№ 171
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500440 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД – София
против решение № 457/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2585/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и изводите на съда не кореспондират на събрания по
делото доказателствен материал по подробно изложените във въззивната
жалба съображения, поради което моли да бъде отменено изцяло
постановеното първоинстанционно решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените против него
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият С. Ф. С. чрез процесуалния му представител адвокат С.
П. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и
да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски
за въззивната инстанция.
1
Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД – София против
определение № 1749/04.06.2025 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по
същото гражданско дело, като в нея се твърди, че присъденото адвокатско
възнаграждение е прекомерно по размер и не отговаря на предоставената по
делото защита и целите на производството, практиката на СЕС и актуалната
такава на Върховния касационен съд, поради което се иска изменение на
постановеното по делото решение, като бъде намалено претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба С. Ф. С. чрез процесуалния му
представител адвокат С. П. я оспорва, доколкото действащата Наредба за
възнаграждения за адвокатската работа представлява ценоразпис на
адвокатските услуги и е издадена в изпълнение на указанията на решение на
СЕС по дело С-438/22, като съдът е длъжен да се съобрази с нея, поради което
моли съда да потвърди обжалваното определение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. Ф. С.
против „Юробанк България“ АД – София обективно съединени искове по чл.
22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, чл. 19,
ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 25.08.2022 г.
страните сключили договор за потребителски кредит, по силата на който той
получил в заем 32 160,00 лв., но този договор е недействителен поради
нарушаване разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото е написан с
шрифт, по-малък от 12 пункта, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
доколкото не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен
процент и не е регламентиран размерът на печалбата на кредитора
/възнаградителната лихва/, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
доколкото не е ясно как е формиран ГПР в размер на 6,28 % и как е определен
размерът на общата дължима сума от 37 392,31 лв., разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, доколкото липсва погасителен план и не е ясно какво точно се
2
включва в размера на месечната погасителната вноска, а уговорената в чл. 2,
ал. 5 от договора клауза, даваща право на банката едностранно и във вреда на
потребителя да променя лихвения процент, общия размер на кредита и
размера на погасителните вноски, е нищожна като заобикаляща закона.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на сключения между страните договор, а ако този иск
бъде отхвърлен, при условията на евентуалност моли да бъде прогласена
нищожността на клаузата по чл. 2, ал. 5 от договора. Претендира разноски.
Ответникът „Юробанк България“ АД – София оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита,
че сключеният между страните договор за потребителски кредит е
действителен, като дори да се установи, че той е написан със шрифт, по-малък
от 12, ищецът е можел да прочете клаузите му и да ги разбере, съдържанието
му е пределно ясно по отношение определянето на лихвата и метода, по който
тя се определя, публикуван на интернет страницата на банката и в
приложение № 1 към договора, ГПР е правилно изчислен при спазване на
всички изисквания на закона, а ищецът няма интерес да оспорва клаузата на
чл. 2, ал. 5 от договора, тъй като тя е неотносима към неговия случай. Твърди
също, че на ищеца е предоставен погасителен план, съдържащ информация за
дължимите анюитетни вноски по размер и падеж, както и какво се погасява с
тях, а договорът не попада в хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото
не е имало различни лихвени проценти. Претендира разноски.
С обжалваното решение е прогласен за нищожен договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 25.08.2022 г. между С. Ф. С.
и „Юробанк България“ АД – София, на основание противоречие с чл. 10, ал. 1
от Закон за потребителския кредит и „Юробанк България”АД – София е
осъдена да заплати на С. Ф. С. 7 087,08 лв. разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника изцяло и то е предмет на
въззивното производство в своята цялост.
С определение № 1749/04.06.2025 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК по същото гражданско дело, е оставена без уважение молбата на
„Юробанк България“ АД – София за изменение на решението в частта за
разноските, касаеща присъденото в тежест на ответника адвокатско
възнаграждение.
3
Определението е обжалвано от ответника с искане да бъде отменено и
намалено претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
При служебната проверка на решението и определението по реда на чл.
269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи тяхната нищожност или
недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че предявените искове са допустими,
доколкото чрез тях ищецът защитава свой имуществен интерес.
