Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 08.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар
Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно дело (АНД) №
742 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 1170/2020
от 06.11.2020
година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, в което
на Ю.С.Е. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 3, чрез адвокат С.Ф.М., за нарушение на чл. 233, ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2 507.08 лв., на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата нови врати и прозорци и употребявани врати и мебели – заготовка за
кухненско обзавеждане, столове, сгъваема маса и поставка за телевизор и за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е
задържана сумата
от 2 507.08 лв. от общата сума в размер на 3 000
лв., заприходена
по набирателната сметка на Териториална дирекция Южна морска в „Банка ДСК”
ЕАД.
Жалбоподателят
Ю.С.Е. чрез пълномощника си – адвокат С.Ф.М., моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен, неправилен
и постановен при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречие със материалния закон.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ю.С.Е. не се
явява и не се представлява. С Писмена молба процесуалния му представител - адвокат С.Ф.М., излага доводите си по същество за отмяна на обжалвания акт – доверителят му искал да декларира пренасяните стоки и
сочи, че стойността на процесните стоки била завишена.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган АНО (въззиваемата страна) –
И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен
адрес,
изпращат представител – Главен
юрисконсулт Велина Стамова, която сочи
че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се
разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 13.08.2020
година, около 10.00 часа
на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област
Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на
път от Република Турция за Република България пристига
микробус марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 216 ЦДИ” с държавен
регистрационен номер РВ 84 64 ТТ, управляван от българския гражданин
– жалбоподателя Ю.С.Е.. В микробуса пътуват още трима пътника.
Преди
започване на физическата митническа проверка всички в микробуса, включително и водачът, са запитани
устно
от митническия
служител – свидетеля Е.К.М. дали имат нещо за деклариране. Никой не декларира нищо.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител М. започва да извършва митническа
(физическа) проверка на автомобила и багажа на пътниците, при която в багажното
отделение открива недекларираните процесни стоки, които се оказват собственост
на жалбоподателя. Едва тогава жалбоподателят заявява, че иска да декларира тези
стоки.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 693 от 13.08.2020 година.
В
Личното си обяснение,
изискано на основание чл. 16,
ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката,
каквото и дава в писмена форма жалбоподателят
Ю.С.Е., сочи, че повечето мебели са
употребявани и са за дома му.
При
тези фактически обстоятелства, след
разкриването на контрабандираните процесни стоки,
в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят Е.К.М. пристъпва
на основание чл. 230
от ЗМ към съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1124/13.08.2020
година против жалбоподателя Ю.С.Е.. След съставянето
на АУАН, жалбоподателят
Ю.С.Е. е запознат със съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си Ю.С.Е. удостоверява
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 13.08.2020 година,
като жалбоподателят сочи че няма възражения срещу
констатациите в Акта.
Недекларираните стоки са иззети с Разписки № 0184110 и № 0184111, двете от дата 13.08.2020
година.
С
Приемателно–предавателен
протокол от дата 13.08.2020
година, процесните стоки са предадени на отговорно пазене в
склад на Териториална дирекция Южна морска.
За обезпечаване на евентуалното вземане по така
съставения АУАН е задържана сумата от 3 000 лв.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
Възражение.
Според
даденото Становище с рег.№ 32-238991
от 17.08.2020
година на митническите служители от комисията, извършила
оценяването, митническата стойност на стоките –
предмет на нарушението е в общ размер на 2 507.08
лв. съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година
на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е. ползвани са наличните данни на митническата територия на Съюза,
като се използвани разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на Споразумението за
прилагане на чл. VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, чл. VІІ от
последното и глава 3 от Регламент № 952/2013. Не са ползвани разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2 на
посочения Регламент, тъй като липсва информация относно договорната стойност на
стоките – предмет на нарушението, както и за мястото на производство,
репутация, свързани лица и възникнали разходи при производството на оценяваните
стоки.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Южна морска в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност,
издава процесното НП № 1170/2020 на 06.11.2020
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1
от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 13.11.2020 година
по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено и подписано,
се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване
и че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят Ю.С.Е. е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил
стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите
органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на
основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ
на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 507.08
лв. (100 % от митническата
стойност
на недекларираната стока) и на основание чл. 233,
ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 1170/19.08.2020 година
на Териториална дирекция Южна морска, както и от
показанията на изслушаните в съдебното
заседание, проведено на
01.02.2020
година свидетели Е.К.М. и А.В.А..
