Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008, 17.01.2022
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 14.12.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯ ПЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2534 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Д.И.С. с
ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Н.И., съдебен
адрес ***, ***,***, твърди, че в полза на Д.З.Б. са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 08.11.2011 г. по гр. дело № 2063 по описа на Районен съд –
Асеновград за 2011 г. за следните вземания : за сумата от 12200 лв. – главница,
дължима по запис на заповед, издаден на 30.12.2008 г. в гр. Асеновград, с падеж
– 30.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата на издаване на
изпълнителния лист до окончателното й изплащане и за сумата от 1650 лв. –
разноски по производството, за принудителното събиране на които е образувано
изп. д. № 2063 по описа на ДСИ при Районен съд – Асеновград за 2011 г., след
прекратяването на което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е образувано изп.
д. № 13 по описа на ДСИ при Районен съд – Асеновград за 2015 г., продължено от
Частен съдебен изпълнител рег. № *** - Т.Л., с район на действие – Окръжен съд
– ***, под № 62/15 г., в хода на което след извършени публични продажби на 4
поземлени имота – негова собственост : с постановление от 08.10.2015 г. на „С.
– ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД е възложен поземлен имот, находящ се в с. ***, Община ***,
местността „***“ с площ от 3 077 кв. м. за сумата от 935 лв.; с
постановление от 23.12.2015 г. на М. Г. Г.са възложени поземлен имот, находящ
се в с. ***, Община ***, местността „***“ с площ от 5 726 кв. м. за сумата
от 1 380 лв., поземлен имот, находящ се в с. ***, Община ***, местността „***“
с площ от 6 857 кв. м. за сумата от 1 650 лв. и поземлен имот,
находящ се в с. ***, Община ***, местността „***“ с площ от 8 151 кв. м.
за сумата от 1 962 лв. На 14.12.2017 г. е постановено решение по гр. дело
№ 912 по описа на Районен съд - Асеновград за 2017 г., влязло в сила на
12.07.2018 г., с което е признато за установено, че ищецът Д.С. не дължи на Д.З.
Б. сумите по изпълнителния лист издаден от Районен съд – Асеновград на
08.11.2011 г. по гр. д. № 2063 по описа на същия съд за 2011
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 2/26
г.,
предмет на изпълнително дело № 62/2015 г. по описа на ЧСИ Т.Л. поради изтекла
двугодишна давност по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и неизвършване на действия в
период от 4 години и 1 месец от последното по изпълнителното дело действие –
22.12.2011 г.
С оглед на постановеното от Районен съд – Асеновград
решение по гр. д. № 912/17 г. ищецът твърди, че у него е възникнал правен
интерес от образуването на настоящото производство за възстановяване на всички
произтекли вреди от изпълнителното производство след изтичане на давността по
чл. 433, ал. 2, т. 8 ГПК и след изтичането на общата давност на изпълнителния
лист издаден по гр. д. № 2063/11 г. на Районен съд – Асеновград.
Въпреки, че е знаел за изтеклата давност за вземането,
както и за настъпилата перемция преди образуване на изпълнителното дело в
кантората му, на 17.03.2015 г. ЧСИ Т.Л. е
образувал изп. д. № 20158200400062, без да предупреди и да заяви на
кредитора, че не желае да образува изпълнително производство след изтичането на
давностните срокове, както и че той ще следва да понесе значителни щети за
отговорността за нанесени вреди от тези си действия, незаконосъобразно е извършил публична продан на горните четири
поземлени имота, собственост на ищеца и е
продал същите на значително по-ниски цени - от около 0,20 лв. на квадратен
метър, от пазарната им цена, която е около 40 - 50 лв. за квадратен метър, като
в причинно-следствена връзка с тези незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител ищецът е пропуснал да реализира приходи от продажбата на недвижимите
имоти в общ размер на 1 461 003.71 лева, съставляващи разлика между
цената, на която имотите са продадени и цената, която би получил, ако бе продал
сам същите, в това число : за поземления имот, находящ се в с. ***, Община ***,
местността „***“ с площ от 3 077 кв. м. - 188 573.97 лв.; за
поземления имот, находящ се в с. ***, Община ***, местността „***“ с площ от
5 726 кв. м. - 351 398.86 лв.; за поземления имот, находящ се в с. ***,
Община ***, местността „***“ с площ от 6 857 кв. м. - 420 809.77 лв.;
за поземления имот, находящ се в с. ***, Община ***, местността „***“ с площ от
8 151 кв. м. - 500 221.11 лв.
От своя страна взискателят Б. се е обогатил неоснователно
с получените от проданите имоти суми в общ размер на 5 927 лв. както
следва : от продажбата на поземления имот с площ от 3 077 кв. м., находящ
се в с. ***, Община ***, местността „***“ - със сумата от 935 лв.; от
продажбата на поземления имот с площ от 5 726 кв. м., находящ се в с. ***,
Община ***, местността „*** - със сумата от 1 380 лв.; от продажбата на
поземления имот с площ от 6 857 кв. м., находящ се в с. ***, Община ***,
местността „***“ - със сумата от 1 650 лв.; от продажбата на поземления
имот с площ от 8 151 кв. м., находящ се в с. ***, Община ***, местността „***“
- със сумата от 1 962 лв. Той, също така, следва да възстанови на ищеца и
всички заплатени в хода на изпълнителния процес суми, представляващи разходи за
извършвани различни действия с цел защитата му по изпълнителното производство,
възлизащи в общ
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 3/26
размер
на 11 457 лева, в това число : сумата от 60 лв., преведени по изп. дело №
62/2015 г. на 27.10.2015 г. и 5 лв. такси и комисионни към банката; сумата от
27 лв., от които 25 лв., преведени на 27.10.2015 г. по изп. дело и 2 лв. такси
и комисионни към банката; сумата от 65 лв., от които 60 лв., преведени по изп.
дело на 09.12.2015 г. и 5 лв. такси и комисионни към банката; сумата от 27 лв.,
от които 25 лв., преведени на 09.12.2015 г. по изп. дело и 2 лв. такси и
комисионни към банката; сумата от 30 лв., от които 25 лв., преведени по изп. дело
на дата 14.12.2015 г. и 5 лв. такси и комисионни към банката; сумата от 65 лв.,
от които 60 лв., преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 5 лв. такси и
комисионни към банката; сумата от 27 лв., от които 25 лв., преведени по изп.
дело на дата 20.01.2016 г. и 2 лв. такси и комисионни към банката; сумата от 27
лв., от които 25 лв., преведени по изп. дело на дата 19.09.2016 г. и 2 лв.
такси и комисионни към банката; сумата от 88 лв., от които 84 лв., преведени на
20.09.2016 г. по изп. дело и 4 лв. такси и комисионни към банката; сумата от 6
лв., платена на 12.09.2018 г. за такси по изп. дело; сумата от 7 230 лв., заплатени
по банков път на 30.04.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от
200 лв., платена по банка на 25.05.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело;
сумата от 100 лв., платена чрез банков превод на 30.06.2015 г. за погасяване на
дълга по изп. дело; сумата от 2 500 лв., платена по банков път на дата
24.08.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело и сумата от 1 000 лв.,
платена за адвокатски хонорар по изп. дело № 62/2015 г.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка
ищецът моли съда да осъди ответника Частен съдебен изпълнител Т.Л. да му
заплати обезщетения за причинените му вреди от процесуално незаконосъобразното
принудително изпълнение по изп. д. 65/15 г. в общ размер на
1 461 003.71 лева, както и да осъди ответника Б. да му върне сумата
5 927 лв., представляващи сбор от получените от него на отпаднало
основание суми от публичната продажба продадените четири недвижими имота и да
му заплати сумата от 11 457 лв., представляваща сбор от направени разноски
по прекратеното изпълнително дело. Претендира присъждане на разноски.
Пълномощникът на ищеца – адвокат Н.И., е направила искане да й бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 във връзка с ал. 2
Закон за адвокатурата.
Пасивно субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 441, ал. 1 Граждански процесуален кодекс / ГПК/ във връзка
с чл. 74, ал. 1 Закон за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ и чл. 45, ал. 1
Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и с правно основание чл. 55,
ал. 1, предложение трето и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът Частен съдебен изпълнител Т. И. Л. с район
на действие – Окръжен съд – ***, с адрес на дейността – ***, представляван от
пълномощника му – адвокат Г.К., със служебен адрес ***, ***, оспорва
предявените срещу него искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като : не са
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 4/26
налице
елементите на фактическия състав на отговорността на ЧСИ предвидена в
посочените разпоредби; погасяването на изпълняемото право преди или в хода на
изпълителния процес е въпрос на материалните отношения между страните по
изпълнителното дело, като съдебният изпълнител е длъжен да съгласува действията
си с удостовереното от изпълнителния лист изпълняемо право до момента, в който
то не бъде отречено чрез съдебно решение, както е сторено и по процесното изп.