От договор за потребителски кредит за текущо кредитиране №
**********/25.08.2022 г. е видно, че „Юробанк България” АД - София е
предоставило на С. Ф. С. кредит в размер на 32 160 лв., които последният се
задължил да върне на посочените в погасителен план, неразделна част от
договора, анюитетни месечни вноски, определени като брой, размер и
падежна дата.
Основен спорен въпрос е дали сключеният договор за потребителски
кредит е действителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е такъв, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, като потребител
е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност /ал. 3/.
За да породи действие, този договор трябва да е сключен в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора трябва да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
4
всяка от страните по договора /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/, а в случай, че не са
спазени тези изисквания, договорът е нищожен /чл. 22 от ЗПК/ и потребителят
трябва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или
други разходи /чл. 23 от ЗПК/.
Като допълнително основание за нищожност ищецът е посочил
непосочване на условията за прилагане на договорния лихвен процент,
нерегламентиране размера на възнаградителната лихва, неяснота как е
формиран ГПР и как е определена общата дължима сума, липсата на
погасителен план и какво се включва в размера на месечната погасителната
вноска.
За установяване размера на шрифта на процесния договор и на
погасителния план в първоинстанционното производство са приети няколко
заключения на съдебно-технически експертизи.
Според заключението на вещото лице инж. А. К. чрез използване на
метод, при който страниците на договора за кредит и погасителния план се
сканират с принтер с висока резолюция и се отварят в софтуер за обработка на
изображения /CorelDraw/ чрез наслагване с думи и символи от същия шрифт с
различен размер, експертът е приел, че текстът в договора е отпечатан със
шрифт Times New Roman с размер 12,2 pt, а размерът на шрифта в
погасителния план е 11,4 pt.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 16.04.2024 г.
експертът е пояснил, че в софтуерния продукт на Microsoft Word стъпката,
през която могат да бъдат задавани размери на шрифта, е половин пойнт, но
изследването е направено от него на хартия, не в средата на Microsoft Word и
то касае отпечатаните на хартия символи, като върху техните размери могат
да влияят много фактори, свързани както с размера на шрифта, зададен в
софтуера, така и драйвърите на принтера и настройките за печат, а на вещото
лице не е известен софтуер, който директно да измери големината на шрифт.
Видно от заключението на назначената повторна съдебно-техническа
експертиза с вещо лице д-р инж. Б. М., при измерване височината на буквите с
цифров шублер на отпечатаните на хартия документи се установява, че
договорът за потребителски кредит и погасителният план към него са
написани със шрифт Times New Roman, а размерът му във втория посочен
документ е 12 pt.
5
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 01.10.2024 г.
вещото лице е обяснил, че е използвал този метод на изследване, за да бъде
алтернатива на предходното прието заключение и поради това, че от
техническа гледна точка при определено увеличение през софтуера на
използвания скенер може да се стигне до малки грешки при окръгляването.
От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза с вещи
лица И. Ч., М. С. и Е. Ч. се установява, че договорът за потребителски кредит
и приложенията към него са изготвени със шрифт Times New Roman, размер
11,5 пункта, като изследването е направено под лупа и с помощта на
микроскоп „МБС-1“ при увеличение до 100 пъти, с видео спектрален
компаратор „DOCUBOX“ във видимата област на спектъра и чрез
сравнително изследване на компютърно генерирани текстове с
идентификационна цел.
При приемане на заключението в съдебно заседание на 13.03.2025 г.
експертите са посочили, че е използвана специална техника за техническо
изследване на документи, находяща се в НИК – София /видео спектрален
компаратор/, с помощта на която и след като се установи шрифтът, на който е
изписан изследваният документ, се избира произволна буква от документа и
се прави в същия шрифт в три различни размера – 11, 11.5 и 12, след което
върху тази буква се наслагва буква от изследвания документ, за да се установи
точният размер на текста, на който е написан, като изследваният текст е в
зелен цвят, а сравнителният образец – в червен и пълно съвпадение между тях
е установено само при размер 11,5 пункта.
Настоящият състав възприема заключението на тройната съдебно-
техническа експертиза предвид факта, че при изготвянето й е използвана
съвременна технология и специализирана техника, с която по максимално
точен начин е установен размерът на шрифта на процесния договор за
потребителски кредит.
Следва да се отбележи, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити не съдържа изискване относно размера на щрифта, на който следва да
се изготвят на хартиен носител договорите за потребителски кредит, като
разглежданата норма на чл. 10, ал. 1 от ЗПК поставя по-високо изискване
спрямо това на Директивата – договорът за потребителски кредит да е
6
сключен в писмена форма с размер на шрифта, не по-малък от 12.
Възможността в националната правна уредба на държавите членки да
се предвиди допълнително изискване за вида, формата и минималния шрифт
на текста на договорите за потребителски кредит, както и последиците от
неспазването им, е призната в определение на СЕС от 14.04.2021 г. по дело С-
535/2020 /със задължителен характер по чл. 633 от ГПК/, като по този начин
при липса на подробна уредба в Директивата компетентността за установяване
на правила е възложена на държавите членки с цел осигуряване на по-големи
гаранции, че необходимата информация ще бъде предоставена ясно и
разбираемо и по-малкият размер на щрифта няма да препятства
потребителите да възприемат съдържанието на договора и задълженията,
които поемат.
В случая е установено, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит, както и погасителният план към него, са написани със
шрифт Times New Roman, а размерът им е под 12 пойнта – 11,5 в двата
документа, т.е. банката не е спазила законовото изискване за изготвяне и
предоставяне на потребителя на договора на хартиен носител с текст, написан
с шрифт в посочения в чл. 10, ал. 1 от ЗПК размер.
Съдът намира, че размер на шрифта 11,5 пойнта, какъвто е в процесния
договор за кредит за текущо потребление и в погасителния план, е близък до
законово определения размер 12 пойнта и вероятно при човек с нормално
зрение тази разлика не би била от съществено значение за четенето и
възприемането на текста, респ. на всички съществени и несъществени условия
на договора, но в същото време чл. 10, ал. 1 от ЗПК е императивна правна
норма, която не подлежи на разширително тълкуване и следва да се прилага
стриктно, като на съда не е дадено правомощие да преценява какво
отклонение не би довело до увреждане на потребителя при кредитирането
поради недобросъвестни търговски практики на другата страна по договора.
Предвид установеното несъответствие между законово предвидения
минимален размер на шрифта в договора за кредит за текущо потребление и
процесния такъв в двете му части съдът намира, че той е нищожен поради
противоречие с императивна норма на закона, като този извод води до липса
на необходимост от обсъждане на другите посочени от ищеца основания за
нищожност на договора.
7
Това от своя страна води до заключение, че искът по чл. 22 от ЗПК е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Решението на окръжния съд следва да потвърдено и в частта, в която е
осъден ответникът да заплати на ищеца направените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 7 087,08 лв., от които 1 495,70 лв.
заплатена държавна такса, 300 лв. възнаграждение за вещо лице по допусната
единична техническа експертиза, 900 лв. възнаграждение по допусната тройна
техническа експертиза и 4 391,38 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца адвокат С. П..
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение съдът
намира, че то е съобразено с цената на иска, уважения му размер, вида,
фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния
представител правни действия по него, приетите по делото доказателства, в
т.ч. три експертизи, продължителността на производството, както и с решение
на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022, неговата задължителна сила
за всички съдилища в Република България /чл. 633 от ГПК/ и последвалите
актове на Върховния касационен съд, поради което е било неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ищеца, като правилно окръжният съд го е присъдил в
пълен размер.
Предвид изложените мотиви следва да бъде оставена без уважение
подадената от „Юробанк България“ АД – София частна жалба против
определението по чл. 248 от ГПК.
Предвид отхвърляне на въззивната и частната жалби следва да бъде
осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемия направените от него
разноски във въззивното производство в размер на 3 641,38 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат П..
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 457/22.04.2025 г., постановено по гр.д. №
2585/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
8
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1749/04.06.2025 г., постановено по
гр.д. № 2585/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, ЕИК ********* да
заплати на С. Ф. С. от гр.П., ул. "Ц." № **, ет. *, ап. *, ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. П., пл. "С." № *, ет. *, офис *** /чрез адвокат С. П./ сумата
3 641,38 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и един лева и тридесет и
осем стотинки/ разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9