Приетата
– приложена по преписката Заповед № ЗАМ –
42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник- Директора
на Териториална дирекция Южна морска. С цитирана
Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите
на
Териториалните дирекции. Служебно
известно на Съда е, че Георги Йотов Димитров (, а и в тази насока е Заповед №
3974 от 27.10.2020 година на Директора на Агенция „Митници”) е определен да
изпълнява длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска”.
Т.е. последният
се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231
от ЗМ – Директора на
Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт -
Заповед.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща
с изложената в АУАН и възприетата от АНО
в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства,
събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От
кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира
изцяло с доверие показанията на свидетелите Е.К.М. и А.В.А., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната
им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни,
с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени
възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност.
Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в
съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при
отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за
недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата Е.К.М. и А.В.А. да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на свидетелски показания на М. и А. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО,
не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка
и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН
не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите Е.К.М. и А.В.А., считайки ги
обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и
времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване
от жалбоподателя Ю.С.Е., установявайки обективните факти на влизането му в
страната, идвайки от Република Турция, моторно превозното средство (МПС), с
което е пътувал, липсата на действия от негова страна за митническото оформяне
на носените процесни стоки – нови врати и прозорци и употребявани врати и
мебели – заготовка за кухненско обзавеждане, столове, сгъваема маса и поставка
за телевизор, респ. тяхното деклариране при
редовния митнически контрол, още и резултатът от митническата проверка -
намирането на определено количество врати, прозорци и мебели, така и тяхната
принадлежност и държането им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Становището на митническите органи
относно митническата стойност на процесните стоки, тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на
базата на събраните по делото доказателства. Становището е
изготвено от митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно тяхната
квалификация на специалисти. С
тези съображения, Съдът приема Становището за извършено от служители с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за
оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се
да опровергаят констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно Становището (както вече бе посочено) и ползва същото при
формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на Становището се установява митническа стойност на стоките –
предмет на нарушението към
датата на деянието.
Досежно приложимия способ за
определяне на митническата стойност, ползван от митническите органи, Съдът намира същия за правилен и законосъобразен.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха
недостатъци на актовете.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха
допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им,
развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при
постановяването им.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не
води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства,
какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
отбележи, че в АУАН и в НП е посочен погрешно номерът на Протокола за извършена
митническа проверка, което не представлява съществено нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на
митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 13.08.2020
година актосъставителят Илиян К.М. е заемал длъжността „Инспектор в Териториална
дирекция Южна морска към Агенция „Митници”” (в този смисъл е и изявлението на
свидетеля М., направено в открито съдебно заседание на 01.02.2012 година), т.е.
бил е митнически орган. Лицето, подписало
НП е заемало към момента на издаването му длъжността И.Д. Заместник-Директор на
Териториална дирекция Южна морска, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото №
ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по
надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира
като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. Деянието е извършено в
зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук,
съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон
и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО,
която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част
на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и
субективно съставомерно като митническо нарушение, във фактическия състав на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз
основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от
приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че
посочените стоки лицето Ю.С.Е. не е обявило пред митническите органи,
поради което не е разполагал и не е представил митнически
документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на
митнически режим за тях. Опитът му да стори
това по – късно е ирелевантен. Свидетелите, са единодушни и относно
съпричастността на лицето към пренасяните стоки и неговото лично отношение на
своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените вещи,
представляващи нови врати и прозорци и употребявани врати и мебели –
заготовка за кухненско обзавеждане, столове, сгъваема маса и поставка за
телевизор и
тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната
дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното
определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен
акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително
електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни,
както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник,
„стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените
определения стоки са и процесните предмети – нови врати и
прозорци и употребявани врати и мебели – заготовка за кухненско обзавеждане,
столове, сгъваема маса и поставка за телевизор. Поради това, с оглед събраните доказателства по
делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 13.08.2020
година през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република
Турция, жалбоподателят Ю.С.Е. е носил, т.е. фактически е превозил
през държавната граница и въвел в страната стоки с търговски характер и
количество, без знанието и разрешението на митническите органи. С това е
осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”,
дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни
форми - „превозване” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало
знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на
митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и
преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който
превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република
България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на
разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители
не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически
контрол (, а не след това), действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл.
