№ 15468
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110115744 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу *****,
ЕИК ***** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411
КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 368,67 лв., представляваща регресна претенция за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за вреди по
МПС марка и модел „*****” с рег. № ***** по имуществена застраховка
Каско и ликвидационни разходи, претърпени от ПТП, настъпило на 18.06.2019
г. около 09:15 ч. на път от *****, които ответното дружество в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
настъпването на вредите водач на камион „*****” с рег. № ***** не е
възстановило в пълен размер, ведно със законна лихва от 19.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 121,37 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 17.01.2021 г. до 17.01.2024г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно
произшествие на 18.06.2019 г. около 09:15 ч. на път от *****, при което
вследствие виновното поведение на водач на камион „*****” с рег. № *****,
който навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия
се автомобил „*****” с рег. № ***** и му нанася имуществени щети в размер
на 722,34 лв., за което ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил
1
горепосочената сума като застрахователно обезщетение на автосервиза,
отремонтирал застрахованото МПС. Поддържа, че до ответника е изпратена
покана за заплащане на сумата с включени 15 лв. ликвидационни разходи,
като поканата е получена на 06.02.2020 г. и на 02.06.2020 г. ответното
дружество е извършило прихващане със сумата в размер на 368,67 лв.
Претендира останалата сума в размер на 368,67 лв.
Отговор на исковата молба е постъпил в едномесечния законоустановен срок, с който
се оспорва иска като неоснователен. Прави се възражение за съпричиняване. Оспорва се и
размерът на щетите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, сключена с ищеца, е настъпило
пътнотранспортно произшествие на 18.06.2019 г. около 09:15 ч. на път от
*****, при което водач на камион „*****” с рег. № *****, застрахован с
Гражданска отговорност при ответника реализира ПТП с водач на МПС
„*****” с рег. № ***** и му нанася имуществени щети, за което ПТП е
образувана щета при ищеца и същият е заплатил горепосочената сума като
застрахователно обезщетение на автосервиза, отремонтирал застрахованото
МПС. До ответника е изпратена покана за заплащане на сумата с включени 15
2
лв. ликвидационни разходи, като поканата е получена на 06.02.2020 г. и на
02.06.2020 г. ответното дружество е извършило прихващане със сумата в
размер на 368,67 лв.
Съдът намира за установено, че на 18.06.2019 г. около 09:15 ч. на път от
*****, водач на камион „*****” с рег. № *****, застрахован с Гражданска
отговорност при ответника навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с МПС „*****” с рег. № *****, като му нанася имуществени
вреди в ляво странично огледало. За да направи този извод, съдът взема
предвид отбелязванията върху съставения двустранен протокол за
произшествието, който макар да не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по
същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно
причините за произшествието, съставен при предвидените в закона
предпоставки /липса на спор между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети,
които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл. 5, ал. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд /ред. до изм. бр. ДВ 19 от 2017 г. /, вр. чл. 125а, ал. 2
ЗДвП/, то отразеното в него съответства на заключението по съдебно –
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от
съда. Видно от подписания двустранен констативен протокол водачът на
камион „*****” с рег. № ***** изрично е заявил, че признава вината си.
Съгласно заключението на вещото лице получените щети върху автомобила
марка и модел „*****” с рег. № ***** отговарят да са получени при описания
механизъм.
При така установените факти съдът стига до еднозначен правен извод,
че вина за настъпване на произшествието има водачът на МПС марка и модел
„*****” с рег. № *****.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.
3
411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на
вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно -
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност по
възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети върху
автомобила, предмет на сключената при ищеца имуществена застраховка,
възлиза на сумата от 552,96 лева. Относно ликвидационни разноски сумата в
размер на 15 лева съдът намира този размер за обичаен и установен на
основание чл. 162 ГПК. Доколкото страните не спорят и съдът е отделил с
доклада по чл. 140 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответното дружество е извършило прихващане със сумата
в размер на 368,67 лв., то искът за главница се явява основателен за сумата в
размер на 199,20 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за горницата –
отхвърлен.
Не се доказа (при тежест на ответника) водачът на автомобила, предмет
на сключена при ищеца застраховка, към датата на събитието, да е нарушил
ЗДвП, от което съдът да направи извод за съпричиняване на вредоносния
резултат.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресното вземане по чл. 411 КЗ възниква като безсрочно. За да бъде
поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца
4
да плати. Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е
поканен да заплати задължението по регресната претенция на 06.02.2020 г.
Съгласно правната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ ответното дружество следва
с 30-дневен срок да изплати задължението, поради което искът за забава е
основателен за периода, за който е предявен от 17.01.2021 г. до 17.01.2024г. в
размер на 65,61 лв., определена от съда на основание чл. 162 ГПК, до който
размер искът следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски в размер на 40,53 лв. за заповедното
производство и в размер на 189,13 лв. за исковото производство, съгласно
уважената част от исковете, представените доказателства и списък.
Ответникът има право на разноски в размер на 22,98 лв. за заповедното
производство и в размер на 137,88 лв. за исковото производство, съгласно
отхвърлената част от исковете, представените доказателства и списък.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основаниe чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
че *****, ЕИК ***** дължи на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 199,20
лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение за вреди по МПС марка и модел „*****” с рег.
№ ***** по имуществена застраховка Каско и ликвидационни разходи,
претърпени от ПТП, настъпило на 18.06.2019 г. около 09:15 ч. на път от *****,
които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на
камион „*****” с рег. № ***** не е възстановило в пълен размер, ведно със
законна лихва от 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата в размер на 65,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
17.01.2021 г. до 17.01.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК ***** срещу *****, ЕИК *****
5
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер над 199,20 лв. до пълния предявен размер, представляваща регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
за вреди по МПС марка и модел „*****” с рег. № ***** по имуществена
застраховка Каско и ликвидационни разходи, претърпени от ПТП, настъпило
на 18.06.2019 г. около 09:15 ч. на път от *****, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на камион „*****” с рег. № *****
не е възстановило в пълен размер, ведно със законна лихва от 19.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата в размер над 65,61 лв. до
пълния предявен размер, представляваща мораторна лихва за периода от
17.01.2021 г. до 17.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *****, ЕИК ***** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 40,53 лв., представляваща
съдебни разноски за заповедното производство и сумата в размер на 189,13
лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК *****, ЕИК ***** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 22,98 лв., представляваща
съдебни разноски за заповедното производство и сумата в размер на 137,88
лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6