д. № 62/15 г.; не е налице противоправност в действията по образуването на изпълнителното
дело и провеждането на публичните продани, тъй като тези действия са извършени
и приключили през 2015 г. и през 2016 г., т. е. преди датата на предявяване на
иска по чл. 439, ал. 1 ГПК пред Районен
съд – Асеновград – 09.05.2017 г., и съответно преди влизане в сила на
постановеното по него решение – 12.07.2018 г.; изп. д. № 62/15 г. е образувано,
а изпълнителни действия са провеждани за събиране и на други, удостоверени с
изпълнителни титули задължения на Д.С., различни от вземането, което последния
сочи да е погасено по давност по повод на оспорването му с иска по чл. 439 ГПК;
съдебният изпълнител не е извършил процесуални нарушения по делото, включително
и при определяне на цената на недвижимите имоти – правомощията му в тази връзка
са ограничени до определяне на началната цена на проданта, което в случая е
извършено при грижа по-голяма от възложената от закона в редакцията му към онзи
момент, тъй като за определяне на тази стойност са ползвани експертни познания
на вещо лице, лицензиран оценител, а сочената от ищеца цена от 40 лв. на
квадратен метър надхвърля възможностите за рационално осмисляне на причините за
подобно твърдение; съдебният изпълнител дължи подчинение на изпълнителния титул
до момента, в който му бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 ГПК, съответно, с което се установява някоя от хипотезите на
чл. 433, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 ГПК, като в настоящия случай решение по иска
с правно основание чл. 439 ГПК е влязло в сила и представено след приключване
на изпълнителните способи, т. е. публичните продани, с които са отчуждени
земеделски имоти, във връзка с които се твърди, че са произтекли вреди;
изпълнителното дело е образувано и изпълнителни действия по него са извършвани
за събиране и на други присъединени вземания – по изпълнителен лист издаден по
гр. д. № 176/12 г. и по удостоверение изх. № 160371501331867/21.04.2015 г. за
публично парично задължение на Д.С. към НАП ведно със съответстващите им
разноски и такси, като поведението на самия ищец както към датата на образуване
на изпълнителното дело, така и впоследствие до 27.11.2017 г. е било такова, че
изключва възможността той сам да е знаел и допускал, че изпълняемото право е
било погасено; по повод на депозирано срещу издадената по ч. гр. д. № 2063 по
описа на Районен съд – Асеновград за 2011 г. заповед за изпълнение възражение
от ищеца С. кредиторът – ответник по настоящото дело Д. Б., е предявил иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането по заповедта, който е уважен с
решение постановено по гр. д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград за
2012 г., влязло в сила на 11.02.2015 г., като така постановеното решение не е
сведено до
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 5/26
знанието
на съдебните състави, разглеждащи спора, предмет на гр. д. № 917 по описа на
Районен съд – Асеновград за 2017 г., като с постановяването на това решение
давността за процесните вземания е 5-годишна и тя не е изтекла към датата на
образуване на настоящото дело; с решението по иска по чл. 439 ГПК не се
установява факт с правно значение към минал момент, а за да бъде ангажиран
съдебният изпълнител с прерогатив да спре/прекрати изпълнението, съществен е
моментът на представяне на решението по този иск; нито към момента на
образуването на изп. д. № 62/15 г., нито към момента на приключване на
публичните продани ищецът се е позовал на изтекла давност, а по аргумент от чл.
118 ЗЗД погасителната давност не се прилага служебно и съдебният изпълнител
няма нито право, нито задължение да се произнася по въпроса изтекла ли е
давността за вземането по изпълнителния лист, но дори и да приеме, че това е
така, то той дължи безусловно зачитане на изпълняемото право, удостоверено в
изпълнителния лист до момента, в който му бъде представено влязло в сила
решение, с което това право е отречено в някоя от хипотезите на чл. 433 ГПК;
необичаен е критерият на ищеца за определяне на размера на претендираните
обезщетения – цената, на която той би продал сам имотите си, като последната е
неотносима към изпълнителния процес, а също няма доказателствена стойност и в
настоящото производство; процесните четири имота – предмет на публичните
продани, са посочени като лично имущество на длъжника, годно за изпълнение от
съпруга-недлъжник в контекста на чл. 500 ГПК, поради което пренебрежима е
вероятността това да е станало без съдействие и насърчаване от страна на
съпруга-длъжник или най-малкото с негово съгласие да се отправи подобно
предложение към съдебния изпълнител; при всяко положение, ако ищецът С. е
смятал, че имотите му струват много повече от първоначалната цена не е имало
пречка да мотивира евентуални купувачи, които да наддават на публичния търг
предвид очевидната изгода да се постигне по-висока цена, но в чл. 488, ал. 1 ГПК законодателят е определил конкретен период, в рамките на който продължава
публичната продан, като при подаването на редовно наддавателно предложение ЧСИ
нито може да продължи този период по свое усмотрение, нито може да откаже да
възложи имота при редовна проведена процедура с мотив, че постигнатата цена е
ниска било според него, било според разбиранията на страните – в прерогативите
на ЧСИ е законосъобразната разгласа с цел достигане на проданта до знанието на
максимален кръг потенциални купувачи, такава разгласа е направена и надлежно
документирана по изпълнителното дело и нито в настоящото, нито в изпълнителното
производство се обосновава и/или доказва порок на разгласата на публичните
продани, поради което несъстоятелно е оплакването на ищеца, че е претърпял
каквато и да е вреда в причинна връзка с процесуално незаконосъобразно
поведение на ответника съдебен изпълнител по повод крайната цена, на която са
възложени имотитe. По изложените съображения
ответникът моли съда да отхвърли предявените срещу него искове и да осъди ищеца
да му заплати направените по производството разноски, а
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 6/26
пълномощникът
му – адвокат Г.К., претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Г. Бенковски“ № 3,
представлявано от пълномощника му юрисконсулт Ц. Л. Н., конституирано като
трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ Т.Л. с оглед на евентуални бъдещи
регресни претенции по сключени помежду им договори за задължителна застраховка
„Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ във формата на Застрахователна
полица № ***/*** г. и на Застрахователна полица № ***/*** г. , оспорва
предявените срещу ответника ЧСИ Т.Л. искове и моли съда да ги отхвърли, тъй
като : не са налице предпоставките за възникване на отговорността на частния
съдебен изпълнител предвидени в чл. 441 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 76 ЗЧСИ; изпълнителното дело е образувано въз основа на годен изпълнителен титул,
с чиято удостоверителна сила по отношение на изпълняемото право частният съдебен
изпълнител е обвързан и както към датата на образуване на изпълнителното дело,
така и към момента на извършване на изпълнителните действия, включително и
извършването на публичните продани на процесните имоти и възлагането им на
трети лица, съдебният изпълнител не е уведомяван и не е могъл да знае за
правопогасяващите по отношение на паричното притезание факти; в периода на
водене на изпълнителното дело : 2015 г. – 2016 г., длъжникът не е излагал
твърдения и/или правил възражения пред ЧСИ, че вземането срещу него е погасено,
а искът по чл. 439, ГПК е предявен през месец май 2017 г. и решението по него е
влязло в сила на 12.07.2018 г.; предмет на изпълнителното производство са и
други вземания срещу длъжника; не е извършено нарушение при определяне на началната
цена на публичната продан, а според представените доказателства частният
съдебен изпълнител в изпълнение на правомощията си добросъвестно и при полагане
на грижа – по-голяма от предписаната от закона, е определил начална цена въз
основа на оценка възложена и извършена от вещо лице – лицензиран оценител;
несъстоятелни и неподкрепени с доказателства са твърденията, че проданта на
имотите е могла да бъде извършена на по-висока цена, както и неоснователни са
твърденията на ищеца, че пазарната цена на имотите е 40 лева за квадратен
метър.
„ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
пълномощника му юрисконсулт Й.О.Д., конституирано като трето лице-помагач на
страната на ответника ЧСИ Т.Л. с оглед на евентуални бъдещи регресни претенции
по сключен помежду им договор за задължителна застраховка „Професионална
отговорност на частен съдебен изпълнител“ във формата на Застрахователна полица
№ ***/*** г. , оспорва предявените срещу ответника ЧСИ Т.Л. искове и моли съда
да ги отхвърли, тъй като : не е налице твърдяното увреждане и виновно
неизпълнение
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 7/26
на
професионалните задължения на частния съдебен изпълнител – към датата на
възлагане на имотите изпълнителните титули са били валидни и годни да обосноват
принудително изпълнение, а съдебният изпълнител не следи служебно за изтеклата
давност, като изтичането на давността няма за резултат погасяване на
материалното право; твърдяната от ищеца пропусната полза не е призната от
съдебната практика, поради което не подлежи на обезщетяване; пропуснатата полза
следва да бъде доказана, включително и по отношение на пропуснатото увеличение
на имуществото – самата вероятност или хипотеза за увеличение на имуществото не
доказва наличието на пропусната полза; съдебният изпълнител е наел вещо лице,
което да определи пазарната стойност на имотите, на страните е предоставена възможност
да обжалват оценката, но предвид обстоятелството, че проданта е проведена може
да се направи заключение, че тази оценка не е обжалвана; твърдяното от ищеца
действие/бездействие на съдебния изпълнител е осъществено през 2015 г., поради
което е извън обхвата на застрахователното покритие по сключения между
застрахователното дружество и ответника Т.Л. договор за застраховка, поради
което „ЗД ЕВРОИНС“ АД не носи отговорност за увредите; по застрахователния
договор е предвидено безусловно самоучастие на застрахованото лице за всяко
настъпило застрахователно събитие – 5% от всяка щета, но не по-малко от 2000
лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.З.Б. с ЕГН **********,***,
не е депозирал отговор на исковата молба, като в проведеното по делото на
10.12.2019 г. първо открито съдебно заседание пълномощникът му – адвокат М.А.,
е депозирала Молба-становище, в която оспорва предявените искове, като твърди,
че : тъй като в срока за доброволно изпълнение по изп. д. № 218 по описа на ДСИ
при Районен съд – Асеновград за 2011 г. длъжникът – ищец по настоящото дело, е
подал възражение срещу издадената по ч. гр. д. № 2043 по описа на Районен съд –
Асеновград за 2011 г. заповед за изпълнение, той е предявил иск по чл. 422, ал.
1 ГПК за установяване на вземането си по заповедта, по който е образувано гр.
д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград за 2012 г., който е уважен с
влязло в сила решение на 11.02.2015 г., но последното не е съобразено при
постановяване на съдебния акт по гр. д. № 912 по описа на Районен съд –
Асеновград, поради което при решаване на настоящото дело следва да се изясни не
въпросът дали вземането по изпълнителния лист подлежи на принудително събиране,
а кой е моментът, към който това право е погасено; при бездействие на кредитора
давността тече, но тя се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече по
време на висящността на исковия процес; в конкретната хипотеза правото на
принудително изпълнение за вземането по процесния изпълнителен лист е погасено
най-рано към датата на постъпване на исковата молба, по която е образувано гр.
д. № 912/17 г. Районен съд – Асеновград – месец май 2017 г., в която ищецът се
е позовал на изтеклата погасителна давност, поради което всички принудителни
действия извършени преди това са осъществени в период, в който ответникът е
имал право на събиране на вземането чрез съдебна намеса,
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 8/26
поради
което не е налице основание за прилагане на нормата на чл. 55, ал.1,
предложение трето ЗЗД; не може да се иска връщане на доброволно внесени от
ищеца суми по изпълнителното дело, а именно – сумата от 7230 лв. внесена на
30.04.2015 г., сумата от 200 лв., внесена на 25.05.2015 г., сумата от 100 лв.,
внесена на 30.06.2015 г. сумата от 2500
лв., внесена на 24.08.2015 г., тъй като за тях е приложима нормата на чл. 118 ЗЗД; по изп. д. № 62/15 г. са събирани и други вземания на ответника срещу
ищеца, които са извън предмета на гр. д. № 91/17 г. По изложените съображения
адвокат А. моли съда да отхвърли предявените искове срещу ответника Б. и да му
присъди направените по производството разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Един от основните принципи в действащото право гласи,
че не трябва да се вреди другиму, поради което при нарушаването му законът -
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Или съобразно цитираната разпоредба елементите на
фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните :
противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между
деянието и последвалия вредоносен резултат; вина. Съгласно чл. 51, ал. 1 и чл.
52 ЗЗД в случаите на непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Именно на института на деликтната отговорност според
чл. 441 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 Закон за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/ е основана и отговорността на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ в
качеството му на лице, на което съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ държавата е
възложила публични функции по принудително изпълнение на частни притезания, а
също и по събиране на публични вземания по възлагане от държавата в района му
на действие, за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
като за възникването й следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки : неправомерни действия на ЧСИ, вреда, настъпила при упражняване
на дейността на ЧСИ и причинна връзка /решение № 264 от 08.04.2010 г. по гр. д.
№ 474 от 2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т.
д. № 1123 от 2010 г., ІІ т. о., решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 3129 от 2014 г., ІІІ г. о., ГК/. Според трайната съдебна практика процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение е налице, когато то е осъществено извън
обективните и субективните предели на изпълнителния лист, когато предприетите
действия не отговарят на правилата за съответния изпълнителен способ,
съответно, когато не са спазени други изисквания на процесуалния закон, като
съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията
и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата, а противоправността, която е
елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в
процесуалната
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 9/26
незаконосъобразност
на действието или бездействието на ЧСИ. Пак според същата ЧСИ дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
пряка е тази вреда, която е типична, нормално настъпваща и необходима последица
от незаконосъобразното действие/бездействие на ЧСИ /определение № 747 от
22.06.2012 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 30 от 2012 г., решение № 196 от
20.07.2012 г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 1555 от 2011 г., решение № 184 от
21.09.2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д. № 1124 от 2010 г., решение № 43 от
28.05.2019 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 2474 от 2018 г./
Не се спори от страните, а и се
установява от представените от тях писмени доказателства, в това число и от
представения от ответника ЧСИ Т.Л. заверен препис на изп. д. № 62/2015 г., че :
на
08.11.2011 г. Районен съд –
Асеновград въз основа на постановена от него по ч. гр. д. № 2063/11 г. Заповед
за изпълнение № 1063/08.11.2011 г. е издал изпълнителен лист в полза на Д.З.Б.
срещу ищеца Д.С. за следните вземания : за сумата от 12200 лв., дължима по
запис на заповед, издаден на 17.11.2008 г. в гр. Асеновград, с падеж –
30.12.2008 г. и място на плащане – гр. Асеновград, ведно със законната лихва от
08.11.2008 г. до окончателното й изплащане, а също и за сумата от 1650 лв. –
разноски по производството /изпълнителен лист, приложен в том І, на лист 19 от
делото/, като за принудителното им събиране е образувано изп. д. № 218 по описа
на ДСИ при Районен съд – Асеновград за 2011 г., прекратено с постановление от
20.01.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /постановлението е
приложено в том І, на лист 21 от делото/;
по молба на ответника Б. от 27.01.2015 г. за принудителното събиране на вземанията, правото му
на принудително изпълнение за които е удостоверено в издадения по ч. гр. д. №
2063 по описа на Районен съд – Асеновград за 2011 г. изпълнителен лист, на
същата дата е образувано ново изпълнително дело под № 13 по описа на ДСИ при
Районен съд – Асеновград за 2015 г., по което по молба на взискателя от
10.03.2015 г. са присъединени за събиране и други негови вземания срещу С. по
издаден по гр. д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград изпълнителен лист
/молбата е приложена на лист 18 в преписа на изпълнително дело № 62/15 г./, а
НАП – ТД – Пловдив е присъединен взискател;
по молба на взискателя от 12.03.2015 г. /молбата е приложена на лист 21 от преписа на
изпълнителното дело/ на основание § 3 от ЗЧСИ изп. д. № 13/15 г. е изпратено за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ рег. № *** – Т.Л., пред който с
разпореждане от 17.03.2015 г.
/приложено на лист 24 от преписа на изпълнителното дело/ е образувано изп. д. №
62/15 г., след която дата по него са извършени следните действия :
- на 19.03.2015 г. са извършени справка в НБД
„Население“, справки за вписванията, отбелязванията и заличаванията по
персоналните партиди на длъжника и на съпругата му в Служба по вписванията –
Асеновград, изпратено е уведомление до НАП – ТД – Пловдив за образуването на
изпълнителното дело;
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 10/26
- на 24.03.2015 г. е изпратено писмо за съдействие до
Служба по вписванията – Асеновград, с което е поискано издаване на преписи от
описани в писмото актове;
- на 30.03.2015 г. е постъпила молба от кредитора Д.Б.,
с която е възложил на ЧСИ извършването на действията по чл. 18 ЗЧСИ, както и е
поискал насрочване на опис и изнасяне на публична продан на следния недвижим
имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 99088.383.1.3, с адрес – ***;
- с разпореждане от 06.04.2015 г. е насрочен опис на
½ ид. ч. от гореописания недвижим имот на 22.04.2015 г. между 10.00 ч. и
16.00 ч.;
- на 20.04.2015 г. е депозирана жалба от длъжника С. ***
срещу „съобщение за извършване на опис на 22.04.2015 г. на недвижим имот …“,
която с разпореждане от 21.04.2015 г. е оставена без движение;
- на 21.04.2015 г. е депозирана молба от С. С. – ***
на длъжника Д.С., до съдебния изпълнител, с която е поискана отмяна на
насрочения за 22.04.2015 г. опис на недвижим имот и на основание чл. 502, ал. 1 ГПК е поискано изпълнението да бъде насочено към недвижими имоти, собственост
на съпруга на С. , а именно : поземлен имот № 49151.23.41, находящ се в с. ***,
област *** с площ от 5.726 дка в м. „***“; поземлен имот № 42151.23.38, находящ
се в с. ***, Община ***, област *** с площ от 6.857 дка в м. „***“; поземлен
имот 49151.21.3, находящ се в с. ***, област ***, местност „***“ с площ от 8.151
дка и поземлен имот 42151.25.1, находящ се с. ***, Община ***, област ***,
местност „***“ /на 200 м. от ***/, с площ от 3.077 дка, като на същата дата
съдебният изпълнител е издал разпореждане, с което на основание чл. 449 ГПК е
наложил възбрана върху тези четири поземлени имота и е изпратил искане до
Служба по вписванията – Асеновград за вписване на възбрана, а също и съобщения
до длъжника и съпругата му за налагане на възбраните, връчени им на следващия
ден;
- на 21.04.2015 г. е депозирана нова жалба от длъжника
С. *** срещу „изпълнително дело № 20158200400062 по описа на ЧСИ рег. № *** с
район на действие – Окръжен съд – Пловдив, в която е направено искане за
спиране на изпълнението;
- на 22.04.2015 г. е извършен опис на възбранените
четири имота в присъствието на вещото лице Ч. П., на който е възложено
изготвяне на оценка на имотите;
- на 22.04.2015 г. е депозирана молба вх. № 5354 от
длъжника до съдебния изпълнител, с която на основание чл. 454, ал. 1 ГПК е
поискал спиране на изпълнението при плащане на 30 на сто от вземанията по
изпълнителния лист ведно с разноските по изпълнението, като е декларирал, че се
задължава да внася всеки месец по 10 на сто от вземанията по изпълнителния лист
ведно с разноските по изпълнението;
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 11/26
- на 29.04.2015 г. е депозирано заключение от вещото
лице П., съобразно което справедливите пазарни стойности на имотите са както
следва : на поземлен имот № 42151.23.41 – 2300 лв.; на поземлен имот №
42151.23.38 – 2750 лв.; на поземлен имот 49151.21.3 – 3270 лв. и на поземлен
имот 42151.25.1 – 1240 лв., като на тази база съдебният изпълнител е определил
и началните цени, от които да започне публичаната продан на същите,
съставляващи 75% от справедливата им пазарна стойност /протокол за цена на
недвижими имоти от 29.04.2015 г. – лист 179, том І от преписа на изпълнителното
дело/;
- с разпореждания от 13.05.2015 г. съдебният
изпълнител е върнал депозираните от длъжника две жалби поради неотстраняване на
нередовностите им;
- по молба на кредитора Б. от 26.06.2015 г. с
разпореждане от 02.07.2015 г. е насрочена публична продан, която да се проведе
от 26.07.2015 г. до 26.08.2015 г. в сградата на Районен съд – Асеновград на
следния недвижим имот : ½ ид. ч. от СОС с идентификатор
99088.503.383.1.3, находящ се в гр. *** – ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, с площ
от 96 кв. м.;
- с разпореждане от 02.07.2015 г. е насрочена публична
продан, която да се проведе от 26.07.2015 г. до 26.08.2015 г. в сградата на
Районен съд – Асеновград и на следните недвижими имоти : поземлен имот с
идентификатор 49151.23.41, находящ се в с. ***, Община ***, област *** по КККР,
одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ :
местност „***“, площ :5726 кв. м.; трайно предназначение на територията :
земеделска; начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор : няма; с
номер по предходен план : 023041; при граници на ПИ : 49151.36.17, 49151.23.42,
49151.36.16, 49151.23.39, 49151.23.38, 49151.23.87; поземлен имот с
идентификатор 42151.23.38, находящ се в с. ***, Община ***, област *** по КККР,
одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ :
местност „***“; площ : 6857 кв. м.; трайно предназначение на територията : земеделска;
начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор : няма; с номер по
предходен план : 023038; при граници на ПИ : 49151.23.41, 49151.36.16, 49151.23.39,
49151.23.40, 49151.23.37; поземлен имот с идентификатор 49151.21.3, находящ се
в с. ***, Община ***, област *** по КККР, одобрени със Заповед №
300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ : местност „***“; площ : 8151
кв. м.; трайно предназначение на територията : земеделска; начин на трайно
ползване: пасище; стар идентификатор : няма; с номер по предходен план :
021003; при граници на ПИ : 49151.37.1, 49151.21.4, 49151.21.2, 49151.37.2,
49151.21.1; поземлен имот 49151.25.1, находящ се с. ***, Община ***, област ***
по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на
ПИ : местност „***“; площ : 3077 кв. м.; трайно предназначение на територията :
земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор : няма; с
номер по предходен план : 025001; при граници на ПИ : 49151.38.19, 49151.36.18,
като е разпоредено да се изготви обявление за публична продан и да
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 12/26
се
уведомят страните, както и да се поставят обявления в сградата на Община
Асеновград, на подходящо място по местонахождение на недвижимите имоти, на
видно място в кантората на ЧСИ, в сградата на Районен съд – Асеновград, на
интернет страницата за публични продажби на КЧСИ, на интернет страницата за
публични продажби на Окръжен съд – Пловдив, а също и да се изиска от Община
Асеновград справка за дължимите за горните имоти данъчни задължения, което е и
сторено;
- на 02.07.2015 г. е извършено и разпределение на
платени от длъжника суми в общ размер на 7430 лв., от които на 30.04.2015 г. -
7230 лв. и на 25.05.2015 г. - 200 лв. /платежните нареждания са приложени на
листове 361 и 362 от преписа на изпълнителното дело/, с които са погасени общо
3806.07 лв. от дължимите по издадената по ч. гр. д. № 2063/11 г. на Районен съд
– Асеновград заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК вземания за главница, законна лихва и разноски по производството
/разпределението е приложено на листове 234 и 235 от преписа на изпълнителното
дело/, в това число 1650 лв. разноски по ч. гр. д. № 2063/11 г. на РС –
Асеновград и 2156.07 лв. – законна лихва върху присъдената главница от 12200
лв. /разпореждане от 09.07.2015 г. – лист 270 от преписа на изпълнителното
дело/;
- на 21.07.2015
г. е изготвен Протокол по чл. 487, ал. 3 ГПК за разгласа на насрочената
публична продан на процесните четири недвижими имота /лист 239 от преписа на
изпълнителното дело/;
- на 27.08.2015 г. е съставен Протокол за обявяване на
постъпили наддавателни предложения /листове 317 - 320 от преписа на
изпълнителното дело/, с който публичната продан поземлени имоти с
идентификатори 49151.23.41, 49151.23.38 и 49151.21.3 е обявена за нестанала
поради липса на наддавателни предложения, а предвид постъпило единствено
писмено наддавателно предложение с най-висока цена предложена за поземлен имот
с идентификатор 49151.25.1, от 935 лв., наддавачът „С. – ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД,
ЕИК *********, е обявен за купувач на имота, като му е даден едноседмичен срок
да внесе по сметка на съдебния изпълнител предложената от него цена,
приспадайки внесения задатък;
- на 03.09.2015 г., с оглед на постъпили суми платени
от длъжника С. в общ размер на 2600 лв., от които 2500 лв. на 25.08.2015 г. и
100 лв. на 30.06.2015 г. /платежните нареждания са приложени на листове 362 и
363 от преписа на изпълнителното дело/, е изготвено Разпореждане, с което е
разпоредено на взискателя Б. да се преведат общо 2259.56 лв., а с остатъка от
внесените суми от 340.44 лв. са погасени такси дължими на ЧСИ;
- с молба от 09.09.2015 г. „С. – ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД е
представило на ЧСИ преводно нареждане, удостоверяващо заплащане на незаплатения
остатък до пълния размер на предложената от него цена за закупуване на
изнесения на публична продан поземлен имот с идентификатор 49151.25.1 след
приспадане на внесения задатък, равняващ се на 842 лв. /молбата
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 13/26
и
платежното нареждане са приложени на листове 336 и 338 от преписа на
изпълнителното дело/;
- на 09.09.2015 г. е депозирана и молба до ЧСИ от адвокат
Е. М. – пълномощник на взискателя Д. Б., с която е поискала да се предприемат
действия по насрочване на нова публична продан на имотите, собственост на
длъжника : ½ ид. ч. от СОС с идентификатор 99088.503.383.1.3, както и
тези с. ***;
- на 08.10.2015 г. е издадено Постановление, с което
поземлен имот с идентификатор 49151.25.1 е възложен на третото лице „С. – ЗЕМЕДЕЛСКА
ЗЕМЯ“ ООД, ЕИК *********, като това постановление след обжалването му от
длъжника е влязло в сила на 15.04.2016 г. /с окончателно решение № 546 от
15.04.2016 г. постановено от Окръжен съд – Пловдив по в. гр. д. № 115 от 2016
г. жалба вх. № 1345 от 15.01.2016 г. на Д.С. срещу постановление от 08.10.2015
г. е оставена без уважение – препис на решението е приложен на листове от 578 и
579 от преписа на изпълнителното дело/;
- с разпореждане от 02.11.2015 г. /лист 371 от преписа
на изпълнителното дело/ е насрочена публична продан, която да се проведе от
14.11.2015 г. до 14.12.2015 г. в сградата на Районен съд – Асеновград и на
следните недвижими имоти : поземлен имот с идентификатор 49151.23.41, находящ
се в с. ***, Община ***, област *** по КККР, одобрени със Заповед №
300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ : местност „***“, площ : 5726
кв. м.; трайно предназначение на територията : земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; стар идентификатор : няма; с номер по предходен план :
023041; при граници на ПИ : 49151.36.17, 49151.23.42, 49151.36.16, 49151.23.39,
49151.23.38, 49151.23.87; поземлен имот с идентификатор 42151.23.38, находящ се
в с. ***, Община ***, област *** по КККР, одобрени със Заповед №
300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ : местност „***“; площ : 6857
кв. м.; трайно предназначение на територията : земеделска; начин на трайно
ползване: ливада; стар идентификатор : няма; с номер по предходен план :
023038; при граници на ПИ : 49151.23.41, 49151.36.16, 49151.23.39, 49151.23.40,
49151.23.37, както и на поземлен имот с идентификатор 49151.21.3, находящ се в
с. ***, Община ***, област *** по КККР, одобрени със Заповед №
300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ : местност „***“; площ : 8151
кв. м.; трайно предназначение на територията : земеделска; начин на трайно
ползване: пасище; стар идентификатор : няма; с номер по предходен план :
021003; при граници на ПИ : 49151.37.1, 49151.21.4, 49151.21.2, 49151.37.2,
49151.21.1, на основание чл. 485 във връзка с чл. 468, ал. 1 ГПК са определени
начални цени, от които да започне публичната продан на трите поземлени имота,
съставляваща 80% от началната цена за първата публична продан съгласно чл. 485
във връзка с чл. 468, ал. 1 и чл. 494 ГПК, като е разпоредено да се изготви
обявление за публична продан и да се уведомят страните, както и да се поставят
обявления в сградата на Община Асеновград, на подходящо място по
местонахождение на недвижимите
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 14/26
имоти,
на видно място в кантората на ЧСИ, в сградата на Районен съд – Асеновград, на
интернет страницата за публични продажби на КЧСИ, на интернет страницата за
публични продажби на Окръжен съд – Пловдив, което е и сторено;
- на 13.11.2015
г. е изготвен Протокол по чл. 487, ал. 3 ГПК за разгласа на насрочената
публична продан на процесните четири недвижими имота /лист 423 от преписа на
изпълнителното дело/;
- на 15.12.2015 г. е съставен Протокол за обявяване на
постъпили наддавателни предложения /листове 489 - 492 от преписа на
изпълнителното дело/, с който : предвид постъпило единствено писмено
наддавателно предложение за поземлен имот с идентификатор 49151.23.41 от 1380
лв., наддавачът М. Г. е обявен за купувач на имота, като му е предоставена
възможност да внесе по сметка на съдебния изпълнител предложената от него цена
за имота, приспадайки внесения задатък; предвид постъпило единствено писмено
наддавателно предложение за поземлен имот с идентификатор 49151.23.38 от 1650
лв., наддавачът М. Г. е обявен за купувач на имота, като му е предоставена
възможност да внесе по сметка на съдебния изпълнител предложената от него цена
за имота, приспадайки внесения задатък; предвид постъпило единствено писмено
наддавателно предложение за поземлен имот с идентификатор 49151.21.3 от 1962
лв., наддавачът М. Г. е обявен за купувач на имота, като му е предоставена
възможност да внесе по сметка на съдебния изпълнител предложената от него цена
за имота, приспадайки внесения задатък;
- с молба от 16.12.2015 г. М. Г. е представил на ЧСИ
преводно нареждане, удостоверяващо заплащане на сумата от 4492.80 лв.,
представляваща сбор от незаплатените остатъци до пълните размери на
предложените от него цени за закупуване на изнесените на публична продан
поземлени имоти с идентификатори 49151.23.41, 49151.23.38 и 49151.21.3, след
приспадане на внесените задатъци /молбата и платежното нареждане са приложени
на листове 504 и 505 от преписа на изпълнителното дело/;
- на 23.12.2015 г. е издадено Постановление, с което
поземлени имоти с идентификатори с идентификатори 49151.23.41, 49151.23.38 и
49151.21.3 са възложен на третото лице М. Г. Г., като това постановление след
обжалването му от длъжника е влязло в сила на 12.07.2016 г. /с окончателно
решение № 1032 от 12.07.2016 г. постановено от Окръжен съд – Пловдив по в. гр.
д. № 1415 по описа за 2016 г. жалбата на длъжника Д.С. срещу постановлението за
възлагане от 23.12.2015 е оставена без уважение – препис на решението е
приложен на листове 590 и 591 от преписа на изпълнителното дело/;
- на 13.06.2016 г. е издадено разпореждане /лист 588
от преписа на изпълнителното дело/, с което част от сумите постъпили от
проданта и платени от купувача „С. – ЗЕМЕДЛСКА ЗЕМЯ“ ООД, възлизаща на 713.07
лв., е разпоредено да се преведе на взискателя Б. и с част от нея са погасени
вземания на Б. срещу С. в общ размер на 698.49 лв. по
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 15/26
издадения
по ч. гр. д. № 2063 по описа на Районен съд – Асеновград за 2011 г.
изпълнителен лист;
- на 25.07.2016 г. е издадено разпореждане /лист 592
от преписа на изпълнителното дело/, с което част от сумите постъпили от
проданта и платени от купувача М. Г. Г., възлизаща на 4667.16 лв., е
разпоредено да се преведе на взискателя Б. и с част от нея са погасени вземания
на Б. срещу С. в общ размер на 4572.85 лв. по издадения по ч. гр. д. № 2063 по
описа на Районен съд – Асеновград за 2011 г. изпълнителен лист;
- с разпореждане от 02.08.2016 г. е насрочена нова
публична продан, която да се проведе от 11.09.2016 г. до 11.10.2016 г. в
сградата на Районен съд – Асеновград на ½ ид. ч. от СОС с идентификатор
99088.503.383.1.3, с адрес – ***;
- с протокол от 12.10.2016 г. публичната продан е
обявена за нестанала поради липса на
наддавателни предложения;
- на 23.11.2016 г. е депозирана молба от адвокат М. –
пълномощник на взискателя Б. /лист 721 от преписа на изпълнителното дело/, до
ЧСИ с искане на основание чл. 494, ал. 2 ГПК да се предприемат действия по
насрочване на нова публична продан на ½ ид. ч. от СОС с идентификатор
99088.503.383.1.3, с адрес – ***;
- с разпореждане от 17.11.2017 г. /лист 755 от преписа
на изпълнителното дело/ е насрочена нова публична продан, която да се проведе
от 09.12.2017 г. до 09.01.2018 г. в сградата на Районен съд – Асеновград на
½ ид. ч. от СОС с идентификатор 99088.503.383.1.3, с адрес – ***;
на 09.05.2017
г. ищецът С. е подал пред Районен съд – Асеновград искова молба, по която е
образувано гр. д. № 912/17 г. /препис на исковата молба е приложен на листове
781 – 784 от преписа на изпълнителното дело/, с която е предявил искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, по които на 14.12.2017 г. е постановено
решение, с което е признато за установено, че той не дължи на ответника Б. „…по
изп. д. № 13 по описа на ДСИ при АРС сумата от 12200 /…./ лв., ведно със
законната лихва от датата на издаване на ИЛ до окончателното плащане, както и
сумата от 1650 /…/ лв. разноски по производството по ИЛ, изд. по ч. гр. д. №
2063/2011 г. на АРС“; с решение № 688/17.05.2018 г. постановено от Окръжен съд
– Пловдив по гр. д. № 407/18 г. решение № 401/14.12.2017 г. постановено по гр.
д. № 917 по описа на Районен съд – Асеновград за 2017 г. е оставено в сила,
като след изтичане на срока за касационно обжалване то е влязло в сила на 12.07.2018 г. /препис на решението е
приложен в том І, на листове 27 и 28 от делото/;
на 03.09.2018 г. ищецът С. е депозирал пред ЧСИ молба
заведена във входящия регистър на съдебния изпълнител под № 19151 от същата
дата /листове 812 и 813 от преписа
на изпълнителното дело/, в която базирайки се на постановеното от Районен съд –
Асеновград решение по гр. д. № 912/17 г. е
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 16/26
поискал
прекратяване на „изп. дело № 912/2015 г.“, като с молбата е представен препис
на решението на първата инстанция без официална заверка, че е влязло в сила;
с молба вх. №
19623/12.09.2018 г. /лист 820 от преписа на изпълнителното дело/ длъжникът Д.С.
е представил официално заверен препис на постановеното от Районен съд –
Асеновград по гр. д. № 917/17 г. решение № 401/14.12.2017 г.;
с постановление
от 14.09.2018 г.
/постановлението е приложено на лист 823 от преписа на изпълнителното дело/ ЧСИ
рег. № *** – Т.Л., е прекратил производството по изп. д. № 62/15 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с отговора на исковата
молба ответникът ЧСИ Т.Л. е представил незаверени копия на : Решение №
45/2502.2013 г. постановено по гр. д. № 176 по описа на Районен съд –
Асеновград за 2012 г., на Решение № 233/31.01.2014 г. постановено по в. гр. д.
№ 1196 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2013 г. и на Определение №
98/11.02.2015 г. постановено по т. д. № 1547 по описа на ВКС на РБ, Търговска
колегия, І-во отделение за 2014 г., а в първото по делото открито съдебно
заседание на 20.12.2019 г. пълномощникът на ответника Б. е депозирал заверено
копие на официално заверен препис на решението на Районен съд – Асеновград
постановено по гр. д. № 176/12 г., в който са възпроизведени и диспозитивите на
двата съдебни акта постановени по в. гр. д. № 1196 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2013 г. и на т. д. № 1547 по описа на ВКС на РБ, Търговско отделение
за 2014 г., видно от които : с оглед на подадено от ищеца С. възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК срещу издадената по ч. гр. д. № 2063 по описа на Районен съд –
Асеновград за 2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК /ред. преди изменението му обн. в ДВ,
бр. 86 от 2017 г./ ответникът Б. е предявил иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
на вземането си по заповедта, по който е образувано гр. д. № 176 по описа на
Районен съд – Асеновград за 2012 г.; с решение № 45/25.02.2013 г. постановено
гр. д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград за 2012 г. е признато за
установено, че Д.С. дължи на Д.Б. сумата от 12200 лв. по запис на заповед,
издаден на 17.11.2008 г. в гр. Асеновград от С., с падеж – 30.12.2008 г. и
място на плащане – гр. Асеновград, ведно със законната лихва от датата на
издаване на изпълнителния лист до окончателното й изплащане, за което е
издадена заповед за изпълнение № 1063/08.11.2011 г. по ч. гр. д. № 2043/2011 г.
по описа на АРС; с решение № 233/31.01.2014 г. постановено по в. гр. д. № 1196/2013 г. Окръжен съд –
Пловдив е потвърдил решение № 45 от 25.02.2013 г. постановено по гр. д. №
176/2012 г. на АРС, 1 гр. с., а с определение № 98/11.02.2015 г. постановено от
ВКС на РБ, Търговска колегия, І о. по т. д. № 1547/14 г. решение №
233/31.01.2014 г. постановено по гр. д. № 1196 по описа на Окръжен съд –
Пловдив за 2013 г. не е допуснато до касационно обжалване.
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 17/26
Или от приетите като доказателства
заверени преписи на коментираните в предходния абзац три съдебни акта в диспут
с очертаната в исковата молба фактическа и правна обстановка се установява, че
:
в хода на производството по изп. д. № 218
по описа на ДСИ при Районен съд – Асеновград за 2011 г. е образувано исково производство
по предявен от кредитора Б. против длъжника С. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване на вземането му по издадената по ч. гр. д. № 2063 по описа на Районен съд – Асеновград за 2011 г.
заповед за изпълнение на парично задължение, която, тъй като е издадена въз
основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК /ред. преди
изменението на ГПК обн. в ДВ, бр. 102 от 2017 г./ - запис на заповед, то с
подаването на възражението срещу нея от длъжника по силата на закона – чл. 420,
ал. 1 ГПК /ред. преди изм. обн. в ДВ, бр. 102 от 2017 г./ принудителното
изпълнение е спряно, но в разрез с посочената норма, преди разрешаване на спора
– предмет на гр. д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград за 2012,
държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство с
постановление от 20.01.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години;
с оглед на разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, според която влизат в сила решенията, по които касационна жалба не е
допусната за разглеждане или не е уважена, то с постановяване на определение №
98/11.02.2015 г. от ВКС на РБ, Търговска колегия, І о. по т. д. № 1547/14 г., не
допускащо до касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Пловдив
постановено по в. гр. д. № 1196/13 г., с което решението на Районен съд –
Асеновград по гр. д. № 176/2012 г. е оставено в сила, е сложен край на спора
между ищеца С. и ответника Б. относно дължимостта на вземането по издадения от
първия на 17.11.2008 г. запис на заповед за сумата от 12200 лв., като с влязло
в сила на 11.02.2015 г. съдебно решение е установено, че С. дължи на Б.
вземането по ценната книга, за което Б. се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2063 по описа на Районен съд – Асеновград за 2011 г. и
поради обстоятелството, че то е съдебно признато
съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД се погасява с 5-годишна давност, който срок не е
изтекъл не само към 17.03.2015 г. - датата на образуване на изп. д. № 62 по
описа на ЧСИ рег. № *** – Т.Л., за 2015 г., а и към датата на подаване на исковата молба в
съда, по която е образувано настоящото дело – 08.11.2018 г.
С влизане в сила на решението постановено
по гр. д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград за 2012 г. по силата на
закона – чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК, постановяващи съответно, че влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички
съдилища, учреждения и община в Република България и че то влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание, е възникнало
задължение за страните спрямо държавата да преустановят разрешения с него правен
спор и да занапред да съобразяват поведението си с установеното от съда правно
положение.
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 18/26
Безусловно задължение, като гаранция за спазване на
регламантираното в чл. 5 ГПК основно начало на законност в граждански процес, е
на участващите в съдебните производства лица и на техните пълномощници да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави, както и да изнасят пред съда само истината съгласно чл. 3 ГПК,
поради което нарушаването му съставлява противоправно поведение, а според един
от основните принципи на правната доктрина и на съдебната практика – никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
В нарушение на горните законови
разпоредби, незачитайки силата, с която се ползва това решение, на 09.05.2017 г. ищецът
С. е подал пред Районен съд – Асеновград исковата молба, по която е образувано
гр. д. № 912/17 г., в която премълчавайки факта на постановяването на този съдебен
акт и навеждайки неверни твърдения относно предявеното от него спорно право, а
именно, че е изтекла 3-годишната давност за вземането на ответника С. по записа
на заповед /което твърдение е в пълен дисонанс с разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, че, ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата
давност е всякога 5 години/ и че последното изпълнително действие проведено по
изп. д. № 218/2011 г. на ДСИ при Районен съд – Асеновград е с датата 20.12.2011
г. /в съответствие с чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че исковата молба,
по която е образувано гр. д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград за 2012
г. е подадена в съда в деня на подаване на заявлението, по което е образувано
ч. гр. д. № 2063 по описа на Районен съд – Асеновград за 2011 г. – 08.11.2011
г., в който момент според чл. 116, ал. 1 и чл. 115, ал. 1, б; „ж“ ЗЗД давността
за вземането по записа на заповед е прекъсната и е спряла да тече до приключването
на исковия процес на 11.02.2015 г./, е поискал от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на кредитора, че не дължи
изпълнение на вземането. В причинно-следствена връзка с това противоправно
поведение на ищеца е постановено решението на Районен съд – Асеновград по гр.
д. № 912/17 г., несъответстващо на действителното правно положение /бездействието
на ответника Б. да предприеме действия по защитата си по това дело настоящият
състав намира, че не би могло да му се вмени във вина доколкото от
изпълнителното дело се установява, че след влизане в сила на решението по гр.
д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград за 2012 г. той не се е
дезинтересирал от делото, а напротив, уповавайки се съдебния акт е искал
извършването на изпълнителни действия, съответно е възложил на ЧСИ извършването
на действия по чл. 18 ЗЧСИ/, на което ищецът основава претенциите си по
настоящото дело, поради което съдът приема инициирането му за поредна негова проява
в нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК.
Или при приключване на съдебното дирене по
разглежданото дело относно вземането на ответника Б. по записа на заповед от
17.11.2008 г. срещу ищеца С. е постановено решението на Районен съд –
Асеновград по гр. д. № 912/17 г., което противоречи на решението на същия съд
по гр. д. № 176/12 г., като срокът за отмяната му по реда на Глава двадесет и
четвърта ГПК е
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 19/26
изтекъл,
поради което възникват въпросите следва ли то да бъде зачетено и как трябва да
се реши спорът.
Доколкото в закона липсва предписание, че в подобна
хипотеза следва да се приложи последният по време съдебен акт, при
постановяване на решението по гр. д. № 917 по описа на Районен съд – Асеновград
за 2017 г. не е зачетена задължителната сила на решението по гр. д. № 176 по
описа на Районен съд – Асеновград за 2012 г. и същевременно се прие, че не само
воденото от ищеца С. срещу ответника Б. гр. д. № 917 по описа на Районен съд –
Асеновград за 2017 г., но и настоящото исково производство съставляват злоупотреба
с процесуални права, а правният ред не допуска никой да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, то съдебният състав приема, че спорът следва да бъде уреден в съответствие
с посочения постулат, което разрешение не е в противоречие с принципа за
законност на граждански процес, регламентиран в чл. 5 ГПК, изречение второ на
който постановява, че при липса на закон съдът основава решението си на основните
начала на правото, обичая и морала.
Предвид гореизложеното в разрез с твърденията на ищеца
съдът намира, че към 27.01.2015 г. - датата на образуване на изп. д. № 13 по
описа на ДСИ при Районен съд – Асеновград за 2015 г. давността за вземането на
ответника Б. по ценната книга срещу ищеца С. не е текла поради висящността на
гр. д. № 176 по описа на Районен съд – Асеновград за 2012 г., като след
приключването му на 11.02.2015 г. е започнал да тече нов, 5-годишен давностен
срок по силата на чл. 117, ал. 2 ГПК, който не е изтекъл не само към датата на
образуването на изп. д. № 62 по описа на ЧСИ рег. № *** – Т.Л., за 2015 г. –
17.03.2015 г., а и към датата на подаване на исковата молба в съда, по която е
образувано настоящото дело – 08.11.2019 г. Освен това издаденият по ч. гр. д. №
2063 по описа на Районен съд – Асеновград за 2011 г. изпълнителен лист
съставлява съдебен акт, който удостоверява не само право за принудително изпълнение
и разрешава упражняването му, но и овластява и задължава изпълнителния орган по
молба на кредитора да пристъпи към принудително изпълнение на притезанието,
доказано с изпълнителното основание, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист и чието съдържание възпроизвежда, поради което, ако не
настъпи някое от визираните в чл. 432 ГПК и чл. 433 ГПК основания за спирането
му или прекратяването му, съдебният изпълнител не може да откаже извършването
на изпълнителни действия /впрочем установи се по-горе в настоящото изложение,
че с представянето на преписа на постановеното по гр. д. № 912 по описа на
Районен съд – Асеновград за 2015 г. решение от страна на длъжника С. с молба от
12.09.2018 г. ответникът ЧСИ Л.незабавно е прекратил изпълнителното дело с
постановление от 14.09.2018 г./ Следователно невярно е твърдението на ищеца, че
образуването на изпълнително дело № 62/15 г. и извършените по него изпълнителни
действия /в това число и публичните продажби на процесните четири имота/
съставляват незаконосъобразни действия, че съдебният изпълнител е следвало да
откаже образуването на делото, още повече, че по
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 20/26
аргумент
от чл. 118 ЗЗД давността не се прилага служебно и не съставлява процесуална
пречка за образуване на исково/изпълнително производство, съответно, че с
„недобросъвестното“ си поведение ответникът Б. е станал причина за направата на
разходи по изпълнителното производство от страна на ищеца, а също и че е
отпаднало основанието за получаване от страна на взискателя на всички изплатени
му от съдебния изпълнител суми.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че изнесените
на публична продан : поземлен имот с идентификатор 49151.23.41, находящ се в с.
***, Община ***, област *** по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004
г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ : местност „***“, площ : 5726 кв. м.; трайно
предназначение на територията : земеделска; начин на трайно ползване: ливада;
стар идентификатор : няма; с номер по предходен план : 023041; при граници на
ПИ : 49151.36.17, 49151.23.42, 49151.36.16, 49151.23.39, 49151.23.38,
49151.23.87; поземлен имот с идентификатор 42151.23.38, находящ се в с. ***,
Община ***, област *** по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г.
на ИД на АГКК, адрес на ПИ : местност „***“; площ : 6857 кв. м.; трайно
предназначение на територията : земеделска; начин на трайно ползване: ливада;
стар идентификатор : няма; с номер по предходен план : 023038; при граници на
ПИ : 49151.23.41, 49151.36.16, 49151.23.39, 49151.23.40, 49151.23.37, както и
поземлен имот с идентификатор 49151.21.3, находящ се в с. ***, Община ***,
област *** по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на
АГКК, адрес на ПИ : местност „***“; площ : 8151 кв. м.; трайно предназначение
на територията : земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар
идентификатор : няма; с номер по предходен план : 021003; при граници на ПИ :
49151.37.1, 49151.21.4, 49151.21.2, 49151.37.2, 49151.21.1, са продадени на
„значително по-ниски цени“, от което е претърпял вреди.
Изпълнителният процес като производство за
индивидуално принудително изпълнение е регламентирано в Част пета на ГПК с
императивни правни норми, поради което отношенията по него следва да се
развиват в предвидената в закона последователност и за да се ангажира
отговорността на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да е
налице виновно отклонение тези задължителни правила, в причинно-следствена
връзка с което да са претърпени вреди.
ГПК предвижда различни изпълнителни способи, като в
настоящия случай се твърди незаконосъобразност при проведеното от ЧСИ изпълнение
върху горните четири недвижими вещи, собственост на ищеца като длъжник по
изпълнителното дело, правната уредба на който способ се съдържа в Глава
четиридесет и трета, раздел І, чл. 483 – чл. 510 ГПК ГПК, част от които
разпоредби в хода на производството по изп. д. № 62/15 г. са изменени.
Съобразно същите при насочване на изпълнението върху
недвижима вещ съдебният изпълнител следва да я опише /чл. 483 ГПК/, като според
чл. 484, ал. 1, т. 4 ГПК описът следва да съдържа и началната цена, от която ще
започне наддаването. Съобразно чл. 485 ГПК /ред. към 22.04.2015 г. – датата на
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 21/26
извършване
на описа на четирите недвижими имота по изпълнителното дело, преди изм. обн ДВ,
бр. 50 от 2015 г. и бр. 86 от 2017 г./ и чл. 468 ГПК, към който той препраща
/ред. преди изм. обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ в прерогативите на съдебния
изпълнител е да определи началната цена, от която ще започне наддаването, която
е 75 на сто от стойността на вещта, като при искане на страна или в случай на
необходимост от специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и
др., той следва да назначи вещо лице за определяне на стойността на вещта. След
приключване на проданта в началото на работния ден след изтичане на срока за
подаване на писмени наддавателни предложения съдебният изпълнител в
присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни
предложения, за което съставя протокол, като за купувач на имота се обявява
този наддавач, който е предложил най-висока цена за имота /чл. 493, ал. 1 и ал.
2 ГПК/. Ако в едноседмичен срок от приключване на проданта купувачът внесе
предложената от него цена /чл. 493, ал. 3 ГПК, ред. преди изменението му обн. в
ДВ, бр. 86 от 2017 г./, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление
/чл. 496, ал. 1 ГПК/. В случай на неявяване на наддавачи или при липса на
валидни наддавателни предложения, или при невнасяне на цената от купувача,
взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска извършването
на нова продан /чл. 494, ал. 1 ГПК/, която се извършва по правилата за първата
продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан
/чл. 494, ал. 2 ГПК, ред. преди изм. обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г./
Видно от приетия като доказателство заверен препис на
изп. д. № 62/15 г. в съответствие с горепосочените изискванията на процесуалния
закон : на основание чл. 483 ГПК на 22.04.2015 г. ЧСИ е извършил опис на
четирите поземлени имота по тяхното местонахождение, за който е уведомил
страните по изпълнителното дело /съобщението до длъжника С. за извършване на
описа е приложено на лист 136 от преписа на изпълнителното дело/, но нито те,
нито техни представители са присъствали на същия, като за извършването на описа
е съставен протокол /лист 155 от преписа на изпълнителното дело/; видно от протокола
за опис на него е присъствало вещото лице Ч. П., на което, съобразно чл. 485 ГПК /ред. към 22.04.2015 г., преди изм. обн ДВ, бр. 50 от 2015 г. и бр. 86 от
2017 г./ и чл. 468 ГПК, към който той препраща /ред. преди изм. обн. ДВ, бр. 86
от 2017 г./ съдебният изпълнител е възложил оценяването на четирите поземлени
имота; на 29.04.2015 г. вещото лице П. е депозирало заключение, въз основа на
което съдебният изпълнител е определил началната цена на всеки от имотите за
насрочената публична продан, която в съответствие с чл. 485 във връзка с чл.
468 ГПК е 75 на сто от определената от вещото лице стойност на недвижимата вещ;
на 27.08.2015 г. в унисон с чл. 492, ал. 1 и ал. 2 ГПК е съставен Протокол за
обявяване на постъпили наддавателни предложения, с който публичната продан на поземлени
имоти с идентификатори 49151.23.41, 49151.23.38 и 49151.21.3 е обявена за
нестанала поради липса на наддавателни предложения, а предвид постъпило
единствено писмено наддавателно предложение с най-висока цена предложена за
поземлен имот с
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 22/26
идентификатор
49151.25.1, от 935 лв., наддавачът „С. – ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД, ЕИК *********, е
обявен за купувач на имота, като му е даден едноседмичен срок да внесе по
сметка на съдебния изпълнител предложената от него цена след приспадане на
внесения задатък; след внасяне на цената от купувача на 09.09.2015 г. на
основание чл. 496, ал. 1 ГПК на 08.10.2015 г. е издадено Постановление, с което
поземлен имот с идентификатор 49151.25.1 е възложен на третото лице „С. –
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД; по искане на взискателя от 09.09.2015 г., направено в
срока по чл. 494, ал. 1 ГПК, с разпореждане от 02.11.2015 г. е насрочена нова публична
продан за времето от 14.11.2015 г. до 14.12.2015 г. на останалите три недвижими
имота - поземлен имот с идентификатор 49151.23.41, поземлен имот с
идентификатор 42151.23.38, и поземлен имот с идентификатор 49151.21.3, чиято
начална цена на основание чл. 494, ал. 2 ГПК е равна на 80 на сто от началната
цена по първата продан; на 15.12.2015 г. е съставен Протокол за обявяване на
постъпили наддавателни предложения, с който : предвид постъпило единствено
писмено наддавателно предложение за поземлен имот с идентификатор 49151.23.41
от 1380 лв., наддавачът М. Г. е обявен за купувач на имота, предвид постъпило
единствено писмено наддавателно предложение за поземлен имот с идентификатор
49151.23.38 от 1650 лв., наддавачът М. Г. е обявен за купувач на имота и предвид
постъпило единствено писмено наддавателно предложение за поземлен имот с
идентификатор 49151.21.3 от 1962 лв., наддавачът М. Г. е обявен за купувач на
имота, като му е предоставена възможност да внесе по сметка на съдебния
изпълнител предложените от него цени за трите имота след приспадане на внесения
задатък; с молба от 16.12.2015 г. купувачът е представил доказателство за
внасянето на цената, поради което на основание чл. 496, ал. 1 ГПК на 23.12.2015
г. е издадено Постановление, с което поземлени имоти с идентификатори с
идентификатори 49151.23.41, 49151.23.38 и 49151.21.3 са възложен на третото
лице М. Г. Г.