66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС), които
имат директно действие за вътрешното ни законодателство
след присъединяването на България към ЕС. Според
текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими
при определени условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за
отсъствието на деклариране от страна на жалбоподателя Ю.С.Е. на
носените от него нови врати и прозорци и употребявани врати и мебели –
заготовка за кухненско обзавеждане, столове, сгъваема маса и поставка за
телевизор,
в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на Република
България, пряко се установява от показанията на двамата
свидетели – митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал процесните пренасяни стоки. Отделно от
това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването,
сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, на което
основание безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В
конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея
и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като
този им брой изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско
предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат
определени като нетърговски такива. Устно
деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато
стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н.
Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят Ю.С.Е.
при влизането си в страната от Република Турция, като той
несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на започване на
формалностите по митническия контрол - първоначален. Доколкото не е направено
деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран
формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от негова страна
по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи,
субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен
признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят Ю.С.Е. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като
не е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през митнически
контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при митническата
проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло
правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от
обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките
гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно
авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно поведение
на нарушителя в хода на проверката, обективният факт на откриването им в процесното
МПС.
Чл. 203 и сл.
от Регламент
(ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са освободени от мита, като стоките - предмет
на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Деянието, извършено от Ю.С.Е. е съставомерно и по
субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук
разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните
последици – укриването и даването на невярна информация на митническите органи,
при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на
пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за
общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят Ю.С.Е. е
бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и
поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е
знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. Още повече според
инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени
публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. От друга
страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание
да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в
Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят Ю.С.Е. е
бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно
е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият
Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата
на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече
изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение
в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в
самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на
допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да
се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би
било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране
на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за
осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на
изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя Ю.С.Е. по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – нови врати и прозорци и употребявани врати и мебели – заготовка за
кухненско обзавеждане, столове, сгъваема маса и поставка за телевизор.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят Ю.С.Е. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество и
разнообразието на артикулите на контрабандирани стоки, деянието не разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая
се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е
настъпването на вреди от същото, отделно като релевантен аргумент Съдът
съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и
пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и
ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл.
93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка
на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая,
следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице
предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят не
се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 1
от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200
% от митническата стойност на
недекларираните стоки;
а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е
правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност
на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според Съда е
правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи
такива. Като очевидно отчетени са конкретното
количество и разнообразие на контрабандно пренесените стоки
– значително, което обстоятелство безспорно е
отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства,
извън това за пренасянето на стоките да не е бил използван тайник или друг
специален начин, се установиха младата възраст на жалбоподателя, липсата на данни в кориците на делото за
други нарушения и обстоятелството, че не е възпрепятствал или правил опити да
осуети проверката. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са
завишени.
Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите
такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е
било индивидуализирано наказанието в минимален размер,
в който именно е и наложената Глоба – формирана
от 100% от митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО
преценка относно режимът на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП
е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
В
този ред на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в
частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на
актосъставителя – митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални
вземания по съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в Част VІІІ
„Административнонаказателни разпоредби”,
Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст
митническият орган има правомощието да изземва и задържа суми за обезпечаването
на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура
по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал
сумата от 3 000 лв., тъй като размерът на предвидената Глоба е от 100 % до 200 %
от митническата стойност на стоките, от която сума следва да се задържат 2
507.08 лв. съобразно митническата стойност на стоките, т.е. НП и в тази част
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от
2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 4 от АПК, когато
Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата,
подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата
по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не
е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по
това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници”
в качеството
й на юридическо лице съгласно чл.
3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”,
в чиято структура се намира издателят на потвърденото
НП.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1170/2020
от 06.11.2020
година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, в което
на Ю.С.Е. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1
от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 507.08
лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата нови врати и прозорци и употребявани врати и мебели –
заготовка за кухненско обзавеждане, столове, сгъваема маса и поставка за
телевизор и
за обезпечаване на административното наказание
„Глоба” е задържана сумата
от 2 507.08 лв. от общата сума в размер на 3 000
лв., заприходена
по набирателната сметка на Териториална дирекция Южна морска в „Банка ДСК”
ЕАД.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Ю.С.Е.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град
София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47,
сумата от 80 лв., представляваща направените разноските по настоящото
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)