РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Велико Търново , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №
20204100900193 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул.“О.“ № ..., представлявано от управителя А. С. Т., чрез
пълномощник – адвокат С.П., в която се твърди, че търговското дружество е било
регистрирано в ТР и е развивало търговска дейност, като основната му дейност е била
продажба и монтаж на тахографи и скоростоограничители. Посочва, че вследствие
утежнената икономическа обстановка в страната през годините, то загубило голяма част от
традиционните си клиенти и намалило дейността си, което от своя страна довело до
натрупване на значителни финансови задължения, преустановяване на дейността през2004г.
и освобождаване на служители през 2005г. Посочва, че от 2005г. дружеството не може да
изпълнява задълженията си и е спряло плащанията. Твърди, че описаните затруднения не са
с временен характер и не могат да бъдат преодолени. Посочва, че към датата на подаване на
настоящата молба дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си към
доставчици, персонал и НАП. Излага, че не притежава активи и няма вземания, които да
послужат за удовлетворяване на кредиторите. Твърди, че е налице неплатежоспособност на
дружеството, поради което моли да бъде обявена неговата неплатежоспособност, съответно
началната й дата, да бъде открито производство по търговска несъстоятелност, постановено
прекратяване дейността на предприятието и то бъде обявено в несъстоятелност, съответно
спряно производството без заличаване на търговеца от ТР.
Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи и съобрази приложените
към нея писмени доказателства и заключението на назначената съдебно-счетоводна
1
експертиза за установяване финансовото състояние на дружеството, установи следното:
Молбата е подадена от оправомощено лице – представляващия длъжника, чрез изрично
упълномощен адвокат, до компетентния съд по смисъла на чл.613 ТЗ и към нея са
приложени изискуемите по чл.628 от ТЗ документи – междинен счетоводен баланс с активи
и пасиви към 30.09.2020г., ГФО към 31.12.2029г., опис на активите и пасивите, списък на
кредиторите, уведомление по чл.78 ал.2 от ДОПК до НАП.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
31.12.2020г. задълженията на молителя към кредитора ТД на НАП-Велико Търново възлизат
на общ размер от 8 904.99 лв. за данъчни задължения, за събирането на които е образувано
изп.дело при публичен изпълнител, към доставчик по фактура от 2003г. в размер на 8 547.86
лв. за доставка на тахографи и скоростомери, към персонала в общ размер от 12 104.79 лв.,
възникнали още през 2004г. и в размер на 5 594.48 лв. – предоставена временна финансова
помощ от едноличния собственик. Установени са вземания на дружеството в размер на
2 000 лв. – ДДС за възстановяване, отчетено през 2015г., които според експерта са
несъбираеми поради това, че през 2020г. при извършена проверка данъчната администрация
не е намалила установеното задължение с отчетеното счетоводно вземане. Според
заключението дружеството не притежава ДМА, по-бавно ликвидни краткотрайни активи
/материални запаси и търговски вземания, с изключение на посоченото по-горе несъбираемо
вземане в размер на 2 000 лв./, включително и най-бързо ликвидните активи – парични
средства, което го поставя в пълна зависимост от чужди /привлечени/ средства.
Дружеството е преустановило дейността си съм 31.12.2004г., което води до невъзможност за
разплащане с кредиторите на текущи задължения. През 2005г. е бил освободен персонала, а
през периода 2004г. – 2020г. дружеството не е осъществявало дейност и това е декларирано
пред НАП. Последните плащания са в общ размер от 190 лв., извършени в периода м.май
2020г. – м.септември 2020г. на задължения за ДДС от 2015г. и установени с протокол от
28.05.2020г. на ТД на НАП-Велико Търново. Изчислените от вещото лице коефициенти са с
нулеви стойности за целия изследван период – 2015г.-2020г., което показва лоша ликвидност
и пълна зависимост от кредиторите. Според експертното заключение дружеството не
отговаря на принципа за „действащо предприятие“, тъй като е преустановило дейност, не
реализира приходи и не отчита финансов резултат, а липсата на възможност за осигуряване
на оборотни средства е превърнало затрудненията му от временни в необратими и трайни.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при
условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно на чл.742 ТЗ, а именно 1/
длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, 2/ да е налице изискуемо парично негово
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, 3/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла
на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ при КТД/, 4/
затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно. Неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията
съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ.
Търговското качество на длъжника е безспорно – същият е търговец по смисъла на
чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.
Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и то следва да
2
бъде преценено въз основа на цялостен анализ на доказателствата за икономическото
състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо
всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение за
икономическото състояние са показателите за ликвидност, които представляват
количествени характеристики на възможността на длъжника да плаща текущите си
задължения с краткотрайните активи, т.е. релевантно за определяне икономическото
състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, като освен това следва да
се определи каква е тенденцията – за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за
съответните години.
В настоящия случай, паричните задължения на длъжника имат публично-правен
характер – към държавата за данъци, както и задължения към доставчици и персонала, и са
свързани с търговската му дейност. Несъмнено се установява от събраните по делото
доказателства и експертното заключение, че посочените задължения са безусловни и
изискуеми, както и че молителят е спрял плащанията си към кредиторите през 2004г., като
последните плащания в незначителни размери към НАП за данъчни задължения са
извършени в периода м.май 2020г. – м.септември 2020г. Предоставените от вещото лице
показатели за незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2020г. са с нулева стойност и
изразяват неспособността на дружеството да изплаща текущите си задължения със
собствени текущи активи и пълната зависимост от кредиторите.
Съвкупният анализ на посочените по-горе доказателства обосновава извода за влошено
финансово-икономическо състояние на дружеството. Същото е извършило последните
плащания към кредиторите си преди 2004г., а последните такива и то в незначителни
размери е извършило през септември 2020г. Преустановило е търговската си дейност към
31.12.2004г., а собственият капитал е отрицателна величина към изследвания период –
31.12.2015г. – 31.12.2020г. За този период то не отчита приходи и разходи от дейност.
Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, съдът приема, че
молителят е в лошо финансово състояние, силно зависим от кредиторите си, с текущи
задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да
бъдат погасени. Установените задължения на дружеството, свързани с търговската му
дейност, съдът намира, че водят до обективно състояние на същото да не може да погасява
задълженията си и то с траен и необратим характер.
По отношение началната дата на неплатежоспособност:
По аргумент от легалната дефиниция на понятието "неплатежоспособност" в чл.608
ал.1 ТЗ, начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое
изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1
ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
Непогасените изискуеми задължения към молителя започват да възникват през 2003г. –
2005г., като към 31.12.2004г. той спира дейността си, а плащания за покриване на
задълженията са извършвани до 2004г. От експертното заключение се установява по
категоричен начин, че към 31.12.2015г. молителят не е бил в състояние да посреща
текущите си задължения с наличните си парични средства и да покрива дори лев от
задълженията си. С оглед на това, първият доказан момент, в който двата елемента – спрени
плащания и невъзможност за плащане – съвпадат, е 01.01.2016г. Тази дата следва да се
определи за начална. Следва да се приеме, че към тази дата дружеството е в състояние на
неплатежоспособност и трайно не може да заплаща задълженията си към кредиторите и да
3
ги покрива с паричните си средства. Към тази дата всички обстоятелства, които обосновават
състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени.
Тъй като в хода на съдебното производство се установи, че дружеството- молител не
притежава имущество – дълготрайни и краткотрайни активи, вземания и парични средства
и сумата на актива на баланса е 0 лева, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ. С
протоколно определение от 25.03.2021г., обявено в книгата по чл.634в ТЗ, съдът е указал на
молителя и кредиторите, че следва да привнесат началните разноски по производството,
определени на сумата от 7 600 лв., но в указания срок сума не е постъпила. Изводът, че
длъжникът не разполага с парични средства в наличност за покриване на началните
разноски по несъстоятелността следва от експертното заключение, базиращо се на
счетоводната документация на дружеството. С оглед на това налице е предвидената в чл.632
ал.1 ТЗ хипотеза, при която следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника и
нейната начална дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се обяви
длъжникът в несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на
предприятието му и да спре производството по делото до евентуалното предплащане от
длъжника или негов кредитор на необходимата сума за началните разноски.
Възобновяването на производството може да се реализира при привнасяне на дължимите
разноски в едногодишен срок от вписването на настоящото решение в търговския регистър,
като ако това не бъде сторено, след изтичане на срока съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаването на търговеца от търговския регистър.
При този изход на делото молителят следва да заплати по сметка на ВТОС държавна
такса за производството в размер на 250 лв. Тази такса съгласно разпоредбата на чл.620 ал.1
ТЗ се събира от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Водим от горното и на основание чл.632 ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Т.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление град В. Т., ул.“О.“ № ....., представлявано от управителя А. С. Т., и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 01.01.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление град В.Т., ул.“О.“ № 14, представлявано от управителя А.С.Т.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Т.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление град В. Т., ул.“О.“ № ..., представлявано от управителя А. С.Т....
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление град В.Т., ул.“О.“ № ..., представлявано от управителя А. С. Т.
СПИРА производството по несъстоятелност до предплащане от длъжника или негов
кредитор на началните разноски по производството, определени от съда в размер на 7 600
/седем хиляди и шестстотин/ лв.
УКАЗВА, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото решение не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаването на дружеството от ТР.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град В.Т., ул.“О.“
№ ...., представлявано от управителя А. С. Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС държавна
4
такса за производството по делото в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в ТР.
Решението да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в ТР пред
Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5