Или въз основа на така установената фактическа
обстановка в разрез с твърдението на ищеца съдът намира, че цените на
изнесените на публична продан четири поземлени имота не са определени самоволно
и необосновано, а в съответствие с императивните правила на процесуалния закон,
въз основа на експертните познания на специалист в областта на оценяването на
земеделски земи, както и че при извършване на процесуалните действия по
публичната продан е спазен стриктно законът, действал към момента на
осъществяване на съответния акт. А щом няма закононарушение не е налице и
противоправност в действията/бездействията на ЧСИ, поради което не са налице
кумулативно всички законови предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника ЧСИ Л.за вреди от твърдяната от ищеца публична продан на процесните
четири имота на „занижени цени“.
Предвид гореизложеното предявените и срещу двамата
ответника искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, в който случай
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ищеца следва да бъдат възложени направените
от тях разноски,
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 23/26
като
той бъде осъден да заплати на ответника ЧСИ Л.сумата от 455.25 лв. разноски, в
това число 448.50 лв. депозит по допуснатата по делото повторна съдебна
оценъчна експертиза и 6.75 лв. банкови такси, а на ответника Б. – сумата от 2500
лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 38,
ал. 2 Закон за адвокатурата ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Г.Я.К. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и
съдействие на ответника ЧСИ Т.Л. по настоящото дело в размер на 35 340.06
лв., определено като сбор от дължимите адвокатски възнаграждения за всеки един
от четирите иска поотделно в съответствие с чл. 2, ал. 5 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в това число по иска за
обезщетение за вредата от публичната продан на поземления имот, находящ се в с.
***, Община ***, местността „***“ с площ от 3 077 кв. м. в размер на
5301.48 лв., за вредата от публичната продан на поземления имот, находящ се в
с. ***, Община ***, местността „***“ с площ от 5 726 кв. м. в размер на
8557.96 лв., за вредата от публичната продан на поземления имот, находящ се в
с. ***, Община ***, местността „***“ с площ от 6 857 кв. м. в размер на
9946.20 лв. и за вредата от публичната продан на поземления имот, находящ се в
с. ***, Община ***, местността „***“ с площ от 8 151 кв. м. в размер на
11534.42 лв., като всяко едно възнаграждение е определено съобразно чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредбата.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.С. с ЕГН **********,***,
представляван от пълномощника му адвокат Н.И., съдебен адрес ***, ***,***,
против Частен съдебен изпълнител Т. И. Л. с район на действие – Окръжен съд –
Пловдив, с адрес на дейността – ***, представляван от пълномощника му – адвокат
Г.К., със служебен адрес ***, ***, искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения
за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в следното
- образуване на изп. д. №
20158200400062, без съдебният изпълнител да предупреди и да заяви на кредитора,
че не желае да образува изпълнително производство след изтичането на
давностните срокове, както и че той ще следва да понесе значителни щети за
отговорността за нанесени вреди от тези си действия, незаконосъобразно извършване
на публична продан на следните четири недвижими имота и продажба на същите на
значително по-ниски цени : поземлен имот
с идентификатор 49151.23.41, находящ се в с. ***, Община ***, област *** по
КККР,
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 24/26
одобрени
със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ : местност „***“,
площ :5726 кв. м.; трайно предназначение на територията : земеделска; начин на
трайно ползване: ливада; стар идентификатор : няма; с номер по предходен план :
023041; при граници на ПИ : 49151.36.17, 49151.23.42, 49151.36.16, 49151.23.39,
49151.23.38, 49151.23.87; поземлен имот
с идентификатор 42151.23.38, находящ се в с. ***, Община ***, област *** по
КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ
: местност „***“; площ : 6857 кв. м.; трайно предназначение на територията :
земеделска; начин на трайно ползване: ливада; стар идентификатор : няма; с
номер по предходен план : 023038; при граници на ПИ : 49151.23.41, 49151.36.16,
49151.23.39, 49151.23.40, 49151.23.37; поземлен
имот с идентификатор 49151.21.3, находящ се в с. ***, Община ***, област ***
по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на
ПИ : местност „***“; площ : 8151 кв. м.; трайно предназначение на територията :
земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор : няма; с
номер по предходен план : 021003; при граници на ПИ : 49151.37.1, 49151.21.4,
49151.21.2, 49151.37.2, 49151.21.1; поземлен
имот 49151.25.1, находящ се с. ***, Община ***, област *** по КККР,
одобрени със Заповед № 300-5-28/12.05.2004 г. на ИД на АГКК, адрес на ПИ :
местност „***“; площ : 3077 кв. м.; трайно предназначение на територията :
земеделска; начин на трайно ползване: пасище; стар идентификатор : няма; с
номер по предходен план : 025001; при граници на ПИ : 49151.38.19, 49151.36.18,
които вреди се изчисляват на разликата между цената, на която имотите са продадени
и цената, която би получил ищецът, ако бе продал сам същите, в това число : за
поземлен имот с идентификатор 49151.25.1
- 188 573.97 лв.; за поземлен имот с идентификатор 49151.23.41 -
351 398.86 лв.; за поземлен имот с идентификатор 42151.23.38 - 420 809.77 лв. и за поземлен имот с
идентификатор 49151.21.3 - 500 221.11 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН **********,***, да заплати на
Частен съдебен изпълнител Т. И. Л. с район на действие – Окръжен съд – Пловдив,
с адрес на дейността – ***, сумата от 455.25 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН **********,***, да заплати на Г.Я.К.
***, ***, сумата от 35340.06 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
помощ и съдействие на ответника по гр. д. № 2534 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ІV гр. с. за 2018 г. – Частен съдебен изпълнител Т. И. Л. с район на
действие – Окръжен съд – ***.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Г. Бенковски“ № 3, както и на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 25/26
*********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Христофор Колумб“ № 43, като
трети лица-помагачи на страната на ответника Частен съдебен изпълнител Т. И. Л.
с район на действие – Окръжен съд – ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.С. с ЕГН **********,***, против
Д.З.Б. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 11 457 лева като сбор от обезщетения за вреди от
незаконосъобразно образувано изп. д. № 20158200400062 по описа на ЧСИ рег. №
*** – Т.Л., след като давността за вземането, негов предмет е изтекла, което е
установено с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 912 по описа на
Районен съд – Асеновград за 2017 г., които вреди съставляват разходи за извършвани
различни действия с цел защитата на С. по изпълнителното производство, в това число :
сумата от 60 лв., преведени по изп. дело № 62/2015 г. на 27.10.2015 г. и 5 лв.
такси и комисионни към банката; сумата от 27 лв., от които 25 лв., преведени на
27.10.2015 г. по изп. дело и 2 лв. такси и комисионни към банката; сумата от 65
лв., от които 60 лв., преведени по изп. дело на 09.12.2015 г. и 5 лв. такси и
комисионни към банката; сумата от 27 лв., от които 25 лв., преведени на
09.12.2015 г. по изп. дело и 2 лв. такси и комисионни към банката; сумата от 30
лв., от които 25 лв., преведени по изп. дело на дата 14.12.2015 г. и 5 лв.
такси и комисионни към банката; сумата от 65 лв., от които 60 лв., преведени по
изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 5 лв. такси и комисионни към банката; сумата
от 27 лв., от които 25 лв., преведени по изп. дело на дата 20.01.2016 г. и 2
лв. такси и комисионни към банката; сумата от 27 лв., от които 25 лв.,
преведени по изп. дело на дата 19.09.2016 г. и 2 лв. такси и комисионни към
банката; сумата от 88 лв., от които 84 лв., преведени на 20.09.2016 г. по изп.
дело и 4 лв. такси и комисионни към банката; сумата от 6 лв., платена на
12.09.2018 г. за такси по изп. дело; сумата от 7 230 лв., заплатени по
банков път на 30.04.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело; сумата от 200
лв., платена по банка на 25.05.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело;
сумата от 100 лв., платена чрез банков превод на 30.06.2015 г. за погасяване на
дълга по изп. дело; сумата от 2 500 лв., платена по банков път на дата
24.08.2015 г. за погасяване на дълга по изп. дело и сумата от 1 000 лв.,
платена за адвокатски хонорар по изп. дело № 62/2015 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.С. с ЕГН **********,***, против
Д.З.Б. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение трето ЗЗД за заплащане на сумата от 5 927 лв. като получена на
отпаднало основание от извършена по изп. д. № 20158200400062 по описа на ЧСИ рег.
№ *** – Т.Л. публична продан на четири недвижими имота, в това число от
продажбата на поземлен имот с площ от 3 077 кв. м., находящ се в с. ***,
Община ***, местността „***“ - 935 лв.; от продажбата на поземлен имот с площ
от 5 726
Продължение на решение по гр. д. № 2534/18 г. на ОСПд
– стр. 26/26
кв.
м., находящ се в с. ***, Община ***, местността „*** - 1 380 лв.; от
продажбата на поземлен имот с площ от 6 857 кв. м., находящ се в с. ***,
Община ***, местността „***“ - 1 650 лв. и от продажбата на поземлен имот
с площ от 8 151 кв. м., находящ се в с. ***, Община ***, местността „***“
- 1 962 лв., поради установяване с влязло в сила решение постановено по
гр. д. № 912 по описа на Районен съд – Асеновград за 2017 г., че С. не дължи
изпълнение на вземанията, за принудителното събиране на които е образувано изп.
д. № 20158200400062 по описа на ЧСИ рег. № *** – Т.Л., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН **********,***, да заплати на Д.З.Б.
с ЕГН **********,***, сумата от 2500 лева разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :