се използва или ръчно или автоматизирано оборудване.
В работния ден,
следващ този на фактическата проверка, пробите са били доставени за изпитване
на течни горива в подвижна и стационарна лаборатория със заявки на л. 52 и 53, л. 58-59 , в които
освен датата 22,02,19г. е отразено и кои са длъжностните лица предали и приели
пробите за химичен анализ.
Дружеството не е уведомявано за деня и часа на
провеждането на химически анализ на пробите в лабораторията, но такова
нормативно задължение обаче контролната Агенция няма. Единственото задължение по
чл.22, ал.8 от Наредбата е да му се изпратят копия от констативния протокол
заедно с протокола от изпитване и резултатите, което е било изпълнено. След
изпитванията в подвижната лаборатория и в стационарната са били съставени
съответно протокол от изпитване на л. 54 и л.60 , след което са съставени
експертно заключение на л. 56 и протокол от изпитване на л. 60-60 и
констативният протокол на л. 62 Видно от
писмо и известие за доставяне- л. 63 и 64
дружеството, чрез своя управител и представил, е било уведомено за
резултатите чрез надлежно връчване на копия от протоколите за изпитване ,
експертните заключения за съответствие и констативния протокол.
Със заявление от 01,03,18г. - л. 65-66 дружеството е
поискало арбитражно изследване, посочвайки конкретна лаборатория. Последвал е
надлежен отказ за изследване в посочената лаборатория, аргументиран ( виж на л.
67) с невъзможност по технически причини - ремонт на апаратурата и е предложено
изпитването да се проведе в друга , посочена в писмото на л. 67, лаборатория .
Писмото е връчено - л.68, но следва ново, с което се предлага нова лаборатория
за арбитража, което предложение е било изрично прието -виж на л. 71, както и предложеният
час на изследване , като дори е заявен представител на дружеството, който ще
присъства ( и л. 73) . Наредено за уговорените дата и час изследването в приетата лаборатория - заповед
от 14,03,2018г. - л. 73 и е иззета арбитражна проба още на същата дата -
протокол на л. 76 и 77. След проведения химичен анализ е изготвен протокола за
изпитване на л. 78 -№ 55/16,03,18 и експертизата на л. 80-81, в които е
отразено, че по дестилационна
характеристика - край на кипене е отчетена стойност 220,2 °С , при норма
максимум 210 °С, тоест констатирано е отклонение 10,2°С, във връзка с което е
изведено и правилното заключение за несъответствие с изискванията за
температура на край на кипене.
Горният анализ установява липсата на допуснати нарушения
на процедурата по вземане, съхранение и изпращане на анализ на взетите проби.
Анализът на същите е
установил неоспорваното и доказано с протоколите за изпитване, констативния
протокол и експертните заключения несъответствие
на Разпространяваното течно гориво - автомобилен бензин А-95Н, по показател от „Дестилационни
характеристики", което гориво не е съответствало на изискванията за
качество и конкретно по показател "край на кипене"(°С). Полученият
резултат от арбитражното изпитване бил 220,2 °С при норма максимум 210,0 °С,
тоест - с отклонение с 10,2 °С над максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 "Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност
относно методите за изпитване", при получен резултат от изпитването
над 214,0 °С, продуктът не съответства на изискването за температура на край на
кипене.
Правилно е вменено
нарушение, осъществено във форма „разпространение“, тъй като чл.8 ал.2 от
ЗЧАВ не позволява разпространение на течни горива, които не
отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата.
Легалната дефиниция за „Разпространение на течни горива”, дадена в пар.1, т.23
от ДР на ЗЧАВ( и §1 , т.16 Наредбата) сочи, че това е „движението на течните горива по веригата от
производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително
транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в
местата по чл. 3, ал. 1, т. 5.
Претенциите ( в заключителния абзац на жалбата) по чл. 28 от ЗАНН са напълно несъстоятелни.
Довод за обосноваването им не съставлява дори фактът,че нарушението е за първи
път, тъй като дори и при тази преценка
следва да се отчита какъв обществен интерес е бил засегнат с това нарушение и в
каква степен и какви са вредните или потенциални последици като предвидим и
възможен риск. Процесното нарушение е на
формално извършване - за осъществяване на състава му не се изисква настъпването
на реални вреди. Възможните такива обаче засягат най-важното живота и здравето
на хората, на животинския и растителен свят, чиито живот зависи от чистотата на
въздуха,а тя - от редица фактори, вкл. от пораженията на вредните газове,
изпускани от автомобилите в процеса на работата им. Затова и има строга
нормативна регулация на определени стойности за показатели, които могат да повлияят
на качеството на въздуха, съдържащ жизненоважния за живота кислород. Отделно от
това, дори и конкретния показател, който не съответства на нормативните
изисквания да няма пряко отношение към чистотата на въздуха, той би увредил
самото превозно средство, което индиректно може да доведе до замърсявания.
В този смисъл правилно е била ангажирана обективната
административнонаказателна отговорност на дружеството по реда на чл.34 ал.2 от
ЗЧАВ.
При определяне размера на имуществената санкция АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания. Правилно е отчетена обществената опасност на
нарушението и обстоятелството, че същото е извършено за първи път, както и че отклонението в
качеството на горивото по процесния показател не е драстично. При това
положение правилно АНО е наложил
имуществената санкция в минимален размер от 10 000 лева.
Правилно и
законосъобразно е НП и в частта, с която са присъдени разноските за вземане и
изпитване на пробите ( посочени в общ размер и детайлни са отделните
изследвания) , тъй като това следва от чл. 25, ал.2 на Наредбата и приложимата
Тарифа 11/ 1999г.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд :
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № КГ- 2173/29.05.2018 г. на зам. председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на “О.Т. ПЗ”
ЕООД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. “Г.Г.” ****,
представлявано от В.Й.Б. - управител е наложена имуществена санкция в размер на
10 000 лв. на основание чл. 43а, ал.3 от
ЗЧАВ и са присъдени разходите за вземане и изпитване на проба.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: